ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: ФИНАНСОВО СМЕ НАЙ-ЗДРАВИ В ЕВРОПА

05.06.2009 г.

„Политика" - 1 стр. , 5 юни, 2009 г.

Цвета Динкова

- Министър Орешарски, напоследък е много модерна темата за актуализация на бюджета. Вие коментирахте преди време, че за това може да се мисли от септември нататък. Защо това не е възможно сега?

- Аз не говорих за актуализация. Тогава коментирахме с вас дали ще се намали равнището на бюджетния излишък. Вие знаете, че законът предвижда и през тази година, както в последните няколко преди това, 3% от БВП превишение на приходите над разходите. За разлика от други години парламентът е дал право на Министерски съвет, в зависимост от развитието на икономическата ситуация, да свие този излишък в интервала от 3% до нула. За това казах, че подходящият момент да се направят по-точни анализи относно приключването на бюджетната 2009 г., ще бъде по-късно през тази година. Обикновено такива корекции се правят през септември, дори по-късно, когато вече има данни за изпълнението на бюджета през първите девет месеца на годината. Искам обаче да внеса едно уточнение - това не засяга разходите. По отношение на тях ние работим, вероятно така ще продължи до края на годината, с използване на целевия буфер от 10 на сто свиване на разходите. Приходите едва ли ще позволят до края на годината да освободим тези 10 процента. Така че, ние всъщност сме свили разходите още от началото на тази година. Към момента отчитаме известно изоставане в приходите - към края на април постъпленията в бюджета са с 5,4% по-малко в сравнение с миналата година. Заради това, няколко пъти споменавах, че е добре да се определят още разходи за съкращаване. Подобно предложение ще направя в правителството като много внимателно селектираме преди всичко административни разходи. Така няма да засегнем социални разходи и такива за инвестиции.

- Значи ще орежете парите за издръжка на администрацията?

- Най-общо казано, да. В добавка имаме доста детайлна информация за актуалното състояние на бюджетите във всичките 27 страни-членки на ЕС. Все пак, когато настройваме нашата политика, трябва да изхождаме и от обстоятелството, че ние членуваме в Евросъюза.

- Как стоят нещата в останалите 26 държави от съюза?

- Ние ползваме "добрите практики". В случая те могат да се идентифицират и като негативни от социално-икономическа гледна точка, защото картината в повечето, да не кажа във всички, 26 страни е доста тревожна. Намаляване на приходите има навсякъде, без изключения. В повечето страни това намаляване е по-голямо, отколкото при нас. Ще ви дам най-яркият пример. За първото тримесечие Ирландия е загубила 24 на сто от приходите си в сравнение с миналата година. Така че, ако се сравняваме с другите не се справяме зле, но това е малка утеха.

- Можем ли да направим нещо като индекс на финансовото здраве на страните-членки на ЕС? Къде ще се намира България в този индекс?

- Ще бъдем между първите, да не кажа даже, че ще водим класацията. Дори страни, които в последните години, имаха по-големи излишъци от нас - Финландия например, сега има лек дефицит. Вероятно ние сме единствената страна, която има повече приходи, отколкото разходи, поне досега. Вие сами може да прецените на този фон упреците, че правителството харчи повече преди избори.

- Все пак говорите за свити бюджетни приходи. Как се отразява това на хората на чисто битово ниво? Как се променя ежедневния живот заради кризата?

- Разбира се, че се отразява негативно на стандарта ни на живот. Това, което аз се опитвам да кажа е, че в условия на глобална криза, няма как ние да бъдем самотен остров, който остава незасегнат. Често се спекулира с по-ранни мои твърдения, че България не е толкова уязвима. Аз обаче пак ще ги повторя. Ние не похарчихме нито един лев на българския данъкоплатец за спасяване на която и да е банка. За сравнение, много други страни изляха огромни суми от публичните фондове за стабилизация на банковите системи там.

- Има такъв натиск от все повече публични организации - държавата да налее пари в банките, за да се отпуши кредитирането с достъпни лихви? Мислите ли, че може да се стигне дотам?

- В бъдеще всичко може да се окаже необходимо. Ние разсъждаваме към настоящия момент. Българските банки реагират изключително адекватно на негативните влияния. Засега банковата система е добре и няма признаци за необходимост от наливане на пари, в която и да е банка. Интерпретациите на широката публика са продиктувани от силно ограничения достъп до кредити, което се тълкува от неспециалистите като доказателство, че банките нямат пари. Не е така. Банките преценяват в момента много по-внимателно риска заради общото му по-високо ниво в стопанския сектор и аз приветствам това. Проекти, които преди 2 години изглеждаха перспективни, днес не биха могли да кандидатстват за кредит. Това е положението през погледа на банките. Затова те много по-често връщат кандидати за финансиране сега, отколкото в миналото.

- Правителството упражнява ли постоянен мониторинг върху бюджета заради кризата?

- Редовно докладвам на колегите ми в Министерски съвет за изпълнението на бюджета. При необходимост ще има още, допълнителни мерки, за свиване на разходите, но това няма да ощети пряко гражданите.

- Много се спекулира със становището на Международния валутен фонд за ситуацията в България. Че то е силно негативно е основният коз на опозицията в предизборната борба. Каква е истината - хвали ли пи МВФ или ни критикува?

- Наскоро имах възможността да се срещна с висшето ръководство на фонда във Вашингтон. МВФ оценява изключително високо водената до този момент бюджетна политика и ни препоръчва да продължаваме така. Има известни притеснения относно изборите, но това е обичайно за МВФ, тъй като от тяхна гледна точка възниква риск за промяна на курса. Те се притесняват дали новото правителство ще продължи благоразумната бюджетна политика, която винаги са подкрепяли.

- В тази връзка какво бихте посъветвали вашия наследник, независимо как се казва и от коя политическа партия е; - Много неща, ако разбира се, иска да чуе съветите. На първо място да не допуска дефицити и да не се увлича по модата чрез високи бюджетни дефицити да се стимулира търсенето в страната. България е малка и отворена икономика, функционираща при фиксиран курс на лева. Това е ключовата ни разлика с повечето страни от ЕС. Бюджетната ни политика по необходимост трябва да се съобразява с валутния борд. Затова бюджетните дефицити не са за препоръчване. Бих го посъветвал също да продължи да полага усилия за повишаване на ефективността при изразходване на парите на данъкоплатците. Струва ми се, че ние направихме доста, но тук точно има още резерви. Вероятно в контекста на приключването на тази година и на разработването на проектобюджета за следващата, ще се преценява кои политики трябва да се актуализират заради кризата. В това число ще се обсъждат и нови бюджетни съкращения.

- Какво вие не успяхте да свършите като министър? Какво искахте да постигнете през този мандат, но не ви стигна времето и силите?

- Труден въпрос. Четири години са и много, и малко. Казах вече за необходимостта от по-висока ефективност на публичните разходи. Трябва да се приложи пълноценно програмното бюджетиране. Това означава, че трябва да се финансират програми, а не просто разходи. Важно е, за да бъдем убедени, че всеки лев, който излиза от джоба на данъкоплатеца, се харчи пълноценно. Не успях през тези години да постигна още по-големи бюджетни излишъци, въпреки че общественият упрек доскоро беше, че и тези, които имаме са прекалени. Днес виждаме, че именно тези спестени пари са добра защита при криза. В отчета ни за управлението на публичните финанси през този мандат е записано, че благодарение на бюджетните излишъци, които реализирахме, в края на 2008 година фискалният резерв е на стойност 8,4 милиарда лева като за последните четири години нараства с 4 ми лиарда. Други от новоприсъединилите се страни, които не водиха толкова предпазлива политика, в момента са в изключително тежко състояние. Има държави, които теглиха огромни заеми от Европейската комисия и МВФ, за да се стабилизират публичните им финанси. Ние нямаме такава нужда. Много се надявам новото правителство да бъде дотолкова благоразумно, та да не опрем до кризисно финансиране.

- Вашият колега от УНСС, проф. Непопски, който стана шеф на валутния борд, казва, че своеобразна форма на борд трябва да има за фискалния резерв и за парите от ЕС. Приемате лн тази идея?

- Ако по този начин вижда инструмент, за по добро "стопанисване" на разходите, аз приветствам идеята. Не знам обаче какви са механизмите, по които това може да стане. Мисля, че вървим в правилната посока чрез по-ефективен контрол върху програмите, които се финансират с публични пари. И сега работим по програмен начин. Нашата слабост е в отчитането на тези програми и в тяхното евентуално коригиране, когато не са били достатъчно ефективни.

- Тъй като говорим за ефективност, можете ли да кажете каква е средната полза от 1 лев, платен от данъкоплатеца?

- Изключително трудно могат да се направят такива анализи. Съотношението ползи/разноски в публичния сектор, за разлика от частния, предполага много повече субективизъм в оценките. Въпреки това, мисля, че все още при разпределението на публичните пари и при отчитане на свършената работа има резерви.

- Може ли кризата да форсира приемането на еврото у нас? По този въпрос също много се спекулира.

- Тази тема е често коментирана. По моя оценка преобладават повърхностните коментари и най-вече има неразбиране, че нашето членство в еврозоната не зависи само от нас. Това е въпрос на общ подход на Европейската комисия и Европейската централна банка към устойчивото покриване на критериите. Не е въпросът да се вместим в зададените рамки, а и да се задържим там. Струва ми се, че се проявява и неразбиране на факта, че ако много бързаме да приемем еврото, може да си навлечем икономически негативи. Увличаме се повече в коментар само на положителните неща. В период на криза ми се струва нереалистично да се присъединяваме към еврозоната. Това важи не само за нас, а и за другите новоприсъединили се към ЕС държави.

- В отчета за вашия мандат е записано увеличение на доходите. Само че става въпрос за номинално увеличение. Има ли реално такова?

- Само за миналата година, която беше рекордна в това отношение, реалното увеличение на доходите е 10 на сто при номинално над 20%. Това увеличение е продиктувано и от добрата икономическа ситуация. Да не забравяме, че средният икономически растеж за периода 2005 -2008 година е 6,2 на сто. За 2008 г. ръстът е 6% и е сред най-високите в Европейския съюз. При все това, може да ви се струва, че реално увеличение от 10% е малко. Ръстът на доходите не зависи от субективното ни желание, а от възможностите на икономиката. Доходите се създават в частния сектор. Публичният само ги преразпределя. Увеличението на заплатите в държавния сектор трябва да следва ръста на производителността на частния сектор. В последните няколко години доходите се увеличават повече, отколкото расте производителността.

- В такъв случай, според икономическата логика, доходите ни трябва да спаднат. Да очакваме ли такова развитие?

- Няма такава автоматична връзка, според която доходите ни да паднат. Според мен икономиката ни трябва да стане по-ефективна и износът да се увеличи. Аз по-скоро бих искал така да поставя въпроса - конкурентоспособност, силен износ и балансирано вдигане на доходите в рамките на възможностите.

- Производителността на труда е в пряка връзка с доходите на активното население. Има ли обаче реално увеличаване на пенсиите?

- Данните ни показват, че има. Така например, за последните три години средната пенсия се е увеличила от 134,63 лв. на 208,97 лв.Това представлява ръст от 55,2%. За 2009 г. се очаква средната пенсия да достигне 241,23 лв., така че ръстът от началото на мандата се помпа до 79,2%. Пак за последните три години минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се е увеличила от 69 лева на 113,49 лв.. което е ръст от 64,5 %. Трябва да припомним, че от януари тази година минималната пенсия беше увеличена с 10% и достигна 124,84 лв., а от 1 юли с планираното увеличение тя ще стане 136 лв. Ако се върнем към 2005 година ще видим, че оттогава до сега съвкупният ръст тук е 97 на сто. Увеличение има и при максималната пенсия - общо 66,7 процента.

- Как се изпълнява антикризисния план "Станишев"? Има критики, че той е параванът, който дава право на правителството да харчи предизборно.

- Използвам вашия въпрос, за да поставя и аз въпроси. От една страна се твърди, че се харчи предизборно. От друга - че трябва държавата да харчи много повече като антикризисна мярка. Разбирате, че когато сме в навечерието на предизборната кампания няма да има действие на правителството, което да не бъде изтълкувано като предизборно. Всъщност правителството не може да спре да работи. Изпълняваме плана и резултатите показват, че той дава ефект. Вече половин милиард лева през Банката за развитие отидоха при средния и дребния бизнес. Капиталовите разходи в сравнение с миналата година са на равнище около 150% изпълнение, което също показва, че правителството прави повече инвестиции като частична компенсация на намалените частни вложения. Освен това успяхме да запазим и доста работни места чрез програмите на Министерството на труда и социалните грижи и по този Si начин да удържим ниско нивото на безработицата. В продължение на три години - до края на 2008 г. темпът, с който се повишаваше заетостта у нас, беше 4% годишно. През последните 2 години процентът на безработицата в България е под средната стойност за ЕС - 27. Очакванията ни са до края на 2009 година безработицата все пак да се повиши, но да остане по-ниска спрямо средната за страните-членки. Освен това, коефициентът за България остава по благоприятен спрямо прибалтийските страни и някои страни в Централна Европа. Нека припомним, че още когато обявихме антикризисния план, не сме твърдели, че той може да неутрализира ефектите от кризата изцяло. Нашата задача беше по-скромна - да смекчим тези ефекти и мисля, че се справяме. Сигурно, ако бяхме харчили повече, щяхме още повече да компенсираме бизнеса заради кризата. Тогава обаче щяхме да рискуваме стабилността на публичните финанси. Нещо, което няма да направим, защото изборите идват и си отиват, а стабилността на икономиката е дългосрочна цел.

- На какъв етап от кризата се намира България - лошото предстои ли или вече е зад гърба ни?

- Да проследим борсовите индекси. Те вече се възстановяват. Практиката досега показва, че борсите първи реагират и при влизане, и при излизане от криза. Не съм толкова оптимистично настроен за бързото излизане обаче. Дълбочината на кризата в САЩ и "стара" Европа показва, че в момента сме спрели да "падаме". По-скоро моята прогноза е, че излизането от кризата ще бъде бавен и продължителен процес. След като за първите три месеца водещата икономика на ЕС - германската отбеляза спад от 6,9%, ще бъде доста наивно да твърдим, че още в следващите месеци ще настъпи обрат. Да, има добри индикации. Нека обаче видим какво ще стане до есента. При всички случаи тази година ще бъде трудна.

- Нашият отрицателен ръст на икономиката - минус 3,5 за първото тримесечие е на половината на германския. Можем ли да кажем, че у нас страдаме от "половин" криза?

- Не бих го интерпретирал така. Ако погледнем обаче всички 27 страни в ЕС, ще видим, че представянето на българската икономика е в средната графа.

- Минус 3,5% ли е абсолютното дъно за нас или да чакаме до края на годината още по-голям спад?

- Всяка прогноза е рискова. Имаме индикации обаче, че минус 3,5% ще бъде рекордният спад. В следващите месеци тенденцията за срив няма да продължи. Това зависи и от сезонния характер на нашата икономика. Ако се върнем и в предишните години, ще видим, че първите три месеца на годината са икономически най-слаби. Това ни дава основание за малко по-позитивни очаквания.

- Мислите ли, че кризата е полезна за България, защото ще има отрезвяващ ефект?

- Всяка криза изпълнява такава функция, защото по същество е корекция на икономически модели и тенденции, които не са били устойчиви. Кризата в САЩ и Европа показа, че финансовия сектор с неговите модерни инструменти -деривати и финансови синтетики се е откъснал от реалната икономика. За това отрезвяването беше неизбежно. В България кризата ще подейства здравословно на свръхразвитието на някои сектори от реалната икономика, които прегряха. Красноречив пример са недвижимите имоти. Надявам се, че кризата ще ни накара да се насочим към износ на базата на производство, а не да се съсредоточваме само върху продажбата на имоти.