Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • СЕП
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
Още по темата

КАЛИН ХРИСТОВ: РАЗХОДИТЕ ЗА ИНВЕСТИЦИИ ГЕНЕРИРАТ РАСТЕЖ

14.03.2013 г.

Водещ: Ето ни сега лице в лице с новия министър на финансите. Той е Калин Христов.
Водеща: Здравейте и добре дошли.
Водещ: Здравейте, добре дошли. Добър вечер.
Калин Христов: Благодаря.

 

Водещ: Преди въпросите, обаче, една кратка визитка. Вие сте макроикономист по образование, либертарианец по убеждение, нали така?
Калин Христов:
Да.

 

Водещ: Натрупал целия си професионален опит в Българската народна банка. Роден е 1971 година в Плевен. Завършва УНСС, където после става главен асистент в катедра „Финанси". Подуправител до вчера на управление „Емисионно", което е валутният борд - да кажем на зрителите. Човекът, който представлява България в Икономически и финансов комитет на Европейския съюз. Това, между другото, ми го каза днеска вашият бивш и може би после бъдещ началник - управителят на БНБ Иван Искров.

Калин Христов: Да.

 

Водещ: Аз говорих с него и той даже ми разреши да го цитирам. Той много ви похвали...

Калин Христов: Благодаря.

 

Водещ: ... и каза нещо, което... понеже аз не ви познавам, ме учуди. Той каза: това е един от най-интелигентните икономисти в Европейския съюз. Позволявам си, имам разрешение да го кажа. И сега, преди... Да ви попитаме един въпрос, като продължение на тази дискусия тук - нашата анкета: „Одобрявате ли новия служебен кабинет?". 4200 души участвали в нея - 66% казват „Да". Да знаете, че тръгвате с един много висок кредит на доверие сред зрителите на бТВ, а това според мен е много важно. И сега, първият въпрос. Казвате днес: доходи и социални плащания няма да се увеличават, ако няма резерви, но всички очакват, че вие ще намалите рестрикцията на Симеон Дянков и леко ще отпуснете това въже от шията на българина, както искат и тия тримата социални министри, които бяха тук.

Калин Христов: Да. Благодаря ви. Първо едно уточнение. Ще си позволя да уточня - аз все още съм управител на БНБ, т.е. аз съм в неплатен отпуск.

 

Водещ: В неплатен отпуск, това е важно уточнение, да.

Калин Христов: Аз имам мандат като подуправител на БНБ и шеф на валутния борд, така че аз все още съм. Но имам неплатен отпуск и в момента не мога да упражнявам никакви правомощия в банката, т.е. има пълна независимост на решенията на банката от мен като финансов министър - в това не трябва да има никакво съмнение. По отношение на бюджета и очаквания, и вашият аргумент за отпускане на рестрикциите на Симеон Дянков. Тук не става въпрос за рестрикции на конкретен човек в случая. Тук става въпрос за това, че имаме бюджет, приет от Народното събрание за тази година.

 

Водеща: Бюджет, изработен от Дянков, и приет от мнозинството.

Калин Христов: Да, но бюджет, който е закон. Бюджет, който казва, че ние работим с определени прогнози за развитието на икономиката, които текущото развитие на икономиката показва, че в голяма степен могат да се сбъднат, при условие, че еврозоната, която е наш основен търговски партньор, във втората половина на годината ще започне да се възстановява. Тоест при това допускане, ние имаме бюджет, гласуван с 1,3% от брутния продукт дефицит.

 

Водеща: Казвате ли, че нищо не може да промените?

Калин Христов: Не, казвам, че в рамките на този бюджет. Естествено, аз не мога да променя бюджета на държавата.

 

Водеща: Това е ясно, но политиката.

Водещ: И дефицита.

Калин Христов: Да, и дефицита.

 

Водещ: Да, точно така.

Калин Христов: Тъй като той е гласуван от парламента, ние сме парламентарна република. В момента няма парламент, ние трябва да изпълняваме бюджета, приет от парламента. И аз съм сигурен, че няма човек в държавата, който иска финансовият министър да не спазва Закона за бюджета.

 

Водеща: Но има много, които искат глътка въздух - четвърти самозапалил се, гладни бунтове... Давате ли си сметка?

Калин Христов: Така че това, което е политиката, ние трябва да използваме това, което е записано в бюджета, и в рамките на бюджета да изпълним това, което е записано. Първо, увеличение на пенсиите от 1 април, което е гарантирано и се случва...

 

Водещ: С 9,5%.

Калин Христов: Да, и се случва. Средствата за това са осигурени практически и ще започнат да се изплащат тези по-високи пенсии.

 

Водещ: Убеден ли сте, че тези средства са осигурени?

Калин Христов: Да, убеден съм, че тези средства са осигурени. Неслучайно и в т.нар. задачи на кабинета пише ясно „изплащане на по-високите пенсии", така че в това няма никакво съмнение и всички трябва да са спокойни за това. Така че от гледна точка на бюджета, ние изпълняваме бюджета, който е гласуван, и така трябва да бъде, така работи демокрацията и така трябва да се...

 

Водеща: А някакво въображение, някакъв ваш почерк...

Калин Христов: Оттук-нататък...

 

Водеща: ... в управлението на финансите, или трябва да се съобразявате с това, което е сега, и не можете да мърдате?

Калин Христов: Да, и се учудвам, че вие сте учудена, тъй като...

 

Водеща: Искам да кажа, че надеждите на хората са нещо да се случи.

Калин Христов: Министър-председателят днес каза, че ние няма да имаме собствен бюджет, т.е. ние сме служебно правителство и нямаме привилегията да формираме собствен бюджет, който да внесем в парламента и който да ни се гласува. Естествено, в рамките на анализа на това какви резерви има в бюджета, ако има такива, и в рамките на възможности за оптимизации, най-вече оптимизации на разходи, които може правителството да счита, че не са достатъчно ефективни, могат да се търсят резерви. Но аз и днес казах сутринта при представянето си с министър Дянков в министерството - ние работим в рамките на текущия бюджет и само в рамките на възможни оптимизации може да се търсят резерви. Не бива да...

 

Водеща: Искам, за да разберат хората кой е финансовият ни министър сега, отговорете, моля ви, на един-два въпроса, които и хората си задават. Според вас дилемата „магистрали или хляб" адекватна ли е, има ли такава дилема?

Калин Христов: Според мен тя е много, много голямо опростяване на това как работи една икономика и как се прави икономическа политика.

 

Водеща: Добре.

Калин Христов: Защото това са две различни неща.

 

Водеща: Според някои икономисти...

Калин Христов: Нека обясня.

 

Водеща: Така, довършете.

Калин Христов: Това са две различни неща. Едно нещо е ясно и това е ясно и в практиката, и в теорията - г-н Цонев каза, че съм преподавал, така че ще използвам и референция към темата. И в практиката е ясно, че разходите за инвестиции, неслучайно разходите за инвестиции имат голям дял в нашия бюджет, са най-добре изхарчените пари от едно правителство и те генерират растеж не само краткосрочно, но и създават динамичен ефект, т.е. те генерират растеж и в бъдещ период, тъй като нали не очаквате, че една икономика може да се развива, ако няма инфраструктура, по която тези, които направят заводи, да имат пътища да изнесат продукцията, или да има летища. Това е безспорен факт.

 

Водеща: Аз съм за магистралите, принципно. Смятам, че това е много важно нещо, инфраструктурата.

Калин Христов: Не, магистралата е станала нарицателно, но без инфраструктура и общи инвестиции не е възможно. И ако погледнете данните... И аз се учудвам, че... Това, което всъщност потиска пазара на труда и увеличава безработицата в последните четири години, не е това, че правителството не инвестира. То инвестира всяка година в последните практически не само четири, а в последните пет-шест години, т.е. и предишното правителство.

 

Водеща: А какво е?

Калин Христов: Спадът в частните инвестиции, т.е. това, че инвестициите в частния сектор от 2008 г. насам всяка година са отрицателни. Това е...

 

Водещ: И чуждестранните, включително и чуждестранните.

Калин Христов: И чуждестранните, но и местните.

 

Водеща: Какво е обяснението според вас?

Калин Христов: Обясненията са няколко. Едното, естествено хората, не само хората, а въобще по-масовото разбиране е, че това е клише, но ние сме малка икономика и средата, в която работим, е важна за нас. Ние не може да смятаме... България не е китайската икономика, която може да си самогенерира растеж, като просто вътрешното търсене генерира повече работни места. Ние сме малка икономика. Това означава, че тези, с които търгуваме и имаме най-силни икономически връзки, тяхното състояние ще има много голям ефект върху нашата икономика. И състоянието на еврозоната и на Европа, като основен наш търговски партньор, неизбежно има силно негативен ефект върху нашия растеж, тъй като голяма част от растежа идва от износ към еврозоната. Другият фактор, т.е. външната среда беше силно негативна в последните години и тя остава негативна. Вие, ако погледнете данните в края на миналата година, за последното тримесечие на миналата година, практически всички големи икономики в еврозоната са с отрицателен растеж, т.е. тези, на които потенциално ние можем да продаваме.

 

Водеща: А второто?

Калин Христов: Положителното за нас е, че нашият бизнес е доста гъвкав и, ако погледнете, много голяма част от износа се преориентира към Азия, така че там, където изнасяме - в икономики, които расте. Второ, има, разбира се, и вътрешни фактори за ниските инвестиции в последните години - тази голяма несигурност. Когато една компания прави инвестиции, тя иска някаква степен на...

 

Водеща: От какво са несигурни инвеститорите у нас?

Калин Христов: Общата среда и външно, но и вътрешно на това свиване на икономиката, и на тази несигурност от гледна точка на това, че Европа е в криза и нашата икономика е в криза. Тоест е много трудно да си правиш планове в хоризонт от три до пет години, което обикновено става, когато инвеститорите искат да инвестират.

 

Водеща: С какво им пречим? С промяна в законодателство, с различни сигнали?

Калин Христов: То се каза и днес, и вчера президентът каза, и днес мисля, че и министърът на икономиката го е казал. Първо, тази бизнес среда, всички тези пречки, които регулации създават за бизнеса - те са много и постоянно се говори и не е свършено много в последните години. Този проблем също, който е с достъп до услуги, които са евтини, правителствени услуги, които не създават условия за корупция, затова има специален министър на електронното правителство - тоест това е проблем, който веднъж завинаги трябва да се свърши.

 

Водеща: Тези разрешителни режими, които съсипват българския бизнес и чуждестранните...

Калин Христов: Разрешителни режими също. Някои обаче идват и от регулации, които ние механично... не механично...

 

Водещ: Защо не възприемем турския модел - само с едно уведомление се започва бизнес, доколкото разбирам, там. Много по-лек е начинът, по който може да стартираш какъвто и да било.

Водеща: За или против сте?

Калин Христов: Не мога да кажа дали съм за или против, тъй като аз не обичам, без да съм анализирал един проблем, да кажа дали съм за или против.

 

Водеща: Добре, но въпросът е...

Калин Христов: На принципно ниво е ясно, че трябва да има много по-лесен режим.

 

Водеща: Облекчен режим.

Калин Христов: Да.

 

Водеща: Въпросът е в това - според вас само обективни ли са факторите, които превърнаха българите в най-бедния народ, член на Европейския съюз, или има и някакви вътрешни фактори, които ни попречиха да се развиваме?

Калин Христов: Тук има два въпроса във вашия въпрос.

 

Водеща: Отговорете и на двата, щом ги открихте.

Калин Христов: Единият въпрос е... И аз винаги, и в предишната ми функция, много ми е било неприятно това непрекъснато повтаряне: „Ние сме най-бедните и най-бедните".

 

Водеща: Ама е факт обаче. Ето сега тук Масларова ни остави „Евростат" - какво да направим?

Водещ: По „Евростат" винаги сме накрая на всяка една класация, свързана с доходите.

Калин Христов: Да. Въпросът е, че някак си ние не искаме да погледнем в хоризонт от 10 години и да видим нашия доход на глава от населението в последните 10 години как е растял. Преди 10 години сме имали 28% средно на глава от населението, сега имаме 45% средно, от средния доход в Европа. Тоест това непрекъснато казване - ние, у нас всичко е лошо и нищо не се случва - това не е вярно. И е хубаво да се вижда динамиката, т.е. да се вижда в средносрочен план. И правилният въпрос е защо обаче не го правим по-бързо, за да можем...

 

Водеща: Добре, хайде, щом така ви харесва въпроса, отговорете на този въпрос.

Калин Христов: Не трябва да...

 

Водещ: За да можем да си плащаме тока.

Калин Христов: За да може нашият доход да стигне 70-80% от средното, каквото е, да кажем, на Чехия, Естония и другите страни. Това е правилното. Но ние не сме имали негативна динамика в тези 10 години, в смисъл нашият доход. И това трябва да го казваме.

 

Водеща: Разбирам ви, но вие давате ли си сметка, че ставате финансов министър в страна, в която българинът се изживява като беден, като човек, който не може да си плати тока, който се самозапалва, защото не може да си плати тока, защото идват фактури два пъти... Провокирам ви, разбира се, в момента...

Калин Христов: Разбирам.

 

Водеща: ... защото вие говорите като икономист, който следи тенденции, а хората се чувстват бедни и нещастни.

Калин Христов: Единственият начин ние да забогатяваме...

 

Водеща: Е кой?

Калин Христов: ... е да имаме растеж, икономически растеж...

 

Водеща: Как да стане?

Калин Христов: ... което става с инвестиции, аз казах, и то инвестиции от частници.

 

Водещ: С взимане пари на кредит, инвестиции, работни места.

Калин Христов: Не, с инвестиции основно от частния сектор.

 

Водещ: Точно, предприемачество, да го наречем.

Калин Христов: Предприемачество. И основният въпрос, и неслучайно и големият акцент в Министерство на икономиката, е какво пречи на предприемачеството. Някои неща се знаят и волята нещата, които пречат, да се изчистват. В това число и проблемът, който е един основен и е акцент на министъра на икономиката - проблемът със сектори, в които няма конкуренция или няма достатъчно ниво на конкуренция. Умишлено не казвам „монополи", тъй като много механично се говори за тези неща. И неслучайно и в задачите на правителството ясно е казано, нека Комисията за защита на конкуренцията да каже, ако в някой сектор има монопол, тъй като малко механично се злоупотребява с тази дума - едва ли не, всичко е монопол.

 

Водещ: Един важен въпрос обаче, да ви върна към вашия предмет на дейност. Притеснява ли ви нивото на фискалния резерв, за който много често дебатираме в това студио и сега се оказа, че той е май че доста под минимума, който трябва да бъде около 4,5 млрд. Ако бъркам ме поправете.

Калин Христов: Не бъркате. Така е записано в Закона за бюджета, че той трябва да е 4,5 млрд. в края на годината.

 

Водеща: А през останалото време може да бъде колкото си иска ли?

Калин Христов: Не, ще обясня. Тук пак има два аспекта. Понеже аз разбирам медиите и обикновено и дори анализаторите заемат винаги само най-популярното. Фискален резерв е полезен и трябва да има, за да може правителството да има комфорта да има винаги ликвидност, така че да не зависи винаги от пазарите, когато му трябва ликвидност да се разплаща. Тоест фискалният резерв играе стабилизираща роля и дава увереност на инвеститорите за състоянието на публичните финанси на държавата. Нивото на фискален резерв така, както е записано това в бюджета 4,5 млрд. е едно ниво, което е оценено, че такова ниво в края на периода би давало този комфорт на инвеститорите. Това е логиката да се пише конкретно.

 

Водещ: А не е ли защото вътре е част от Сребърния фонд, Фондът за гарантиране на банките?

Калин Христов: Не. Фондът не е там за гарантиране на банките.

 

Водещ: Не е ли там?

Калин Христов: Фондът за гарантиране на банките е на депозит в БНБ.

 

Водещ: И не е част от фискалния резерв?

Калин Христов: Не е част от фискалния резерв. Самата динамика.. фискалният резерв има динамика, която има сезонен характер, тоест в началото на годината той винаги намалява, тъй като обикновено лихвените плащания заради структурата на дълга в началото на годината винаги са били по-високи лихвите по дълга. И след това започва изплащането на данъците - март, април, май, и след това той започва да се попълва и нараства. Така че цялата политика на управление на резерва е в края на годината...

 

Водеща: Сега колко е?

Калин Христов: Същевременно в рамките на месеца, той има и месечна динамика. В началото на месеца той намалява, тъй като се изплащат пенсии и други плащания. В средата на месеца той нараства, тъй като се получават данъчните приходи.

 

Водещ: И на 15-то число ДДС-то се плаща.

Калин Христов: Да. Така че в края на месеца ще има това нарастване и в понеделник балансът на управление емисионно ще бъде публикуван и там ще има...

 

Водеща: Добре. Приемете въпроса така. Имаме ли проблем с фискалния резерв?

Калин Христов: Не, нямаме проблем.

 

Водещ: Ето това искахме. Нашата идея е да кажем на хората...

Калин Христов: Но аз исках да ви обясня логиката, която стои зад това, че нямаме проблем.

 

Водеща: Да. Разбирам ви, но имайте предвид, че за нас и за нашите зрители е важно да кажем, че нямаме притеснения с фискалния си резерв.

Калин Христов: Разбира се.

 

Водеща: Вие трябва да бъдете шеф, нали, на Агенция „Митници".

Калин Христов: Да.

 

Водещ: Началник на началника.

Водеща: Смятате ли да запазите Ваньо Танов като неин шеф? Мислили ли сте по този въпрос?

Калин Христов: Въпросът е доста по-широк.

 

Водеща: Този път конкретно, не е изобщо широк.

Калин Христов: Не, не, ще ви кажа конкретно.

 

Водеща: Досега ми разправяхте, че са ми широки въпросите, сега е конкретен.

Калин Христов: В смисъл това, което казвам е, че към министъра на финансите има няколко агенции, не само Агенция „Митници".

 

Водеща: Добре. Питам ви конкретно, ще кажете кои са. Но нас ни интересува Агенция „Митници", защото е страшно важна и защото чувстваме, че има две гледни точки. Ако слушате Ваньо Танов и Цветанов, всичко се събира. Ако слушате опозицията нищо не се събира. И затова ви питам.

Калин Христов: Разбирам. Първо, аз днес казах още в Министерство на финансите, когато с министър Дянков имахме това приемане, че институционалната стабилност е най-важна, за да могат хората спокойно да работят и да постигнем това, което трябва да направим. Да съберем приходите и да изпълним бюджетът, който е заложен. Което означава, че аз нямам намерение да създавам нестабилност институционална, като сменям шефът на „Митници" или директора на НАП. Така че можете да бъдете спокойни, ще има приемственост и стабилност, така че да се гарантира...

 

Водеща: Няма да сменяте шефове на агенции, може ли това да се каже?

Калин Христов: Конкретно за „Митници" и за НАП да, тъй като другите не съм ги анализирал.

 

Водеща: Вие ли пожелахте да не сте на отчет към вицепремиера, който се смята за ресорен на финансовия министър, именно господин Василев, и сте на директно подчинение на Марин Райков, на премиера. Това ваше желание ли е? Разбрах, че вътрешният министър и вие ще бъдете на директно подчинение на Марин Райков, нали така?

Калин Христов: Да.

 

Водеща: По чия инициатива е това?

Калин Христов: Първо, искам да уточня - господин Василев е министър на икономиката, но той не е вицепремиер.

 

Водеща: Да, извинете. На вицепремиера, който се занимава с икономиката, това имах предвид.

Калин Христов: По отношение на финансовия министър исторически винаги финансовото министерство и финансовият министър е бил директно подчинен на министър-председателя.

 

Водещ: Да, това и аз мога да го потвърдя.

Калин Христов: Това е силната традиция и тя има логика. И в това правителство тази логика и традиция се запазват.

 

Водещ: Да ви върна обаче към „Митниците", един много важен въпрос. БСП предложиха преди около седмица едни точки, не знам дали сте ги прочел, дали сте ги видели, препоръки към служебния кабинет. Там има един много интересен текст - смяна на всички бандероли на тютюневите и алкохолните изделия. Смятате ли, че това е необходимо в момента да се направи? Тоест те се съмняват, че в държавата върви някаква корупционна схема, която трябва да бъде изкоренена.

Калин Христов: Преди седмица не съм чел препоръките към служебното правителство.

 

Водеща: Не знаехте ли, че ще бъдете служебен министър?

Калин Христов: Няма значение, но не съм чел точно тези препоръки.

 

Водещ: Ето, аз ви казвам. Според мен тази препоръка е много интересна и много важна.

Калин Христов: Но, разчитайки на ваше коректно цитиране на тези препоръки, искам да ви кажа, че всъщност този процес е започнал и тече. Всъщност конкурсът завърши за нов дизайн на бандеролите и от догодина ще има нов дизайн на бандеролите.

 

Водещ: От догодина?

Калин Христов: Да. То това си е стандартна процедура, договорът изтича тази година и така или иначе от догодина ще има нов дизайн на бандеролите. Така че не мисля, че това е препоръка, която... По-скоро тя беше в действие.

 

Водеща: Вече е изпълнена. Аз ще помоля за кратък отговор на следния въпрос. Има две теории, тук и в нашето студио са се развивали от различни икономисти, ваши колеги. Едната е, че е правилна позицията на стягане на коланите, на максимално ограничаване на харчовете, за да се постигне макроикономическа стабилност и да кажем на госпожа Меркел, че ние сме отличниците на Европа. Втората теория, която между другото и Софиянски, и много други икономисти споделят, че трябва да се отпуснат коланите. Че трябва да се вкарат пари в оборот, за да се повиши търсенето, предлагането и въобще търговията, и хората да харчат пари.

Водещ: И потреблението.

Водеща: Да. Кажете може ли с една дума да кажете коя е теорията по-близка до вас?

Калин Христов: Ще ви кажа аз, че и двете са грешни. Нарочно го казвам това.

 

Водещ: Коя е правилната кажете тогава?

Водеща: Супер го казахте. Хайде кажете сега.

Калин Христов: И двете са грешни. Първо, ние не сме имали стабилност, за да можем да кажем на госпожа Меркел, че сме най-добрите в Европа.

 

Водеща: Ходим и казваме, че сме отличници, господин Христов.

Калин Христов: Ние имаме стабилност...

 

Водеща: Даже съветваме да си намалят пенсиите европейците.

Калин Христов: ... по една единствена причина, че това е в наш интерес. Тоест тази политика, която се водеше в някои европейски страни и повечето вече са, ще използвам груб израз, фалирали, тоест имат проблеми с финансирането на бюджета и получават помощ от Европейския съюз, от Международния валутен фонд при много, много драконовски условия. Тази политика не може да бъде провеждана вече. Тоест политика на големи дефицити, на постоянно харчене от правителствата, които акумулират дълг, който в един момент пазарите спират да са склонни да финансират и тези икономики експлодират, тази политика вече не може да бъде въвеждана по чисто обективни причини - няма кой да я толерира от гледна точка, когато имаш дългове - някой трябва да ги финансира.

 

Водеща: Коя е вярната политика?

Калин Христов: Вярната политика е да намериш този баланс и да прецениш кой дефицит не вреди на икономиката ти. Както ние в момента имаме дефицит от 1,3% за тази година заложен по бюджет.

 

Водеща: Можем ли да си позволим по-висок?

Калин Христов: Въпрос на анализ. В момента не мога да кажа механично.

 

Водеща: Не сте го правили. Вие защо се съгласихте да станете финансов министър?

Калин Христов: Но нека завърша за...

 

Водеща: Но искам да ми отговорите на този въпрос - защо се съгласихте?

Калин Христов: Ще ви отговоря. Така че ние не сме правили стабилност просто, за да каже някой - вижте, тези са отличниците. Не е имало такава логика. Поне аз никога не съм разбирал... другата ми роля, ние в банката ние винаги сме имали някакъв да кажем - съветническа роля. Да кажем, нашето мнение по макрополитиката. И не случайно, ако сте наблюдавали, управителят, аз съм ходил също с него в Комисия по бюджет и финанси, сме казвали какво мисли банката за бюджета, за макрорамката. Така че тази политика не е правена, защото трябва някой да ни потупа по рамото. Тя е в интереса ни, тоест в този баланс, който ти трябва да намериш стабилност, тъй като цената на нестабилността е в пъти по-голяма от това да похарчиш и да дадеш на някой...

 

Водещ: Последните 30 секунди, защо се съгласихте да станете министър на финансите в този служебен кабинет?

Водеща: Кой ви убеди? Ако искате, ако ви е по-лесно.

Калин Христов: Съгласих се, тъй като съм отговорен човек.

 

Водещ: Кой ви покани? Марин Райков ли ви покани?
Водещ: Ето това е. Това е достатъчно. Благодаря ви за този разговор.
Калин Христов:
И аз ви благодаря.

Видео

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация