Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • АПР
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30

Интервю на заместник министър-председателя и министър на финансите Асен Василев в „СТУДИО БАНКЕРЪ“

Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев
Снимка: Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев

24.12.2021 г.

„СТУДИО БАНКЕРЪ“ | 24.12.2021 |

 

 

Водещ: Това е студио Банкер, аз съм Емил Янев. Заставаме между две години, всъщност заставаме между две епохи, ако се изразим по заглавието на Збигнев Бжежински, така е нали, г-н Василев? Ясно е, че пред нас е вицепремиерът и мега-министърът, както го наричат , господин Асен Василев. Така ли е - между две епохи, имаше такова заглавие на Збигнев Бжежински преди много години.

Асен Василев: Аз не знам дали чак такъв драматизъм бих сложил в промяната, която се случва, но истината е, че бавно и систематично започваме да затягаме контролните функции на държавата. Това започва да се усеща, правилата да стават еднакви за всички и това ни позволява да финансираме по-добре и социалната и образователната система, така че да се доближим всъщност може би до това, за което българите гласуваха, влизайки в Европейския съюз.

Водещ: Днес (бел. ред.: интервюто е проведено на 23.12.2021 г.) темата бяха компенсациите, идвате направо от парламента. Как протече там процесът? Става дума за едни около 2 млрд. общо, които биха могли да послужат като укрепване на ситуацията.

Асен Василев: Да. Протече доста колегиално в бюджетна комисия снощи. Днес в зала – също сравнително спокойно. Имаме гарантиран приход от 1,200 млрд. лв. над това, което беше заложено в актуализацията, където пък бяха 2,5 млрд. повече, ако си спомняте. Така че реално този приход ние предложихме с акт на парламента да бъде разходван: 750 млн. лв. като КОВИД добавка към пенсиите по 60 лв. за всички пенсионери в следващите 6 месеца и 450 млн. за овладяване високите цени на електроенергията и компенсации за бизнеса.

Водещ: Всичко това пропява ли някаква пътека към Вашата философия, по която ще направите Бюджет 2022?

Асен Василев: Да. Като цяло може би е добре все пак да погледнем и резултатите тази година: Тази година спрямо миналата година имаме увеличение на приходите (без последните две седмици на декември) от 7,73 млрд. лв., което на база миналата година – 44 млрд. – е почти 20%, 18% и малко. Очакваме може би да достигне не точно 20%, но към 19% да наближи. Всъщност това е от май месец до края на годината. Май месец заварихме нула на нула ситуацията от една страна, а от друга – с не напълно направени и влезли в действие мерки за изсветляване, за затягане на контрол и т.н. Тоест при текущите данъчни ставки, ние успяхме да съберем почти 20% повече данъци. Сега, да, има ръст на икономиката, има инфлация, но има и една немалка част – поне 5%, може би по-скоро към 7%, които се дължат на изсветляване на икономиката.

Водещ: При това положение и при този тренд, ако това все пак е някаква посока, защо се говори за догодина за такъв голям дефицит?

Асен Василев: Аз мисля, че догодина ние ще успеем да влезем в Маастрихтските критерии, тоест да сме под 3% без КОВИД мерките. С КОВИД мерките, нали ще ги надхвърлим в зависимост обема на КОВИД мерките. Така че бюджетна дисциплина ще бъде запазена, както между другото и тази година с актуализацията ние намалихме очаквания дефицит. Сега очакваме и реализиран касов дефицит по-нисък даже и от този, който е заложен и в актуализацията. Така че България, от гледна точка на фискална дисциплина, не му отпуска края, нека така да кажем. И аз не съм и привърженик на големи дефицити, и въобще да се отпусне края, и през заеми да финансираме и от една страна работата на правителството и институциите, и от друга стана – фискалните разходи. Те трябва да са финансират на база това, което сме изработили и бизнесът е внесъл като данъци. Но това, което виждаме, от една страна при спиране на част от течовете, от друга страна – при изсветляване на част от сивата икономика, виждаме, че всъщност има резерви и в двете посоки те са доста сериозни.

Водещ: За 10 млрд. годишно се говори, че са течовете, а някои казват, че са и повече.

Асен Василев: Значи от 2020 г. до 2021 г. само от събираемост имаме 7,730 млрд. до момента ефект, а от гледна точка на течовете имаме сигурно поне още милиард до два, до три – не е ясно колко.

Водещ: Значи горе-долу цифрата е била правилно изчислена.

Асен Василев: Да.

Водещ: Сега, някои критици смятат, че Вие по този начин засилвате държавното начало и че по този начин ще правите повече преразпределение, което обаче би могло да доведе и до теглене на нови заеми. Има ли нещо вярно, според вас, в тази преценка?

Асен Василев: Аз пак казах: изключая КОВИД разходите, ние смятаме да държим бюджета под Маастрихтските критерии, тоест абсолютно европейска политика. Процентът на преразпределение е де факто резултат на величина, защото ние имаме дадени нива на данъци, които не ги пипаме, и колкото данъци съберем, съответно те могат да бъдат изхарчени, нали. Така че, дали това дали ще бъде 39 или 41, зависи от това реално като изсветляваме икономиката какво ще видим като приход и съответно да реализираме като разход. Като тук идеята не е държавата да влиза и да иззема ролята на икономическите субекти. Тук идеята е, че имаме системно недофинансирани социални системи: и образованието, което… пенсионни разходи, здравеопазване

Водещ: Те са и не реформирани.

Асен Василев: И не реформирани, което е още по-лошото, да. И образованието, и системата за пенсионните разходи, здравеопазването. Всъщност ако погледнете коалиционното споразумение и разговорите, които проведохме с партньорите, ние си дадохме шест месеца за всички тези системи, така че там да бъдат набелязани реформи, да бъдат преструктурирани, да се направят разчети и всъщност с една актуализация през юли месец да бъдат заложени истинските политики в тези системи.

Водещ: Тоест може да се каже, че водите реформаторски бюджет, така ли да го наречем?

Асен Василев: Този бюджет, който ще видим в края на януари няма как да е реформаторски за един месец. Той по-скоро ще бъде бюджет, който…

Водещ: Буферен.

Асен Василев: Буферен, така – който да ни даде време до края на юни. И в края на юни – началото на юли, всъщност да влезе бюджет, в който всички тези структурни реформи са залегнали вътре.

Водещ: Тоест реално Вие ще изразите себе си в бюджета през юли месец – в актуализацията.

Асен Василев: В актуализацията на бюджета очакваме да влязат вече всички истински политики. Ако има подготвени неща, които могат да влязат до края на януари, те, разбира се, ще влязат. Както новата структура на Министерски съвет в голямата си част, някои проекти, ако има готови в съответните сфери, но истинския бюджет – как реално ние виждаме да работи държавата – трябва да случи с края на юни, където да залегнат всички политики във всички сфери.           

Водещ: Сега, така шумно и противоречиво коментирания план за възстановяване и устойчивост, както е истинското му име. Тук преди няколко дни беше и бившия вицепремиер Пеканов, който защити това, което е направил като каза, че всъщност забележките в голямата си част са технически повече, отколкото по същество и каза, че всъщност големите забележки на Европейската комисия са във две посоки: това е върховенството на закона и енергетика. Така ли е според вас? Върху тази канава, върху която в момента вече е внесена в Европейската комисия?

Асен Василев: Да. Главите където, всъщност основаната глава, където остава много работа е тази по енергетика. Другите глави сегашните министри ще направят преглед на проектите, но нямаме забележки от страна на Европа. Ако има желание или различни политики от срана на България, това вече е друг въпрос. Но очакваме в сравнително бърз порядък частта „Енергетика“ да бъде разрешена и то разрешена по начин, който дава на България устойчивост и ниски цени на електроенергията и на топлоенергията. Което след това съответно да бъде обсъдено и внесено в Брюксел, така че очаквам Планът да се придвижи пана в сравнително бързи срокове.

Водещ: Има ли план за някакъв – като се говори сега за мораториум и за паузи и т.н. – има ли някакъв начин да се договорят в Европейския съюз сега в този критичен момент някаква пауза в нашите въглеродни взаимоотношения? Ясно е, че става дума за въглеродните квоти, които нараснаха просто неимоверно – те трябваше да бъдат около 60 € през 30-та година, а сега 21-ва вече са 100 €. Има ли вариант да се търси такова конюнктурно решение, което наистина да помогне на нас, на нашата икономика и най-вече на енергетиката?

Асен Василев: Трудно – е краткият отговор. Дългият отговор е, че всъщност в момента в Европа ние берем плодовете на една доста не далновидна политика.

Водещ: Да.

Асен Василев: Тя не свързана само с цената на квотите. Цената на квотите е един компонент, който драстично скочи и оскъпили около 40% от нашето въглищно производство. Другият проблем, който виждаме е общ недостиг на електроенергия на европейко ниво, съответно в България имаме износ, който мисля, че е към момента е със 140% по-висок от миналата година, който износ всъщност вдига борсовите цени – цените, на които стават самите транзакции – и реално оскъпява електроенергията за всички български бизнеси. Така че проблемът е малко по-комплексен, не е само от квотите. Това, че са свързани електроенергийните пазари на Европа създава допълнителен проблем. Това, че между Източна и Западна Европа връзката не е достатъчно добра – имаме ограничение в капацитета на границите на Унгария и на Словакия, които всъщност не позволяват част от евтината енергия примерно от Франция да премине на изток, а и създават на моменти специфични условия в източноевропейската част на пазара – някой път са по-високи, някой път са по-ниски – в зависимост от какво се случва в западноевропейската част на пазара. Тоест имаме един пазар, който е полуинтегриран и който не е според мен съвсем удачно регулиран. Също така имаме пазар на квоти, който е напълно интегриран, но също несъвсем удачно регулиран. Вървят разговори в европейски план как да се оправят тези регулации, но няма нагласа за отстъпление от гледна тока на нивото на интеграция.

Водещ: Има ли план за някакъв вариант, като говорим за извънредни мерки, държавата поне в конкретния момент – тази зима, да изкупува директно от нашия собствен евтин ток преди той да отиде вече на големите международни борси и да видоизмени цената си, за да закрепим нещата в момента?

Асен Василев: Има, за частта регулиран пазар, тоест за битовото потребление има такива варианти. За бизнеса, който е на борсовия пазар, тези варианти не съществуват, по-скоро свръхпечалбите, които се трупат в дружествата, трябва да се връщат обратно към бизнеса под формата на помощи. Сега, ние имаме и чисто наши си проблеми – от доста време говорим каскадата още не е завършена, което би подпомогнало точно в пиковите часове да се намалят…

Водещ: Говорим за каскадата ПАВЕЦ „Чаира“.

Асен Василев: …цените. За ПАВЕЦ „Чаира“, да.

Водещ: Там има даже и съмнения, че е се саботирал нейният ремонт.

Асен Василев: Да, има доста съмнения. И другото е, че полагаме сега истински усилия да получим пълния обем азерски газ, който към днешна дата е около три пъти и половина по-евтин от газа, който ползваме от Газпром.

Водещ: Който е договорен, но ние не го изкупуваме по страни причини.  

Асен Василев: Да, нека така да остане тази тема.

Водещ: В тази връзка да Ви попитам тази пътна карта на Турски поток, която се издирваше вече няколко месеца от падането на ГЕРБ, намери ли се къде е? И какво съдържа да знаем, защото там се говори освен за високи нива на корупция, и за прокарване силно влияние от изток – от Русия и Турция.    

Асен Василев: Нека да кажа така: българското правителство не притежава тази карта.

Водещ: Възможно ли е тя да не бъде намерена? Това възможно ли е в една държавна администрация в европейския съюз да се случи? То, че е възможно, очевидно е.    

Асен Василев: Да. Ами там според мен трябва да има доста сериозни разговори с енергийния министър, който е участвал в тези преговори. Тези разговори не са се случили.

Водещ: Добре – като отиваме към дупките и корупцията: мегахолдинга ВиК. ВиК, който е капитализиран с над 1 милиард както знам, а може и с повече.

Асен Василев: Да.

Водещ: Вие днес споменахте май за 800 млн. евра. Или нещо подобно.

Асен Василев: 800 млн. лв. е останалата капитализация, или 850 – ще Ви излъжа. Плюс имаме по европейки програми 800 млрд. евра предвидени също. Така че реално за ВиК сектора имаме 2,400 млрд., които трябва да се използват за инвестиции до края на 2023 година.

Водещ: И в същото време 80% загуби.

Асен Василев: 85% на някои дружества, средно на системата – над 50.

Водещ: Да.

Асен Василев: Което означава, че ние един път плащаме за тока да изпомпим водата, втори път плащаме тази цялата вода да върви по системата и накрая по-малко от половината стига до реалните потребители и всичко това се калкулира в цената на водата. Потребителите плащат реално двойно на това, което биха плащали ако ги нямаше загубите.

Водещ: Какъв е подходът при тази ситуация към мегахолдинга ВиК?

Асен Василев: Аз имах разговори със холдинга още септември и смятаме да ги подновим следващата седмица и в началото на 2022 г. Няколко неща: първо трябва да се види защо не се изпълнява инвестиционната програма. И то тук говорим няма проект на готовност, няма идея точно какво трябва да се случи, да не говорим да са пуснати поръчки в голяма част от участъците и в голяма част от ВиК-та. Второ, трябва да се прегледа инвестиционната програма дали тя е насочена към бързо намаляване на загубите. Тоест да се ремонтират участъците, където има най-големи загуби първо и след това да се върви към други проекти. Трето, бяха изготвени едни бизнес планове от ВиК дружествата, които… КЕВР трябва да се прецени тяхната пригодност. Очевидно не са още приети от КЕВР, но това, което аз видях всъщност е отказ от това да се премахнат загубите. Бизнес планове, които просто прехвърлят загубите в крайната цена на клиента.

Водещ: Това в зоната на КЕВР?

Асен Василев: За всяко ВиК дружество се дава бизнес план към КЕВР и те казват „Еми, ние имаме 85% загуби, съответно трябва да вдигнем цената, за да си покрием загубите.“

Водещ: Тоест, приема се, че това е нормално.

Асен Василев: Че това е нормално. И няма план как тези загуби да се намалят, по какъв начин да се направят инвестициите и въобще всичко това липсва, което не знам до колко е било липса на фокус върху проблема, до колко е липса на управленски капацитет в съответните дружества и във ВиК холдинга. Това тепърва предстои да се установи.

Водещ: Да. Те КЕВР ви спретнаха едно хубаво посрещане като кабинет още в деня на гласуването. Как смятате да промените там съдържанието на този регулатор?

Асен Василев: Това е прерогатив на парламента, не на правителството, но има хора с изтекли мандати, най-малкото те трябва да бъдат подменени.

Водещ: Той председателят е с мисля от две години даже изтекъл мандат.

Асен Василев: Да, точно така. И другото, което аз бих посъветвал парламента, е да се засили значително професионалния капацитет на КЕВР. Тоест, от една страна хората, чието задължение е да одитират и бизнес плановете, и разходите на дружествата – КЕВР всъщност има много силни одитни функции, които се изпълняват проформа към момента. И от друга страна – възможността и способностите за регулиране на борсовите пазари, защото това е нова дейност и КЕВР има почти нулев капацитет за регулация на електроенергийната борса.

Водещ: Сега, излезе информация, че може би в последния ден на своето функциониране служебният кабинет е вдигнал с 42 млн. евро капитала, българския капитал в, както я наричат, банката на СИВ - Международната инвестиционна банка, която е контролирана от Русия основно като главен акционер, ние сме там втори или трети акционер, не знам. Според вас какво се цели с това? Между другото по-наблюдателни обърнаха внимание, че от българските проекти са подкрепяни проекти на фирми като "Хювефарма", "Приста Ойл", "Център за градска мобилност" и т.н. Какво е Вашето мнение? Въобще, какво се е целяло с това решение и то в последния, може би един от последните дни, в които е работил служебния кабинет?

Асен Василев: Това, което на мен ми беше казано е, че е имало проведени срещи на банката реално не само с България, които са се случили последната седмица преди смяната на правителството, където е бил повдигнат въпросът за това, че има прието решение от предишно правителство, но не е изпълнено реално да се направи тази увеличена вноска, след което решение на Министерски съвет го е изпратило в парламента. Това е което на мен ми е докладвано. Оттук нататък според мен е добре да се огледат всички участия на България в международни финансови институции, не само в тази конкретна банка, и да се види тези участия по какъв начин всъщност подпомагат развитието на страната.

Водещ: Явно, че тук се налага някаква пряка или косвена аналогия с ББР, защото от ресурсите на тази банка са се възползвали фирми, които се спрягат като близки до статуквото.

Асен Василев: По принцип в част от тези банки със сигурност държавата членка най-малкото трябва да даде съгласие за проекти на нейна територия.

Водещ: Да.

Асен Василев: Даже ако говорим за Европейска инвестиционна банка, световна банка и т.н. обикновено, за да може банката да подкрепи даден проект в държавата се изисква съгласие този проект да се случи. Банката сама си избира проектите, но се изисква съгласие този проект да се случи.

Водещ: Така, сега да погледнем малко по-широко на нещата: Вие сте сред инициаторите на политическото движение „Продължаваме промяната“. Тука в последните дни възникнаха много така… противоречиви оценки за някои назначения, които протекоха по един или друг начин и в тях обществото съзря някои смущаващи елементи като нахлуване на агенти, на хора въобще, от Държавна сигурност, хора, които са свързани по един или друг начин с предишните управления. Какво казва „Продължаваме промяната“ по темата? Вие – ясно, вие казахте: всяко министерство ще бъде управлявано и контролирано от съответната политическа сила, която го е поела. Но пък вие носите цялата отговорност и всички надежди са във вас съсредоточени.

Асен Василев: Аз се радвам, че колегите от „Има такъв народ“ оттеглиха въпросните номинации, така че, как да кажа – има обществен коректив. Бих го отдал по-скоро може би на неопитност на съответния министър под една или друга форма.

Водещ: Неопитност? Не ви ли тестват по този начин? Може и така да се приеме – че искат да проверят доколко сте наблюдателни и доколко вие ще носите отговорността за чужди действия.

Асен Василев: Според мен, поне аз така съм научен, всеки си носи отговорността за собствените действия. Ако някой се опитва да ни тества, мисля, че доста пъти ни тестваха и видяха, че тестването не работи.

Водещ: Да.

Асен Василев: От друга страна, разбира се, според мен правилният начин такива проблеми или, да кажем, несъгласия и да се изчистват не е през камерите и през телевизията, а в разговори директно между партньорите.

Водещ: Вашият бивш колега от служебния кабинет – Минеков също така загатна тук в нашето студио, че и там някои кадри, които са свързани с предишния режим, в момента се подготвят да дърпат конците в Министерството на културата.

Асен Василев: Знаете ли, спомняте ли си преди да се сглоби кабинета колко най-разнообразни версии имаше? После преди да се избере председател на Народното събрание. Сега всякакви версии ще има за какви кадри се готвят. Те може и наистина да се готвят. Истината е, че това, което се случва според мен най-добре говори за съответната политика, която се води в даден сектор, първо. И второ, че поне ние сме доказали, че където има грешки казваме „да, това беше грешка“ и ги отстраняваме.

Водещ: Към края сме вече. Казахме, споменахме за плана за възстановяване и устойчивост. Как ще успокоите Европейската комисия с техните сериозни забележки, пак казвам, в тези два основни центъра – върховенство на закона и енергетика? По какъв начин ще ги успокоите и ще добиете тяхното доверие, което е силно така… нарушено?

Асен Василев: За върховенството на закона вече са напълно спокойни, защото това, което е заложено в коалиционното споразумение е много повече от това, което даже и Комисията има предвид.

Водещ: Да.

Асен Василев: В плана, в частта за енергетика все още работим интензивно, за да тестваме някои идеи, които са, според мен, доста по-добри за българската електроенергийна система и за целите, които Европа преследва. Дайте ни и малко време, може би докъм средата на януари, за да видим какво е работещо и съответно ще минем и през обществено обсъждане на тези решения.

Водещ: Добре, наистина последно: не оголихте ли малко парламентарните си редици с това, че основните козове отидоха в изпълнителната власт?

Асен Василев: Имаше някои по-опитни хора, които дойдоха в изпълнителната власт, но аз смятам, че парламентарната група започна да се намества и да се справя добре.

Водещ: В смисъл, не подценявате парламента, защото…

Асен Василев: Не подценяваме парламента въобще.

Водещ: Там се коват законите, в крайна сметка.

Асен Василев: Точно така. И там е реално теренът, на който също така и опозицията също така действа, така че не подценяваме парламента и мисля, че парламентарната група, след като се получи малко вакуум в първата седмица, вече влезе в ритъм и това се вижда и от нас, и от гражданите се усеща.

Водещ: Да. Така, прочутия ЗОП – Закон за обществени поръчки?

Асен Василев: Трябва да бъде основно ремонтиран.

Водещ: Всичко е въпрос, обаче, и на темпо – при вас няма време.

Асен Василев: Имаме четири години.

Водещ: А, в този смисъл – добре! Благодаря, успех пожелавам.

Асен Василев: Благодаря Ви, и аз.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация