Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Корпоративен данък

Корпоративен данък

Режимът на облагане с корпоративен данък е регламентиран в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Обект на облагане

С корпоративен данък се облагат:

  • печалбата на местните юридически лица;
  • печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
  • печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България;
  • печалбата от дейността на организаторите на посочените в закона хазартни игри.

Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица за корпоративен данък са:

  • местните юридически лица - търговски дружества;
  • местните юридически лица, които не са търговци - за печалбата им от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
  • местните неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване;
  • чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност;
  • чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност;

Данъчна основа

Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.

Данъчна ставка

Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто.

Данъчен период

Данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година. За новоучредените данъчно задължени лица данъчният период обхваща периода от датата на учредяването им до края на годината.

Деклариране на данъка

Данъчно задължените лица подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимият годишен корпоративен данък.

Годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

С годишната данъчна декларация се подава и годишен отчет за дейността. Годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, освен когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията.

Внасяне на данъка

  • Авансови вноски за корпоративен данък

Данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансовите вноски за корпоративния данък на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година. При определяне на прогнозната данъчна печалба и на дължимия годишен корпоративен данък не се вземат под внимание данъчна печалба, произтичаща от контролирано чуждестранно дружество, както и частта от превишението на увеличенията над намаленията на счетоводния финансов резултат в резултат на преобразуванията по чл. 155а, ал. 1 и чл. 155б, ал. 1 от ЗКПО, съответстваща на трансферираните активи/дейност, за които ще се приложи разсрочване по чл. 155г от ЗКПО.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗКПО авансови вноски не правят:

  1. данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година не превишават 300 000 лв.;
  2. новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им и за следващата година, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон. Те могат да правят тримесечни авансови вноски по реда на глава четиринадесета от част първа на закона, без да прилагат разпоредбите на чл. 89 от ЗКПО.

Месечни авансови вноски - правят се от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година превишават 3 000 000 лв. Месечните авансови вноски се определят по формулата по чл. 86 от ЗКПО.

Месечните авансови вноски се внасят както следва:

  • за месеците януари, февруари и март - в срок до 15 април на текущата календарна година;
  • за месеците от април до ноември - в срок до 15-то число на месеца, за който се отнасят;
  • за месец декември – в срок до 1 декември на текущата календарна година.

Тримесечни авансови вноски - правят се от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски. Тримесечните авансови вноски се определят по формулата по чл. 87 от ЗКПО.

Тримесечните авансови вноски за първо и второ тримесечие се внасят до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят, а за трето тримесечие - в срок до 1 декември. За четвърто тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска.

Съгласно разпоредбата на чл. 88 от ЗКПО данъчно задължените лица могат да подават в срок до 15 ноември на съответната година декларация по образец за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато смятат, че те ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък. Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларацията.

Определените по реда на чл. 86 и чл. 87 от ЗКПО авансови вноски се декларират с декларация по образец в срок от 1 март до 15 април на същата година.

На данъчно задължени лица, на които се преотстъпва корпоративен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от определените авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъпването. В случаите на държавна помощ за регионално развитие под формата на преотстъпен данък за годината, в която е получена заповед по чл. 189, т. 1, буква "б" от ЗКПО, преотстъпването на съответната част от определените авансови вноски се извършва от месеца/тримесечието, следващо месеца на издаване на заповедта.

  • Внасяне на дължимия корпоративен данък

Дължимият корпоративен данък за съответната година се внася от данъчно задължените лица в срок от 1 март до 30 юни на следващата година след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.

Когато след подаването на годишната данъчна декларация се установи, че дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 25 на сто сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 25 на сто сумата на определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 25 на сто се дължи лихва, определена по реда на чл. 89, ал. 5 от ЗКПО.

Намаляване, преотстъпване и освобождаване от облагане с корпоративен данък

Намаляването, преотстъпването и освобождаването от облагане с корпоративен данък е регламентирано в Глава двадесет и втора на ЗКПО.

Данъчно задължените лица могат да ползват данъчни преференции при облагането с корпоративен данък при изпълнение на изискванията, определени с чл. 167 от ЗКПО.

В ЗКПО са регламентирани следните данъчни преференции и облекчения при облагането с корпоративен данък:

  1. Освобождаване от облагане с корпоративен данък на колективните инвестиционни схеми, национални инвестиционни фондове, дружествата със специална инвестиционна цел, Български червен кръст и организаторите на хазартни игри, за които се дължи държавна такса по чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта. (чл.174-176а от ЗКПО).
  2. Освобождаване от облагане с корпоративен данък на висшите училища, Българска академия на науките, Селскостопанска академия и други (чл. 96а от ЗВО).
  3. Данъчно стимулиране при наемане на безработни лица, при предоставяне на стипендии и при наемане на хора с увреждания. (чл. 177-178 от ЗКПО).
  4. Преотстъпване 50 на сто от корпоративния данък на социални и здравно осигурителни фондове (чл. 181 от ЗКПО).
  5. Преотстъпване в размер до 100 на сто от корпоративния данък на данъчно задължени лица, извършващи производствена дейност в общини с или над 25 на сто по-висока от средната за страната безработица под формата на минимална помощ (чл. 184-188 от ЗКПО).
  6. Преотстъпване в размер до 60 на сто от корпоративния данък на регистрирани земеделски производители (чл. 189б от ЗКПО). Прилага се след получаване на окончателния номер на помощта в регистъра на държавните помощи на Европейската комисия.

Санкции

Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗКПО за невнесения в срок дължим корпоративен данък, включително за авансовите вноски се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 261 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 262 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде приложение към годишната данъчна декларация или посочи неверни данни или обстоятелства в него, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 262б от ЗКПО данъчно задължено лице, което не изпълни задължението си по чл. 155г, ал. 9 (за уведомяване при настъпване на обстоятелство за незабавна изискуемост на разсрочен данък, свързан с трансфер на активи към държава – членка на Европейския съюз, или към друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство), не го изпълни в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, свързани с настъпването на незабавна изискуемост на разсрочения данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение от 6000 до 10 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 267 от ЗКПО  данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от начисления разход, представляващ скрито разпределение на печалба. В случаите, когато данъчно задълженото лице посочи това обстоятелство в данъчната си декларация, санкцията не се налага.

Съгласно разпоредбата на чл. 276 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 92, ал. 3 от ЗКПО (подаване на годишен отчет за дейността), се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - в размер от 1500 до 5000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 278 от ЗКПО актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък

Облагането на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък е регламентирано в част пета „а“ на ЗКПО. Разпоредбите на част пета „а“ съдържат правила за осигуряване на минимално ефективно данъчно облагане на големи многонационални групи предприятия и големи национални групи предприятия.

Обекти на облагане

Съставни образувания, с изключение на изключените образувания, които са разположени в страната и които през данъчния период са членове на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия с годишни приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка на групата през поне два от четирите данъчни периода преди текущия данъчен период в размер на най-малко 750 млн. евро или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото.

Данъчна ставка

Данъчната ставка на допълнителния данък е положителната разлика между 15 на сто и ефективната данъчна ставка на многонационалната или голямата национална група предприятия за юрисдикцията.

Видове данъци

Видовете данъци по част пета „а“ са допълнителен данък (първичен и вторичен) и национален допълнителен данък.

Данъчен период

Данъчен период за целите на част пета „а“ е периодът, за който крайното  образувание майка на многонационална или голяма национална група предприятия изготвя консолидиран финансов отчет, или календарната година, когато крайното образувание майка не изготвя консолидиран финансов отчет.

Облагането с допълнителен данък се състои от първично и вторично облагане с допълнителен данък.

Първично облагане с допълнителен данък

Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица за първичен допълнителен данък са:

  • крайно образувание майка в страната, което е съставно образувание на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия – за съставните си през данъчния период образувания, облагани с ниска данъчна ставка, които са разположени в друга юрисдикция или са без юрисдикция и/или за себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка, както и за съставните си през данъчния период образувания в страната, облагани с ниска данъчна ставка;
  • междинно образувание майка в страната, чието крайно образувание майка е разположено в юрисдикция извън Европейския съюз – за съставните си през данъчния период образувания, облагани с ниска данъчна ставка, които са разположени в друга юрисдикция или са без юрисдикция и/или за себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка, както и за съставните си през данъчния период образувания в страната, облагани с ниска данъчна ставка;
  • междинно образувание майка в страната, чието крайно образувание майка е изключено образувание – за съставните си през данъчния период образувания, облагани с ниска данъчна ставка, които са разположени в друга юрисдикция или са без юрисдикция и/или за себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка, както и за съставните си през данъчния период образувания в страната, облагани с ниска данъчна ставка;
  • частично притежавано образувание майка в страната – за съставните си през данъчния период образувания, облагани с ниска данъчна ставка, които са разположени в друга юрисдикция или са без юрисдикция и/или за себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка, както и за съставните си през данъчния период образувания в страната, облагани с ниска данъчна ставка.

Данъчна основа

Допълнителната печалба на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия за юрисдикцията.

Данъчна ставка

Положителната разлика между 15 на сто и размера на ефективната данъчна ставка на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия за юрисдикцията.

Вторично облагане с допълнителен данък

Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица за вторичен допълнителен данък са:

  • съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната, когато крайното образувание майка на групата е изключено образувание или е разположено в юрисдикция, в която не дължи първичен допълнителен данък;
  • съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната, когато крайното образувание майка на групата е разположено в държава - членка на Европейския съюз, която е упражнила избор да не прилага първично и вторично облагане с допълнителен данък за период от шест последователни данъчни периода, считано от 31 декември 2023 г.;
  • съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната, когато крайното образувание майка на групата е разположено в юрисдикция с ниска данъчна ставка, която не е държава - членка на Европейския съюз.

Размер на данъка

Размерът на дължимия от съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната вторичен допълнителен данък е равен на произведението от коефициента на страната и общия размер на вторичния допълнителния данък. Общият размер на вторичния допълнителния данък за данъчен период е равен на сумата на първичния допълнителен данък за всяко съставно образувание от многонационалната група предприятия, облагано с ниска данъчна ставка.

Вторичното облагане с допълнителен данък влиза в сила от 1 януари 2025 г., с  изключение на определените в закона случаи.

Национален допълнителен данък

Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица за национален допълнителен данък са:

  • съставни образувания, облагани с ниска данъчна ставка, с изключение на изключените образувания, които са разположени в страната и които през данъчния период са членове на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия с годишни приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка на групата през поне два от четирите данъчни периода преди текущия данъчен период в размер на най-малко 750 млн. евро или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото;
  • крайно образувание майка в страната, което е съставно образувание на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия – за себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка;
  • междинно образувание майка в страната, чието крайно образувание майка е разположено в юрисдикция извън Европейския съюз –за себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка;
  • междинно образувание майка в страната, чието крайно образувание майка е изключено образувание – за себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка;
  • частично притежавано образувание майка в страната –за себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка;
  • разположените в страната съвместни предприятия и дъщерни предприятия и места на стопанска дейност на съвместни предприятия.

Размер на данъка

Размерът на дължимия в страната национален допълнителен данък е равен на определения за данъчно задължените лица първичен допълнителен данък, като се вземат предвид специфичните разпоредби, приложими за националния данък. 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация