02.03.2007 г.

Уважаеми господин председател,
Уважаеми г-н Димитров,

Законът за счетоводството изисква в първичния счетоводен документ да се съдържа информация за идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е номер по общата данъчна регистрация.
Законът за данък върху добавената стойност също има изискване за въвеждане идентификационен номер за целите на ДДС, който трябва да се съдържа в издаваните данъчните документи. А второто е обусловено от въвеждането или имплементирането на Шестата директива в ЗДДС.
С цел създаване на общ данъчен документ, а не на два отделни, отварям скоби, когато объркването щеше да бъде още по-голямо, ние се постарахме да обединим двата номера е един документ и така да облекчим в определена степен, в определена степен подчертавам, работата на българските компании.
Вярно е, че на практика разликата между тези два номера е само в префикса „BG", но това са изключително важни две букви, ще се съгласите с това, така че тази разлика не обуславя или не заличава необходимостта от два номера, продиктувани от двата закона - Счетоводния, от една страна, и Данъчния от друга.
Необходимостта от нова номерация на данъчните документи, започваща от №1се обуславя от обстоятелството, че по същество ЗДДС, който влезе в сила от началото на тази година, е нов и има нови реквизити. Става въпрос за нови фактури, които нямат, не бих казал нищо общо, но не са същата форма както фактурите, които бяха в обръщение до края на миналата година. В този контекст, можем да зададем или да попитаме, този въпрос от който и номер да започваше, основанието щеше да бъде същото.
Смятаме, че с новата идентификация, т.е. с нов номер, който започва от начало, създаваме и по-голяма яснота за разграничението между фактурите издавани по силата на стария ЗДДС и фактурите, които се издават по новия ЗДДС.
Не на последно място, това създава по-добри предпоставки за отчетност и контрол, не само и единствено на данъчната администрация, а и за вътрешно-корпоративен контрол.
Благодаря за вниманието!