Владислав Горанов, министър на финансите, в интервю за дневния блок на Радио „Фокус“ „Добър ден“

12.07.2019 г.

Интервю с Владислав Горанов, министър на финансите

|Радио Фокус | 12.07.2019 г. |

Водещ: На заседание на Министерския съвет вчера бяха одобрени проектите за придобиване на 8 изтребители F-16. Министър Горанов, предвиждате ли актуализация на бюджета?

Владислав Горанов: Разбира се, сумата, която трябва да платим по договора за закупуването на новото въоръжение за Българската армия е значителна, и плащането, което трябва да се осъществи на куп съгласно разговорите ни с американската страна, е за 1,2 млрд. долара, които в целия си обем не са разчетени в Закона за бюджета. В този смисъл планираме в понеделник на извънредно заседание да разгледаме вече сключените договори между българската и американската страна, като ги предложим на Народното събрание за ратификация, и успоредно с това планираме да предложим актуализация на Закона за държавния бюджет, за да увеличим разходната част и за да осигурим необходимото финансиране на този проект.

Водещ: Г-н министър, според проекта на Военното министерство, България трябва да закупи още 8 изтребители. Кога ще се случи това и възможно ли е вече изплащането да стане на вноски, както ни съобщават вашите колеги от Министерството на отбраната?

Владислав Горанов: Нека да приключим първо с този проект, тогава ще гледаме за бъдещето. Очаква се физическата доставка на новата техника да бъде 2023 година, след което можем да влезем в нови разговори. Дотогава имаме още 2 проекта, които са свързани с придобиването на нови способности на Сухопътните войски и на флота. Така че според мен, първо трябва да стартираме другите проекти съобразно възможностите на финансовата рамка, след това да мислим за окомплектоване на цяла ескадрила от 16 бойни самолета. Така че според мен, бъдещето е това. Но в краткосрочен план следващите няколко години трябва да се фокусираме върху останалите проекти, свързани с модернизацията на Българската армия.

Водещ: Казахте, че ще има актуализация на бюджета. Какъв дефицит се очаква?

Владислав Горанов: Дефицитът ще бъде около 2%, съвсем малко отгоре вероятно по план. Число, което е в съответствие е и под 3% по Маастрихтските критерии. Тоест, не смятам, че това еднократно усилие би трябвало да се разглежда като сериозно разхлабване на фискалната дисциплина. Разбира се, искаше ни се сделката да бъде форматирана с финансов модел за плащане на части, но понеже това е първата подобна сделка между българското и американското правителство, на този етап ще трябва да се финансира първата такава сделка накуп. Когато придобием история в отношенията с Агенцията за въоръжение на САЩ, мисля, че ще може да договаряме и по-гъвкави схеми за в бъдеще.

Водещ: Въпросът, който всички си задават по тази сделка, е: имаме ли парите за нея?

Владислав Горанов: За радост, да. Фискалният резерв е на достатъчно добри равнище, така че ще можем да си позволим да финансираме накуп сделката. Аз направих подобен анонс и преди близо месец, когато се водиха преговорите. Мисля, че това няма да засегне останалите сфери. Разбира се, значително фискално усилие, ако се прави, е само в рамките на една година, защото за радост добрите перспективи пред нашата икономика и доброто изпълнение на бюджета позволява това усилие да се случи еднократно в 2019 година.

Водещ: Заеми заради сделката взимаме ли?

Владислав Горанов: В годишния Закон за държания бюджет е разчетен 1 милиард вътрешни емисии. Не трябва да се търси пряка връзка между тях – те служат за запълване на фискалния резерв и за покриване на падежиращи плащания. Така или иначе, нашето намерение е да продължим да си изпълняваме стратегията за поемане на дълга така, както сме я гласували в края на миналата година.

Водещ: А постъпленията в бюджета как вървят, особено след като вече се отчитат добри резултати от борбата със сивата икономика и контрабандата?

Владислав Горанов: Вчера имахме възможност в Народното събрание на среща в Комисията за контрол на приходната администрация и борбата със сивата икономика да отчетем доста сериозни резултати благодарение на съвместната работа на правоохранителните органи, прокуратурата и всички ведомства, които имат отговорност по отношение на преходната част на бюджета. Коментирах вчера пред ваши колеги, че благодарение на общите усилия от 2014 година досега сме успели да увеличим с 50% приходите в бюджета, като за 2019 година очакваме с 14 млрд. лева повече приходи спрямо 2014 година, което до голяма степен се дължи на подобрената събираемост и намаления дял на неформалната икономика.

Водещ: Пак вчера пред колеги сте казали, че държавата е отвоювала огромна територия от сивия сектор. Колко огромна?

Владислав Горанов: Ако направим следното допускане, че номинално БВП за същия период, който цитирам – края на 2014 и края на 2019 година по оценки номинално увеличението на БВП е с 40 на сто. В същото време приходите растат с 50 на сто. Тоест, може да се каже, че тези 10 на сто допълнителни приходи изцяло се дължат на борбата със сивата икономика и увеличаването на основата, на която се събират публичните задължения. Ако се погледне статистически, нарастването на размера на компенсацията на един зает, включая и един агрегиран показател за разходите за труд в икономиката, и се съпостави с приходите от Данък върху доходите на физическите лица, ще се види, че примерно за миналата година постъпленията от данък върху доходите на физическите лица изпреварват с 5-6-процентни пункта ръста на компенсацията на един зает в икономиката. Тоест, тук виждаме как при равни други условия събираемостта се повишава с по-бързи темпове, отколкото нараства масата на заплатите в икономиката, които се плащат. Това отново говори за отвоюване на територия от сивия сектор.

Водещ: Какви законодателни промени в тази посока предвиждате?

Владислав Горанов: Има доста добри успехи по отношение на борбата с контрабандата на цигари. Има още обаче доста какво да се подобри по отношение на опита за избягване плащането на акцизи и ДДС по отношение на горивата. Затова планирам в следващите дни, ако успеем още днес или в понеделник, ще качим за обществено обсъждане изменения в Закона за акцизите и данъчните складове, с който ще предвидим лицензираните складодържатели да бъдат задължени да монтират и камери за видеонаблюдение на местата за въвеждане и извеждане от данъчните складове, като по този начин допълнително ще ограничим възможността за манипулации или за некоректно отчитане на внесените и изнесените от данъчните складове горива. Разчитаме по този начин допълнително да намалим възможността и изкушенията за злоупотреби и контрабанда с горива. Друго изменение, свързано отново с контрола върху горивата, е регламентация за отчитане с измервателни уреди, свързани директно с информационната система на Агенция „Митници“ на т.нар. „освободени от акциз крайни потребители“. Това са тези икономически субекти, които използват акцизни стоки за производство на неакцизни такива, като пример, който може да се даде, е използването на бензини, които по принцип са акцизна стока, за производство на разредители, производството на кофражни масла. Имаме подозрения, че слабият контрол, който се осъществява там, е потенциална възможност за злоупотреби при използването на акцизни стоки по същество за производство на неакцизни такива и впоследствие попадането на едни по същество годни за употреба горива без платен акциз на пазара. Това е още една мярка, която ще ограничи възможности за злоупотреби по отношение на търговията с горива.

Водещ: Парламентарната комисия за борба с контрабандата беше създадена по инициатива на „Обединени патриоти“, малкият коалиционен партньор в управлението, от нейните редици е и председателят на комисията, но напоследък се засилват трусовете в тази малка коалиция. Стабилна ли е голямата коалиция?

Владислав Горанов: Всеки един от членовете на т.нар. „малка коалиция“ е опитен политик, и аз се надявам, че противоречията вътре ще бъдат изгладени. Всеки един от нас осъзнава, че по-добър формат на управление от този, който в момента подкрепя управляващото мнозинство и коалицията, е невъзможен в рамките на този парламент. Така че се надявам вътрешните противоречия между колегите в коалицията „Обединени патриоти“ да не застрашават по никакъв начин общото мнозинство, което в момента подкрепя правителството. Имаме коалиционно споразумение с хоризонт 2021 година, тоест, в рамките на целия конституционен мандат. Смятам, че няма никаква причина да се коментира друг формат на коалиция, и в този смисъл моята прогноза е, че ще продължим да изпълняваме приоритетите си така, както сме се обединили около тях в следващите 2 години до края на мандата.

Водещ: В случай на евентуални трусове в малката коалиция, те няма да повлияят на борбата с контрабандата?

Владислав Горанов: Разбира се. Още повече, че винаги колегите от „Обединените патриоти“ са подкрепяли всички инициативи в тази посока, тоест, няма никакви противоречия или спорни въпроси.

Водещ: Ако позволите още един политически въпрос – казвали сте многократно, че коалицията с ДПС е неприемлива, но зачестяват гласовете, че напоследък ГЕРБ в парламента видимо работи с ДПС. Как да го разбираме?

Владислав Горанов: Вчера отново ми беше зададен подобен въпрос, в контекста на който аз отговорих, че в сегашния парламент темата за нова коалиция не стои. В началото на сегашното Народно събрание ние проведохме преговори с колегите от „Обединени патриоти“, отново подчертавам – имаме подписано коалиционно споразумение до 2021 година, тоест, в рамките на целия сегашен парламент и не виждам причина да се дебатира какъвто и да било друг коалиционен формат. Що се отнася до ДПС, това е партия, която има ясно изразени евроатлантически ценности, 16% подкрепа на последните избори, и винаги по теми, свързани с финансовата стабилност, данъчната система, модернизацията на въоръжените сили са заставали на позиция, която споделяме и от ГЕРБ. В този смисъл винаги сме благодарили и разчитали на тяхната подкрепа за важни за държавата решения, без това по никакъв начин да дава повод за спекулации, за колаборация. Тоест, има теми, по които системните партии трябва да работят заедно в интерес на българските граждани и българското общество.

Водещ: Тоест, тази парламентарна практика не трябва да дава основания за съществуване на коалиция в сянка?

Владислав Горанов: Отново заявявам, когато примерно нещо е добре за цялото общество и цялата държава, всички системни партии трябва да го подкрепят. Всяка партия, която само за да се разграничи от другите, си сменя ценностната система или играе на пук, показва несистемно поведение. В този смисъл, последователната позиция на ГЕРБ и ДПС за непромяна на плоския данък, за подкрепа на модернизацията на въоръжените сили, за подкрепа на всички мерки за борба с контрабандата и подкрепа на финансовата стабилност на държавата, в това число банков и небанков сектор, трябва да заслужава уважение, защото последователността в политиката, особено на системните партии е добре за целия политически модел.

Водещ: И на финала, г-н министър, като говорим за доброто на България, какво се случва с членството в „чакалнята“ на Еврозоната, т.нар. „Механизъм ERM“?

Владислав Горанов: Можем да разделим процеса на два основни стълба. Знаете, че в юли месец миналата година, на 12 юли, точно една година от тогава, българското правителство и Българската централна банка внесоха пред членовете на еврозоната писмо за намерение, с което поехме ангажимент за едновременно влизане и установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка по отношение на банковия надзор, и успоредно с това кандидатстване в ERM. По отношение на кандидатстването в ERM II ние поставихме няколко приоритета пред нас, в които искаме да постигнем подобрение на системата, свързана с мерките срещу изпирането на пари, системата за несъстоятелност, управлението на държавните предприятия – все мерки, които водят до подобряване като цяло на качеството на управление. Европейската централна банка работи вече няколко месеца с 6 български банки. Скоро се очаква да излязат резултатите от проверките, които Европейската централна банка е направила върху тези банки, като след излизане на резултатите, Европейската централна банка ще бъде готова да даде своята позиция: може ли да се осъществи тясно сътрудничество между България и Европейската централна банка. В допълнение сме предприели редица законодателни инициативи, свързани с изпълнението на ангажиментите, които сами поехме в средата на месец юли миналата година. Текат изменения в законодателството, примерно имплементацията на Петата директива за мерките срещу изпиране на пари, Закона за публичните предприятия, който в момента се дебатира в Народното събрание. В момента, в който постигнем тези законодателни решения, които сами сме определили като приоритет, ще поканим колегите от Европейската комисия, за да оценят напредъка по тези приоритети и малко след това, в следващите няколко месеца ако получим положителна оценка от Европейската централна банка и Европейската комисия, ще поискаме среща с Еврогрупата, за да приложим формалното кандидатстване на България към ERM II. И се надявам, процесът върви гладко, да се постигне успех в рамките на тази година.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация