Министър Горанов: Отваряме дебата за финансирането на политическите партии

08.06.2019 г.

Интервю с Владислав Горанов, министър на финансите

|БТВ, „Тази събота“ | 08.06.2019 г. |

 

Водещ: Изненадващото разкритие, че партиите взимат повече субсидии, отколкото им се полагат по закон, получи изненадващ отговор – оттук насетне субсидията да стане 1 лв. за спечелен глас вместо досегашните 11. Мой гост е именно финансовият министър Владислав Горанов. Здравейте, добро утро! Отдавна не съм имала толкова строго костюмиран гост толкова рано сутринта, с вратовръзка.

Владислав Горанов: Колебаех се, но прецених, че все пак финансовият министър трябва да изглежда консервативно, дори в събота сутрин.

Водещ: Така е, напротив, отива на позицията, която заемате. Кажете ми наистина убеден ли сте, ама искрено убеден, че може да се прави политика с 1 лв. субсидия?

Владислав Горанов: Ако се върнем във времето назад, субсидиите за партиите възникват по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски. Тук говорим 2001-2002 г. Т.е. от 89-та година преходът до 2001-2002 г. на практика не е имало субсидии. Тук всъщност е въпрос на модел. Защото има много модели в света, най-либерален, разбира се, е моделът в САЩ, но и в Европа има модели, които биха могли да послужат като основа, в които се разрешава дарителството в полза на партиите, което сега е лимитирано по закон, слагат се ясни правила за прозрачност и тогава тези скрити зависимости, за които всеки подозира, на практика изчезват, защото се вижда ясно точно кой привърженик на конкретна партия или на конкретна кампания е готов да я подкрепи. Другият вариант е да престанем с популисткия дебат следва ли партиите да получават субсидии и колко точно следва да получават, защото обществото е разделено по тази тема. Със сигурност, винаги сме защитавали тезата, че партиите трябва да имат гарантирано финансиране, за да могат да участват пълноценно в политическия живот и да разменят идеи, но когато тази тема започне да се използва като аргумент срещу политическата система и срещу политическите партии, тогава ако те нямат инстинкта да се защитят, а напротив, някои от тях се включват в този дебат, търсейки собствен дивидент, политически, тогава става това, което се случва в момента.

Водещ: Сега, г-н Горанов, Йордан Цонев, зам.-председателят на ПГ на ДПС, беше много ясен: това е популизъм и цената ще платим всички ние. Популистко, популисти ли сте Вие от ГЕРБ, популистки ли постъпвате, предлагайки наистина размер на субсидията 1 лв.?

Владислав Горанов: Какво значи популизъм? Имаше референдум, на който участваха стотици хиляди български граждани, милиони български граждани. Въпросът им беше зададен по този начин. Те дадоха отговор...

Водещ: Говорите за референдума, който инициира Слави Трифонов?

Владислав Горанов: За този референдум. Ако има толкова много хора в обществото, които смятат, че партиите получават твърде големи субсидии, и ако партиите нямат надежден начин да обяснят на обществото за какво се използват тези субсидии, че партиите трябва да съществуват, а напротив, пак казвам, някои от системните партии се опита в този момент, в който тече такъв дебат, и това не се случва за първи път, да извличат политически дивиденти от темата за субсидиите, най-естествената реакция е отново да отворим този дебат.

Водещ: А нима Вие сега не се опитвате да извличате политически дивиденти от темата за субсидиите?

Владислав Горанов: Не. Ние слагаме на масата това, което голяма част от българските граждани са поискали. И да отворим дебата за финансирането на политическите партии по начин, по който един път завинаги да бъде затворен, за да не се поставя с всяко гласуване на бюджета. Всеки път, когато внесем Закона за бюджета, колегите от левицата казват: давайте да променяме партийните субсидии.

Водещ: Ама това предложение напук ли е сега, което го правите?

Владислав Горанов: Не, не е предложение напук.

Водещ: Напук на кого?

Владислав Горанов: Не е предложение напук. Това е предложение да се преосмисли моделът на финансиране на политическите партии.

Водещ: Но ето, и в това, което чухме сега, премиерът имаше много ясно изявление в четвъртък сутринта, бяхте заедно, дори в самото изявление на Борисов личи, че той съзнава рисковете от това предложение – партиите да изпаднат в зависимости, партиите да попаднат в ръцете на бизнесмени и да ги обвържат в наистина такива зависимости, които няма да бъдат полезни. Защо го правите, съзнавайки рисковете?

Владислав Горанов: Стартирахме един дебат за модела на финансиране на партиите. Ако колегите от БСП смятат, че 1 лв. е малко, да кажат колко им трябват, за да им стигнат. Другият вариант, пак казвам, има модели, при които може прозрачно да се финансират политическите партии без да получават субсидии. И тогава няма да водим този дебат трябва ли да има субсидии и колко да бъдат те. Има и такива модели в цяла Европа.

Водещ: Но така или иначе Вие предлагате 1 лв. Защо точно, пак казвам, 1 лв.?

Владислав Горанов: Аналогията за единия лев е свързана с въпроса, зададен от инициативния комитет за референдума и огромния брой отговори, които получи за 1 лв.

Водещ: Как правителството на премиера Борисов се доверява на Слави Трифонов?

Владислав Горанов: А какво лошо има, ако има... не си спомням точния резултат в полза на референдума, милиони бяха, какво лошо има, ако толкова много хора смятат така, правителството да сложи тази тема за размисъл?

Водещ: Е, все пак този референдум по законите на страната, в която живеем, не беше успешен, не беше задължителен?

Владислав Горанов: Той не беше задължителен, но това не значи, че огромен брой хора не са гласували.

Водещ: Добре, Вие се доверявате на Слави и смятаме, че...

Владислав Горанов: Не, не трябва да се прави тази спекулация доверяваме се на Слави. Няма нищо лошо да се доверим и на Слави, защото всъщност референдумът, макар и иницииран от него, той има един глас в него. Пак казвам, огромна група от хора са гласували. Очевидно партиите трябва да седнат сега на една маса без никой да се опитва да използва тяснопартийно тази тема за субсидиите или въобще за финансирането на политическите партии и да се избере модел. Ако се смята, че получаването на субсидии не е начинът, тогава имаме възможност да приложим и друг модел. Ако се смята, че трябва да продължи субсидирането на партиите в достатъчна степен, трябва да се определи колко е разумният размер и да престанем с тази тема и всички партии заедно, когато се заговори за това, да обясняват на българското общество кое е правилно в тази посока. А не някои от партиите да го използват това за пропагандни и тяснопартийни цели.

Водещ: Да поговорим за надписаните субсидии. Те са, разбира се, част от темата. Всичко започна от там. Кажете ми, в крайна сметка какъв е проблемът, защо се е стигнало, веднъж тук ясно да кажем, защо се стигна до това надписване на субсидии?

Владислав Горанов: Това, което е различното в тълкуването на закона, е начинът, по който се формира общата маса на субсидиите в годишния закон и впоследствие как се разпределя общата маса върху един по-ограничен кръг от правоимащи партии. Законът казва най-общо така, че за всеки действителен глас на последните парламентарни избори се дават по 11 лв. в рамките на годишния закон за бюджета. Впоследствие обаче в следващи норми, или поне така от 2001 г. насам сме го чели закона, впоследствие друга норма, която трябва да индивидуализира субсидиите по партии, предполага че субсидии от общата маса, определена по начина, който споделих, се дава само на партиите, получили над 1 % или на партиите, които имат избран народен представител. Затова се получава едно преразпределение, което между другото, е част от самия модел, по който функционира политическата система, и веднага ще Ви дам пример. Ако нямаше подобно преразпределение на гласове, то партиите в момента в действащия парламент трябваше да имат, примерно, ГЕРБ сигурно 35-40 депутата.

Водещ: Сега, ако правилно съм Ви разбрала, всъщност проблемът не е от 2016 г., както говорихме, а от 2001 г.? Защото Вие току-що споменахте, че този начин на изчисление е от 2001 г.

Владислав Горанов: Има два спора, две различни тези – едната е по-голямата, свързана с това, трябва ли да има преразпределение от всички участвали на изборите към партиите, които са само правоимащи. Министерството на финансите, а и не само то, винаги така е чело закона.

Водещ: Сега, тук…

Владислав Горанов: Втората тема.

Водещ: Да, слушам Ви.

Владислав Горанов: Втората тема е от 2016 г., е свързана с една грешка интерпретация на измененията от 26 май, от която от общата маса на гласове е трябвало да се подвадят т.нар. квадратче не гласувам, не подкрепям никого и гласовете на тези, които са подкрепили независими кандидати.

Водещ: Сега, мотивът на финансовия министър, разбира се, да дойде с папка. В тази папка, г-н Горанов, пише ли – партиите, всяка една от партиите колко има да връща?

Владислав Горанов: Сметката е лесна. Подобни изчисления са направени. Изчакваме развитието на законодателните инициативи, които сме предприели. Те са – едната е свързана с прецизиране на закона, така че да е ясно, че за един глас за конкретната партия се полагат точно 11 лв. Той ще породи определени ефекти за възстановяване на суми. Предложили сме да се възстановят суми до 26 май 2016 г. И сметките са направени, повечето партии заявиха готовност веднага да възстановят сумите. И новата тема…

Водещ: Как ще стане това възстановяване? Чисто технически…

Владислав Горанов: По банков.

Водещ: По банков път.

Владислав Горанов: По банков път. Няма да ги караме…

Водещ: Кеш няма да ги носят.

Владислав Горанов: Не.

Водещ: В пликове. Добре. Колкото до вината, БСП поискаха оставката Ви като финансов министър заради този казус с надвнесените субсидии. Смятате ли да подавате оставка като финансов министър?

Владислав Горанов: Този разговор е между мен и премиера. И в момента, в който го анализирахме и проведохме, преценихме, че не се налага. Със сигурност винаги ръководителят на една институция носи определена вина. Но аз пак продължавам да твърдя, че в случая нашият прочит на закона, нашият прочит, говоря на Министерство на финансите,… между другото 2011 г. е имало специален одит на Сметната палата върху централния бюджет, с който е направен анализ на механизма за предоставяне на субсидиите и са стигнали до същите изводи, до които стигаме и ние. Между другото колегите от БСП, които всяка година заявяват с коалиционно споразумение размера на субсидията и как се получава, и те така са чели закона. Но изведнъж, изведнъж нещо вярно или грешно прилагано от 2001 г. насам… няма как един или поне само един финансов министър да понесе цялата отговорност за различната интерпретация. Да не говорим, че въпросът е по-скоро технически, отколкото политически.

Водещ: В този смисъл, ще защитите ли като финансов министър служителите си, които Вие вчера казахте, че в момента са на мушката на прокуратурата. Доколкото разбрах, най-високото ниво е директор на дирекция. Или?

Владислав Горанов: И в момента, в който Ви обяснявам, че това е прочитът на закона, който е прилаган през цялото време, в момента, в който е ясно, че няма преднамереност и умисъл и целта не е било да се облагодетелства една или друга партия, едно или друго лице за сметка на други, дори да има някаква неточност допусната, каквато твърди и предполага прокуратурата, аз не мога да твърдя, че тези хора са действали злоумишлено и са извършили престъпление.

Водещ: Добре. Към друга важна тема. Първо ДПС, след това и БСП направиха предложения за намаляването на ДДС за определени стоки. Нека да видим тези предложения и да ги коментираме с финансовия министър.

 

АРХИВ

Делян Пеевски: Мислим да внесем проект за сваляне ДДС-то на хляба, защото това е голям проблем, на 5 %, за лекарствата да помислим и безплатни детски градини.

Йордан Цонев: И за книгите.

Делян Пеевски: И за книгите.

Бойко Борисов: Да намалим данъка на хляба. А защо не и на млякото, а и на месото? И тогава ще кажем, няма да е 10 %, а ще стане 20 % данъка на Вас, които си мълчите. Безплатно няма. Що за популизъм вече див се разви – всеки излиза и вика, да е безплатно всичко. При 10 % данък. Защо БСП и ДПС, когато управлявахте, не направихте тези реформи? Защо тогава не махнахте данъците, а бюджетите Ви бяха на дефицит? Надпреварата между политическите партии за думата безплатно ще доведе до тежък катаклизъм в следващите години.

Корнелия Нинова: Вчера чухме от бившия член на БКП Бойко Методиев Борисов, че социалистите много обичат да харчат чужди пари. Да му кажа, че и тези пари, които харчи през прозореца на джипа си извън бюджета не са негови, те са чужди, защото са на целия български народ.

 

Водещ: Така, темата за промяната на ставката на ДДС. Само първо да Ви питам, от кога не сте се виждал, чувал с г-н Пеевски, който пръв заговори за промяната на тази ставка?

Владислав Горанов: Много отдавна. Много отдавна. Като ходеше в парламента преди съм го виждал. Сега вероятно пак ще го видя. Заявяваше желанието си да се включи по-активно в българския парламент. Така че много вероятно по повод на неговите предложения ще има дебати в парламента.

Водещ: Сега, ако перифразирам думите на премиера Борисов от току-що, популист ли е г-н Пеевски, предлагайки по-ниско ДДС за храните, за лекарствата, безплатни детски градини?

Владислав Горанов: Ако коментираме темата за ДДС и промените в него, трябва да тръгнем от философията какво всъщност представлява този данък. Ако целта е намалението на данъка да постигне по-ниски цени – няма достатъчно надеждни механизми и практиката и опита до тук от подобни промени в други държави показва, че това не се случва. Тоест в момента, в който за една категория или група стоки намалиш ставката, се увеличава маржът на печалба, или дори в първите дни или първия месец да имаш ефект на краткосрочно понижаване на цените, то много бързо след това икономическите субекти, тоест търговците и производителите, обират тази разлика в своя полза.

Водещ: Това едно. Тоест Вие казвате, цената няма гаранция, че ще падне.

Владислав Горанов: По-скоро твърде вероятно е, както често се е случвало досега, цената да не падне, а да се акумулира само загуба за фиска. Второ, когато намаляваш ДДС на определена група стоки, ти го намаляваш и за богатия човек, и за бедния. Тоест ти пак не постигаш някаква особена цел на данъчната политика за търсене на някакво равенство или някакво преразпределение в полза на хората, които по-трудно се справят. Затова аз винаги съм казвал – политиката в България трябва да се прави през разходната част на бюджета, а не през приходната. Защото в примерите с ДДС ясно се вижда, че не се постига нищо, освен това, ако се разпростре дебатът върху огромна група стоки, да се стигне до огромна загуба за бюджета и от там веднага се отваря дебатът от къде да дойдат тези средства, дали от орязване на разходите, за които се смята, че и сега са ниски или увеличение на данъци. Дебат, който едва ли ще се хареса на някой.

Водещ: С други думи, като пазител на бюджета, като финансов министър Вие сте категорично против да се променя ставката?

Владислав Горанов: Ами, няма да свърши нищо.

Водещ: За хляба, за лекарствата.

Владислав Горанов: Идете и се върнете 2002 г. да видите, когато се сложи ДДС върху лекарствата, защото до тогава нямаше, един зам.-министър на финансите, отнесе доста критики. Това му костваше впоследствие и оставката от кабинета Сакскобургготски. Но върнете се и вижте дали лекарствата поскъпнаха. И отговорът е – не.

Водещ: Ако премиерът обаче настоява да се промени ставката или да падне ДДС-то за книгите, какво бихте отвърнал като финансов министър на Бойко Борисов?

Владислав Горанов: Зависи от къде идва инициативата.

Водещ: От премиера.

Владислав Горанов: Нали не очаквате, че няма да споря с него. Ще споря, естествено. Накрая ще надделее вероятно той.

Водещ: Така ли?

Владислав Горанов: Ами, в края на краищата имаме лидер за това, че е лидер. Това, че има, как да кажа, че се вслушва в министрите си по определени теми или в партията, само му помага. Но ако в края на краищата парламентът реши, че трябва да се случи по този начин, ние ще изпълняваме закона. Друг е въпросът, че аз пак казвам и мога да го обяснявам и защитавам и дори да сключвам облози, че ефект върху крайния потребител, а това, забележете, е данък, който се плаща само от крайния потребител, няма да има.

Водещ: Остана минута. Искам да Ви питам за изтребителите, тъй като става въпрос за изключителна сериозна сума за модернизацията на българската армия, сума, която през последните десетилетия не е давана. Като финансов министър убеден ли сте, г-н Горанов, че всяка стотинка от тези 2 млрд. за изтребителите си струва?

Владислав Горанов: Този въпрос е по-голям от 2 млрд. Ние сме членове на НАТО и когато говорим, че трябва да имаме определен брой способности и трябва да имаме авиация, ние нямаме изход или алтернатива в мисленето дали да закупим подобна техника от наши партньори, говоря членове на НАТО или да закупим от външния свят. Защото със сигурност руските машини са вероятно по-евтини. Със сигурност има и машини, които се произвеждат в други държави извън НАТО. Но когато ти очакваш една солидарност и готовност на всяка НАТО-вска държава да се включи в твоята сигурност, по никакъв начин не можеш да оправдаеш, да пилееш ресурса за сигурност извън колективната стратегия, която има НАТО.

Водещ: Както стана ясно, това изискване и на американците доколкото знам е тази сума да бъде платена накуп. Можем ли да си го позволим това?

Владислав Горанов: За радост можем да си го позволим. Разбира се, иска ни се и продължаваме разговори да стане на части. Концептуално американското правителство казва – това е първа сделка за вас и възможностите за гъвкавост от гледна точка на нашия закон са по-ограничени. С развитието на модернизацията на армията и през годините, ако има и други транзакции между тяхната отбранителна агенция и българското правителство, вероятно те ще са на по-благоприятни условия.

Водещ: Добре. И тъй като заговорихме на финала за сигурност, една новина от последния час – предотвратен е опит за терористичен акт в България. Джихадистът е избрал за мишена Пловдив, съобщи интернет изданието на 24 часа. Задържан е непълнолетен мъж. Повече информация ще бъде изнесена на извънредна пресконференция, потвърдиха за бТВ от Главната прокуратура. Г-н Горанов, само да Ви питам все пак като част от кабинета Борисов. Имате ли такава информация, че е бил подготвян терористичен акт в Пловдив?

Владислав Горанов: В кабинета тази тема не е обсъждана. Това, което чух от колегите от ДАНС, че по принцип за Европа се разпространява информация за повишаване на вероятността от подобни действия.

Водещ: И може би вероятно като част от Европа това касае и България?

Владислав Горанов: Да не създаваме паники в хората. Специално коментарът тогава на колегите от ДАНС беше, че в този списък няма данни за България.

Водещ: Кога беше направен този коментар, чисто времеви?

Владислав Горанов: Преди около седмица.

Водещ: Преди около седмица. Добре, благодаря Ви за този разговор. Останаха и незададени въпроси. Но се надявам след време да се видим и да поговорим отново. Финансовият министър Владислав Горанов, ексклузивен гост на „Тази събота”.

 

 

 

Видео

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация