ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: БЮДЖЕТЪТ ЗА 2017 Г. РАЗПРЕДЕЛЯ ПОВЕЧЕ, ЗАЩОТО ПРОИЗВЕЖДАМЕ ПОВЕЧЕ

04.11.2016 г.

| Радио „Фокус", „Това е България" | 03.11.2016 |

Водещ: Започваме с одобрения на първо четене в Парламентарната комисия по бюджет и финанси - бюджет за догодина. Добър вечер на министъра на финансите Владислав Горанов.
Владислав Горанов: Добър вечер.
Водещ: Министър Горанов, ако използваме наложилата се в публичното пространство кулинарна терминология за метафоричното изразяване на годишните републикански бюджети. Вие как определяте Бюджет 2017 г.?
Владислав Горанов: Не приемам кулинарните аналогии. За мен тази неудачна за времето си алегория, която беше използвана преди, не изразява в пълнота важността на бюджета. В този смисъл ще отговоря по друг начин. Бюджетът за следващата година разпределя, това което произвеждаме, и за радост то е повече, отколкото ще произведем като общество или ще създадем като общество в 2016 г. То се дължи, от една страна, на спокойствието, което политическата стабилност дава в момента. От друга страна и на усилията, които правителството полага за създаване на предвидима среда за правене на бизнес и възможност за развитие на частната инициатива. В този смисъл бюджетът е един европейски бюджет на държава членка на Европейския съюз /ЕС/, която планира цивилизовано развитието си за следващите години.
Водещ: Кои политики са заложени в Бюджет 2017?
Владислав Горанов: Всички политики са заложени в Бюджет 2017 г. дотолкова, доколкото основният финансов план на държавата осигурява всички основни нейни функции. Кои са приоритетни? Безспорно още в средата на годината или още през първото полугодие, когато представихме пролетната тригодишна бюджетна прогноза, ние изведохме като приоритет развитието на средното образование с оглед обезпечаване на новия Закон за училищно и предучилищно образование, а и водени от разбирането, че инвестициите в образованието са най-дългосрочни и са съществен проблем за качеството на работната сила в България, защото през годините подценявахме ролята на образованието и в момента това се изплаща или се връща върху главите ни като проблеми, свързани с качеството на работната сила и трудното намиране на добри работници и служители за бизнеса. Другата тема е свързана със средата за сигурност и отдавна изведеният приоритет, консенсусно между всички политически сили, че е необходимо да поддържаме едни модерни и боеспособни въоръжени сили, които да отговарят на стандартите на НАТО. Затова и още през 2016 г., много преди бюджетът да стигне до Народното събрание, два проекта за модернизация на въоръжените сили бяха предложени от страна на правителството и одобрени от страна на Народното събрание, знаете темата с покупката на нов целеви изтребител и финансирането на покупката на нови средства за военноморските сили. Това са приоритетите, които още предварително си бяхме заложили. Разбира се в новата разходна рамка на държавната сметка има още много добри неща, според нас. Знаете че има осигурени допълнителни разходи, както в сферата на културата за сценичните изкуства, така и в сферата на социалните дейности, където освен по-добрите заплати за администрацията, която ежедневно е на терен във връзка със социалните услуги към гражданите, говорим за администрациите на Министерство на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, Главна инспекция по труда, има осигурени средства и за подобряване на стандартите за финансиране на социалните услуги, респективно възнагражденията на служителите, заети в социалните услуги в общините.
Водещ: Какво изражение имат в бюджета за догодина факторите, които влияят върху растежа на Брутния вътрешен продукт /БВП/, а именно потребление, инвестиции, внос, износ?
Владислав Горанов: Потреблението, за радост, нараства. Нараства със задоволителни темпове, въпреки че винаги може да се желае и още. Но има едно неразбиране, между другото, за ролята на потреблението в една малка и отворена икономика като нашата, тъй като ако бюджетът стимулира твърде рязко повишаване на потреблението, има сериозен риск то да бъде насочено при относително, пак казвам, малка и отворена икономика, към потребление на външни стоки, т.е. на стоки и услуги, произведени извън България и това само да увеличи задлъжнялостта на нашата икономика. Т.е. в структурно отношение само увеличението на потреблението не е отговор на въпроса как трябва да расте и да се развива българската икономика. Трябва да има повече условия за чуждестранни инвестиции и развитие на производството, за да можем да имаме една стабилна производствена база, която да дава възможност вътрешното потребление на консумира местни стоки. В противен случай рискуваме, пак казвам, ако разчитаме само на мерки, свързани със засилване на потреблението, да изложим държавата само на риск от задлъжняване, нещо между другото, което се проявяваше в годините на бум от 2005-2006-2007-2008 г., когато дефицитът по текущата сметка на платежния баланс, т.е. превишението на вноса над износа като едно от измеренията на този дефицит, се измерваше в милиарди. И тогава на практика имаше добри постъпления в бюджета за сметка на покупка на китайски телевизори, примерно. И за сметка на един неорганичен и небалансиран растеж. А иначе, растат и инвестициите, расте и потреблението, расте и износът. Добри новини, които естествено не могат да се впишат изцяло като заслуга на правителството, тъй като нашата роля в преразпределението на икономиката е относително ограничена до между 35 и 40 процента, но ние отдавна сме заявили, че за нас ниската преразпределителна роля на държавата, т.е. ниските данъци са предпоставка за доброто икономическо развитие и не искаме да ги преразглеждаме. Чуха се дебати днес на гласуването, особено от страна на левицата, че харчим много малко като дял от БВП. Искам ясно да се разбере и от вас, и от нашите слушатели, че това е въпрос на избор - дали държавата да решава вместо хората или те да решават сами. Всеки финансов министър ми трябвало да се изкуши всяко правителство да харчи повече, следователно да иска да вземе повече от произведеното от хората и да го преразпредели вместо тях. Това в някои държави се случва, но не е сигурно, че е най-добрият пример. Ние сме избрали ниска преразпределителна роля на държавата и ниска данъчна тежест. За да се постигне по-голяма роля на държавата във вземането на решения в обществото, подобна на тази, която примерно имаше преди 30 г., тогава трябва да увеличим данъците и трябва да решаваме вместо хората и да имаме претенцията, че ролята на държавата трябва да бъде доминираща в икономиката.
Водещ: Министър Горанов, доколко Бюджет 2017 г. е обвързан с политическата обстановка в страната? Как ще му повлияят, например, едни предсрочни парламентарни избори с всички неизвестни около тях?
Владислав Горанов: Рано е да говорим за предсрочни парламентарни избори. Няма причина и не виждам кои са тези 121 народни представители в българския парламент, които могат да свалят сегашното правителство, а и не виждам какво по-добро ще дойде от него. В този смисъл аз първо казвам, че за мен такъв сценарий е трудно релизируем, а оттам нататък, ако все пак се случи, естествено че политическата нестабилност ерозира, макар и за кратко държавата, от гледна точка работата на институциите, които когато наближат избори или когато се съставя служебно правителство, за казуса за който вие говорите, обикновено тогава администрациите не работят пълноценно. Най-малкото, защото няма кой да носи отговорност за решенията, които трябва да се взимат. Това влияе лошо. Свидетели сме през годините как при подобни катаклизми приходната част на бюджета пада рязко. Икономическите субекти спират да потребяват, не само частните, а и институционалните. И това влияе като цяло лошо на растежа и лошо на обществото. Но връщам се в началото на този въпрос и на отговор. Не виждам и не ги броя, не мога да си направя аритметичния сбор на тези 121 депутата, които трябва да съборят сегашното правителство. И освен че не виждам аритметичния сбор, не намирам и логиката.
Водещ: В Шумен премиерът каза, че правителството полага много усилия, за да има нашата държава най-ниските данъци в ЕС. Защо въпреки това няма обаче обратно пропорционален, т.е. висок ръст на инвестициите у нас, какво пречи?
Владислав Горанов: Защото условията за правене на бизнес не се измерват само през ниската данъчна тежест. Тя не е задължителното условие, но е необходимо. Ако следите днес дебатите във Висшия съдебен съвет, няма да си спестим това, че има нужда наистина от радикална реформа в съдебната власт, която да ускори съдопроизводството и да ускори споровете в бизнеса, споровете между хората, споровете в обществото. Защото когато примерно едно търговско дело или едно гражданско дело се бави с години, това със сигурност пречи на правенето на бизнес. И за мен като икономист това е една от основните причини. Разбира се корупцията на ниско ниво в администрацията. Видяхте какво се случи на митнически пункт „Лесово" и обещавам да се случва и на други пунктове, където не се спазват правилата. Условията за правене на бизнес са подреждането на всички органи на държавата и функционирането им в съответствие с правилата, а не само ниската данъчна тежест. Обратното обаче също е вярно. Ако преди да си подредим държавата, решим че можем лесно да вдигнем данъците, за да увеличим ролята на правителството в обществения живот, със сигурност резултатите ще са пагубни.
Водещ: Подобрената събираемост на приходната част в бюджета за тази година позволи да се дадат сега пари за пенсионери, за учителски заплати, за програми за саниране. Дали очаквате подобни резерви и догодина?
Владислав Горанов: Няма да спрем своите усилия. Все още делът на сивата икономика е на нива, които ни дават възможност да очакваме по-добра събираемост. Естествено не сме планирали предварително в годишния закон за Държавния бюджет, защото е по-добре да го преизпълним в приходната част, отколкото да не го изпълним и тогава да се налага да се увеличава дефицитът. И веднага бързам да обясня какво имам предвид. Годишният закон за Държавният бюджет е един финансов план. Това е един странен закон, който не съдържа норми, а съдържа очаквания и ако разходната част е поет ангажимент да се извърши разход и тези, за които този разход е разчетен и ще си го търсят, то приходната част е едно очакване към икономиката и към възможността да се произведе определен продукт и той през данъчната система да постъпи в сметките на държавата. Затова аз винаги съм предпочитал да бъдем относително консервативни, ако успеем да съберем повече приходи от планираната събираемост в годишния закон за следващата година. Те няма да бъдат самоцелно изхарчени, защото разходът, гласуван в бюджета не може да бъде гласуван без актуализация, т.е. без санкция на парламента. Те ще отидат за намаляване на разчетния дефицит и за подобряване на финансовата сметка на държавата. В този смисъл това според мен е по-правилната концепция на бюджетиране.
Водещ: Един кратък отговор да Ви помоля - Бюджет 2017 г. получи първото си несъгласие във ВСС. Как процедирате в такава ситуация? Ще има още много други, със сигурност.
Владислав Горанов: Доколкото познавам Конституцията, законите в държавата се утвърждават от парламента. В този смисъл аз разчитам на подкрепата на парламента. Безспорно сме имали дебати с колегите от ВСС каква трябва да бъде тяхната финансова сметка, но ако погледнем ръстовете в бюджета на съдебната власт, те са с добро темпо, съответстващо на възможностите на бюджета. Претенциите на колегите от съдебната власт винаги са били малко повече, отколкото може да си позволим. Така че изненада би било за мен, ако те дадат веднага съгласие за държавната сметка. Това което отново обаче искам да коментирам е, че законите в държавата по Конституция се приемат от българския парламент и в този смисъл аз разчитам на подкрепата на управляващото мнозинство. Смятам че разчетите за финансиране на съдебната власт могат в достатъчна степен да гарантират нейната независимост и функциониране през следващата година.
Водещ: Много Ви благодаря, министър Горанов, за времето, което ни отделихте.
Владислав Горанов: Всичко добро.