Данък върху разходите

Режимът на облагане с данък върху разходите е регламентиран в чл. 204-217 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Обект на облагане

С данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:

1. представителните разходи, свързани с дейността;
2. социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица); социалните разходи, предоставени в натура включват и:

- разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот";

- разходите за ваучери за храна на хартиен носител и на електронен носител;

3. разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

„Разходи в натура“ за целите на облагането с данък върху разходите е частта, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл. 204, ал. 1, т. 1 – 2 от ЗКПО и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване. Когато активите са данъчни амортизируеми активи, вместо счетоводните разходи за амортизации се вземат предвид данъчните амортизации. Не са разходи в натура разходите, извършени в полза на физически лица, които представляват придобит доход по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Не са разходи в натура и разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, когато за използването им се дължи възнаграждение.

С данък върху разходите се облагат и сумите във връзка с осъществяването на изброените разходи, когато тяхното отчитане не води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.

Освобождаване от облагане

1. Освобождават се от облагане социалните разходи за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот" - в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, т.е. когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите.
2. Освобождават се от облагане социалните разходи за ваучери за храна на хартиен и на електронен носител в размер до 200 лв. месечно на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

• договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
• към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, т.е. когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;
• ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите.

През 2024 г. ваучерите за храна на хартиен и на електронен носител могат да се използват и за заплащане на ползвани за битови нужди, електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия.

Операторите на ваучери за храна на хартиен носител по чл. 209, ал. 3 от ЗКПО могат да отпечатват и предоставят ваучери за храна на хартиен носител до 30 юни 2024 г.

За периода от 1 януари 2024 г. до 30 юни 2024 г. данъчно задължените лица (работодателите) могат да предоставят на наетите лица за конкретен месец само ваучери за храна на хартиен носител по чл. 209 от ЗКПО или само ваучери за храна на електронен носител по чл. 209а от ЗКПО. От 1 юли 2024 г. могат да бъдат предоставяни само ваучери за храна на електронен носител.

3. Освобождават се от облагане социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол от местоживеенето до местоработата и обратно.

Освобождаването не се отнася за разходи за транспорт, осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии, с изключение на случаите, когато същият се извършва с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони, и без този разход данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.

Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица за данък върху представителните разходи, свързани с дейността са лицата, подлежащи на облагане с корпоративен данък.

Данъчно задължени лица за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договори за управление са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол. 

Данъчно задължени лица за данък върху разходите в натура, във връзка със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол или по правоотношения за полагане на личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Данъчна основа

Данъчна основа за данъка върху представителните разходи

Данъчната основа за определяне на данъка върху представителните разходи, свързани с дейността са начислените за календарната година представителни разходи.

Данъчна основа за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура

Данъчната основа за определяне на данъка върху социалните разходи, предоставени в натура са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година.

Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за вноски (премии) за допълнително социално осигуряване и застраховки „Живот“

Данъчната основа за определяне на данъка върху социалните разходи за вноски (премии) за допълнително социално осигуряване и застраховки „Живот“ е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице. Когато не е изпълнено условието за освобождаване от данък по чл. 208 от ЗКПО, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите в случаите на предходните две изречения е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година.

Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна на хартиен и на електронен носител

Данъчната основа за определяне на данъка върху социалните разходи за ваучери за храна на хартиен и на електронен носител е превишението на тези разходи над 200 лв. месечно за всяко наето лице. Когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209 и чл. 209а от ЗКПО, данъчната основа за определяне на данъка върху социалните разходи за ваучери за храна на хартиен и на електронен носител е целият размер на начислените разходи за календарния месец. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите в случаите на предходните две изречения е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година.

Данъчна основа за данъка върху разходите в натура

Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, за календарната година, е сумата на разходите в натура.

При определяне на данъчната основа за данъка върху разходите в натура, за разходите, свързани с превозни средства, разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи:

1. по съотношението:

а) между изминатите за лично ползване километри и общите изминати километри от съответното превозно средство, или

б) между часовете на лично ползване на превозното средство и общите часове на използване на превозното средство, или

2. по 50 на сто.

При определяне на данъчната основа за данъка върху разходите в натура, за разходите, свързани с недвижимо имущество, когато те не могат да бъдат разпределени чрез измерване, разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с недвижимото имущество, се умножи по съотношението:

1. между площта, използвана за лично ползване, и общата площ на съответното недвижимо имущество, или
2. между часовете на лично ползване на съответното недвижимо имущество и общите часове на използване на недвижимото имущество.

При определяне на данъчната основа за данъка върху разходите в натура, за разходите, свързани с активи, извън гореописаните случаи, данъчната основа е 20 на сто от общия размер на всички разходи, свързани със съответния актив, освен ако данъчно задълженото лице не обоснове документално друг размер на основа.

Данъчна ставка

Данъчната ставка на данъка върху разходите за представителните разходи, свързани с дейността и социалните разходи, предоставени в натура  е 10 на сто.

Данъчната ставка на данъка върху разходите за разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд е 3 на сто.

Деклариране на данъка

На основание чл. 217, ал. 1 от ЗКПО данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице.

Данъчно задължените лица декларират избора си за облагане с данък върху разходите на разходите в натура във връзка с чл. 24, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за текущата година в годишната данъчна декларация, подавана за предходната година. Новоучредените данъчно задължени лица декларират този избор за годината на учредяването им с годишната данъчна декларация, подавана за същата година. Лицата, които за предходната година не са били задължени и не са подали годишна данъчна декларация, декларират избора си с годишната данъчна декларация за текущата година.

При заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице данъкът върху разходите се декларира от представляващите лица в срока и по реда за подаване на данъчната декларация за последния данъчен период.

Внасяне на данъка

Данъкът върху разходите се внася до 30 юни на следващата година.

Данъкът за последния данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност, се внася в сроковете за декларирането му.

Санкции

Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗКПО за невнесения в срок дължим данък се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 261 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 278 от ЗКПО актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.