ПРЕЗ СЕДВАЩАТА ГОДИНА ИКОНОМИКАТА ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОКАЖЕМ РЕАЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА ДЪРЖАВАТА

13.10.2017 г.

| БНТ, „Панорама“ | 13.10.2017 |

 

Водещ: Добър вечер на Владислав Горанов, министър на финансите.

Владислав Горанов: Добър вечер.

Водещ: Кажете честно, трябва ли ѝ на властта свободна журналистика, или ѝ пречи?

Владислав Горанов: Една авторитарна власт никога не може да иска свободна журналистика, но нашата не е такава. И този репортаж, който излъчихте, осмисля част от финансирането на националната телевизия с обществен ресурс, тъй като вие успяхте да разкажете проблема, според моята дефиниция. Субективното възприятие за свобода може да се прехвърли и към свободата на словото, свободата на медиите. Всеки прави сам избор колко да е свободен. В частния случай дебатът се персонифицира с вокалното измерение на опита за намеса на работата на отделни медии на политици, но когато това се случва на глас е по-честно. Когато се случва зад камера е проблемът, който трябва да лекуваме. Самият факт, че водим този дебат и вие ми зададохте този въпрос показва, че вероятно сме израснали дотам да водим този разговор. Скоро четох, след протеста на журналистите, една позиция на една българска журналистка, нарочно не я цитирам, която според мен също доразви проблема. Проблемът на журналистиката и на свободата на словото, защото е претенциозно да мога да разкажа целия проблем на журналистиката, не е в политиците. Те са функция във времето, за радост, на обществото и на журналистиката. Проблемът в свободата на медиите е в техните собственици.

Водещ: Вие не сте ли по-горе в хранителната верига, над собствениците?

Владислав Горанов: Не. Не, защото ние нямаме същото отношение към храната. Информацията и медиите са власт. На нас властта ни я дава народът. Медиите упражняват властта през други инструменти. И когато собствеността в медиите е дефинирана по един странен начин и когато има осъзнато възприятие, че за да имаш власт, трябва да имаш медии, тогава вече идва проблемът, който се опитваме да лекуваме. Но всичките тези, които бяха на протеста, трябва да отговорят първо на въпроса дали те са излекувани от общата болест.

Водещ: Да, въпросът е личен. Ще излезе, че и вие сте жертва на собствениците на медии.

Владислав Горанов: Политиците са жертва на собствените си амбиции и на отношението на хората към тях.

Водещ: Ето, вие обещахте пари за хляб, пътища и зрелища. Това със зрелищата не е ли реверанс към журналистиката?

Владислав Горанов: Това със зрелищата беше отговор на провокацията на друг колега журналист, който очакваше от мен да чуе, че ще има всичко за всички. Работа на финансовия министър е да разпределя това, което обществото произвежда, в синхрон с волята на управляващите, които пак са функция на управляваните, в ползва на същото общество. И за да не усложняваме отговора, икономиката дава възможност през следващата година да покажем реалния потенциал на държавата. Добрата новина е, че независимо дали ние сме в управление, дали нашите колеги от опозицията са в управление, нашето общество показва възможност да се развива. И тази възможност се измерва през това, което произвежда. Дори дебатът за журналистиката и комуникацията в обществото, както аз възприемам дебата за медиите, израства. Израства като ниво, чувствителността израства като ниво и ставаме по-цивилизовани и по-богати.

Водещ: Искате да кажете, че независимо кой управлява, бизнес цикълът е супер, защото Европа върви нагоре, а не защото вие сте изработили тези пари и затова ги има?

Владислав Горанов: Скромността изисква да се обясни така. Но ако не бяхме дошли на власт през 2014 г., след една доста сериозна криза – институционална, финансова и политическа, и не бяхме постлали една добра перспектива от предвидимост, рационалност и мерки, които дават шанс на хората да се почувстват спокойни, нито щеше да има ръст на потреблението, нито връщане на доверието от нашите европейски партньори към България като държава, в която нещата могат да се случват на принципна основа. Вероятно и хората нямаше да потребяват толкова. Затова от една страна действително ние берем плодовете на добрия икономически цикъл, от друга страна не всяка държава в Европа расте с тези темпове. Ние сме от отличниците и в този смисъл съм сигурен, че трябва да си препишем малко и от това, че успяхме да стабилизираме държавното управление и да дадем смисъл в него, така че хората да повярват, че живеят на едно място, където се живее добре, където се прави бизнес добре и следователно ние можем да успяваме.

Водещ: Очевидно има пари. Колко повече?

Владислав Горанов: Те не са наши, те не са мои.

Водещ: Не, не, ясно. Държавата казвам.

Владислав Горанов: Държавата успява да наложи правила, да събира повече. И това, измерено в номинални стойности, е милиарди. Тази година ще произведем близо 100 млрд. – БВП. Едно число, което не сме сънували преди години. 1997-1998 г. БВП беше около 20-22 млрд. Сега номинално ще бъде около пет пъти повече. Добрата новина е, че вече имаме перспектива. А хората имат нужда от справедливост и перспектива.

Водещ: Да задам и аз този въпрос, който очевидно ви е подразнил. На калпак ли ще раздавате или с тези пари може да направите нещо решително, нещо амбициозно, нещо смело?

Владислав Горанов: Ние влязохме в този мандат след една кампания, в която търсихме наистина приоритети. Заявихме осъзнатата потребност да подпомогнем развитието на човешките ресурси в тази държава. Осъзнахме, че сме изостанали, че сме загубили време, че сме пропуснали. Осъзнахме, че талантливите българи напускат и ни остават да обитаваме тази територия само по-посредствената част от нас. И решихме да инвестираме много в образование. В този смисъл на калпак не работи вече. Трябва да имаме приоритети. Най-много ще отиде за инвестиция в обикновения човек, в детето, в това, което ни чака след няколко години.

Водещ: А държавните служители получават по 10 % или не всеки от тях?

Владислав Горанов: Не. Политиката по доходите няма да е на калпак. Държавните служители са всички тези хора, които получават заплата от бюджета. Но не всички от тях допринасят еднакво, не защото са по-добри или по-лоши, а защото в момента имаме нужда от целенасочено инвестиране в определени сектори. Там, където сме идентифицирали проблем, там увеличението ще е най-високо.

Водещ: Добре, ако касите са пълни, ако икономиката расте, откъде са скандалите тогава?

Владислав Горанов: Скандалите са инструмент на опозицията, когато няма други аргументи. И аз не ги упреквам.

Водещ: Не си ли ги направихте вие, г-н Горанов? Говоря за ГЕРБ и правителството.

Владислав Горанов: Ние управляваме вече толкова дълго, че всъщност всичко може да се напише на нашата сметка. И това не е самохвалство или самодоволство, а извод, че имаме нужда и ние да си поглеждаме понякога към това дали нашата имунна система работи добре. Допускаме грешки. Когато са действителни, ги отстраняваме, когато са плод на пропаганда и на злонамерени действия от страна на нашите опоненти, не реагираме по същия начин.

Водещ: Премиерът Борисов ви даде вас за хубав пример за борба с шуробаджанащината. Вярно ли е, че сте уволнили жена си, която, цитирам, тя стои вкъщи, киселее, нервира се, сърди се.

Владислав Горанов: Уволних я, защото така изискваше законът. Законът за държавния служител забранява органът по назначение да е в роднински връзки с подчинени.

Водещ: И тя ви се сърди сега, така ли?

Владислав Горанов: Сърдеше се в началото. Упрекваше ме, че тя трябва да се подчини на моето решение да заема висш политически пост. Намери сили в себе си да ме подкрепи. Добре сме.

Водещ: Интересно премиерът Борисов как е разбрал всичко това. От нея или от вас. Но това е...

Владислав Горанов: От нея по-скоро.

Водещ: Да. Има ли обаче нещо неадекватно по начина, по който правителството реагира на скандалите? Ясно е, че трябва оставка, а тя винаги закъснява.

Владислав Горанов: Все пак се случва. Разликата е, че когато сме давали примери с други модели, с други периоди на управление, такава не се случва. според мен, поправете ме, ако греша, ГЕРБ е единствената партия, в която се случват оставки, когато има някаква степен на грешка, която се приема за такава и която ще наруши или нарушава възприятията на обществото за новите стандарти, които се опитваме да наложим в управлението. Може би и затова от 10 години насам си говорим само за управлението на ГЕРБ.

Водещ: Добре, аз ви благодаря за сега.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация