08.12.2017 г.

Относно: Държавния дълг

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ПРОФ. ГЕЧЕВ,

Към края на 2017 г. съотношението „държавен дълг/БВП“ се очаква да отбележи спад с 3,7 пр.п. до 23,7 % спрямо нивото, отчетено през 2016 г. от 27,4 %. В периода 2018-2020 г. се предвижда този показател да продължи да намалява, достигайки в края на 2020 г. до около 20 % (съответно през 2018 г. - 22,3 % и през 2019 г. - 21,3 %).

Тук е мястото да припомня, че информацията за държавния дълг постоянно се обновява и е достъпна на страницата на МФ. Данните в средносрочен план са налични и в Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2018-2020 г., а отчетна статистика има в месечните и годишни бюлетини за дълга и гаранциите на подсектор „Централно управление“, както и в публикацията за нивото и структурата на дълга на сектор "Държавно управление". Мотивите към проекта на ЗДБРБ за 2018 г. също съдържат отговорите по тази част от Вашето питане.

Що се отнася до втората част от питането, първо искам да уточня, че съгласно европейската (ESA 2010) и международната (GFS) бюджетни методологии, амортизацията на главниците по държавния дълг не се класифицира като разход по бюджета. Относно разходите по обслужване на държавния дълг, същите се очаква да възлязат на около 1,9 % от общите разходи по КФП за 2017 г. или 792,9 млн. лв., като тенденцията през следващите три години е това съотношение да падне до около 1,7 % от консолидираните разходи на държавата (за 2018 г. - 1,74 % или 684,3 млн. лв.; за 2019 г. - 1,73 % или 705,7 млн. лв. и за 2020 г. – 1,70 % 723,3 млн. лв.). Като дял от БВП тези разходи ще останат под 1% от БВП.

Съотношението между краткосрочния и дългосрочния държавен дълг (по остатъчен матуритет) през периода 2017-2020 г. се запазва на устойчиво ниво и не оказва негативно влияние върху рисковия профил на дълга, възлизайки съответно на: 5,5 % към 94,5 % за 2017 г.; за 2018 г. - 4,1 % към 95,9 %; за 2019 г. - 4,6 % към 95,4 %; за 2020 г. - 6,0 % към 94 %.

Покриването на предстоящите по-големи плащания по дълга след 2020 г. се осигурява чрез поддържане на високи нива на фискалния резерв, в съчетание с политика на стриктна бюджетна дисциплина и мерки за повишаване на събираемостта. В допълнение, емисионната политика на държавата е насочена към изглаждане на съществуващия погасителен профил на държавния дълг в рамките на съществуващите и прогнозираните пазарни условия.

Всички изброени по-горе действия по управление на държавния дълг се реализират в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика, управлението на публичните финанси, както и със състоянието и прогнозите на макроикономическите параметри.

За всяка от осъществените през 2015 г. и 2016 г. трансакции с общ обем от 5,144 млрд. евро (или 64 % от предвидения максимален размер на новопоетия дълг по Програмата), в рамките на основаната Програма за издаване на облигации на международните пазари, ратифицирани със Закон от НС през февруари 2015 г., бяха избирани банки - водещи мениджъри по предварително определени критерии и следвайки процедурите от предходни сделки.

През 2015 г. за организатори по Програмата (arrangers) и дилъри бяха избрани Citigroup, HSBC, Société Généralе и UniCredit Bank. За трансакцията през 2016 г. дилъри (съвместни водещи мениджъри) бяха BNP Paribas, Citigroup, J.P. Morgan и UniCredit Bank. 

Комисионните възнаграждения принципно се определят като % от обема на издадените книжа на избраните банки, като те са едни от най-ниските, изплащани досега при поемането на дълг, и са както следва:

• през 2015 г. – 1,24 млн. евро или 4 б. т. от общия обем на издадените облигации в размер на 3,1 млрд. евро;
• през 2016 г. – 398,8 хил. евро или 2 б. т. от общия обем на издадените облигации в размер на 1,994 млрд. евро.

Постигнатите лихвени купони са най-ниски за българския дълг на външните пазари, както следва:

• троен транш през месец март 2015 г. в общ обем от 3,1 млрд. евро, включващ: 7-годишни облигации при лихва от 2 %, 12-годишни облигации при лихва от 2,625 % и 20-годишни облигации при лихва от 3,125 %;
• двоен транш, осъществен през месец март 2016 г. на обща стойност 1,994 млрд. евро включващ: 7-годишни облигации при лихва 1,875 % и 12-годишни облигации при лихва 3 %.

През 2016 г. в резултат на добрите стратегии България бе отличена от авторитетното списание Global Markets с наградата за „Най-добра държава в Централна и Източна Европа за управление на държавния дълг/ Емитиране на облигации на международните капиталови пазари“.

Нов дълг може да се емитира само в конкретни случаи, които са определени в чл. 5 от Закона за държавния дълг. Съгласно него нов дълг може да се поема за финансиране на бюджетния дефицит, за рефинансиране на дълга в обращение, за осигуряване на плащания по изискуеми държавни гаранции, за подкрепа на платежния баланс на страната, за финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. В този смисъл, държавният дълг не представлява пряк инструмент за въздействие върху икономиката, а е елемент на водената фискална политика, чиито приоритети се съдържат в стратегическите бюджетни документи и в годишните закони за държавния бюджет.

Разчетите към ЗДБРБ за 2015 г. и 2016 г. предвиждаха емисии на нов държавен дълг, които да послужат за рефинансиране на държавния дълг в обращение през годините (погашенията по дълга през 2015 г. са 7,0 млрд. лв. и съответно за 2016 г. – 1,4 млрд. лв.), да обезпечат финансирането на планирания бюджетен дефицит и да обезпечат буфер, който при необходимост да е на разположение във връзка с планиран преглед на качеството на активите на банките в страната. Постигнатите по-добри от планираните с разчета за годината параметри по КФП и по-конкретно положително бюджетно салдо, позволиха осигуреният ресурс за финансиране на бюджетния дефицит да бъде спестен и заедно с неизползвания буфер във връзка с прегледа на активите на банките да остане на разположение във фискалния резерв.

Вследствие на посоченото, ресурсът на разположение във фискалния резерв се увеличи за годината нетно с около 5 млрд. лв. - от 7,9 млрд. лв. към 31.12.2015 г. на 12,9 млрд. лв. към 31.12.2016 г. Поради тази причина в ЗДБРБ за 2017 г. не бяха предвидени нови външни емисии облигации, а емисиите ДЦК на вътрешния пазар в общ размер на 0,8 млрд. лв. са предназначени единствено за рефинансиране на падежиращия вътрешен дълг в обращение.

В ЗДБРБ за 2017 г. е предвидено и поемане на нов дълг по заем от Банката за развитие на Съвета на Европа в размер на 0,4 млрд. лв., който е с целево предназначение за съфинансиране на проекти за програмния период 2014-2020 г., изпълнявани със средства от ЕС (Рамковото споразумение за заем е ратифицирано със закон от Народното събрание на 29.06.2017 г., обн., ДВ, бр.56/11.07.2017 г.). Усвояването на заема е по отделни траншове по години, обвързано с разчетите по оперативните програми и за националното съфинансиране в средносрочен план, които се предвиждат в съответните годишни закони за бюджета.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!