23.01.2009 г.

БЛАГОДАРЯ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЧАЧЕВ,

Преди да отговоря на въпроса Ви, ще си позволя една предварителна уговорка - не би следвало всички ние да считаме, че силната кредитна активност в последните няколко години е добра база за поддържане на макроикономическите пропорции. Ще припомня, че една от основните цели на макроикономическата ни политика в този период бе да се противодейства на несъразмерно високия ръст на банковите кредити, които съдействаха, наред и с други фактори, разбира се, за поява на изпреварващо вътрешно търсене, разрастващ се дефицит по текущата сметка и по-висок инфлационен натиск. Действително, след ускоряването на кризата във външните финансови пазари от края на септември у нас също се формира тенденция на отслабване на кредитната активност. Банковата статистика показва, че към края на месец ноември, вие цитирахте данни за месец октомври, но вече са известни и данните за ноември, банковите кредити продължават да нарастват, разбира се, при по-нисък ръст спрямо предходните периоди. Предоставените кредити от банките по т.нар. нов бизнес или новоотпуснатите кредити на домакинства и нефинансови предприятия през ноември растат с 900 млн. лева срещу 2 млрд. и 300 млн. година по-рано. От началото на годината до ноември 2008 г. предоставените кредити на домакинствата и нефинансовите предприятия бележат значително разрастване с близо 40 на 100 на годишна база и достигат 48 млрд. и 300 млн. лева. И, ако трябва да направим извод до този момент, тенденцията може да се характеризира и като връщане към по-нормално равнище на кредитна активност. В условията на силна стагнация и несигурност на международните финансови пазари, които са свързани със затягане на кредитните условия и намаляваща ликвидност в световен мащаб може да се очаква и по-нататъшно забавяне на кредитната активност на банките. Отчитайки точно тези рискове и в опит на превантивна реакция, правителството предвиди в бюджет 2009 редица мерки, стимулиращи икономиката и поддържане на инвестиционната активност, както и редица буфери за смекчаване на вероятните последици от финансовата криза върху реалния сектор, включително и по отношение на евентуално забавяне на растежа на кредитите.

Тъй като тези мерки бяха широко обсъждани, ще ви припомня само най-целенасочените и с най-кратко влияние върху темата, която обсъждаме. Значителното увеличаване на публичната инвестиционна програма, в т. ч. допълнително с 400 млн. в седмицата непосредствено преди приемане на бюджета, както и един инструмент, който не беше ползван в последните десетина години, е капитализиране с половин млрд. лева на Банката за развитие с оглед на отваряне на допълнителни кредитни линии към търговските банки и целящо да противодейства точно на очакванията за забавено кредитиране от страна на търговските банки. Успоредно с това, БНБ, с която Министерството на финансите поддържа отлична координация, вече на два пъти коригира разпоредбите за минималните задължителни резерви с цел да освободи част от средствата, депозирани от банките в Централната банка. БНБ предприе съответните действия като взе решение за признаване на 50 на 100 от касовата наличност като база за изчисление, а впоследствие бяха намалени резервите от 12 на 10 на 100, отчитайки съвкупния ефект от мерките. Реално, равнището на задължителни минимални резерви се намали с доста повече от 2 пункта - практически с между 4 и 5 пункта на сравнима база. Продължаваме да следим развитието на процесите в банковата система в сътрудничество с БНБ и Асоциацията на търговските банки с цел въвеждане на нови коригиращи мерки, ако такива станат наложителни.

Благодаря Ви!