Писмен отговор на въпрос от Владислав Панев - народен представител от ПГ на „ПП-ДБ“, относно възможно ли е на практика България да се възползва от възможността за отложено прилагане, разписана в чл. 50 на Директива 2022/2523?
07.11.2023 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПАНЕВ,
В отговор на постъпил в Министерството на финансите Ваш въпрос с наш вх. № 01-00-286/18.10.2023 г., Ви предоставям следната информация:
Съгласно чл. 50 от Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (Директива (ЕС) 2022/2523) държавите членки, в които се намират не повече от дванадесет крайни образувания майки на групи, попадащи в обхвата на настоящата директива, може да изберат да не прилагат правилото за включване на дохода (ПВД) и правилото за печалбите, обложени с по-нисък данък (ППОНД) за шест последователни данъчни години, считано от 31 декември 2023 г. Държавите членки, направили този избор, уведомяват Комисията до 31 декември 2023 г.
Многонационални групи за целите на Директива (ЕС) 2022/2523 са тези групи, чиито годишни приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка на групата през поне две от четирите данъчни години, непосредствено предшестващи данъчната година възлизат на 750 000 000 EUR или повече.
Следва да се има предвид, че липсата на прилагане на правилата на Директива (ЕС) 2022/2523 в България, включително по отношение на националния допълнителен данък, би довела до следните основни ефекти, произтичащи от това, че други държави членки на Европейския съюз (ЕС) ще прилагат правилата на Директива (ЕС) 2022/2523, както и от това, че държави извън ЕС ще прилагат Правилата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката - Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)), които се припокриват в много голяма степен с правилата на директивата.
Крайните образувания майки, разположени в ЕС, на многонационални групи, които имат съставни образувания, разположени в България, ще бъдат обложени в съответната държава членка по отношение на печалбата на тези съставни образувания за разликата между 15 на сто и ефективната данъчна ставка, с които тези съставни образувания се облагат в България.
Следва да се има предвид, че крайните образувания майки на 52,5 на сто за 2022 г., 51,8 на сто за 2021 г. и 52 на сто за 2020 г. от многонационалните групи със съставни образувания в България са разположени в ЕС по данни от механизма за автоматичен обмен на отчети по държави. Съставните образувания в България на тези многонационални групи, съответно формират около 83 на сто за 2022 г., около 81 на сто за 2021 г. и около 84 на сто за 2020 г. от общия счетоводен финансов резултат на съставните образувания в България на многонационалните групи отново по данни от механизма за автоматичен обмен на отчети по държави.
Дори и крайните образувания майки да не са разположени в ЕС, междинните образувания майки, разположени в ЕС, когато са налице такива, на многонационални групи, които имат съставни образувания, разположени в България, ще бъдат обложени в съответната държава членка по отношение на печалбата на тези съставни образувания за разликата между 15 на сто и ефективната данъчна ставка, с които тези съставни образувания се облагат в България.
Крайните образувания майки, разположени в държави извън ЕС, прилагащи посочените по-горе Правила на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, на многонационални групи, които имат съставни образувания, разположени в България, ще бъдат обложени в съответната държава членка по отношение на печалбата на тези съставни образувания за разликата между 15 на сто и ефективната данъчна ставка, с които тези съставни образувания се облагат в България.
Съставните образувания, разположени в ЕС или извън ЕС, на многонационални групи, чиито крайни образувания майки са разположени в България, ще бъдат обложени в ЕС или извън ЕС на ниво междинно образувание майка по отношение на печалбата си, облагана с ефективна данъчна ставка, по-ниска от 15 на сто. В случай че липсват междинни образувания майки, държавите членки на ЕС са задължени да приложат чл. 50, ал. 2 от Директива (ЕС) 2022/2523, съгласно която, когато крайното образувание майка се намира в държава членка, която е направила избор да не прилага правилата на директивата, другите държави членки гарантират, че съставните образувания на тази многонационална група в тези държави членки подлежат на облагане с вторичен допълнителен данък (ППОНД). В аналогичния случай държавите извън ЕС, които ще прилагат посочените по-горе Правила на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ще приложат еквивалентното правило за облагане с вторичен допълнителен данък.
Също така следва да се има предвид, че на 8 октомври 2021 г. над 135 члена на Приобщаващата рамка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), включително и Република България, представляващи повече от 95 на сто от глобалния брутен вътрешен продукт, се присъединиха към Решението, включващо стълб 1 и 2 за реформиране на правилата за международно данъчно облагане и гарантиране, че мултинационалните предприятия плащат справедлив дял от данъка, където и да се намират работят и генерират печалби в днешната цифровизирана и глобализирана световна икономика. В тази връзка от приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) са одобрени на 14 декември 2021 г. типовите правила на ОИСР “Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)“.
На този етап, Министерството на финансите не разполага с официална информация относно направения избор от други държави членки за прилагане на чл. 50 от Директива (ЕС) 2022/2523, включително и за Естония. Въпреки това, следва да се има предвид, че Естония не прилага класически модел за облагане с корпоративен данък, какъвто е в България, а прилага данък върху разпределението на печалбата, при който данъчното облагане се отлага до разпределението на печалбата. Естония налага корпоративен подоходен данък върху печалбите, които се разпределят като дивиденти, обратно изкупуване на акции, намаления на капитала, постъпления от ликвидация или предполагаемо разпределение на печалбата. Предвид това, може да се предположи, че евентуалното решение на Естония за прилагане на чл. 50 от Директива (ЕС) 2022/2523 е свързано със специфичната система на корпоративно облагане на страната.
АСЕН ВАСИЛЕВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ