ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: ЦЕЛЕВИ ДАНЪК ЗА УЧИЛИЩАТА НИКОГА НЕ Е ОБСЪЖДАН

26.07.2010 г.

Заместник-министърът на финансите в интервю за Информационна агенция "Фокус"

Г-н Горанов, финансовият министър Дянков обяви миналата седмица, че правителството е решено да свие дефицита до под 2,7% през 2011 година, каквото е и изискването на ЕК. Споделяте ли неговия оптимизъм и какви са основанията за такъв?

През последния месец в Министерството на финансите много усилено работим, за да постигнем заложената фискална цел и даже и да я подобрим. Имаме вече първи вариант на макрорамка за 2011 година и на годишна прогноза за периода 2011-2013 година, като успяхме да постигнем консолидирано ниво на дефицита на касова основа за 2011 г. от 2,5 на сто от БВП. В този смисъл, нарастването на приходите, което е очакван резултат от ръста на икономиката, дава възможност за постигане на консолидацията, която поставя ЕК като изискване пред нас. По-скоро съм оптимист, че ще успеем да се вместим в поставената задача за консолидация от поне 0,75 на сто от БВП, като успяхме да направим вариант на консолидирана фискална програма с дефицит от 2,5% от БВП за 2011 година.

Министър Дянков оповести част от прогнозата за макрорамката за 2011 година. Кога планирате да бъде готов Бюджет‘2011 и да го внесете за обсъждане е НС? Ясни ли са основните макроикономически параметри за следващата година?

Планираме изтегляне на внасянето на бюджета за 2011 г. най-малкото с един месец. В Закона за устройството на държавния бюджет е предвидено това да се случи до 2 месеца преди края на бюджетната година. Сега ще го внесем три месеца преди края на бюджетната година, т.е. до 30 септември или началото на октомври ще има проектобюджет за 2011 г., внесен за обсъждане в НС. Основните макроикономически параметри като прогноза са ясни. МФ има концепция за основните допускания, при които трябва да бъде съставен бюджетът за 2011-2013 година. Предстои до началото на август на оперативно заседание на МС предстои да бъде представена тригодишната бюджетна прогноза, разходните тавани по първостепенни разпоредители и основните допускания за периода 2011-2013 година.

В края на миналата година споменахте, че Законът за устройството на държавния бюджет има нужда от „ремонт". Вие и Вашият екип готови ли сте с предложения за промени в него и те концептуални ли са?

Законът за устройството на държавния бюджет е необходимо да бъде подменен с изцяло нов. По тази тема в МФ се работи от доста години. Налагат се доста промени, част от които вероятно ще намерят място още в годишния закон за бюджета за 2011 година като се търси по-близка връзка между изпълнението на бюджета на начислена основа по методологията на Евростат и изпълнението на бюджета на касова основа, каквато е действащата методология.

Първите мерки за това са предприети през тази година с издаването на специални указания на министъра на финансите по отношение на месечните отчети, в които започваме да събираме информация за поети ангажименти. Работим върху включването на текстове в закона за 2011 година, с които искаме за първи път да регламентираме ограничения в поемането на ангажименти от страна на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити. По този начин ще гарантираме до някаква степен връзката не само между разполагаемите като бюджетни кредити средства по съответния бюджет, а и вече поети ангажименти и възможността за поемането на нови такива, за да не се стига до сключването на необезпечени договори. Амбициозна идея! Със сигурност в Закона за бюджета за 2011 година ще има подобни принципни текстове.

Не мога да не Ви попитам, ще плащаме ли от догодина 2% местен данък за училищата, които посещават децата ни? Появиха се спекулации по темата след една стенограма от заседание на МС, а министър Игнатов категорично отрече такава възможност.

Спекулациите по въвеждане на 2% местен данък за училищата излезе в някои медии без тя да е стояла на дневен ред където и да е било. Вероятно поводът за дебата е стенограма от заседание на МС, на което имаше дебат за данъчната система и ролята на общините в ползването на данъка върху доходите на физическите лица. Целеви данък за училищата така или иначе никога не е повдиган като тема и няма бъде повдиган. В този смисъл може да се потвърдят думите и на министър Игнатов - такава възможност не стои и не се обсъжда.

Изобщо, говори се, че се готвят промени в Закона за местните данъци и такси. Нормално това се прави наесен. Обсъждани ли са варианти със сдружението на общините?

Промени в Закона за местните данъци и такси се обсъждат съвместно с Националното сдружение на общините. Планира се за 2011 година да бъде внесен изцяло нов закон, който да се опита да реши макар и част от проблемите, поставяни многократно от страна на общините. Дебатът с преотстъпване на данък върху доходите за физическите лица не е приключил. Засега МФ не работи по подобна мярка.

Добър ли е според Вас моментът за ускоряване на процеса на децентрализация и до къде трябва да се простира свободата на общините?

Общините и сега са свободни в решенията, които взимат, по отношение на местните отговорности. Държавата гарантира основните социални функции и ги финансира чрез делегираните дейности. Затова трябва много ясно да се определи каква допълнителна политика искат местните власти да реализират, различна от общонационална политика, свързана с основни социални функции на държавата - със сигурността, с образованието, със здравеопазването.

Местната политика за подобряване на благоустройството на населените места се финансира със средства от оперативните програми, по които има и съответното съфинансиране от страна на държавата и от Програмата за развитие на селските райони за малки общини, където няма по принцип държавно съфинансиране, но непризнатият за разход по програмата ДДС се покрива отново от държавата. В този смисъл, когато се води дебатът за децентрализация, трябва да се търси отговор на въпроса каква роля точно в развитието на съответния район, различна от усвояването на многобройните европейски инструменти, искат да реализират местните власти.

От опозицията прогнозират, че наесен ще има повторна актуализация на Бюджет‘2010 и че натрупаният от тях резерв застрашително намалява. На какви буфери може да се разчита догодина, като се гарантира стабилността на валутния борд?

Нашата оценка е, че няма да се наложи допълнителна актуализация на бюджета. Разбира се, готови сме на допълнителни ограничения в разходите, ако по някакъв начин се появи съмнение за изпълнението на приходната част. По никакъв начин не трябва да се спекулира със стабилността на паричния съвет, тъй като не съществуват по никакъв начин пряка връзка между стабилността на паричния съвет и буферите на публичните финанси.

В рамките на 10-ина дни премиерът Бойко Борисов два пъти спомена, че ще търсим заем от Световната банка - първо 1 млрд. долара за инфраструктурни проекти, а преди дни във Виена спомена и за около 400 млн. евро заем „за железниците". Ще внесете ли яснота по въпроса и въобще ще искаме ли някакъв заем от Световната банка тази година?

Като цяло работим по темата за привличането на дълг и търсим най-доброто и най-изгодно състояние на пазара за България. България ще излезе на този пазар, когато прецени, че е най-добрият момент. Затова този дебат трябва да се води изключително професионално. Обсъждането през медиите не е в интерес на страната, защото пазарите се настройват според говоренето по темата. Имаме необходимост от определено финансиране и ще го ползваме от вътрешните и външни пазари тогава, когато това е най-изгодно.

Иначе с актуализацията на Закона за бюджета беше одобрена държавна гаранция на заем за БДЖ от около 450 млн. лева. Можете да го видите в приложението към актуализирания Закон за държавния бюджет за 2010 година. Общото финансиране за подкрепа на платежния баланс, както коментирахме, ще се търси на търговски принцип, а не чрез споразумения с международни финансови институции.

Тази година няма да има нужда от заем от МВФ, а през следващата ще се наложи ли? Какви са вашите прогнози?

Продължаваме да считаме, че не се налага търсене на ресурс от МВФ и че финансирането на дефицита трябва да бъде търсено на пазарен принцип - чрез емитиране на облигации на вътрешния и външния пазар. Смятам, че не само тази година, но и в следващите години няма да се наложи програмно споразумение с МВФ.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация