Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Интервю на министър Владислав Горанов за предаването "Тази сутрин"

Интервю на министър Владислав Горанов за предаването "Тази сутрин"

22.04.2020 г.

бТВ, "Тази сутрин", 22.04.2020

Водещ: След провала на вчерашното извънредно заседание на парламента, свикано, за да се изслуша премиера за ситуацията с коронавируса, лидерът на БСП Корнелия Нинова обвини управляващите, че използват страха, за да прикрият безсилието си. Нека да си припомним част от коментара ѝ, след това в студиото при нас влиза финансовият министър Владислав Горанов.

Корнелия Нинова: Днес министър-председателят се скри от Вашите въпроси и се подигра с Вашите тревоги. 90 % от социално-икономическите мерки, които предлагат, са кредити. Кредити на фирми, които вече фалират и няма как да ги връщат. Кредити на хора, които са безработни и нямат яснота за бъдещето си и които имат и други кредити. Мярка 60/40, от която се възползва футболен клуб на олигарх, близък до властта. Властта и приближените се хранят от кризата, за сметка на Вашите тревоги. Помощ от Банката за развитие, от което се възползва колекторска фирма, за да дойде в домовете Ви и да Ви тормози по време на криза за изплащане на сметки. А вижте какво прави светът в този момент: безвъзмездна помощ, помощ на всяко семейство – в Гърция, в Германия, във Франция – помощ за фирмите, отлагане на кредити, намаляване на лихви, опрощаване на такси за малкия и среден бизнес, и т.н. Това е поредната стъпка към едноличната власт, вървяща смело към диктатура.

Водещ: Финансовият министър Владислав Горанов вече е при нас. Добро утро!

Владислав Горанов: Добро утро!

Водещ: Изреди няколко стъпки Корнелия Нинова, към властта, която върви към диктатура. Приемате ли обвиненията и това, че например другите държави – едно от изреченията, които чухме...

Владислав Горанов: Защо трябва да превръщаме днешния разговор в коментар на Корнелия Нинова? Тя си спечели няколкото минути слава, в българския парламент си направи изявленията, оттам нататък ние трябва да продължим да работим.

Водещ: Тя е част от управлението, в крайна сметка. От хората, които са я избрали, за да контролират Вас.

Владислав Горанов: Тя е част от политическия живот.

Водещ: Да, част от политическия живот. Но в крайна сметка тя е от опозицията и има право да задава въпроси.

Владислав Горанов: Има право и тя може да го направи в рамките на парламентарния правилник. Не е необходимо да събираш целия парламент, за да можеш да си направиш една пресконференция.

Водещ: Добре. Корнелия Нинова казва така: управляващите нямат конкретен план за излизане от кризата.

Владислав Горанов: Конкретният план за излизане от кризата ще дойде в мига, в който можем да си позволим да разхлабим достатъчно мерките, които са свързани с предпазването на живота и здравето на българските граждани. Денят, в който можем спокойно да се върнем, ако това въобще в обозримо бъдеще ще е възможно, да се върнем 100 % до преди появата на Ковид-19, в този момент ще е ясно всичко, което трябва да се направи за възстановяването на нормалния живот.

Водещ: Но до този момент, ето, от думите на опозицията чуваме, че един футболен олигарх иска да се възползва от мерките, които предлага правителството. Вашият коментар?

Владислав Горанов: Коментарът има две страни. Първо, по начина, по който е устроен професионалният футбол в България, той става чрез търговски дружества. Същите тези търговски дружества в момента не могат да реализират своята дейност, заради ограниченията на спортните мероприятия. Следвайки тази логика, ако формално гледаме на нещата, всички спортни клубове, които в момента не могат да упражняват своята дейност и да генерират приходи, биха могли да се възползват като всички други търговци и всички други търговски дружества от възможностите, които дава това постановление за поддържане на заетост. В същото време може би най-успешният клуб в последните години, не мога да изброя от колко години е последователен шампион, и със сериозен бюджет в резултат на добрите му представяния в рамките на европейските турнири, някак си не вярвам, че той е най-засегнатият от кризата, за да се налага да се възползва от не чак толкова големите суми. Тъй като знаете, че има таван на осигурителния доход и обезщетенията, които се дават през Фонд „Безработица“, имат определен таван, който е свързан с максималния осигурителен доход.

Водещ: Добре, това означава ли, че държавата може да реши да не одобри поисканите пари от футболния клуб?

Владислав Горанов: Държавата може да направи подобна преценка – в случая говорим за Агенцията по заетостта – само в рамките на правилата, които тя сам е създала. Ако в постановлението, с което се регламентира т.нар. помощ 60/40, се забрани тази икономическа дейност, то тогава няма да може НОИ и Агенцията по заетостта да одобрят подобна помощ.

Водещ: Да, защото дадохте препоръки въпросният клуб, или поне посъветвахте, да не кандидатстват за държавна помощ по т.нар. схема 60/40.

Владислав Горанов: От друга страна, има и много други търговски дружества, които също са свързани със спорт, където пък може обективното състояние да е такова, че те да трябва да освобождават хора. Мярката има за цел не да подпомага юридическите лица, мярката има за цел да подпомага физическите лица, за да могат да съхранят дохода си. Затова и ние предоставяме на работодателите тези 60 %, като разчитаме и те, в зависимост от своите възможности и своите преценки, да добавят 40 % за тяхна сметка, за да може работникът да съхрани на 100 % своите доходи по време на кризата.

Водещ: И още нещо, за да изчерпим темата с г-жа Нинова. Тя казва: държавата по време на криза дава милиони през ББР на колекторска фирма. Защо се случва това? Фирма, която след това ще идва и ще почука на нечия врата, за да поиска пари от хора, които в този момент най-вероятно нямат, също заради кризата.

Владислав Горанов: И тук не е еднозначно. Дотолкова, доколкото от това, което ни е известно, сделката не е укорима от гледна точка на правилата, по които се извършва банкова дейност. Съответните обезпечения, доколкото съм информиран, са налице. Ако говорим за чисто икономическата логика на една подобна сделка, то тя не е укорима от тази гледна точка. Друг е въпросът дали това е мандатът на ББР и дали трябва подобен вид кредити да се отпускат. Тогавашното ръководство така е преценило, така е направило. Резултатът от което е препоръката на премиера и разпореждането му за подмяна на ръководството на ББР.

Водещ: Така или иначе коментарът беше еднозначен от много хора и от много, които критикуваха това решение, че заемът така или иначе вече е даден, нали така?

Владислав Горанов: Безспорно. Сделката беше затворена. В момента, в който излезе публично информацията за нея, на база вероятно на вписвания или на други публични известни данни, в резултат на което премиерът разпореди тази промяна.

Водещ: Много въпроси има към Вас на нашата страница, където обявихме, че ще участвате тази сутрин. И първият, който е на Илия Тодоранов: Как така другите държави наливат безвъзмездни пари, за да ги облекчат, а в България давате заеми? Най-вероятно и по повод вчерашната Ви пресконференция, на която чухме, че отново давате заеми.

Владислав Горанов: Ние също даваме безвъзмездни пари. И веднага мога да Ви дам поне пет примера. Най-първият и най-големият от тях е 1,5 млрд. за подпомагане на запазването на заетост. Това не са ли безвъзмездни пари? Или как си представят хората безвъзмездните пари? Да вземем един от правителствените хеликоптери на „Авиоотряда“ и да минем над жълтите павета и да разхвърляме едни пари?

Водещ: По-скоро като месечна помощ на хората, които наистина са в затруднено положение, за да могат да изкарат извънредното положение. А оттам нататък вече те сами ще вземат съдбата в ръцете си.

Владислав Горанов: Нека го кажем така – всеки индивидуален случай се разглежда отделно. Ако имаме ситуация на безработен, който е освободен във връзка с кризата, той получава обезщетение от ДОО. Мярката 60/40 дава възможност работодателите да не освобождават, въпреки влошеното икономическо състояние на техния бизнес за периода на кризата. Разработихме мярка за самотните родители, които в момента не могат да полагат труд. Те могат да кандидатстват пред Агенцията за социално подпомагане за помощ именно за този период от кризата. Има за малки и средни предприятия и микропредприятия отворена схема между 3 и 10 хил. лв. кандидатстване – безвъзмездно. Но нали не си представяте, защото аз съм много приятно изненадан от този феномен, напоследък България да се сравнява като възможности със САЩ, с Германия. Стараем се. Нашите мерки, ако се сравнят като дял от БВП, ще са съпоставими с държавите от нашето ниво, от нашата черга, така да се каже.

Водещ: Със сигурност за много хора Вашето сравнение с това да се хвърлят пари от самолети, от въздуха...

Владислав Горанов: Това предлагат хората. Но това според мен не е правилното решение.

Водещ: Те предлагат хората, или по-скоро това искат хората. Но когато хората са останали без пари или са на път да останат без пари, това със сигурност ще им прозвучи много грубо, г-н Горанов.

Владислав Горанов: Нищо грубо няма в това да кажем, че е изградена социална система, която в момента функционира и която разглежда всеки случай в зависимост от приноса му. Ако за един месец и малко, откакто действа извънредното положение, смятаме, че действително хората са изпаднали в тежка криза, всеки конкретен индивидуален случай сме адресирали. Ако ми дадете някакъв конкретен случай, който не е адресиран, или ако Вие смятате, че държавата може да плати на всички заети в икономиката по една заплата, или по три заплати, можем да водим този дебат. Но за миналата година са изплатени 25 млрд. заплати. За колко време според Вас може държавата чрез бюджета да замести реалната икономика?

Водещ: Ето още един от въпросите на Нора Йо: Защо един самоосигуряващ се може да получи помощ от държавата само ако докаже 20 % спад на доходите си през първото тримесечие на 2020 г., при положение, че пандемията в нашата страна дойде чак в третия месец и реално нямаме пълно тримесечие, за което да се отчете този спад? Това са няколко въпроса със същия контекст.

Владислав Горанов: Конкретен казус. Може би трябва да преразгледаме периода, от който изчисляваме допустимостта. Но самоосигуряващите се лица така или иначе попадат като правна възможност за получаване на безлихвени, отсрочени до 5 години, кредити от ББР. Така че в първия момент, в който те могат да възстановят дейността си, ако случайно заради кризата някои от свободните професии са изпаднали в затруднено положение и не могат да реализират своята дейност, надяваме се, че след няколко месеца тяхната дейност ще може да бъде възстановена, и тогава за от 3 до 5 години да върнат тези кредити, които сме предложили като вариант.

Водещ: Добре. Ето, пак същия въпрос от Севделин Колев: Как ще намалее оборота Ви до 20 март тази година за първото тримесечие? Де факто за една седмица извънредно положение да ти падне оборота с 50 % е пълна глупост. Резултатите с лоши обороти е в април. И той ще бъде в април. Но явно целта е не да се помага, а да се унищожават фирмите.

Владислав Горанов: Никой няма за цел да унищожава никой. Кризата и Ковид-19 не е изобретение на сегашното управление и не е български патент. За съжаление скоростта, с която се разпространи тази симетрична криза върху целия свят, свари доста хора неподготвени. Хубавото е, че навреме успяхме да вземем мерките, свързани със защитата на здравето на българските граждани. Затова все още съм оптимист, че стоим сравнително добре в пандемичната криза – говоря от гледна точка на последиците за живота и здравето на гражданите. Разбира се, икономическите последици тепърва ще ги консумираме в зависимост от продължителността на ограниченията, които кризата налага.

Водещ: Със сигурност. Но може ли да поемете някакъв ангажимент, че ще промените част от критериите? Например да не се отчита първото тримесечие – нещо, за което питат хората.

Владислав Горанов: Трябва да имаме предвид, че постановлението беше на два пъти съгласувано със социалните партньори. И тези критерии, голяма част от тях са съгласувани с тях – говорим за синдикатите и работодатели. Естествено, не са самоцелни ограниченията в постановлението и няма никаква пречка да ги обсъдим с колегите и отново да преценим дали трябва нещо да се промени.

Водещ: Което означава, че може да направите и крачка назад.

Владислав Горанов: Не крачка назад, а крачка напред. Защото целта на постановлението е да помогне на максимално хора да запазят своята заетост. Всъщност, ако трябва да отчетем резултатите от него, независимо от различните мнения, 70 000 души вече са в обхвата на тази мярка, тоест 70 000 души не са загубили своята работа, защото получават подкрепа по линия на този инструмент.

Водещ: Да, защото какво казват и хората, които например са част от заведенията, които не работят в момента: мярката 60/40 е прекрасна, казват те, но в момента от нея голяма част от малкия и среден бизнес не може да се възползва заради едно условие – липсата на всякакви задължения към бюджета – нещо, което те не са изчистили, защото и извънредното положение се появи без те да са го очаквали. Така че за всички тези мерки, които Вие предлагате, включително и заемите, критиката е, че те трудно биха стигнали до хората, защото трябва да отговарят на прекалено много условия.

Владислав Горанов: Аз не знам дали трябва в този период на криза да толерираме тези, които имат задължения към бюджета, или пък можем да оставим някакъв праг, който да сметнем за незначителен. Но съгласете се, че не може да искате от данъците на хората да бъдете подпомагани, същевременно Вие да сте били съзнателно некоректни към хазната. Не е честно просто.

Водещ: Павел Литев пита: Защо се използва банката посредник – ББР, между държавата и търговските банки? Какво струва това на данъкоплатеца – тъй като говорите и Вие за данъци – под формата на комисионни, допълнителни ресурси, включително и човешки капитал?

Владислав Горанов: Няма как да предоставим и да увеличим капитала на частните търговски банки. Нашият инструмент е Фондът на фондовете, който управлява финансовите инструменти, които са съфинансирани с европейските фондове, и ББР, която капитализирахме допълнително със 700 млн. С тези инструменти разполага държавата, а използваме търговските банки като – ще го нарека точки за продажба. Защото, съгласете се, че ББР има един офис в центъра на София и няма как с този един офис от центъра на София Вие да направите такава мрежа, за да може всеки един обикновен български гражданин на територията на цялата страна да достъпи инструментите, които ние предлагаме. Да не говорим за юридическите лица, разпръснати из територията на цялата страна. Затова използваме инфраструктурата на търговските банки. Между другото такъв е моделът и в света.

Водещ: Държавата да помага през банките.

Владислав Горанов: Държавата да помага през – терминът е промоционалните банки. И в Германия е така, и в голяма част от европейските държави. Такава е и основно функцията на Европейската инвестиционна банка.

Водещ: Но така или иначе едни от основните мерки са предлагане на заеми – връщаме се на тази тема – и към фирмите, и към физическите лица. Как хората ще отидат, при условие че сега нямат пари, да изтеглят още кредит, който да, разбира се, ще връщат след 5 години, имат период, в който няма да трябва да връщат пари, но...

Владислав Горанов: Зависи за коя конкретно ситуация говорите. Ако говорим за физическите лица, които са в неплатен отпуск или са самоосигуряващи се, те могат да получат напълно необезпечен и без никакви допълнителни изисквания, освен доказването на обстоятелството, че си самоосигурен и си засегнат от кризата, или пък си в неплатен отпуск в резултат на спиране на работа на твоя работодател. Веднага получаваш до 4 500 лева – това са близо 3 средни заплати, които ще връщаш някога, и то след години, при нулева лихва. Тоест тук хипотезата – аз имам вече един кредит и няма да имам достъп до подобно финансиране... Същевременно, пак казвам, има и доста мерки, които са свързани с директни разходи то бюджета. Ние представяме един пакет за 4,5 млрд. за финансови инструменти, който е насочен към работещия бизнес, за да можем да му помогне ликвидно да възстанови дейността си. Примерно – 300 хил. лв. безлихвени кредити на бизнеса. Утре трябва да отвори ресторантът, трябва да го зареди със стока, за да започне работа. Тези 300 хил. лв. са с гратисен период, без обезпечение, могат да ги получат с дълъг срок на възстановяване, с гратисен период. Това е смисълът на подобен тип финансови инструменти. Иначе, пак казвам, не работи системата с грантовете до безкрай. Ние имаме близо 2 млрд. лв., ако съберем всички мерки, които сме сложили в социалната система, свързани с грантове. Но не можем до безкрай да коментираме темата с грантовете.

Водещ: И с безвъзмездното даване на пари, така ли?

Владислав Горанов: И с безвъзмездното даване на пари.

Водещ: Те така или иначе хората казват – не всички ще могат да стигнат до тези 4 500 лева.

Владислав Горанов: Защо?

Водещ: Защото някои от тях няма да могат да отговарят на тези условия.

Владислав Горанов: Няма да могат да отговарят само тези, които не са в затруднение. Всички други, които са получили затруднения заради кризата, на практика имат достъп до един значителен ресурс.

Водещ: Още един въпрос на Яница Иванова, тъй като сме точно на тази тема. „Здравейте, г-н Хекимян. Моля да попитате министър Горанов защо никой не помисли за хилядите граждани, които са на намалено работно време и съответно получават само половината заплата. Те колкото и да искат, не могат да упражняват изцяло трудовата си дейност заради кризата, реално нито могат да получат обезщетение за безработица, нито да попадат в обхвата на безлихвените кредити от 4 500.” Ето, тази жена няма да може да стигне до нито една от тези мерки.

Владислав Горанов: Тук въпросът е до каква степен е съхранен доходът. За да може през следващите месец-два да мине през тази криза. Защото аз предполагам, че нейният работодател като е ограничил дейността и е намалил заплатата, предполагам, че преди кризата би следвало, ако говорим за състоянието от преди кризата, средните възнаграждения бяха около 1 300-1 400 лева. Говоря средно за страната. Не знае от кой край идва този въпрос. Може би наистина трябва да се помисли за тези семейства, които действително сумарният им доход за период на кризата е под определен минимум и да се търсят допълнителни инструменти за подкрепа.

Водещ: Ето за това Ви питам през цялото време – всички тези хора, които наистина трудно ще свържат двата края, но...

Владислав Горанов: Вижте, има много конкретни казуси и всеки е различен. Затова с колегите от Министерството на труда и социалната политика работим постоянно върху различни и нови мерки. Вчерашният повод беше да представим консолидирано и на едно място всички финансови инструменти, които могат да се използват от българския бизнес, за да са информирани и да започнат да ги търсят през мрежата, през която ние ще ги предлагаме. Не сме спрели обаче да мислим нови и нови инструменти, с които можем да помогнем на хората  да минат през кризата.

Водещ: Мислите ли за удължаване на извънредното положение?

Владислав Горанов: То е достатъчно удължено. 13 май е след няколко седмици. На мен ми се иска като финансов министър, който има наблюдение върху икономическите процеси и отговорност върху целия баланс на фиска, както се казва, да можем утре да се събудим и всичко да е постарому. Но отдавна съм оставил тези решения на специалистите, на медиците, които да ни дадат време, за да минем през медицинската част от кризата с минимални щети. Защото колкото повече време съхраняваме здравето и живота на българските граждани, толкова повече време даваме на световната наука да измисли нови методи на терапии, да измисли, ако щеш, рано или късно ваксина, за да може да не сме пред избора – излизаме и който оцелее, оцелее.

Водещ: Имате ли вече Ваши разчети, тъй като мярката, която представихте вчера, не включва заема, който беше одобрен. Все пак ще се наложи ли да теглим заем и до какъв размер?

Владислав Горанов: Ние минахме през българска парламент с оценките си какво допълнително финансиране ни е необходимо. Заради увеличения бюджетен дефицит и капитализацията на ББР, са необходими 4,5 млрд., но ние увеличихме лимита на дълга общо до 10 млрд., за да можем да използваме най-благоприятното състояние на пазара, а и да сме готови за, не дай си Боже, по-негативни сценарии за икономическо развитие от тези, които взехме предвид, когато изготвихме актуализацията. Ние се готвим за поемането на дълг, това няма да е самоцелно, но аз предпочитам да имаме достатъчно ликвидни буфери в бюджета, за да може да сме сигурни, че всички разходи и най-вече разходите, свързани със здравеопазването, с изплащането на пенсиите, с финансирането на армията, полицията и учителите, са гарантирани в бюджета и няма да има нито един миг, когато това да е поставено по съмнение.

Водещ: Сега как оценявате онзи Ваш най-негативен сценарий в края на март, когато обявихте 3 пункта надолу от БВП? Той да не се окаже най-оптимистичният, който сте имали предвид, на фона и на безработицата?

Владислав Горанов: Има много различни сценарии, от изключително катастрофични до относително оптимистични. Аз не виждам причина да влошаваме сега допълнително оценките, само на базата, с която досега разполагаме. Но пак казвам, всичко зависи от момента, в който ще можем да се върнем към нормалността, или относително да се върнем към нормалността.

Водещ: И все пак обмисляте вариант, в който да помогнете на семействата, които трудно свързват двата края, независимо от това, че всеки един случай е строго индивидуален.

Владислав Горанов: Разбира се.

Водещ: Говорим за безвъзмездна помощ.

Владислав Горанов: Говорим за безвъзмездна помощ и то в рамките на социалната мрежа, ако така мога да използвам думите, с която държавата и сега разполага и сега работи.

Водещ: Влизаме ли в еврозоната през „чакалнята“ и кога ще се случи това?

Владислав Горанов: Задължително влизането е през „чакалнята“. Без „чакалнята“ няма как да влезем.

Водещ: Така е, но кога ще влезем в „чакалнята“?

Владислав Горанов: Когато изпълним всички предварително договорени критерии от лятото на 2018 г. Надявам се финалът на изпълнението на тези договорени между нас и нашите партньори критерии да е в рамките на следващите няколко седмици. Не искам да избързвам с конкретна дата. Имаме интензивни разговори и с ЕК, и с ЕЦБ. Мисля, че сега е добър момент да направим тази стъпка.

Водещ: И за финал, тъй като казахте, че е достатъчно удължено извънредното положение. След 13 май ще останат ли карантинните мерки?

Владислав Горанов: Карантинните мерки вероятно ще останат в различна степен дълго време. Поне както слушам от специалистите, специално за различните видове карантинни мерки, по-строги или по-облекчени, ще трябва още дълго време да мислим. Или поне докато не намерим подходящ инструментариум за борба с този вирус. Аз се надявам, ако спазваме всички тези мерки, които досега дават резултат, да успеем допълнително след вчерашните разхлабвания, да разхлабим допълнително нещата. Надявам се и да не се налага удължаване на извънредното положение след 13 май, но всичко това зависи, от една страна, от начина, по който спазваме предписаните мерки, от друга страна, от, ако щете...

Водещ: От броя на заболелите. А за този брой ще разберем след минути от оперативния щаб. Благодаря за това участие на финансовия министър Владислав Горанов.

Видео

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация