Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Данък, удържан при източника

Режимът на облагане с данък, удържан при източника е регламентиран в чл. 194-203 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Обект на облагане

С данък, удържан при източника се облагат:

  1. дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на:
  • чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
  • местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.
  1. следните доходи на чуждестранни юридически лица от източник в страната, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната :
  • доходи от финансови активи и от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините;
  • лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;
  • доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество;
  • авторски и лицензионни възнаграждения;
  • възнаграждения за технически услуги;
  • възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
  • възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице;
  • доходи от селско, горско, ловно и рибно стопанство на територията на страната;
  • доходите от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, намиращо се в страната;
  • доходите от разпореждане с недвижимо имущество, намиращо се в страната;
  • неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори, начислени от начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната.

Освобождаване от облагане

Не се облагат с данък, удържан при източника:

  • дивидентите и ликвидационните дялове, когато са разпределени в полза на местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата; договорен фонд; чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.
  • доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице, държавата и общините и допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и в срок до 31 декември 2025 г., допуснатите до търговия на пазар за растеж.
  • доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице - емитент на облигации или други дългови ценни книжа, когато са изпълнени едновременно следните условия: емитентът е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; емитентът е издал облигациите или другите дългови ценни книжа с цел предоставяне на постъпленията от тях назаем на местно юридическо лице; облигациите или другите дългови ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и в срок до 31 декември 2025 г., допуснатите до търговия на пазар за растеж;
  • доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения при условията на чл. 195, ал. 7-12 от ЗКПО (Директива 2003/49/ЕО относно общата система за данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки).
  • доходите от лихви по заем, по който не се издават облигации и по които държавата или общините са заемополучател.
  • доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, като до 31 декември 2025 г. в тази хипотеза попадат и сделките на пазар на растеж.

Международни договори

 

На основание чл. 13 от ЗКПО, когато със влязла в сила Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО)  се съдържат разпоредби, различни от тези в ЗКПО се прилагат разпоредбите на  спогодбите. При удостоверяване на основанията за прилагане на съответните СИДДО от страна на чуждестранните лица, съобразно  утвърдените процедури в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), за реализираните от тях доходи могат да се прилагат предвидените в спогодбите правила за облагане, съответно по-ниска данъчна ставка или освобождаване.

Данъчна основа

 

  1. Данъчната основа за определяне на данъка, за доходите от дивиденти е брутният размер на разпределените дивиденти.
  2. Данъчна основа за определяне на данъка, за доходите от ликвидационни дялове е разликата между пазарната цена на подлежащото на получаване от съответния акционер или съдружник и документално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете му.
  3. Данъчна основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от лихви по договори за финансов лизинг в случаите, когато в договора не е определен размер на лихвата е пазарната лихва.
  4. Данъчна основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица от разпоредителни действия с финансови активи, е положителната разлика между продажната им цена и тяхната документално доказана цена на придобиване.
  5. Данъчна основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходи на чуждестранни лица от разпореждане с недвижимо имущество, е положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на това имущество.
  6. Данъчна основа за данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица във всички други случаи е брутният размер на доходите.

Данъчна ставка

  1. Данъчната ставка на данъка върху доходите по чл. 194 от ЗКПО (доходи от дивиденти и ликвидационни дялове) е 5 на сто.
  2. Данъчната ставка на данъка върху доходите по чл. 195 от ЗКПО е 10 на сто.

Деклариране на данъка

 

Лицата, задължени да удържат и внасят данъка при източника по чл. 194 и чл. 195 от ЗКПО декларират дължимият данък за тримесечието в срок до края на месеца, следващ тримесечието пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода, чрез декларация по образец.

В случаите, когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, декларацията се подава от получателя на дохода.

По искане на заинтересовано лице за внесения данък върху доходи на чуждестранни юридически лица се издава удостоверение по образец. Удостоверението се издава от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е подадена  или подлежи на подаване декларацията за удържаните и внесени данъци при източника по чл. 194 и чл. 195 от закона.

Задължените да удържат и внасят данък при източника по чл. 195, или получателите на доходите в случаите по ал. 3 на чл. 201, предоставят информация за доходите по чл. 143з, ал. 1, т. 2 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за целите на автоматичния обмен, веднъж годишно с декларация, която се подавана за четвъртото тримесечие на съответната година. Този ред се прилага и от чуждестранни юридически лица, които реализират доходите по чл. 143з, ал. 1, т. 2 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез място на стопанска дейност в Република България.

При заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице декларацията се подава от представляващия лицето през последния данъчен период и по реда за подаване на данъчната декларация за последния данъчен период.

 

Внасяне на данъка

 

Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 194 от ЗКПО са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове.

Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195 от ЗКПО са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване  на дохода.

Дължимият данък се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъкът се внася в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София.

Когато данъкът при източника не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчно задължените лица за тези доходи лица.

В случаите на заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице данъкът се внася в сроковете за декларирането му от лицата, представляващи данъчно задълженото лице.

Преизчисляване на данъка, удържан при източника

 

Чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, има право да избере да преизчисли данъка при източника за доходите по чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО. Когато чуждестранното лице избере да преизчисли данъка при източника, преизчислението се извършва за всички реализирани от него доходи по чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО през годината.

Когато чуждестранното лице избере да преизчисли данъка при източника за реализираните от него доходи, преизчисленият данък е равен на корпоративния данък, който би бил дължим за тези доходи, ако те са реализирани от местно юридическо лице. Когато чуждестранното лице е извършило разходи, свързани с доходите по изречение първо, за които би бил дължим данък върху разходите, ако те бяха извършени от местно юридическо лице, с този данък се увеличава сумата на преизчисления данък.

Когато размерът на внесения данък при източника по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО превишава размера на преизчисления данък, разликата подлежи на възстановяване до размера на данъка при източника по чл. 195, ал. 1, който чуждестранното лице не може да приспадне от дължимия данък в държавата, където то е местно лице.

Изборът за преизчисляване на данъка при източника се упражнява чрез подаване на годишна данъчна декларация по образец. Данъчната декларация се подава от чуждестранното лице в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - София, в срок до 31 декември на годината, следваща годината на начисляване на доходите.

Възстановяването на данък се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - София.

Редът за преизчисляване на данъка при източника не се прилага, когато чуждестранното лице е местно лице за данъчни цели на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, която не е държава - членка на Европейския съюз, с която Република България:

  1. няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, или
  2. има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, в която не е предвидено:

а) обмен на информация, или

б) сътрудничество при събирането на данъци.

Конкретните изключения по т. 1 поради липса на влязла в сила СИДДО се отнасят до две държави - Исландия и Лихтенщайн, а по т. 2 - Норвегия, с която Република България има влязла в сила СИДДО, в която е предвиден обмен на информация, но не и сътрудничество при събирането на данъци.

Санкции

Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗКПО за невнесения в срок дължим данък се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК  лихви се дължат и върху  задълженията на чуждестранно лице за данъци, подлежащи на удържане при източника - от датата на изтичането на срока за внасянето им съгласно българското законодателство до деня, когато чуждестранното лице докаже наличието на основание за прилагане на СИДДО, по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 261 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 278 от ЗКПО актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

За повече информация: http://www.nap.bg/

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация