20.07.2018 г.

ПИСМЕН ОТГОВОР НА ВЪПРОС ОТ Г-Н ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ-НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ ПГ НА „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“

Относно: Заплащане на данък върху превозните средства от собственик на откраднат автомобил

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СВИЛЕНСКИ,                                              

Във връзка с Ваше запитване с № 854-06-947/13.07.2018 г., в което поставяте следните въпроси: „Какво е Вашето отношение по този въпрос и смятате ли, че трябва да бъде събиран данък от бившия собственик, чийто автомобил е предмет на престъпление от общ характер? Възнамерява ли Министерството на финансите да инициира промяна в Закона, така че за откраднати коли да не се дължи данък, пропорционално след установяване на събитието?“, Ви уведомявам следното:  

Относно началния и крайния момент на облагане на превозните средства в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е посочено, че с данък върху превозните средства се облагат регистрираните за движение в страната превозни средства (чл. 52, т. 1 от ЗМДТ). Посочената правна норма обвързва дължимостта на данъка върху превозните средства с тяхната регистрация. Съгласно чл. 53 от ЗМДТ, данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Това от своя страна съответства на чл. 143, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик.

Във връзка с прекратяване на регистрацията на превозното средство, законодателят е създал ред за прекратяването й, което води и до прекратяване на качеството на данъчно задължено лице за собственика с оглед и на изричната разпоредба на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. С промяната на изречение първо на посочената разпоредба, в сила от 1 януари 2010 г. е създадено общо правило, по силата на което облагането на преводните средства се прекратява след прекратяване на регистрацията им за движение и от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Правилото обхваща всички хипотези на прекратяване на регистрацията с изключение на излезлите от употреба превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаването им за разкомплектоване. За целта на последното в чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ е предвидено задължение за собственика да представи документ от компетентен орган, удостоверяващ прекратяването на регистрацията. Единственият правнорелевантен факт за недължимост на данъка върху превозното средство, е прекратяване на регистрацията на превозното средство. Този принцип се прилага за всички пътни превозни средства с изключение на определени случаи, в които е налице служебно прекратена регистрация при нарушение на друг нормативен акт, например Закона за движение по пътищата, Кодекса за застраховането и други (чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ).

От посочените разпоредби следва, че законодателят е обвързал възникването на данъчно задължение от момента на регистрация на пътното превозно средство и дължимост на това задължение до прекратяването на регистрацията му. Следва да се има предвид, че по този начин както регистрацията, така и прекратяването на регистрацията се удостоверява от компетентен орган, което осигурява надежден и правно регламентиран способ за определяне на момента, от който регистрацията се прекратява, което премахва възможностите за нееднозначно тълкуване и прилагане на ЗМДТ и за избягване заплащането на данъка.

По отношение на реда, начина и сроковете за прекратяване на регистрацията на превозното средство следва да се има предвид, че същите са извън компетентността на Министерството на финансите.

В съответствие с гореизложеното и в заключение следва да се отбележи отново, че възприетият принцип в ЗМДТ се прилага за всички данъчно задължени лица, по един и същ начин и с удостоверяване от компетентен орган, поради което промяната му ще доведе до неравнопоставеност на собствениците като данъчно задължените лица за данък върху превозните средства.

МИНИСТЪР: ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ