Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Министър Белчев в "Седмицата" по Дарик

Министър Белчев в "Седмицата" по Дарик
Снимка: Министър Белчев в "Седмицата" по Дарик

09.10.2021 г.

Водещ: В Глава 4, чл. 92, ал. 1 на Конституцията на Република България е написано, че президентът е държавен глава и че той олицетворява единството на нацията. В българския тълковен речник ясно е записано, че единство означава общо съгласие, единомислие, сплотеност и задружност. Тоест единство и обединение не е едно и също. Нещо повече, президентът не е деполитизиран орган, той участва в президентските избори със своя политическа програма, има политически функции и най-вече има право на политически изказвания. В чл. 98, т.2 на Конституцията пък е записано, че държавният глава има право да отправя обръщения към народа и НС. И в тях може да изразява свои становища. Единство е едно, единомислие е друго. Единомислие е еднакъв начин на мислене и едва ли някой здравомислещ човек очаква, че един свободен народ ще се прегърне и изпадне в състояние на единомислие. И едно от основните конституционни начала в България е именно това – принципът на политическия плурализъм. Единството превръща България в кардиограма на здрав човек, единомислието – не. И в този смисъл със сигурност единомислието не е една от силните страни на годишната среща на Съвета на Организацията на икономическото сътрудничество на ниво министри в Париж, където официален гост беше г-н Валери Белчев, който е министър на финансите на България. Здравейте, г-н Белчев.

Валери Белчев: Здравейте.

Водещ: Вие взехте участие в годишната среща, където една от основните теми и Вашето изказване бе в панела за зелени финанси и за въглеродна неутралност – тема, по която със сигурност няма нито единомислие, не, то може би има единомислие в цивилизационен план, но е много трудно на ниво държави да се постигне такова. Хубаво е на хартия, но реално българският глас чува ли се и конкретно застрашените десетки хиляди души, които могат да останат без работа?

Валери Белчев: Аз мисля, че темата за единомислието е малко странична от тази за зелената сделка. Истината е, че това са процеси, които текат от много, много време. И всъщност самият западен свят, развитият свят, трябваше да узрее за това както психологически, така и технологически. Все още има много сериозен дебат по темата. Но да го кажем така – водещите страни, най-развитите, узряха и разбраха за това, че екологията е важна, разбраха, че океанът се качва с 1 или 2 см. годишно, разбраха, че това нещо коства много щети, че умират реколти, че гладуват хора в бедните страни и започнаха да се опитват да вземат мерки. Всички мерки, насочени към хората, към бедните, към бедстващите, бяха реактивни мерки. Всъщност те не предвиждаха това, което ще се случи в началото. Впоследствие политиките се насочиха към превантивните мерки, тоест може ли да направим така, че температурата да спре да се покачва, да направим така, че океанът да спре да се покачва, да няма бури и да няма бедствия. И в този смисъл се ангажира много интелектуален и финансов ресурс. Самият държавен секретар Блинкен на въпросната конференция на ОИСР миналата сряда помоли всички, направи такъв призив – нека бъдем отговорни, защото науката го казва – имаме много малко време да реагираме. Можем да спрем процесите, можем, но трябва да го разберем. И моля Ви, направете го. Така че това е една глобална тема, която ние се опитваме да прехвърлим локално. Тъй като ние не сме някаква водеща сила, водеща страна в световен план, някак си все още не можем да го разберем, все още не можем да разберем, че замърсяването е лошо и че не трябва да го правим. Аз имам един спомен от детството си, когато гледах как един комин пуши нагоре в небето и тогава си мислех: „Гледай какъв черен пушек. Сега този пушек ще направи цялото небе черно”. И тогава големите хора ми казаха: „Не, не, то небето е толкова голямо, то ще изчезне”. Но аз така и не можех да разбера как ще изчезне. И всъщност се оказа, че аз още като дете съм бил прав. То детската логика е такава. Така че зелената сделка на нас все още ни изглежда като някаква химера, но за развития свят е важна. Това беше темата и на ОИСР миналата сряда, това беше темата и на Екофин в понеделник.

Водещ: Но като говорим за децата например. Чисто по детски дори въпросът е как обясняваме на хората тук какви точно са финансовите механизми за помощ. Защото например представете си следното – едно семейство с деца от Стара Загора отива на гости при техни приятели в Германия. Няма да е трудно те там да разберат, че около 45%, това са данни от миналата седмица, от електроенергията на Германия се случва от въглища. Тоест твърде вероятно е това семейство, на което те са отишли на гости да се, да получава своята енергия от въглищнопреработвателни електроцентрали. Да не говорим, че Германия отделя повече от въглеродния диоксид в атмосферата от повечето европейски страни. Тоест как ние изведнъж се явяваме флагман на зелената енергия и какво казваме на хората в Стара Загора?

Валери Белчев: Германия си направи много дългосрочна политика. Между другото част от причините цените на електроенергията да е толкова висока в момента е, че именно икономики като германската през зимния сезон минават на лигнитни централи. През лятото те имат достатъчно зелена енергия, за да произведат мисля, че нещо от порядъка на около 150% от нуждите си. Ако погледнете графиката, ще видите, че лятото електроенергията беше доста евтина в Германия. Така че това са, пак се връщам на това – големите, отговорните икономики вземат някакви мерки. Що се касае до хората, заети в тази индустрия – това са, да, десетки хиляди хора. Но как да кажем, ние няма да поставям въпроса ей така затваряме от днес за утре. Това е един процес. Ето сега Европа предвижда 650, извинявам се 260 млрд. евро допълнителен ресурс за адресиране на проблема с екологията и декарбонизацията. Част от този ресурс отива, това не е строеж просто на някакви ВЕИ-та. Част от този ресурс отива за отваряне на други производства, за преквалификация на хората, така че те да могат лека-полека да се преквалифицират, да си намерят друга работа, пък дори и по-добре платена. Така че сега, ясно е, че ние няма да затваряме тецовете от днес за утре. Това ще е процес, който ще продължи сигурно до 2030 и някоя си година, те ще продължат. Голяма част от тези хора ще се пенсионират до тогава. Но през това време, през това време ние трябва да осигурим инвестиции и това всъщност е залегнало и в Плана за възстановяване и развитие, инвестиции, които да позволят да се създадат други бизнеси, хората да бъдат преквалифицирани и те да си намерят по-добра реализация, отколкото тази в тецовете.

Водещ: Всъщност какво се крие зад това, че България е поканена да се присъедини към Комитета на финансовите пазари със статут „участник“? И въобще за евентуално пълноправно членство на Съвета на ОИСР?

Валери Белчев: ОИСР е един затворен клуб. Аз не бих казал, че това са привилегированите държави, това са богатите държави, тези, които вземат решението, които са отговорни за това, което се случва в целия свят. Така че да влезеш в този клуб е бих казал най-високото стъпало, което една държава може да предприеме. И ние от дълги години си мечтаем да стигнем дотам. Организацията не се е разширявала от дълго време. Но сега, да кажем, че след като достатъчно прогрес сме маркирали през годините и че достатъчно, така, социално отговорно и цивилизовано поведение държим напоследък, нивото на доверие просто към нас се покачи. Планът, всъщност, е ОИСР да се разшири с шест държави – Бразилия, Аржентина, Перу, България, Хърватска и Румъния. И най-вероятно това ще стане в блок. Имахме разговори с генералния секретар Корман миналата седмица, всъщност тази седмица, който, така, протече в много позитивен дух. Той беше много добре настроен към нас, така, изказа своето доверие и своето желание да ни подкрепи в този процес. Всъщност видяхме се и с други хора от организацията там. Получихме уверение и от партньорски държави, че ще получим тяхната подкрепа. Та, вярвам, че ако нещата минат добре, още на следващия съвет, който по ..

Водещ: Това може да бъде и до края на годината, четох в анализи.

Валери Белчев: Би трябвало да се случи през ноември месец. Ще може да се похвалим с това гигантско, според мен, за държавата ни постижение.

Водещ: Още нещо, какво например означава страната ни да е част от Глобалната статистическа база данни за приходите например, което също беше упоменато на тази среща?

Валери Белчев: Това са системи, стандарти за контрол чисто и просто на цифрите. Защото едно е някой да си прави някакви вътрешни разчети и никой не знае какво прави, той да си ги декларира и публикува, друго е да има доверие в това, което прави, за да се знае, че неговите системи са достатъчно надеждни, за да може да се счита, че са верни. Това е…

Водещ: Тоест още една външна система, една външна камера, външен фокус върху това, което се случва тук.

Валери Белчев: Да. И то от най-високо качество, да го кажем така. Това ще се отрази върху рейтинга на държавата, това ще се отрази върху инвестиционния климат, със сигурност това ще спомогне много за перспективите пред нашата икономика.

Водещ: Още нещо като професионалист, как бихте коментирали, че е договорено глобално споразумение за 15% минимален корпоративен данък? В някакъв смисъл това е нещо като най-голямата данъчна реформа, която се учи в учебниците в живота ни.

Валери Белчев: Сега, тъй като това е голяма тема, ще се опитам да го обясня много просто. Няма риск за данъчните ставки в България. Това е предвидено за големи корпорации всъщност, които се опитват да избягат от данъците в собствената си държава. Например, ако да кажем голям американски индустриален производител реши, че не иска да си плаща данъците в Америка и се регистрира в някоя офшорна зона или държава, която е пак член на ОИСР, но е с по-нисък данък, всъщност спрямо тази компания ще бъде наложена една минимална ставка. Тоест целта е да не мигрират много компаниите …

Водещ: В идеята си да плащат по-ниски данъци.

Валери Белчев: И то най-вече това касае, за да са спокойни българските фирми, това се отнася до мултинационалните, които са с милиардни бизнеси. Ние едва ли ще имаме компания, която да я хване това нещо. А пък и дори да я хване, всъщност тя няма причина да бяга от България... Това е.

Водещ: Тук е мястото да ви попитам отново като финансист и като професионалист. В последния брой на „Икономист“ много ясно и точно е написано, хубав материал, който се казва „Какво правят хората, за да избегнат плащането на данъци?”. Има ли някаква нормална причина примерно ние с Вас двамата да си отворим офшорна сметка?

Валери Белчев: Нормална причина.

Водещ: Нормална, етична, морална причина, човешка причина ние да имаме офшорна сметка? Тъй като това не е незаконно очевидно.

Валери Белчев: Сега, то има различни видове. Да, може да има нормална причина. Действително никой не иска да плаща данъците, където са най-високи. Тоест и данъчният инженеринг си е професия и това се прави от всички големи компании, проектни компании и т.н. Въпросът е, че всъщност то има разлика между термините – едното е избягване на данъци, другото е скриване на данъци.

Водещ: Укриване на данъци, точно така.

Валери Белчев: Сега, естествено, че всяка държава иска да прибере максимално данъците към себе си и затова има и действия в посока, така, сливане на двете понятия. Не може да очакваме частният сектор да мисли чак толкова за държавата. Той мисли за себе си на първо място. Така че предпоставките, които се създават пред частния сектор, са драйвъра, това, което води в избора. Мисля, че нормална причина, за да отиде някой в офшор, може да има дотолкова, доколкото не иска да плаща прекалено много. Естествено, трябва да бъдат създадени достатъчно добри условия, за да се обезсмисли такова упражнение.

Водещ: Според Вас, как българската държава е редно да процедира в такива случаи, когато има информация за открити офшорни сметки на определени лица?

Валери Белчев: Ако са, пак връщам се на това – зависи дали са скрити тези сметки или са открити. Ако някой легално си е направил сметка някъде – добре. Но ако е направил и не я декларирал, това си е вече в някаква степен криминален акт. Тогава си се активират съответните разследвания и съответните процедури.

Водещ: Има ли опасност, ако тези разследвания и процедури са много строги, в някакви смисъл страните като нашата да се лишат от мастити инвеститори?

Валери Белчев: Мисля, че темата за скритите пари касае по-скоро парите на да го кажем корупционен механизъм. Това са някакви държавни, висши държавни служители, които са взели подкуп и са ги скрили или това са някакви бизнесмени, които са декларирали някакви сделки на фиктивни цени и са изнесли парите. Тук говорим за скритите пари. Нормалният инвеститор, който по някакви данъчни цели работи от различни дестинации, не мисля, че би трябвало да попада в обхвата на това нещо.

Водещ: От морално гледна точка редно ли е политици да имат офшорни сметки? Защото ясно е, че популярни личности примерно искат да скрият имота си, да не е обграден от папараци, дори чисто на семейно ниво може да искаш да скриеш от съпругата си своите доходи заради това да откриеш офшорна сметка.

Валери Белчев: Сигурно има и такива случаи. В крайна сметка има закон и законът изисква от политиците да декларират имуществото си. Не е много комфортно това нещо. Дали е правилно или не, не мога да съдя. Но такъв е законът.

Водещ: Да завършим темата със зеленото бъдеще и Париж, и срещата в Париж. Ако е очевидно, че цената на емисиите лети нагоре, появиха се мнения, че едва ли не не е ли редно правителството, българското правителство, да изчака и да не участва в политиките на съюза, грубо казано да спаси кожата. Рисковете за енергийната сигурност на страната реално до каква степен са увеличени в момента, как бихте обобщили?

Валери Белчев: Аз мисля, че ако ние тръгнем срещу ЕС, в никакъв случай няма да спасим кожата. Напротив, според мен отговорното поведение от наша страна е ние да сложим проблемите си на масата. В крайна сметка в ЕС ние сме в една организация с партньори, които са заедно, за да си помагат. Така че изнасяйки проблемите открито и решенията открито, мисля, че ние ще получим цялата подкрепа, така че България да върви стабилно нагоре. Още веднъж, ЕС е за това. Досега милиарди са изсипвани за какво ли не, в подкрепа на какво ли не. Ако съюзът види, че ние имаме сериозен проблем, а ние искаме да го решим, ще получим подкрепа. Ако започнем да го крием някъде, на никой няма да му хареса и няма да си направим никаква услуга. Така че това е твърдото ми мнение. Мисля, че ние чисто и просто трябва да си предложим решението и има ли такова, то ще бъде подкрепено.

Водещ: Милиарди се изсипват, казвате. До края на годината може да станем член на ОИСР, има такава вероятност. И в този контекст, донякъде, как да кажа, не е ли странно, че преди няколко дни, ако не се лъжа, се появиха данни за най-големите нетни положителни потоци от преки инвестициите в страната и се оказа, че те идват от Люксембург. В нашите представи не точно Люксембург би трябвало да бъде най-големият пряк инвеститор в страната.

Валери Белчев: Сега, не съм добре запознат със структурата на тези приходи. Но, сега, Люксембург може да е малка държава, но голяма икономика и финансов център. Така че имайте предвид, че много инвестиционни компании се регистрират в Люксембург по много причини – данъчни, административни, там много по-добре се управляват инвестиционните процеси, да кажем, че са изградили система за това. Така че аз не знам каква е причината точно, не съм се ровил в това нещо. Но не мисля, че е нещо кой знае колко притеснително, че някакви средства идват от Люксембург. Това е държава с висока репутация.

Водещ: Нека да изясним положението с инфлацията. Но ако може от начало. Първо, инфлацията в България, данните за инфлацията как се актуализират, как се представят, на колко месеца – на половин година или …

Валери Белчев: Принципно, да. Сега, как да кажа, вземат се, има си система, която си работи от години, вземат се определени продукти, потребителска кошница, сравняват се цените сега спрямо миналата година и се изчислява какъв е реалният процент на инфлацията. И това нещо се актуализира. Така че данните, които имаме отговарят на събраните данни от НСИ и би трябвало да бъдат приети за достатъчно надеждни…

Водещ: И на база на тези данни може да се прогнозира?

Валери Белчев: На база на тези данни, всъщност това нещо се вкарва в някакъв математически модел и се правят прогнози за това как ще изглежда инфлацията напред във времето.

Водещ: До този момент дали са се взимали адекватни мерки на база инфлацията? Защото това, което чуваме, ако говорим за пенсионерите например, че изведнъж им се увеличават било то с 50, било то със 120 лв. пенсиите, но в никакъв случай като допълнително изречение не е казвана и каква е инфлацията и дали тези 50 или 120 лв. всъщност не са една кръгла нула?

Валери Белчев: Ами, това е процес. 50 лв. спрямо обема на пенсиите в България все пак изпреварва инфлацията. Но това е процес, той ще си продължи във времето. Инфлация ще продължи да има най-вероятно. Надяваме се да не е много висока. Но да не се лъжем, ще има инфлация, пенсиите ще продължават да се качват лека по лека, заплатите също, инвестициите също. Всъщност имаме 14% ръст в инвестициите последната година. Та това не е статичен момент, при който се взема решение, че сега правим нещо и то така си остава. Нещата изглеждат сравнително стабилни на база на данните, които имахме за тази година. Какво ще се случи догодина? Има огромна драма покрай покачването на цените на енергията. В същото време, така, това е и сравнително цикличен бизнес. Наблюдавахме моделите и графиките, вероятно е още известно време да продължат цените нагоре, но след това се очаква някакво стабилизиране. На какво ниво ще бъде това стабилизиране все още не се знае. Но аз вярвам, че в крайна сметка ще влезем отново в някаква нормалност, след като мине тази вълна, този кризисен момент. Когато влезем в новата нормалност, ще трябва малко по-отдалеч и малко по-отрано да започнем да планираме следващия край на годината.

Водещ: Тоест да не ви питам така, как да кажа – да очакваме ли неочаквана инфлация до края на годината, която може да стопи и увеличението на пенсиите и заплатите?

Валери Белчев: До края на годината времевият хоризонт не е чак толкова дълъг. Обикновено тези икономически процеси отнемат от причината за въздействие до крайния ефект обикновено отнемат поне няколко месеца. Така че някакъв инфлационен шок аз лично не очаквам до края на годината. Тези цени на енергията сега могат да се отразят по-скоро върху следващата година. Но говорехме и с МВФ, вчера и със Световна банка. Като цяло те също не са особено стресирани. Споменаха, че ще си все пак завишат инфлационните, така, очаквания, което е повече от нормално. Не говорим просто за България, принципно. Но още веднъж конкретният ефект от този ценови шок в енергетиката, според мен, ще даде ефект след няколко месеца.

Водещ: Нека да ви попитам така тогава, отново като специалист, ясно е, че при инфлация цените се покачват, парите, които държим в джоба си вече струват по-малко. Ако с 1 лв. преди време в магазинчето до Дарик купувах едно кенче Кока Кола, вчера то струваше 1,3 лв. Има много методи да се контролира инфлацията, нали така, тоест едни работят, други не, някои водят до рецесия, други до загуба на работни места. В страна като България, според Вас, кои методи биха били най-ефективни за контрол на тази все пак донякъде вече очевидна инфлация?

Валери Белчев: Правилните …

Водещ: И то от служебно правителство.

Валери Белчев: Служебното правителство, да, така е. Сега, принципно нито механизмите на централната банка, която, нали, държавите, които не са във Валутен борд имаме, нито сме маркет мейкър, така да го кажем. Правилното е да си изпълним Плана за възстановяване и развитие, да си направим правилните инвестиции, така че да вкараме средства в работещи модели, в устойчиви модели. Дотолкова, доколкото има икономическа дейност, тази икономическа дейност ще произвежда богатство в икономическия смисъл на думата, тоест хората ще имат работа, тази работа ще дава резултат и този резултат ще бъде финансово реализиран. Ако международните цени се покачват, а ние си реализираме нашето производство, ние ще бъдем добре. Рискът пред нас е ние да не правим нищо, парите да отиват само за пенсии и за публичния сектор и да нямаме приходи. Тоест ключовото дългосрочно решение за нас е устойчиви проекти. И още веднъж, смятам, че Планът за възстановяване и развитие ще свърши голямата работа за това нещо.

Водещ: Решение ли е в борбата с инфлацията т.нар. инструмент, който е въведен още в Голямата депресия минимална работна заплата? Тоест този казус е много интерес. Всъщност какви са плюсовете и минусите в това да се увеличи минималната работна заплата? Защото като минус винаги изниква един – опасността да затворят малки предприятия, за които ще бъде много трудно да отговорят на законовото изискване да плащат еди-каква си сума на работниците си.

Валери Белчев: Както и големи.

Водещ: Както и големи също така.

Валери Белчев: Има бизнеси, в икономически план най-големият разход за един бизнес – това е работната заплата. Така че такова движение с няколко лева нагоре може действително да вкара някои предприятия в беля. Но минималната работна заплата, тя не е толкова икономически механизъм спрямо бизнеса, тя е негативна спрямо бизнеса. Това е социален механизъм. Защото не е добре ние да даваме възможност хора да живеят под прага на бедност например. Минималната работна заплата има тази функция. Трудната част е тя да бъде съобразена с възможностите на бизнеса. Защото сметката е тънка. Сметката е тънка за всички. Така че темата е винаги чувствителна, това е голямата борба на синдикатите, голямата точка на неразбирателство …

Водещ: Вие какво решение бихте препоръчали във време като днешното – да се увеличи ли тази минимална работна заплата?

Валери Белчев: Във време като днешното, това е политическо решение. Принципно моето мнение като икономист е, че все пак трябва да се съобразим малко повече с бизнеса. Защото по-добре е да има повече работници с по-ниска заплата, отколкото по-малко работници с по-висока заплата. Но това е политическо решение. И аз от позицията ми на служебен министър не бих искал да вземам такава. И още веднъж се връщам на това, че трябва да има баланс. Все пак ние като публичен орган трябва да сме сигурни, че хората живеят при нормални условия, че няма хора, които да живеят под прага на бедност. В тоя ред на мисли това е въпрос първо на сметка, второ на преговори.

Водещ: Също на сметка и на преговори е въпросът за максималният осигурителен доход, увеличението му. Отново концептуално, ако мога да ви помоля да обясните, за да бъдете разбран. Да не се хващаме директно примерно с позицията на IT сектора, която винаги изпъква на преден план. За тези, които ни слушат, ще кажа – в момента се плащат осигуровки на база на осигурителния доход, грубо казано. И ако на някое място те осигуряват на максималния доход – 3000 лева, да речем, а той ще стане 3600, изведнъж твоят шеф, собственикът на компанията, за която работиш, ще трябва да плаща много повече. Та концептуално първо обяснете – има ли причина да се говори за увеличение на максималния осигурителен доход, кой ще пострада и кой не?

Валери Белчев: Моята позиция е много ясна по въпроса. Смятам, че това трябва да бъде функция и на пенсионната система. Защото тази система трябва да бъде справедлива, освен всичко. Да го кажем така – в някои държави няма изобщо ограничение върху дохода. Тоест колкото печелиш, толкова и данък си плащаш. Нормално е. Въпросът е, че очакването след това би трябвало да бъде – колкото данък съм платил, толкова пенсия искам да взема. Ако ние откачим прага от пенсията, това означава част от населението да субсидира друга част от населението, което вече не е съвсем нормално. Така че мнението ми е, че някакъв изкуствен праг е сложен, който не знам на каква основа е решен. Дали трябва да го има – при положение, че такава ни е пенсионната система, трябва да го има. Защо трябва IT специалистът да плаща пенсията на някой работник от някое предприятие? Но ако това нещо – и още веднъж, това е политически въпрос – би трябвало да бъде преразгледано, то би трябвало да бъде преразгледано заедно с механизма на пенсионната система.

Водещ: Да, но такова подобно решение няма как да стане без одобрение от парламента. Но това в някакъв смисъл ми напомня на т.нар. регресивна данъчна тежест, която аз наричам репресивна данъчна тежест. Защото при която сякаш в България е така – хората с по-ниски доходи имат по-високо облагане, докато хората с високи доходи поемат по-ниска тежест, тъй като не дължат осигуровки върху частта от възнаграждението си, което е над 3000 лева на месец. Така ли е?

Валери Белчев: Това е голям дебат изобщо в цял свят – дали трябва богатите да се грижат за бедните или всички трябва да си плащат поравно. Но нека да бъдем реалисти. Системата трябва да работи под някаква форма и има достатъчно причини в посока на това хората с повече възможности да бъдат малко по-щедри спрямо обществото. Наистина не е задължително, това е справедливо спрямо тях, но да кажем, че това е по-отговорната позиция.

Водещ: Има ли Министерство на финансите ясна картина за това какъв е реалният ефект от понижената ставка на ДДС за някои сектори, която изтича в края на тази година?

Валери Белчев: Намаленото ДДС, ако не се лъжа, допринесе с нещо от порядъка на 180 млн. В тази кризисна ситуация, когато бяха взети експресни мерки, моята критика е, че може би не достатъчно добре бяха планирани конкретните мерки спрямо ефектите, които се търсят. И върху това се опитваме да работим в момента. Така че ние с цифри за точния ефект не разполагаме. Само можем да предполагаме. Едно е сигурно – тези 180 млн. отидоха в този бизнес, така че малко от малко му дадохме въздух. Как точно се разпредели това нещо, дали се отрази на цените – вече влизаме в една мека материя и се загубваме вътре.

Водещ: При наличие на редовно правителство тогава след изборите добра идея ли е помощ за бизнеса в такава кризисна ситуация да идва чрез нормативни актове, по линия на акцизите, чрез други данъци, или ДДС намалено е вариант, който трябва да остане?

Валери Белчев: Напротив, това са нормални механизми. Това са механизми, които се използват масово и в развитите икономики, така че – да, още веднъж, след като мине този първоначален шок от Ковид кризата, последван от енергийната криза, мисля, че сега малко изтрезняхме и започваме да планираме мерките по един малко по-организиран начин.

Водещ: Но пък с енергията пак ще ни се наложи да влезем в кризисен режим. Тоест когато попитат правителството как ще помогне на бизнеса, откъде ще вземе парите то, всъщност? От печалбата на производителите на енергия...

Валери Белчев: Министерството на финансите работи в рамките на бюджета, който е одобрен. За съжаление законът ни забранява да излизаме от него. Така че търсим някакви неконвенционални мерки. Вие знаете, сега спрямо енергетиката потърсихме решения спрямо правилата на енергийната борса, спрямо начина на предлагане...

Водещ: Печалбата на АЕЦ.

Валери Белчев: Не, печалбата на АЕЦ я слагаме отделно. Спрямо начина на предлагане, така че да се понижи малко спекулата в пазара на електроенергия. Работим много активно и експресно по създаване на форварден механизъм, така че участниците на пазара да могат да си закупуват позиции за няколко месеца напред, така че да няма изненади. И това нещо ще го решим много бързо.

Водещ: Това в България сякаш не работеше. Тук се живееше от днес за утре.

Валери Белчев: Около 80% от сделките минаваха на спот пазара. Сега нормалните нива са около 60%. Така че ние, създавайки този механизъм, смятаме да променим тази цифра и тя ще се отрази върху планирането най-вече. Но това са мерки, които ще дадат отражение чак догодина. Трябваше да се направи нещо сега и веднага. Не можем да бръкнем в бюджета, няма откъде, не можем да теглим пари от някъде, затова потърсихме възможност през теглене на пари от АЕЦ. Сега, това е търговско дружество и не изглежда много логично ние да бъркаме в джоба на търговското дружество, като кризисна мярка това беше вариантът. Защо все пак прибягнахме до вземане – защото, да кажем, че и тези печалби не бяха планирани. Не бяха планирани, така че нямаше готови инвестиционни проекти за тях. И това беше един механизъм, който да адресира сега този период от октомври до март, когато е големият проблем, с надеждата, че след това нещата ще се нормализират или ще има нов парламент, който ще може да намери някакво по-конвенционално решение на този проблем.

Водещ: Можем ли да кажем със сигурност, че пари в България тази година няма да постъпят от Европа? Говоря за Плана за възстановяване и устойчивост. Тоест заложените 1,6 млрд. лева аванс, които биха имали ефект върху публичните финанси на държавата, няма да постъпят тази година, чисто заради времеви причини.

Валери Белчев: Този дефект, той е статистически и аз наистина, казвал съм го и преди, не мисля, че има значение дали ще влязат декември или януари. Нито ще се отразят на бюджетния дефицит, нито ще се отразят на живота на хората. Аз мисля, че не е изключено все пак механизмът да се задвижи по-бързо. Ние тази седмица вкарваме плана. Ако по някаква причина бъде забавен и излязат парите след Нова година, важното е да си направим проектите. Но след като вкараме плана, ние ще получим обратна връзка и ще потърсим начин да дадем зор, народно казано, така че одобрението да мине преди Нова година. Ако това се случи – няма да е лесно, не искам да обещавам, защото вече влизаме в процеси извън наш контрол – ще направим всичко възможно процесът да мине възможно най-бързо. Но пак казвам, дали ще влязат декември или януари парите, от гледна точка на реализация на плана, това няма голямо значение.

Водещ: Коя е най-голямата несправедливост, макар орязаните ви правомощия като служебен министър на финансите, която бихте се радвали в своя кратък мандат да преборите, на база на това, което виждате, че се случва в държавата?

Валери Белчев: Несправедливост спрямо кой?

Водещ: Спрямо нас, гражданите.

Валери Белчев: Не мога да кажа. В крайна сметка сме вече, ето, почти станали цивилизована страна, така че някакви радикални несправедливости не мога да кажа, че има. Смятам, че действително социално трябва да се погрижим малко повече за населението в нужда. Смятам, че трябва малко по-голям фокус да обърнем върху здравеопазването, върху образованието, върху хората в неравностойно положение. Защото това са маркери за една зрялост в едно общество. Така че може би несправедливост има спрямо тези хора. Несправедливост има и спрямо другия полюс. Спрямо хората с възможности, спрямо хората с интелект. Някак си имам чувството, че прекалено много говорим за IT сектора и почваме да си мислим, че иновациите и растежът идват само от там. Но българи кадърни и способни има и в другите сектори. Имаме много доктори, които избягаха в чужбина, имаме много инженери, имаме, ако щете и в хуманитарната сфера, българи, които излязоха навън. И все си говорим как да ги върнем. И все правим някакви планове. Аз не мисля, че ние трябва да мислим толкова за това как да върнем някой. Аз мисля, че ние трябва да поработим върху справедливостта, върху възможностите за растеж на хора – дали ще бъдат внесени от чужбина, дали ще бъдат българи. Така че самите компании тук да... Да не бъдем второразрядна икономика, да не бъдат тук всичките банки, застрахователи, всички компании, някакви клонове на някакви големи мултинационални, на които им се спускат заповедите отвън и ние тук само ги обслужваме. Несправедливост има и спрямо тези хора, които имат възможност да водят напред. Те нямат добрите възможности в България. Върху това трябва да работим.

Водещ: Впрочем, преди да приключим, нещо извън темата. На тези срещи в Париж дали стана дума за онова, което се случва с Кристалина Георгиева?

Валери Белчев: Не. Аз не мисля, че политици от такъв ранг биха си позволили в коридорни разговори да разпитват, да подпитват или да търсят мнение, още по-малко от нас като представители на държавата, които в крайна сметка искаме да разберем какво се случва не по-малко от всички останали.

Водещ: В Седмицата на Дарик радио, г-н Белчев, който е министър на финансите. Много ви благодаря.

Валери Белчев: Аз благодаря.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация