ОТГОВОР НА ПИТАНЕ ОТ РУМЕН ГЕЧЕВ и КОРНЕЛИЯ НИНОВА - НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ ПГ „БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ“

01.04.2016 г.

Относно: Финансовата политика на правителството

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НИНОВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕЧЕВ,

Фискалната политика има за цел да осигури условията за по-висок растеж и заетост в краткосрочен план, като същевременно трябва да гарантира и дългосрочната устойчивост на публичните финанси, така че да не се обременяват бъдещите поколения с финансови задължения, възникнали днес. С оглед на това, фискалната политика се формулира при спазване на общоприетия принцип за неутралност спрямо икономическия цикъл в средносрочен план.

При планирането на бюджетните параметри се следят не само номиналните ограничения на касова и начислена основа, но се изчисляват и анализират допълнителни показатели, като регламентираните в Закона за публичните финанси индикатори за структурно бюджетно салдо и средносрочна бюджетна цел. Инструментът за оценка на про- или антицикличност на фискалната политика се нарича структурен баланс. Структурният баланс е и основен индикатор, използван в процеса на фискалното управление и наблюдение в ЕС, който стои в основата на превантивната част на Пакта за стабилност и растеж на ЕС, в която се намира България понастоящем.

Структурният баланс представлява фактическият бюджетен баланс на начислена основа (съгласно методологията на Европейската система от сметки, издание 2010 г.), изчистен от влиянието на икономическия цикъл, еднократните бюджетни мерки и мерките с временен характер. Добавената стойност от проследяването на динамиката на този показател се изразява във възможността сравнително лесно и бързо да се провери какъв е очакваният резултат от провежданата фискална политика върху икономическата активност и съответствието ѝ с фазата на икономическия цикъл. По този начин, още при планирането се следи за адекватността на заложените цели за бюджетния баланс спрямо очакваното икономическо развитие в средносрочен план.

При определянето на целта за структурния баланс от съществено значение са оценките за потенциалния растеж на българската икономика, които се изготвят на базата на възприетата на ниво ЕС методология. Към настоящия момент икономиката ни се развива под потенциала си, т.е. стойността на Брутния вътрешен продукт на България за предходните, а също и за текущата година, е по-ниска от потенциалното му ниво. На база на тази информация и с цел съобразяване с икономическата ситуация, през 2015 г. и 2016 г. структурният дефицит е в размер на 2.4 % от БВП, което означава по-експанзионистична фискална политика в подкрепа на растежа и заетостта в краткосрочен план, като целта за дългосрочната устойчивост на публичните финанси остава второстепенна. Обръщам внимание, че продължителното запазване на този модел на политика за по-дълъг период от време означава изместване на баланса в посока краткосрочни цели и пренебрегване на целта за дългосрочната устойчивост на публичните финанси, която също стои на дневен ред, особено предвид сериозните проблеми, които имаме със застаряващото население. 

Дългосрочната устойчивост на публичните финанси се следи чрез спазването на средносрочната бюджетна цел за структурния баланс. За България тя е -1.0 % от БВП и е максимално допустимата за държавите членки от ЕС, които са се присъединили към Фискалния пакт. При определянето на тази стойност се отчита влиянието на редица фактори, сред които са очакванията за отклонението от потенциала на икономиката в средносрочен период, както и оценките за дългосрочните ефекти от застаряването на населението върху разходите на пенсионната и здравната система. За да се осигури дългосрочната устойчивост на фискалната политика, структурният дефицит от 2.4 % за 2016 г. трябва да се сведе до 1 % през 2017 г. Това сме заложили като цел в изготвената в края на декември Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза. Спазването на тази цел съблюдаваме и при настоящата работа по първия етап на бюджетната процедура за 2017 г.

С това искаме ясно да покажем, че си даваме сметка, както за краткосрочните нужди на икономиката ни, така и за необходимостта от решаването на дългосрочните предизвикателства. Идентифицираните проблеми трябва спешно да бъдат адресирани с конкретни мерки и реформи, чрез оптимизиране и повишаване на ефективността на системите - здравната, пенсионната, образователната. Тук не търсим лесно постижима алтернатива с изливане на допълнителен ресурс в тях, а напротив - търсим решение на отлаганите с години проблеми, които се отразяват на стандарта ни на живот и на бъдещия потенциал за развитието икономиката. Затова трябва да се има предвид и необходимостта от повишаване на потенциала на икономиката ни, да се инвестира в инфраструктура, технологии, лесен достъп до обществени услуги, намаляване на бариерите пред развитието на бизнеса, обучение, натрупване на умения, развитие на пазара на труда. Целта на провежданата политика е консолидацията да бъде осъществена по такъв начин, че максимално да се ограничат краткосрочните негативни ефекти върху реалния сектор, а същевременно да се работи за повишаване на потенциала на икономиката, за да могат да се реализират по-високи, но устойчиви нива на икономически растеж.

В подкрепа на казаното до тук ще спомена единствено резултатите от положените през изминалите години усилия за ускоряване на усвояването на европейските програми и фондове, най-лесно измерими с постигнатия през 2015 г. значителен растеж на инвестициите в публичния сектор. В същото време бяха запазени сравнително ниските ставки на преките данъци, с фокус върху поддържането на благоприятстваща икономическата активност структура на данъците.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!