30.09.2010 г.

Заместник-министърът на финансите в интервю за в. „Дневник"

Почти всички икономисти са единодушни, че заложеният икономически растеж в бюджет 2011 е надценен и оттам се съмняват в изпълнимостта на приходите. Ще се стигне ли отново до актуализация и през 2011 г.?

- Критиките към очакванията за ръста трябва да се позовават на действителна оценка, а такава, общо взето, не се чу от нито една от критикуващите страни. От гледна точка на бюджета рамката влияе дотолкова, доколкото очакваният размер на БВП, инвестиции, внос, износ и потребление влияят върху приходната част на бюджета, а за 2011 г. ние сме подходили наистина консервативно.

Нека да сравним заложените приходи от акцизи и ДДС за 2011 г. с очакваното изпълнение за тази година. Ръстът при акцизите е около 150 млн. лв., което е по-малко от средствата, възстановени през тази година от митниците на производители и вносители заради унищожените цигари през 2008 и 2009 г. Тоест след елиминиране на еднократните фактори се вижда, че касовите приходи всъщност са планирани на нивото на тази година.

Същото е и с ДДС - резкият спад на невъзстановения на бизнеса данъчен кредит от 560 млн. лв. в края на миналата година до около 200 млн. лв. по последни данни означава, че през 2011 г. няма да се налага такова връщане на средства, защото няма и задържане. Тоест ръстът в приходите от ДДС - около 400 млн. лв. спрямо 2010 г., до голяма степен ще дойде само от липсата на този еднократен фактор.

Общият извод е, че двата основни източника, на които се крепи приходната част на бюджета - ДДС и акцизите, са планирани до голяма степен на нивото на очакваното изпълнение за 2010 г. Тоест дори номиналният размер на БВП да се запази, което означава реален спад, тези постъпления трябва да се считат за достижими до голяма степен.

Във връзка с тазгодишната актуализация не беше ли по-правилно да наложите бюджетен буфер още в началото на 2010 г., вместо да съкращавате разходи с 20% от средата на годината?

- Когато се разглеждаше проектобюджетът в края на миналия август и началото на септември, очакванията за съотношението внос - износ бяха съвсем различни. И не намирахме за нужно да задържим 10-процентното правило.

Знаете и че беше обявена за противоконституционна нормата, която дава възможност на правителството да реагира при спад на приходите.

Трябва да се има предвид и че дебатите за редукцията на бюджета не са започнали в средата на годината, а доста по-рано. Още в края на първото тримесечие имаше индикации, че ще се налага допълнително ограничаване на разходите.

В този смисъл ръководителите на ведомства, които оцениха ситуацията и реагираха навреме, не са усетили 20% съкращение от средата на годината. За тях по-скоро съкращението е било 10% от началото на годината.

Защо липсват по-сериозни буфери в бюджет 2011?

- Разходната част е ограничена до възможния минимум. Дори виждате, че в сравнение с предходни години на консолидирана основа не расте, а намалява. Предпочетохме да сме консервативни в оценките си за приходите независимо от критиките и приемаме бюджета за реалистичен.

В този смисъл допълнителни буфери означават, първо, много по-голяма несигурност за разпоредителите с бюджетни средства дали ще могат да изпълняват своите функции и второ, ще задълбочат дебата за разходните лимити.

А последните така или иначе са запазени на нивото на актуализирания бюджет 2010 и са тема на много дискусии доколко с тях нереформираните системи ще могат да продължат да изпълняват своите функции.

Това ми напомня за друго основно обвинение на опозицията за проектобюджет 2001 - че в него не са заложени политики. Защо разходите на държавата за следващата година приличат толкова много на разходите през тази?

- В това няма нищо лошо. По-скоро трябва да се гледа балансът, тъй като основна политика е ангажиментът да не се увеличават данъците. В период на криза е най-лесно държавата да тръгне да увеличава данъците, търсейки по-лесното решение за финансиране на публичния сектор, и така да забави възможността за икономическо възстановяване.

Доста по-сериозно изпитание е да настроиш така системите, че да успееш да изпълняваш основните функции на държавата, без да се налага да бъркаш допълнително в джоба на хората.

Всъщност най-голямото достойнство на този бюджет е и това, заради което го критикуват. Ние не сме променили разходната част, но ще продължим да изпълняваме основните функции на държавата, без да увеличаваме данъци и вмествайки се в критерия за дефицит.

Но как ще отговорите на критиката, че в проектобюджета отново не се виждат реформите, с които правителството на ГЕРБ се бави повече от година. Означава ли това, че и през 2011 г. реформи няма да има, или отреденото финансиране ще е достатъчно?

- През последните 20 години се видя, че темата кое е водещо - пари или реформи - не е конструктивна като дебат. Реформите са свързани с промяна на обществени отношения, структури и законодателство.

Това невинаги означава повече пари. Напротив, означава повишаване на ефективността на разходите и осигуряване на повече пари в рамките на съществуващия ресурс. Това е идеята на реформите.

Законът за бюджета не е законът, с който се правят реформи. Това са законите, с които се извършват структурните промени в отделните сектори. Като пример ще дам преходните и заключителни разпоредби на закона за държавния бюджет, където ще видите текстове, свързани с промяна на модела за финансиране на културните институти. Една крачка напред, която не бива да се отрича.

Затова отговорът на въпроса дали бюджетът е инструмент за реформи е: по-скоро не. Реформите са въпрос на сектори и политики, а бюджетът е това, което финансира отделните сектори.

Заговорихме за реформи - като председател на надзорния съвет на здравната каса неколкократно сте коментирали, че болниците получават същите трансфери, както и през 2008 г., и е реалистично да се справят с тези пари. А как стоят цените на топлоенергия, електроенергия, лекарства и другите компоненти на фиксираните им разходи спрямо 2008 г.?

- Най-голямото нарастване през последните две години е в очаквания брой хоспитализации. Така че тук темата не е какви цени са се променили, а колко "изработват" лечебните заведения. Защото при 1.634 млн. хоспитализации през 2008 г., за тази година се очакват 2 млн.

Обяснението, че недостатъчно добре развитата доболнична помощ принуждава лечебните заведения да извършват нехарактерни за тях дейности, но в болнични условия, не оправдава свръххоспитализацията. Така просто се натоварва бюджетът на здравната каса. Когато липсват медицински показания за определена хоспитализация, именно болниците са тези, които трябва да преценят, че тя не бива да бъде извършена. 

Нарастването на хоспитализациите не може да се обясни по никакъв начин освен с желание да се гарантира постоянен ръст на паричните потоци към лечебните заведения.

На по-прост език това означава ли опит за източване на здравната каса?

- Има основание да се прави и този извод, особено като се вземе статистиката за рехоспитализациите - над 180 000 за 2009 г. Толкова ли сме богати, че да плащаме по 2 и 3 пъти за едно и също нещо?

Участието ви в управлението на здравната каса показва ваш личен и на Министерството на финансите ангажимент - втренчени в числата, не поставяте ли на задно място пациентите?

- Правилата, по които функционира здравната система, са прерогатив на политиката на здравното министерство. Няма как дебатът за начина, по който функционира една система, да се върне към финансовото министерство. Лекарствената политика и въобще цялата здравна политика е изцяло в компетентността на министерството на здравеопазването.

Тогава може ли да се каже, че има министерства, които не си вършат работата?

- Някои от колегите министри понякога се изкушават да обясняват липсата на едно или друго действие само с финансовото министерство. Нашата позиция пък е относително лесна. В период на криза ние не променяме данъците. Бюджетът е на дефицит и няма как някой да ни упрекне, че притискаме отделните сектори, за да трупаме излишъци или от други фискални съображения.

Министерството на финансите носи отговорност за балансирането на всички сектори. Ние посочваме слабости на отделните министерства и правим препоръки, но не може всички въпроси за действия и бездействия на отделните администрации да се прехвърлят към Министерството на финансите.

Тогава каква е ролята на министерството в здравната и в пенсионната реформи - координатор ли е, група за натиск ли е, деен участник, консултант?

- Част от функциите на министерството са да анализира последствията върху бюджета на отделните секторни политики. Становищата, които ние даваме по нормативната уредба, и стратегическите документи, внасяни от отделните министри, са преценка за целесъобразността на отделните политики от гледна точка на развитието на икономиката, на социалните системи и на възможностите на бюджета.

Така че ние по-скоро казваме "това е цената, тя е платима или не е платима". Разбира се, понякога няма как да не се появят и критични становища за отделни секторни политики. Това е ролята на Министерството на финансите и сме свидетели, че в държавите, където тази роля не е изпълнена, се стига до срив не на отделна секторна политика, а на всички политики.

Има ли  финансовото министерство други лостове да инициира реформи освен разходните лимити, които определяте?

- Крайната дума за разходните тавани е на правителството, когато говорим за бюджета - тя е и на парламента. Така или иначе рамката за функциониране на държавата е въпрос на модел. Ние сме си избрали по-малка държава.

Изземваме само 30.6% от БВП през националните приходи, като изключим помощите от ЕС. Избрали сме модел, в който личността сама трябва да се погрижи за част от това, което се очаква от държавата в страни с по-голямо преразпределение.

Има и друг вариант - увеличаване на данъците и на преразпределението от държавата, с което ще се увеличи и ролята й. Средното преразпределение през разходната част в ЕС е 50%. В България е 35% за 2011 г. Ако искаме да постигнем подобно на средното преразпределение, без да сме на дефицит, трябва да удвоим данъчната тежест.

Този модел не е невъзможен, има страни, където се прави, но в последните години ние консенсусно подкрепяме тезата, че предпочитаме ниски данъци и оттегляне на държавата. Това е било мото на всички бюджети в последните 10 години. Така че в момента, в който се постигне стратегическата цел, на хората трябва да се обясни, че държавата се е оттеглила. Тя не изземва парите, но следователно и очакванията към нея трябва да са по-малки.

А според вас кое е по-правилно?

- Според мен, за да сме конкурентоспособни в ЕС и за да създадем реална икономика, а не движена от нестабилни процеси, свързани с раздуване на балони, трябва да запазим достигнатото, с ниска роля на разпределение през държавата.

В такъв случай защо се бави фискалната консолидация?

- Ние правим доста сериозна стъпка - дефицитът се свива от 4.8% от БВП на 2.5% по нашата методология и от 3.8% на 2.5% на начислена основа. Разполагаме консолидацията на малки крачки във времето, защото едновременно сме поели ангажимент да не увеличаваме данъци, да не намаляваме заплати и пенсии и да гарантираме основните функции на държавата, както правим в последната година и половина. Не случайно на фона на намаляване на консолидираните разходи на държавата за догодина се залага ръст от 180 млн. лв. за здравната каса.

Кое налага субсидията за Министерството на отбраната и МВР да се увеличи толкова сериозно?

- Голяма част от увеличението се дължи на подписаните от правителството на НДСВ договори за превъоръжаване на армията. Съзнателно не ги включихме в разходната част на бюджета през тази година, за да гарантираме техния целеви характер. 100-те млн., които се виждат, са вече прозрачно бюджетиране за следващата година за плащания по договори за въоръжение.

С актуализацията на бюджет 2010 отворихте възможност да привлечете дългово финансиране чрез голяма облигационна емисия на международните пазари. Отпадна ли това като идея за тази година?

- Продължаваме да използваме и възможностите на вътрешния пазар. В понеделник се видя значителният му потенциал да осигури ресурс, с голямото презаписване на последната емисия ДЦК. Темата за външно финансиране чрез еврооблигации не е затворена, но тя ще се постави в подходящия момент. За това и за 2010 г., и в закона за 2011 г. е отворена подобна правна възможност. Но пазарът ще покаже кога е подходящият момент.

Може ли държавата да издържи 2011 г., без да се привлече подобно финансиране?

- Само за 1 ден при една емисия успяхме да привлечем половин милиард лева от вътрешния пазар. Така че  отговорът е "по-скоро да". Въпреки че дефицитът от 2.5% предполага търсенето най-малко на същия ресурс за финансирането му, така че темата за международните пазари не е затворена и няма как да се затвори.

В 2011 г. правителството отново ще влезе с просрочени задължения към частния сектор, макар и по-малки в сравнение с началото на 2010 г. Защо не се потърси по-сериозно външно финансиране, вместо държавата да се държи като некоректен платец и да руши репутацията си, а частният сектор да страда?

- Макар и ограничена с около 140 млн., разходната част на бюджета продължава да е около 26.9 млрд. лв. Много пъти над задълженията на отделните министерства и ведомства. Въпросът е как ще успеем да дисциплинираме тези, които управляват съответните бюджети, да приоритетизират изплащането на старите си ангажименти, преди да поемат нови.

Ако се търси централно решение за неразплатените задължения, се променя принципът на бюджетиране, отговорността на съответния разпоредител с бюджетни средства. Няма никаква икономическа логика сметките да се трупат локално, а някой да ги разплаща централно.

Но се потвърждава тезата, че вътрешният дълг не е дълг, защото държавата може да прави с него каквото си реши?

- Какво имате предвид?

Че бави разплащанията, едностранно променя условия - 7-те процента намаление на парите чрез банката за развитие - все неща, които са немислими за една облигационна емисия.

- Когато имаш определен бюджет, който в пъти надхвърля задълженията ти, няма как да не можеш едновременно и да ги обслужваш, и да търсиш възможности за нови проекти. Да, трудно е, но няма никакво оправдание да се поемат ангажименти над определения със закона ресурс. Именно затова вече ограничаваме задълженията, които министерствата могат да поемат през следващата година.