ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: ПРИОРИТЕТ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО Е УВЕЛИЧЕНИЕТО НА ПРИХОДИТЕ

27.05.2016 г.

|сп. „Икономист" | 27.05.2016 |

Стана практика общественият дебат да се замърсява с изговарянето на фактологически неистини и това вреди на политиката

И: След като първото правителство на ГЕРБ преследваше балансирания бюджет като стратегическа цел, днес във всеки документ признавате, че ще има дефицити за целия Ви мандат, какво се промени, за да предприемете и Вие този нов подход?
- Подходът не е променен. Стремежът отново е за балансиран бюджет, но нивото, от което поехме публичните финанси, беше много сериозно разминаване на публичните разходи и приходи, което не може толкова бързо да бъде преодоляно. Големият дефицит за 2014 година не можеше с магическа пръчка да се преодолее, без да се рискува работата на доста от системите, които се финансират от бюджета, от една страна. От друга страна, бяхме в последната година от предишния програмен период и щеше да бъде нецелесъобразно, да не кажа грешно, да поставим под съмнение усвояването или управлението на европейските фондове, подчинено единствено на фискални цели за отсъствие на бюджетен дефицит. Иначе стъпките, които сме предприели, са съобразени с икономическия цикъл и с това фискът да не влияе отрицателно на растежа. Това не е иновативна концепция. Просто се видя, че рязкото свиване на разходите на практика води до блокиране на част от системите. Нещо, което не би било правилно да се реализира през този мандат.

И: Експертните анализи на Вашето министерство, цитирани в конвергентните програми, показват, че бюджетите на първото правителство на ГЕРБ са оказвали процикличен ефект за икономиката. В тази светлина признавате ли, че целта балансиран бюджет на предишния кабинет "Борисов" беше грешна?
- Първата година тръгнахме много бързо да гоним консолидация. Една от основните цели беше да отговорим максимално бързо на маастрихтските критерии за членство в еврозоната. От друга страна, в началото на 2009 година бяха сключени доста договори и поети ангажименти, които не бяха съобразени с фискалната рамка и очакването как ще се развие бюджетът през второто полугодие. Още повече че дори и през 2008 година, когато се съставяше бюджетът (за 2009 г.), имаше индикации, че икономическият цикъл тръгва в доста негативна посока. Затова и бяхме принудени да приемем доста сериозни мерки, свързани с орязване на разходите. Това доведе до натрупване на доста просрочени задължения и към бизнеса и до някои негативни последствия, като вероятно допринесе за диспропорции в някои от бюджетните системи. Това беше отчасти преодоляно през 2010 година с пускането на доста по-сериозен дефицит, но тогава целта беше да се даде знак на системите и въобще на цялото общество, че поддържането на благоразумната фискална политика в годините преди 2009 година трябва да бъде възстановено и максимално бързо да вкараме бюджета в релси. Успяхме постепенно да доведем бюджетния дефицит до едни разумни нива от под един процент в края на 2012 година, след което, за съжаление, бързо тенденцията се обърна към разширяване на дефицита.

И: Смятате ли, че беше удачно дефицитът за 2012 година да се свие именно за сметка на държавните инвестиции, както се случи?
- Понеже съм участвал в съставянето му, мога да заявя, че той беше съобразен с потребностите на системите, и мога да заявя, че нямаше натиск върху отделни системи. Те се бяха напаснали с поетапната консолидация, която тогава наложихме. В края на краищата един стар дебат дали може да се съставя бюджет с такава данъчна политика и с такава роля на преразпределение на държавата, стои на дневен ред. Аз продължавам да смятам, че с подобна структура на данъчната система може да се съставя бюджет и той да се изпълнява, но очакванията на хората не могат да бъдат такива, каквито са в държави, които преразпределят по 10-15 процентни пункта повече от брутния си продукт. При ниската разпределителна роля на държавата, оставяйки хората сами да решават как да харчат парите си, а не преразпределението през бюджета, част от функциите на държавата трябва да бъдат ограничени.

И: През лятото на 2013 година в централата на ГЕРБ дадохте пресконференция заедно с Бойко Борисов, Томислав Дончев и Менда Стоянова. Макар Вие да пазехте мълчание, колегите Ви обясняваха, че държавата навлиза в дългова спирала - как приемате тези думи от днешна гледна точка?
- Начинът, по който първото правителство на ГЕРБ бе свалено от власт, и начинът, по нойто се управляваше държавата в периода след 2013 година, ни караха да сме особено подозрителни към това, как се харчат парите на данъкоплатците. В този смисъл увеличаване на разходите особено за сметка на допълнителен дълг за нас беше нецелесъобразно. И нямахме доверие на начина, по който тогава мнозинството в парламента харчеше парите на данъкоплатците, и затова нашата реакция беше такава. Спомняте си, първото действие на правителството бе да направи актуализация на бюджета и да увеличи разходите. При положение че голяма част от времето се твърдеше, че подобна актуализация не се налага и няма да се прави, аргументът да се харчи повече по формулата, по която традиционно сегашните партии от опозицията са показали, че владеят до съвършенство, ни караше, да смятаме, че тези разходи няма как да са ефективни. Това провокира острата ни реакция. Спомняте си програмата за инвестиции - така наречения фонд за развитие на регионите, спомняте си начина, по който средствата бяха разпределени. Твърдеше се, че ще има анализ, критерии и че ще се подбират проекти, които ще допринесат за икономическия растеж. Вместо това видяхме проекти със съмнителна целесъобразност, разпределени на квотно-партиен принцип. Обобщеният отговор на този въпрос е, че липсата на доверие към начина, по който се харчат парите по това време, ни караше да настояваме за намаляване на разходната част или въздържане от увеличение на разходната част и оттам потискане на възможността от поемане на нови дългове. Ако тогава актуализацията беше направена само заради по-ниското изпълнение на приходите, но беше запазена рамката на разходите в бюджета, може би нашите аргументи щяха да бъдат послаби. Но веднага колегите от днешната опозиция предложиха именно разпускане на разходната част на бюджета. Можем да говорим впоследствие и за финансово необезпечените решения за промяна в законодателството, която доста сериозно увеличи разходите за системите на отбраната и сигурността. Неща, които сигурно са целесъобразни, но след като не са намерили място в бюджета, не трябва да бъдат допускани.

И: Изкушавам се да попитам, при превишение на разходите над приходите не става ли абсолютно всеки разход финансово необезпечен, и то в същата степен, в която са необезпечени и останалите разходни пера, като образование и здравеопазване например?

- По средата на 2014 година бе гласувана промяна на заплатите в отбрана и сигурност, считано от първи януари със задна дата. Може да се дадат и още доста примери. Това показва нагласа да се разпределят средства, без да се мисли за обезпечаването им.

И: Не прави ли и правителството на ГЕРБ същото?
- Има разлика в начина, по който се взимат решения къде да се инвестира, и отношението към изпълнението на съответните инвестиции е напълно различно. През 2016 година голяма част от допълнителните постъпления и допълнителни разходи са насочени приоритетно към Северна България и инвестиции в по-слабо развитите в икономическо отношение региони. Нещо, което не е задължително, че ще бъде панацея на тези региони, но ще създаде предпоставки.

И: Когато при управлението на Симеон Дянков бе предложена емисия облигации на чуждите пазари, опозицията мълчеше и не смущаваше системата, каквато бе традицията дотогава. Когато през 2014 година Петър Чобанов изтегли два големи заема в рамките на три седмици - един външен и един вътрешен, днешният премиер навсякъде обясняваше, че тогавашното правителство води страната към фалит, каква друга дума ще предложите за това поведение, ако не "безотговорно"?

- Отдавна политическата среда се изкриви дотам, че често при правенето на политика и пред комуникацията с публиката не само че не се интерпретират факти в зависимост от това, кой какъв политически мироглед споделя, а се и подменят факти. Това като цяло влияе на качествената политика и затова доверието към политическата система е доста оронено. Искам да дам един пресен пример. При гласуването на новия социален министър Корнелия Нинова излезе и твърдеше от парламентарната трибуна, че предлагаме национализация на парите на вложителите в пенсионни фондове. Нещо, за което всички знаем, че нито е намерило място в законодателна инициатива, нито е вярно. Но след като лидерът на най-голямата опозиционна партия може да излезе на трибуната и да говори фактологически неистини и от това да се прави политика, показва само, че стойностен и смислен дебат с факти и аргументи все по-трудно се води в политическия живот. Това е жалко. Затруднява ни при опита да си вършим работата поне по начина, по който разбираме, че трябва да се развиват отделни сектори и политики, но това е качеството на политическия модел и ние трябва да се съобразяваме с него.

И: В този смисъл как се чувствате да бъдете министър на финансите с премиер, който системно говори фактологически неистини?
- Ако човек говори фактологически неистини, той търпи критики и трябва да търпи критики. Но общо взето това, което на мен ми прави силно впечатление, че говоренето с фактологически неистини се наложи като модел за правене на политика още във времето, в което тройната коалиция опитваше да не допусне ГЕРБ да дойде на власт. Това се случваше ден след ден и рано или късно трябва да престанем с това. Иначе комуникацията ми с премиера е на доста задоволително ниво. Опитваме се с него да решаваме различни проблеми. Моята роля остава непопулярна, защото аз съм този, който трябва да намери баланс между всичко и да го доведе до един обективен успешен край при завършека на всяка бюджетна година.

И: Често казвате, че дългът е следствие, а не причина, и че не е честно да се ръкопляска на разходните министри, когато харчат, но да се критикува финансовият, когато търси решение с какво да покрие тези разходи. Как се отнасяте към критиката, че при липсата на дисциплина у някои Ваши колеги би трябвало, образно казано, да крещите, а Вие се задоволявате само с мърморене?
- Мисля, че доста шумно поставям въпросите не само пред колегите в правителството, но и пред отделните политически сили. Примерът с 2015 година не е показателен, защото голяма част от допълнителните разходи, които се наложи да направим с актуализацията на бюджета в края на годината, бяха съобразени с опита ни да приключим програмния период с минимална загуба на европейски средства. Опитът да се свият разходи в системите "отбрана" и "сигурност! през намалението на разходите за персонал даде само частичен резултат. Това наложи допълнително да се увеличат разходите за двете системи в 2015 година. Но краткият отговор би звучал така: при планирането на разходите на отделните ведомства опитваме максимално критично и консервативно да налагаме ограничения, така че всеки един разпоредител с бюджетни средства да осъзнава, че харчи пари на данъкоплатците, и трябва да го прави по максимално ефективен начин.

И: Това звучи добре, но консолидацията, която предвиждате за следващите три години, не се ли случва повече заради увеличение на приходите, отколкото заради задържане на разходите?
- Стремим се и в двете посоки, като, разбира се, приоритетно усилията са наложени към увеличение на приходите. Предлагаме и промени в закона за ДДС, които гарантират, че няма да има измами при търговията с горива. Стремежът приоритетно е насочен към увеличение на приходите. Ако разгледате разходите по отделни ведомства в тригодишната прогноза, едва ли можете да ни упреквате, че има значителни нараствания. Но да, приоритетно разчитаме на подобряване на баланса в бюджета за сметка на резервите, които имаме в приходната част, а те не са малки.

И: Премахването на необлагаемия минимум, въведен от предишното правителство, не беше ли антисоциално действие, засягащо най-бедните българи?
- Ние винаги сме били за съществуването на пропорционално облагане във вида, в който се въведе през 2008 година. Смятаме, че то е достатъчно неутрално и дава възможност за увеличаване на постъпленията от данък върху доходите на физическите лица. Постоянно се води дебат дали пропорционалното облагане е най-справедливо. Аз винаги съм смятал, че политиката трябва да се прави през разходната част, а не през приходната. Ако данъкът е неутрален и ако е достатъчно лесен за администриране, и държавата успява да си събира приходите, нейна е ролята през разходната част на бюджета да изглади неравенствата и да помогне на онези, които по обективни причини не могат със собствени средства да се справят, и да им гарантира минимален социален статус, който отговаря на европейските критерии. Със сигурност при малка икономика, каквато е българската, трябва внимателно да държим сметка за неувеличаване на неравенствата. Нещо, което е европейска тема. Много добре работехме с министър Калфин за по-добро насочване на социалните помощи. Мисля, че има още резерви в тази посока, така че да дадем повече на тези, които действително се нуждаят, и да не допускаме хора, които по общоприетия стандарт не следва да бъдат подпомагани, да се възползват от грешки в системата.

И: Обхватът на действията, за които говорите, не е ли твърде ограничен? Почти всички цени в ютилити сектора се използват като инструмент за провеждане на социална политика.
- Това е грешка.

И: Грешка е, но се случва и показва, че социалните мерки в разходната страна на бюджета не предоставят достатъчно ресурс на нуждаещите се...
- Напротив. Ако се сложи реалната цена, ако се премахне кръстосаното субсидиране, ако се премахне изкуственото потискане на някои цени, съм сигурен, че пазарът ще сработи така, че инструментариумът на правителството за правене на социална политика ще нарасне. С потискането на тези цени по-ниски цени плащат и по-бедните, и богатите. Ако цените си дойдат на място, тогава и дружествата ще оказват по-добра услуга, няма да губят и така желаното прогресивно натоварване ще може да се прояви чрез цената на тези услуги.

И: Принцип в данъчната политика и на това, и на предишното правителство на ГЕРБ е да се разширява данъчната база и да се затварят вратичките за неплащане на данъци, но не и да се посяга на данъчните ставки, колко време още може да си позволи държавата, преди да се наложи повишаване на данъците, или свиване на публичния сектор?
- Далеч сме от състоянието, в което ще кажем, че няма резерви за подобряване на събираемостта. Напротив - има още доста такива резерви и ако успеем в края на мандата на това правителство да се похвалим с постигане на европейските нива на събираемост, тогава ще можем да правим анализ дали размерът на преразпределение, който сме достигнали, е оптимален, или не. Но докато виждам резерви в тази посока, ще продължавам да твърдя, че трябва първо да изчерпим тях.

И: Приемливи ли са нивата за увеличаване на държавния дълг?
- Нека да говорим за нивата на държавния дълг, когато приключи 2016 година, защото голяма част от новия държавен дълг, поет в 2016 година, най-вероятно ще се използва за погасяване на стари задължения. Тоест нетно дългът няма да се повиши. Всичко зависи от това, как ще приключи бюджетът. Умерен оптимист съм, че имаме възможност да приключи с по-малък от заложения дефицит. Неслучайно 2015 година завърши с по-нисък дълг от 20U година независимо от всички спекулации. Но когато анализираме държавния дълг, трябва да се върнем към дефицита. И затова предпочитам да говорим за превишението на разходите над приходите и за ефективността на разходите. А дългът е само следствие.

И: Следствие е и фактът, че финансовата мощ на държавата намалява, и ако преди буфер беше фискалният резерв, сега зависим от благоразположението на финансовите пазари за дълг. Колко благоприятен фактор е това за фискална стабилност?
- Така е. Времената на огромните излишъци отпреди кризата са безвъзвратно зад гърба ни. А знаете, че и данъчната политика се променяше в годините на ускорен икономически растеж от 2005 до 2008 година. Така че излишъците, трупани тогава, да не говорим, че част от тях се дължаха на натрупаните аванси по европейските фондове, помагаха на първото правителство на ГЕРБ да не се налага да опира до международните финансови пазари, но се оказа, че с разумна политика и с добро представяне на страната пред международните пазари можем да постигнем много добри нива на финансиране.

И: Българската банка за развитие все по-често се използва за преструктурирания в публичния сектор - ВМА, ЦГМ, Авионамс, придобива общински дългове, това не е ли зиак, че държавата трансформира ББР В задбалансов актив на бюджета и последен източник за евтина ликвидност?
- Банката има за цел да покрива недостига на пазар, независимо дали говорим за малък, среден или едър бизнес. В този смисъл това, че понякога правим по-големи сделки като тази с Центъра за градска мобилност, е част от нейните функции да се покриват непълнотите на банковия пазар, там където другите търговски банки не искат по една или друга причина да участват във финансирането, и в това не виждам нищо лошо. Използването й по програмата за енергийна ефективност едва ли трябва да бъде укоримо. Тук решаваме една задача не само на малкия бизнес, който ще участва в практическото саниране, но и на обикновения човек, който притежава панелно жилище. На практика всички възможности, които един такъв инструмент като ББР дава, могат да са и ще бъдат използвани, докато аз съм финансов министър, защото в нрая на краищата, освен че помага на държавата да изпълнява някои свои функции, тя е създадена като инструмент, който да допълва пазара на финансови услуги там, където частната инициатива не го прави.

И: Откъде банката за развитие ще си получи средствата, които разплаща по програмата за саниране? И евентуално, като казахте, че изпълнява задачи там, където пазарът не може да се намеси, не възникват ли рискове по-големи от приемливите за типична банка и не се ли превръща това в небанкова дейност?
- Напротив, изцяло по търговски начин са уредени отношенията между държавата и банката. Неслучайно за изминалата година тя отчете печалба в размер на 38 милиона лева, нещо, което не е постигала никога. Тя е надзиравана от БНБ по всички стандарти, по които се надзирават всички останали банки, и не ми е известно този надзор да е констатирал някакви слабости. Банката се представя много добре и нездравият интерес към нея го отдавам по-скоро на някакъв опит тя да се превърне в заложник на политически интереси, отколкото на лоши практики в нея. Да, има отпуснати големи кредити в предходен мандат, които обаче се обслужват редовно, и аз нямам притеснения за начина, по който банката оперира.

И: Откакто Вие сте финансов министър и принципал на Българската банка за развитие, тя отпускала ли е заеми за големи компании?
- Пример е Центърът за градска мобилност.

И: Голяма компания ли е по смисъла на закона?
- Според мен е голяма, това е целият транспорт на София. Общо взето тезата ми е, че не е важно на кого се дава кредитът. Важното е, че банката не се използва като конкуренция на търговските банки, а по-скоро като инструмент, който да допълва пазара там, където той не сработва.

И: Каквато и промяна да инициирате в пенсионната сфера, тя винаги изглежда като недоверие в устойчивостта на капиталовия стълб и опит да се стимулира миграция на осигуряващите се към солидарния стълб, какви са мотивите Ви?
- Не приемам упрек в тази посока. При първата част от промените, които предложихме, искахме да дадем възможност на хората да бъдат по-добре информирани и да преценят как да организират пенсионното си осигуряване. Нещо, в което продължавам да не виждам нищо лошо. Ако има проблем с доверието, то е проблем на управляващите на тази система и те трябва да работят в посока утвърждаването на тази система. Неслучайно в новия пакет законодателни промени основният фокус е именно там. Това, че погрешно се интерпретират някои предложения, свързани с изплащането на пожизнени пенсии, и се създава недоверие към системата, не трябва да е упрек към инициатора на тези промени, защото в един момент не се говори нито за национализация, нито за опит тези средства да се прехвърлят в държавното обществено осигуряване. Тези спекулации трябва да тежат на съвестта на хората, които ги правят. Основната идея на предложенията в КСО, регулиращи дейността на пенсионноосигурителните дружества и фондове, е да засили доверието към тях, като намали законово възможността за лоши практики. В този смисъл промените са насочени към засилване на доверието и създаване на гаранции за вложителите.

И: В първия стълб има възможност за унаследяване и вложителите могат да прехвърлят спестяванията си там. Давате възможност за хората да прехвърлят личните си партиди в застрахователни компании, където спестяванията също може да се наследяват. И ако в същото време премахнете възможността за унаследяване на вторите пенсии, не създавате ли стимул за бягство от пенсионните фондове към първия стълб и към застрахователните дружества?
- Първо, дебатът там още не е приключил. Второ, ако прочетете проектозакона внимателно, ще видите, че и в новия вариант има възможност за унаследяване, защото не е задължително лицето да прехвърли цялата сума, натрупана по индивидуалната си партида, в резервите на фондовете. Приключи официалният срок за приемане на становища и предстои да организирам среща с пенсионноосигурителните дружества, за да чуя какви са другите предложения, които могат да намерят място в закона, свързани с начина на изплащане на пенсиите, тъй като този проблем не е докрай решен в действащия Кодекс за социално осигуряване. И онези решения, които са най-подходящи - те ще бъдат приети. За мен важната част от промените е свързана с повишаване на доверието в системата чрез въвеждане на допълнителни изисквания и критерии за инвестиране и намаляване на възможността за допускане на лоши практики и засилване на отговорността на управляващите дружества. Нещо, което е в интерес на осигуряваните лица.

И: В свой доклад европейската комисия предупреди за рисковете от провал на пенсионни фондове и евентуалната нужда от държавна намеса, не се ли притеснявате, че с действията си подсилвате опасенията на ЕК и в резултат се разклаща доверието на спестителите?
- Не виждам, а и статистикатаза избор дали лицата да се осигуряват в първия стълб вместо във втория, не показват, че това доверие е разклатено. Вие си спомняте как тръгна дебатът, след като през есента на 2014 година Европейската комисия бе сезирана от български пенсионноосигурителни дружества за проблеми в други български пенсионноосигурителни дружества. Оттам тръгна и дебатът и това е причината за представянето на потенциалните рискове, които една такава финансова система крие. По принцип инвестирането е рисков процес и фокусирането върху подобни потенциални рискове е по-скоро в полза на осигурените лица, а не обратното.

И: Капиталовите пенсионни системи са силно зависими от икономическия цикъл и склонността на работодателите да укриват доходи на служителите си. Солидарната система също е изложена на риска от укриване на доходи, както и на рисковете, произлизащи от демографските тенденции. В този смисъл не смятате ли, че реформата, която инициирате, ще трябва отново да се реформира скоро след като даде първите си резултати?
- Предимството на солидарния модел, ако може да се говори за някакво предимство, е, че той отчита общото ниво на икономическо развитие и способността на работещите да предложат и да отстъпят част от своя доход на тези, които вече не полагат труд. По този начин се гарантира устойчивост на една подобна система и възможност максимално справедливо да се разпределя създаденият продукт. Да, индивидуалният принос не е гарантиран по същия начин, по който е гарантиран от втория стълб, но солидарната система е гарантирана от държавата и докато тя съществува, ще съществува и той.

И: Нещо като изказването ви от 2007 година, че държавата може да гарантира някакви пенсии, но не и размера им?
- Изказването е от 2006-а. Сребърният фонд гарантира пенсиите, но не и размера им.

И: Според Вас сегашното ръководство на КФН успява ли ефективно да защитава интересите на осигурените лица по линия на контрола, който упражнява на пенсионните фондове?
- Съвсем скоро ще се разбере след извършването на оценка на активите им. Това е едно надзорно упражнение, което теоретично трябва да се извършва на регулярна база от.действащия финансов надзор. Ако някъде се покажат пропуски, изводът ще бъде, че надзорът не е успял докрай да си свърши работата. Надявам се да няма повод за такива изводи и ако няма, изводът ще бъде, че надзорната система е функционирала нормално. Ш Не беше ли безотговорно преди 7 години (тогава бяхте заместник-министър на финансите, отговарящ за структуриране на бюджета) да се намали наполовина бюджетът на Комисията за финансов надзор само за да бъде принудено тогавашното й новоизбрано ръководство да напусне? - Опитът през бюджета да се притискат системи и бюджетът да се променя на база политически симпатии, не е начин, по който трябва да се съставя той. В този смисъл едва ли това е политиката, която трябва да се толерира.

И: Какво мислите за възможността Билян Балев да стане председател, или най-малкото член на Комисията за финансов надзор?
- Не е обсъждана тази тема. Билян Балев от работата си в банката показа, че е добър икономист. В момента тече данъчна проверка, за да се разсеят съмненията дали във връзка в излезлите данни за офшорни компании негова собственост, има нещо нередно. Но така или иначе хората, заемащи висши държавни длъжности, не е добре да са свързани с управление на офшорни компании.

И: Бихте ли казали, че Билян Балев, по подобие на Майкъл Блумбърг и Делян Пеевски, е успял мъж, който влиза в политиката от алтруистични филантропски подбуди, жертвайки възможни доходи в частния сектор?
- За мен също беше озадачаваща информацията, че той е станал собственик на подобна компания през 2015 година. Затова, както и за останалите лица, за които се изнесе информация, ще има данъчна проверка. Ако там излезе нещо нередно, знаем какъв е най-естественият следващ ход. Иначе дали е филантроп, не мога да преценя.