Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Финансовият министър в интервю за "Капитал": Ще работим за приемане на еврото от 2024 г.

Министър Росица Велкова
Снимка: Министър Росица Велкова

04.11.2022 г.

Въпрос: Преди седмица Народното събрание гласува документ, който даде мандат на Министерския съвет и БНБ за ускорени преговори за приемане на еврото. Какво променя този документ?

Росица Велкова: Решението изразява ясната политическа воля на народните представители. То беше прието с конституционно мнозинство. Така се даде мандат за активни действия от страна на служебното правителство с оглед да се предприемат абсолютно всички технически действия, за да може България наистина да не изпусне таргетираната дата 1 януари 2024 г. Защото следва да се има предвид, че едно служебно правителство не се възприема от европейските институции както редовно правителство, което има парламентарна подкрепа.

Въпрос: Означава ли, че сега служебното правителство може да отиде в Брюксел и да каже - ето, зад нас стои нашият парламент?

Росица Велкова: Това, което направиха още на следващия ден премиерът и управителят на Българската народна банка, беше да информират съответно Европейската комисия и Европейската централна банка за взетото решение от Народното събрание, за действията, които предстоят, и за продължаване активно на подготовката по присъединяването.

Въпрос: По ваши оценки ще може ли това Народно събрание да приеме всички нужни закони, свързани с приемането на еврото?

Росица Велкова: Ако не се сформира редовен кабинет от това Народно събрание, законопроектите, които се подготвят, са в напреднала фаза и мисля, че ще има достатъчно време да се приемат.

Въпрос: А какво ще се случи, ако се откажем от датата януари 2024 г.?

Росица Велкова: Не би следвало да се откажем от тази дата, при условие че има решение на Народното събрание на новоизбран парламент, и то с конституционно мнозинство.

Въпрос: Управителят на БНБ намекна, че това може би означава по-нисък кредитен рейтинг.

Росица Велкова: При всички положения би могло да има отражение върху понижаване на кредитния рейтинг. Давам за пример опита ни около емисията, пласирана на международните пазари - една от темите, която вълнуваше инвеститорите, е дали България се е отказала или продължава да следва датата януари 2024 г. Така че това е изключително важно за инвеститорите, които купуват нашите ценни книжа.

Въпрос: А пречка ли ще е липсата на приета бюджетна рамка?

Росица Велкова: Не, тъй като в конвергентния доклад ще се оценява нашето изпълнение на бюджет 2022.

Въпрос: Вие обявихте работен вариант на бюджет за догодина, който беше с доста стряскащи числа за дефицит и за нужния дълг през следващата година. След това рязко сменихте стратегията. Защо?

Росица Велкова: Искахме да разкажем каква е ситуацията, какво е фактическото положение. Това е базовият вариант, който е разработен и готов като законопроект, и в момента, в който бъде избрано редовното правителство, то ще може да го адаптира спрямо собствената си управленска програма. Не е редно служебно правителство да провежда политика, защото бюджетът е финансов план на политиките от една управленска програма с парламентарно мнозинство зад това правителство. Това, което предлагаме, е удължителен закон. Той ще послужи на редовно правителство - защото то ще бъде избрано в доста напреднала фаза на бюджетната процедура и ще му трябва време, за да може да изрази управленската си програма чрез бюджета. Ако няма избрано редовно правителство, този удължителен закон ще помогне да финансираме системите, общините, разходите за пенсии, разходи за заплати до тези нива, които са достигнати към края на тази година.

Въпрос: При продължаване на действието на бюджет 2022 ще го има ли догодина и фонда за общинските проекти, за който тази година бяха заделени 400 млн. лв.?

Росица Велкова: За общините в този удължителен закон сме разработили текстове, с които те да могат да изплащат заплатите, достигнати през декември - тъй като с актуализацията има увеличение в частта заплати, както и могат да се разплащат по т.нар. незабавни ангажименти. Това са режийните разходи, с които да разплатят тока, газа и т.н. Но това не включва и подобни допълнителни разходи.

Въпрос: Колко месеца, според вас, може да се работи с този удължителен бюджет?

Росица Велкова: Може да се работи и 4 месеца, и 5 месеца, без това да създава напрежение, но надявам да не се стига до тази ситуация. Включително и ако на 1 юли 2023 г. няма приет Закон за бюджета, в този случай ще се приложи член 87 от Закона за публичните финанси и по швейцарското правило пенсиите ще бъдат индексирани.

Въпрос: А правили ли сте изчисления, ако се работи с този удължителен бюджет почти до края на годината, какъв дефицит и дълг ще са нужни догодина?

Росица Велкова: Надявам се да не се случи, защото не е добре за страната да се работи с този удължителен закон почти до края на годината. Ако чисто теоретично това се случи, параметрите биха били подобни на този базов сценарий, който разказах. .

Въпрос: Вие вече обявихте, че може би дефицитът в бюджет 2022 на касова основа ще е по-малък. Какво финансиране ще търсите до края на годината?

Росица Велкова: Ще се съобразим изцяло с пазарните условия. Но предпочитам да не коментирам в детайли нашите намерения.

Въпрос: А защо не пробвате да излезете на пазара с ДЦК с по-кратък матуритет?

Росица Велкова: Защото ще утежним още повече бюджета за 2023 г. Избираме матуритет, който е съобразен с предстоящи падежи през следващи години, но всички възможни опции се разглеждат. Увеличаваме и лимита на глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг и в ситуация без парламент ще можем да излезем на външен пазар. Най-малкото за да осигурим нужното рефинансиране за падежиращата еврова емисия през март 2023 г.

Въпрос: Има ли заложени резерви в приходната и разходната част на базовия сценарий за бюджет 2023, който представихте?

Росица Велкова: Тъй като коментарите са в частта капиталови разходи, най-големият ръст е в частта на Плана за възстановяване и устойчивост. Ако не изпълним тези инвестиционни проекти и не постигнем резултатите, ние няма да може да получим средствата за второ и трето плащане. Ако ние имаме съмнения, че няма да ги изпълним, това означава да намалим както прихода, така и разхода, което ще даде неутрален ефект върху дефицита. Не смятам и че приходите са подценени. Те се изчисляват върху определени компоненти, които формират БВП. Там влияят компенсацията на наетите, безработицата, инфлацията, бруто образуване на капитал, износът. Моделите, които изчисляват приходната част, вземат предвид определени показатели от макрорамката, за да могат да се изчислят размерите на приходите по съответните видове данъци.

Въпрос: Какво ще се случи, ако не получим второ плащане по плана за възстановяване от гледна точка на държавните финанси?

Росица Велкова: За следващата година са предвидени 2.8 млрд. лв. на два транша. Ако не бъдат получени - влошаваме дефицита. И или трябва да преизпълним данъчните приходи, което в такива размери е невъзможно, или трябва да правим икономии. По принцип има текстове в Закона за публичните финанси, които дават правомощия на министъра на финансите да ограничава лимитите за разходи при очаквано съществено нарушение на бюджетното салдо.

Въпрос: А вашите прогнози са за криза в еврозоната през зимата, която ще се пренесе и тук?

Росица Велкова: Ние сме малка отворена икономика и когато има рецесия в еврозоната, тя много бързо се пренася към България. Няма да останем незасегнати.

Въпрос: Има ли поле за допълнителен ръст на пенсии и заплати догодина?

Росица Велкова: В базовия вариант увеличението на пенсиите е разчетено от 1 юли по швейцарското правило с 12%. При вземане на решение за увеличение на минималната работна заплата трябва да се има предвид, че увеличението й с 10 лв. дава отражение върху салдото с 50 млн. лв. Разходите за бюджета са повече от приходите при увеличение на минималната работна заплата заради допълнителни плащания, обвързани с нея.

 

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация