24.02.2015 г.

„Предлагаме нов вид механизъм за социално подпомагане от страна на държавата за тези лица, които със собствени финансови средства не могат да се погрижат за застраховането на собствеността си за последици от бедствия. Това е нова концепция за модел за подпомагане от държавата в преодоляването на имуществени щети, причинени от бедствия, като тя е отворена за различни предложения и варианти." Това съобщи министърът на финансите Владислав Горанов по време на кръгла маса под надслов „Ролята на държавата и бизнеса в защита на личното имущество при природни бедствия", водена от заместник-министъра на вътрешните работи Филип Гунев, в която участваха вицепремиерът Томислав Дончев, представители на Междуведомствената комисия по възстановяване и подпомагане към МС, Асоциацията на българските застрахователи, БАН, Българския червен кръст и неправителствени организации.

„Възможното решение, което представяме за дебат, е след настъпване на неблагоприятно събитие, свързано с бедствие, държавата, чрез своите органи, например местните комисии или централната комисия, да преценят доколко е настъпило увреждане или щета върху собствеността на лицето, което не може със собствени средства да застрахова имота си. След това Агенцията за социално подпомагане (АСП) чрез индивидуална преценка за това, доколко лицето не е могло само, заради социалния си статус, да застрахова доброволно имуществото си срещу съответния риск, така че застрахователният пазар да реагира, то може да бъде подпомогнато от държавата до размера на данъчната оценка на имота. В концепцията ще включим и някои ограничения - за да се получи помощ, трябва да са спазени всички изисквания на Закона за устройство на територията (ЗУТ) по отношения на съответния имот, тъй като конструктивните изменения в някои сгради биха могли да доведат до много по-голяма уязвимост при природни бедствия за такива имоти, които не отговорят на изискванията на Закона и другите приложими към строителството на сгради нормативи. Не би следвало да се подпомагат и такива имоти, които са изобщо извън рамките на закона. Би могло да се въведе ограничение върху сега действащите доста широки правомощия на местните власти за подпомагането на физическите лица при бедствия, като по този начин се отключи естественият стимул застрахователите да бъдат предпочитани, особено от хората, които не са под прага на определен социален капацитет и могат да финансират със собствени средства имуществените си застраховки". Така министър Горанов представи идеята за новия механизъм за подпомагане при възникнали щети от бедствени ситуации. Той уточни, че застрахователите предлагат обезщетяване на база на възстановителна стойност, а държавата ще подпомага хората до данъчната оценка на имота. 

Според финансовия министър чрез новия механизъм се постигат поне два ефекта - не се конкурира социалното подпомагане със застрахователния бизнес, „защото всеки е наясно, че ако не отиде на застрахователния пазар, няма да получи това, който той би могъл да му даде". Освен това ясно се адресира темата, че има хора, които не могат сами да плащат за имуществено застраховане и правителството създава стимул за местните власти и за собствениците да не се изкушават да поддържат не логично ниски данъчни оценки на имотите си.

„Този така наречен фонд би могъл да се организира така, че в него да се натрупват средства и те да преминават от година в година, за да може в определен период, когато има неблагоприятно струпване на събития и се налага да разходваме по-голям ресурс, той да може да бъде подпомаган от централния бюджет, а когато природата е по-благосклонна, да има период на натрупване на средства" - детайлизира концепцията министър Горанов. 

Владислав Горанов обясни, че виждането на правителството е, че собствеността не е задължение, а право. Това право носи своите последствия за този, който го държи, затова той подкрепя идеята имущественото застраховане да бъде доброволно. Министърът уточни, че концепцията ще има законодателно решение, има вече създадени правни норми по нея и предстои съгласуване на готвените промени в нормативните актове.

Финансовият министър припомни, че от 2010 г. държавата е въвела косвено облагане на потреблението на застрахователна услуга с 2% данък върху застрахователните премии и тези приходи, които и сега участват в консолидирания бюджет, биха могли да бъдат използвани в сегашния им размер или в увеличен такъв като един източник за подпомагане на хората, които не могат сами да управляват процеса на застраховане на имуществото си. Около 25 млн. лв. са приходите от този данък годишно.

В брифинг пред журналисти министър Горанов съобщи, че с тази концепция „не създаваме грешни стимули в икономиката и не изместваме застрахователите като пазар, но няма да бъдат подпомагани от държавата хора, които са могли, но не са застраховали имуществото си". Държавата трябва да заема мястото си там, където солидарността го изисква, убеден е финансовият министър. На въпрос за детайлите на самия механизъм за подпомагане Владислав Горанов отговори, че „държавата има достатъчно надеждни механизми в областта на социалното подпомагане, разработени в годините, например такъв е механизмът за енергийно подпомагане" и обясни, че в  хода на дискусията за концепцията ще се уточнят подробностите. „Добре е да се използват местните звена към общините, те и в момента, когато се извършва преценка за щети на публичната инфраструктура, имат роля в описването на щетите и оценяването им. АСП чрез своите структури ще преценява кои лица трябва да бъдат подпомагани. Средствата от централния бюджет през бюджета на МТСП, респективно АСП, ще достигат до хората, които имат нужда от подпомагане при бедствия. Ще отпаднат сегашните еднократни помощи от 325 лева" - допълни още финансовият министър. „Няма причина при положение, че има работещ застрахователен пазар и хората не са се застраховали, а имат възможности и средства да го направят, държавата да ги обезщетява" - коментира министър Горанов. Трябва да стане ясно, че от неспазване на правилата не могат да се черпят права. Механизмът може да влезе веднага в сила след законодателните промени, вероятно през лятото, изрази очакванията си министър Горанов. До две-три седмици се очаква да е готов проектът на нормативен акт, който да премине през съгласуване и обсъждане.

Кръглата маса приключи с приемането на обща декларация, че застраховането на личното имущество трябва да бъде на доброволен принцип, че трябва да се стимулира сключването на застраховки и да се засилва застрахователната култура на населението. Съвместното партньорство на държавата, застрахователния бизнес  и неправителствения сектор ще продължи. Също така трябва да се информира населението за същността на имущественото застраховане и да се увеличи ръстът на личното застраховане на имоти.