Владислав Горанов: Aко този най-песимистичен сценарий в актуализацията на бюджета се състои, можем спокойно да излезем от 2020 г. без да орязваме допълнително разходите

01.04.2020 г.

„Това, което сме предложили в разходната част на бюджета и указанията, които дадохме към първостепенните разпоредители с бюджет, е да се фокусират, поне в периода, в който действа извънредното положение, върху изпълнението на текущите ангажименти за разходите, които имат. Да си разплащат всички договори, които имат, да финансират всички разходи, които са поети преди това като ангажимент, за да не се допускат просрочия към фирмите в този труден момент“. Това коментира министърът на финансите Владислав Горанов в предаването „Референдум“ на БНТ, където беше гост, заедно с председателя на Асоциацията на банките в България Петър Андонов, Те отговориха на зрителските въпроси, свързани с финансовите мерки на правителството и възможностите за облекчения от страна на търговските банки в ситуацията на извънредното положение.

Министър Горанов каза, че при задълбочаване на кризата, ако се наложи, може да се мисли за допълнителни мерки в разходната част за бюджета, но той коментира, че ролята на бюджета в една подобна криза е да допълни загубеното потребление или загубената активност. Освен това всички инвестиции, които държавата ще направи в посткризисния период, също имат своята роля за по-бързото възстановяване. „Този баланс е много тънък и затова на този етап сме предупредили нашите колеги министри да се въздържат от поемането на нови ангажименти, докато преценим дълбочината на кризата“, каза финансовият министър.

Горанов счита, че с предложената актуализация на бюджета правителството е достигнало до разумното ниво на бюджетен дефицит, при запазване на сегашната рамка на разходите и увеличение на някои от разходите, свързани с мерките за преодоляване на първоначалния шок от кризата. Според него засега няма да се бърза с допълнително ограничаване на разходите или да се коментират промени в данъчната политика, докато това е възможно. „Смятам, че ако този най-песимистичен сценарий, който сме заложили в предложената рамка за актуализация, се състои, и не стане още по-песимистичен или още по-критичен, ние спокойно можем да излезем от 2020 г. с фискалната рамка, която предлагаме в нейния актуализиран вариант, без да орязваме допълнително разходите“ – посочи министърът.

На често поставяния въпрос за промени в ставката на данъците, финансовият министър беше категоричен в отговора си: „Ако говорим за преки данъци, в случая корпоративен данък, данък печалба на фирмите, първо, корпоративният данък, за да съществува като задължение, той трябва да е изкаран, тази печалба трябва да се е реализирала. Ние дадохме отсрочка на фирмите за периода в следващите няколко месеца да не го внасят или да внасят върху размер, който те преценят. Ако говорим за другия пряк данък, ДДФЛ, той също е свързан с вече реализиран и изконсумиран резултат, ние данъци от загубата не събираме. Ако говорим за косвеното облагане, което включва най-вече акцизите и ДДС, те не се плащат от бизнеса. Нито ресторантите плащат 20 % ДДС, нито хотелите плащат 9 % ДДС. 9 % ДДС плаща този, който спи в хотела, 20 % плаща този, който яде в ресторанта – това сме аз и Вие, а не ресторантите или хотелите“.

Отговорите на останалите зрителски въпроси в предаването можете прочете тук, или да видите в в двете части на видеото тук и тук.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация