27.11.2023 г.

УВАЖАЕМИ Г-Н БЕЛЧЕВ,

В отговор на поставения въпрос относно позицията на Министерството на финансите на предложените от Вас мерки за подобряване на заплатите и условията на работа на сектор „Сценични изкуства“, Ви уведомяваме следното:

Със Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) е регламентиран начинът на финансиране на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства. С чл. 23а, ал. 1 от ЗЗРК законодателят е определил, че средствата от държавния бюджет за държавните сценични институти в системата на Министерството на културата, включват средства за осъществяване на дейности в областта на сценичните изкуства и за реализиране на творчески проекти, финансирани от Министерството на културата на конкурсен принцип. Базовия компонент за разпределяне на средствата за осъществяване на сценична дейност се определя на базата на единни разходни стандарти (за един лев реализирани приходи от брой продадени билети от съответния културен институт), утвърдени от Министерския съвет за съответната група държавни културни институти, при спазване на посочените в от чл. 23а, ал. 3 от закона условия. Другата част от механизма за финансирана са допълнителните компоненти, които отчитат спецификата на държавните културни институти, както и ограничаването на дейността в изпълнение на противоепидемични мерки, определени със закон или въведени с акт на държавен орган. Също така съгласно чл. 23б, от ЗЗРК е определено, че държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства, прилагат система на делегирани бюджети. Този статут дава право на директора на съответния държавен културен институт да се разпорежда със средствата на института, да определя числеността на персонала и плащаните възнаграждения на служителите и работниците и да извършва компенсирани промени на приходи и разходи на държавния културен институт, които са утвърдените с бюджета на Министерството на културата за съответната година.

Предлаганите от Вас мерки за подобряване на заплатите и условията на работа на сектор „Сценични изкуства“, включващи утвърждаване на постоянен компонент за предоставяне на субсидии, които да покриват разходите за персонал, увеличение с поне 50% на минималните работни заплати, определени в колективните трудови договори за всички работници в сектора на „Сценичните изкуства“ и създаване на охранни норми, които да определят минимален брой на служителите в съставите, без които не е позволено да функционират, представляват съществена промяна на начина на финансиране на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства. Идеята на настоящия модел на финансиране на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства е да се обвърже финансирането с качеството на постановките, като обективен критерии за разпределение на средствата е зрителския интерес. Търсеният ефект е държавата да стимулира и подпомага успешните сценични състави и направи структурите в сценичните изкуства ефективни, като тези с повече публика да бъдат поощрени финансово, без това да води до ощетяване на зрителите и държавния бюджет.

По наше мнение, предложените в писмото мерки не предлагат цялостен подход за функционирането на системата на  сценичните изкуства, а единствено се предлага значително увеличаване на дела на субсидиите от държавния бюджет чрез въвеждане на „постоянна компонента“ с оглед покриването на брутните трудови възнаграждения и осигурителни вноски на персонала. В тази връзка, отбелязваме, че съотношението на субсидиите от държавния бюджет в пъти надхвърля собствения принос на сценичните институти от приходи от билети.

Също така считаме, че отделянето на разходите за персонал от средствата за осъществяване на дейности, определени на база единни разходни стандарти, не предполага финансиране чрез прилагане на системата на делегиран бюджет. Нещо повече, предвид определените права и отговорности на директорите при управлението на държавните сценични институти, прилагащи системата на делегиран бюджет сами да определят числеността и възнагражденията на персонала, т.е. числеността не подлежи на регулиране от страна на държавата, не намираме за приемливо отговорността за финансирането на разходите за персонал да е изцяло от държавния бюджет.

В допълнение отбелязваме, че предложените от Вас мерки не са придружени от финансови разчети, което прави невъзможно направата на оценка за бюджетния ефект за държавния бюджет, респективно за бюджета на Министерството на културата. Не са изложени мотивирани аргументи и анализ относно предлаганата от Вас мярка за „увеличение с поне 50% на минималните работни заплати определени в колективните трудови договори за всички работници в сектора на „Сценичните изкуства“. Отсъствието на подобна информация прави невъзможна направата на оценка от Министерството на финансите на предлаганите Ваши предложения и как те биха подобрили цялостния модел на финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства.

Независимо от горното и доколкото направените от Вас предложения са преди всичко въпрос на законодателна целесъобразност, при тяхното обсъждане водещо следва да бъде становището на министъра на културата като органи, който определя и регулира държавната политика в областта на културата, респективно Министерството на културата следва да координира политиките и мерките в сектора, включително да е водещо по отношение на искания от Вас отговор за планирани конкретни мерки и стъпки за решаване на посочените от Вас проблеми в сектора на сценичните изкуства.

В заключение следва да отбележим, че приемането на решения, свързани с осигуряването на допълнителни разходи е необходимо да бъдат разглеждани, както в контекста на предложени мерки, водещи до подобряване на качеството и ефективността на дейностите в областта на културата, така и на обективните икономически реалности и възможностите на публичните финанси.

АСЕН ВАСИЛЕВ

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ