Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Кирил Ананиев: Независимо кое правителство ще управлява, този бюджет ще издържи за цялата 2021 г.

Кирил Ананиев: Независимо кое правителство ще управлява, този бюджет ще издържи за цялата 2021 г.

24.12.2020 г.

"Бизнес.бг", БНТ, 23.12.2020 г.

Водещ: В края на отиващата си странна 2020 г. няма да правим традиционните обобщения за изминалата година, защото е повече от ясно, че това не е просто необичайна година, но и необичаен период, който дори още не е приключил. И в този смисъл като продължение ще се опитаме да дадем моментната снимка къде сме, какво не направихме и какво предстои, ако допуснем, че сме в средата на процеса. Затова в следващите минути ще разговаряме с човека в държавата, изработил 35 бюджета на държавната хазна. Чисто експертно какво можеше още да се направи и чисто политически какви грешки бяха допуснати. Справяме ли се с кризата или твърдо позитивният отговор на този въпрос би бил прекалено арогантен и лицемерен. Бюджетът всяка година събира уникални епитети и определения. През тази обаче коментарите дори надминаха себе си - предизборен, неизпълним, неадекватен. С една дума - задълбочаващ кризата. Няма политики, няма реформи. Защо е възможна актуализация на бюджета догодина? За равносметката и какво предстои през 20201 г. - следва интервю с министър Кирил Ананиев, с когото разговаряхме малко по-рано през деня.

Здравейте, министър Ананиев.

Кирил Ананиев: Здравейте, г-жо Бисерова.

Водещ: Кои са пропуските на бюджета догодина?

Кирил Ананиев: За да ви посоча кои са пропуските в бюджета догодина, първо трябва да ви дам кратка характеристика какво представлява Бюджет 2021 и тогава да анализираме има или няма пропуски.

Водещ: Точно затова Ви питам, защото тази година коментарите надминаха себе си. Обичайно бюджетът никога не е хвален - факт, но тази година той не беше разоряващ, стресиращ, без реформи, неизпълним, неадекватен. От тази гледна точка ви питам.

Кирил Ананиев: Всеки, който се произнася по отношение на бюджета, го прави от гледна точка на своите политически или икономически виждания. Аз ще се опитам в рамките на днешния разговор да посоча визията на Министерството на финансите и на Министерския съвет и ще поговорим и по критиките, които се отправят към този бюджет. Бюджетът за 2021 г. по нищо не се различава от философията на останалите бюджети, които е правило правителството до този момент. И това е разбираемо, защото в него са включени всички политики и програми, които правителството е заложило в своята управленска програма. И тази управленска програма, когато се разработваше, тя беше съобразена с желанието и очакванията на българските граждани. Това, което различава Бюджет 2021 от останалите бюджети, са мерките, които трябваше да предприемем срещу пандемията от коронавируса.

Водещ: Те точно там Ви критикуват.

Кирил Ананиев: Ще разберем дали са основателни критиките. На първо място искам да кажа, че излезе здравният проблем, но това беше в самото начало. Малко по-късно възникнаха и други въпроси, най-вече социални въпроси, свързани с работата, заплатите, социалната сигурност на хората. Трябваше да предприемем мерки и за подпомагане на бизнеса. Всичко това, събрано заедно, трябваше министърът на финансите, респективно правителството, да го направи в един пакет, който да гарантира изпълнението на тези мерки и в същото време обаче този пакет от мерки трябва да защитава финансовата стабилност на държавата. Безспорно имаше много критики, даже бих казал имаше алтернативни бюджети, които бяха представени, но това, което категорично искам да кажа, че тези предложения и алтернативни бюджети лягаха на бюджета, който е определен от правителството и приоритетите вътре. Разликата беше във финансовото осигуряване на някои от тези политики, които бяха пряко свързани с приоритетите на някои от политическите партии или неправителствените организации. Но по същество този Бюджет 2021 г. няма много алтернативи. И ще ви каза защо. Защото и пред правителството, и пред опозицията, и пред синдикатите, и пред работодателите, и пред обществото като цяло стоят едни и същи проблеми, които ние трябва да ги решим. И една голяма част от тези проблеми се решават именно с този бюджет.

Водещ: Но като казвате, че няма кой знае каква алтернатива на този бюджет, все едно казвате, че няма и голямо основание за тези критики. Така излиза. И че няма големи пропуски. Тоест Вие сте си свършили доколкото може работата, така ли?

Кирил Ананиев: Аз нееднократно съм заявявал, че всеки човек има право да се произнася по този бюджет. Въпросът е той да има своята компетентност, да може да докаже слабостите на този бюджет, а не само да се изкарват едни обвинения, едни думи, които, да Ви кажа откровено, някой път просто ме досрамява да ги повтарям, камо ли да ги обяснявам. Готов съм да говорим за всяка една от критиките, които бяха отправени към нас, тъй като ние през този период от време приехме толкова мерки, напълно адекватни мерки, напълно отговарящи на потребностите на пандемията. Мога да изброя всичките мерки до една, и Вие ще разберете, че такъв комплекс от адекватни мерки наистина правителството го прие и ние спасихме хиляди хора, десетки хиляди в някои мерки, а в трети - стотици хиляди, както е 60/40.

Водещ: Защо тогава бизнесът продължава да Ви критикува? Защо от една страна Вие продължавате да казвате - толкова много, всеобхватен пакет от мерки направихме, а бизнесът застава и хората казват - тези мерки не стигат до нас, те са бавни, идва всичко бавно, тромаво, не са насочени точно там, където трябва, няма интерес включително.

Кирил Ананиев: За мерките, само за да ги изброя, няма да ни стигне вашето предаване.

Водещ: Не е нужно да ги изброяваме.

Кирил Ананиев: Обаче, когато говорим за мерките, нека да ги разглеждаме в два аспекта. Първо, дали тези мерки са адекватни, и от втора страна - бързината, с която те стигнаха до хората, до фирмите. Аз категорично заявявам, че всяка една от мерките, които ние предприехме, а ние го усъвършенстваме с всеки изминал ден, седмица или месец. Защото всички в Европа и в света се учим в тази ситуация на пандемия. Затова категорично заявявам, че мерките са адекватни. Вторият въпрос, за който ни критикуват повечето, е скоростта, с която ресурсите отиват до крайния потребител.

Водещ: Понеже нямаше изградена ясна система, през която да стават разплащанията и достъпът до тези мерки, не беше ли възможно да стане през бюджета, през оперативни средства, а след това, да речем, с европейските средства да се попълнят тези разходи? Нямаше ли да е по-бързо?

Кирил Ананиев: Ние използвахме комбинирания вариант, защото в самото начало на базата на решение на Европейската комисия те ни дадоха възможност бързо да преструктурираме нашите европейски програми и те да стигнат до крайния потребител. И това го направихме. В крайна сметка обаче всяка една от следващите мерки изискваше определена техническа обработка, която забавяше нещата. Ето защо в една от последните мерки, които ние приехме като процент от оборота на съответните фирми, аз лично поех ангажимента в тази организация да включим и НАП, който разполага с цялата база данни. И вие виждате, че тази мярка върви ускорено и тя ще бъде реализирана много бързо. Мисля, че критиките по-скоро се отнасят за един по-стар период, в който наистина правихме първите крачки и всички се учихме.

Водещ: И е така, и не е така, защото пък от друга страна, ако вземем сектор туризъм, 10 млн. лева бяха дадени за тях, но те все още не са разплатени. Вие отпуснахте още допълнително 56 млн. - те тепърва сега ще се разписват и обработват.

Кирил Ананиев: За тези 51 млн. дойде вече акредитацията от ЕК и ние сме готови още следващата седмица да работим...

Водещ: Но девет месеца по-късно. Туроператорите казват: Ние ще фалираме, докато дойдат тези мерки. Затова Ви питам - може би 90% от мерките са покрити с европейски средства, не е ли така? И все едно се спестява за бюджета, но...

Кирил Ананиев: Едно е изказването на политиците, друго е тогава, когато ние се срещнем с бранша. Все пак става въпрос за финанси, става въпрос за отчетност. Това не е раздаване на пари на ръка. Всичко това след това ще бъде проверявано, както от европейските структури - сметни палати, ОЛАФ и т.н., така и от нашите контролни органи. Да, трябва да намерим баланса между бързата обработка, но и коректната обработка, защото след това може да си имаме неприятности по отношение отчетността и да връщаме пари на ЕК.

Водещ: Не сгрешихте ли пролетта, от перспективата на времето през тези девет месеца, че не бяхте по-агресивни в подкрепата си? Онези 4,5 млрд., които бяха прокламирани за капиталови, за оборотни кредитни линии през Българската банка за развитие, едни обещания, че това ще намали удара с около 2% върху икономиката, сбъднаха ли се?

Кирил Ананиев: Вижте, ресурсът, който аз като министър на финансите и моята роля в тази посока, беше осигурен необходимият ресурс за кредитните линии, които имаше ББР, а също така и гаранционните линии. Както и Фондът на фондовете, който също имаше такива кредитни линии.

Водещ: Но не само като министър, като експерт ви питам. Имаше ли смисъл, при условие, че бизнесът не толкова често по време на криза тегли кредит?

Кирил Ананиев: Тези кредити, които ние предлагаме, те са при облекчени условия и създават стимул на фирмите да ги поискат. Все пак кредит, или безлихвен, или гарантиран от държавата, това се случва много рядко и то само в такива пандемични обстановки.

Водещ: Ако мерките в цялата им всеобхватност ги нямаше, колко на минус щяхме да бъде сега?

Кирил Ананиев: Щяхме може би да бъде на равнището на западноевропейските държави, където техният брутен вътрешен продукт намалява страшно много и дефицитите в бюджетите им са над 10%. Искам да ви кажа, че при нас дефицитът е най-нисък в целия ЕС, а в дълга сме на едно от първите три места, даже мисля, че вече сме изпреварили Люксембург и сме на второ място.

Водещ: Да, ние сме наистина, все още, финансово дисциплинирани, но и бизнесът казва - не може ли по време на криза - и Брюксел разхлаби мерките и критериите - да се отдалечим малко от тази финансова дисциплинираност, която все я гоним, защото тя не храни бизнеса.

Кирил Ананиев: Вижте, много е важен балансът на поведението на държавата и на бизнеса. Всяка една стъпка я правим съгласувано с бизнеса. Мъчим се да търсим консенсус с тях. Защото много е трудно, разберете, много е трудно, когато отидеш в другия край, когато направиш един дълг, който е над 60%, макар че това е Маастрихтския критерий, а ние на края на тригодишния период ще бъдем 28,9%, или да направим дефицит 15%, след това е много трудно връщането към нашата цел, която преследваме, а именно балансиран бюджет.

Водещ: Това е другата критика.

Кирил Ананиев: Това не е критика.

Водещ: Не, критика е, че сте прекалено оптимистични. За това, че сте заложили повече приходи спрямо тази година, за това, че сте заложили растеж.

Кирил Ананиев: Искам да ви кажа, за да опровергая тези хора, които се опитват да прокарват такава теза. Вие знаете, че актуализираният бюджет за тази година предвижда 4,4% дефицит на консолидирана основа. Пред вас за първи път го казвам, че ние ще бъдем под този дефицит, което, споделяйки с колегите от ЕС, те самите не могат да повярват.

Водещ: А догодина имаме ли застраховка, че няма да имаме пак актуализация?

Кирил Ананиев: Като човек, който е направил този бюджет, искам да ви уверя, че независимо от това кое правителство ще управлява бюджета за следващата година, този бюджет ще издържи за цялата 2021 г.

Водещ: Ако не стане какво?

Кирил Ананиев: Ако не стане още по-страшна пандемията, разбира се. Тоест ние не сме направили бюджета за три или за четири месеца, колкото е времетраенето на това правителство, а съвсем спокойно следващото правителство може да управлява бюджета до края на годината. Това ви го казвам като човек, който е правил 35 бюджета. Актуализация на бюджета може да има. Единият вариант е, ако наистина пандемичната обстановка стане много по-остра и много по-тежка, която в момента нито една от страните не предвижда, че до такава степен ще се стигне. И втората, според мен, единствена възможност за актуализация на бюджета, това е да вкараме инструмента SURE, защото той беше предвиден в бюджета за тази година, така или иначе знаете, че взаимоотношенията с европейските структури не са толкова бързи и сигурно ще ги получим в началото на следващата година, така че ще трябва чисто формално да вкараме инструмента SURE в бюджета за 2021 г.

Водещ: Питам Ви за друга, трета поредна, а и не само трета. поредни критики за закупуването на бойна техника. Не може ли в кризисна година да се спестят тези разходи?

Кирил Ананиев: Нека да не противопоставяме отделните сектори в публичния сектор. Извършването на модернизацията на армията е отлагано години наред. Има изисквания от нашите партньори от НАТО и ние сме длъжни да ги изпълним. Убеден съм, че тези разходи няма да доведат до намаляване на мерките, които са свързани с пандемията.

Водещ: Пак от перспективата на времето спрямо пролетта, колко популистко изглежда намалената ставка на ДДС за някои сектори? Защото нямаше голям ефект и бизнесът го каза - ние нямахме толкова обороти, че да усетим...

Кирил Ананиев: Аз мога да Ви кажа какъв е ефектът. За тази година 102 млн. лева е загубата от ДДС на базата на намаленото ДДС от 20 на 9% за някои стоки и услуги. За следващата година ще бъде 234 млн. лева. Според мен това е една много малка част от приходите, което няма да затрудни изпълнението на приходната част.

Водещ: Но и няма ефект за бизнеса.

Кирил Ананиев: Има ефект за бизнеса и те го признаха. Специално ресторантьорският, хотелиерският, туристическият, транспортният сектор признаха ползата от това намаление. Защото разликата между 20-те процента и 9-те процента остава при тях. И с това се подпомага финансовото състояние на тези дружества.

Водещ: То остава, но и трябва да имаш оборот, трябва да имаш дейност, за да имаш по-голям ефект вече.

Кирил Ананиев: Това е друга мярка, която въвеждаме сега. Някои от мерките комплексно се прилагат, а не поединично.

Водещ: По време на криза, няма как да минем и без този въпрос, промяна в данъчната система?

Кирил Ананиев: Вижте, аз съм на принципа, че промяна в данъчната система, в положението, в което се намираме ние сега преди избори, не трябва да се прави от старото правителство. Защото ще има ново правителство, то ще има своя комплексна политика, включително и по отношение на данъците.

Водещ: Ако сте новият финансов министър и след пролетта, Вие какво ще защитавате?

Кирил Ананиев: Вижте, финансовият министър е част от екип. Той е част от правителството. Зад програмата стои цялото правителство.

Водещ: Но на този етап не смятате, че трябва да се правят каквито и да е промени.

Кирил Ананиев: Не смятам, че трябва да се продължава с тези диференцирани ставки по ДДС. В това съм убеден. И смятам, че плоският данък трябва да остане.

Водещ: А защо за следващите няколко години е замразена минималната работна заплата? Тя досега растеше спрямо програмата на управляващите.

Кирил Ананиев: Минималната работна заплата години наред изоставаше от средната работна заплата. Затова един от приоритетите и записан в управленската програма е няколко години подред тя да върви като увеличение ускорено спрямо средната работна заплата. И считаме, че вече съотношението между средната работна заплата и минималната работна заплата съответства на количеството и качеството на вложения труд. За нас като действащо правителство 2022 и 2023 г. трябва да се запази това съотношение и този размер на минималната работна заплата.

Водещ: Кризата с Ковид колко време повече според вас ще ни застопори в чакалнята на еврозоната? Ще удължи ли престоя ни там?

Кирил Ананиев: Аз подкрепям управителя на БНБ, който спомена, че от 1 януари 2024 г. можем да бъдем вече членове на еврозоната. Считам, че самата криза, пандемия от Ковид-19, сама по себе си, при спазване на плана за действие, който няма нищо общо с пандемията, ние ще влезем в Еврозоната най-късно на 1 януари… аз имам надеждата, че това може да стане и втората половина на 2023 г.

Видео

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация