ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: ПРАВИМ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО ДА НЕ НИ ИЗНЕНАДВАТ РИСКОВЕТЕ, \"НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ\", \"КОРИТАРОВ LIVE\" - 08/01/2007

08.01.2007 г.

"Нова телевизия", "Коритаров live", 8 януари 2007 г., 8.06 часа

Водещ Георги Коритаров:

Започва "Коритаров live". Ще проходи ли финансово България без Международния валутен фонд? По тази тема наш гост сега е финансовият министър Пламен Орешарски. Може би не е само това и може би не това е и най-важният въпрос, на който той би следвало да отговаря, още повече, че още от началото на тази 2007 година Пламен Орешарски се превръща в нещо като ключова фигура - едно, защото във финансово отношение България е изправена пред непознато досега предизвикателство, ставайки пълноправен член на Европейския съюз, и второ, може би не по-малко важно от първото - това, че ключови елементи от социалната политика и неизпълнение на поети ангажименти се оправдават с позицията на финансовото министерство. Но всичко това по реда си. Добро утро.

П. Орешарски:

    Добро утро.

Водещ:

    . . . и добре дошли на Пламен Орешарски. Да започнем с опит да си отговорим на един въпрос, който възниква по повод припомняне във вестник "168 часа" в неговата бизнес страница за ваше изказване от август 2006 година, че 2007-ма, тоест сегашната, ще бъде най-трудната след 1997-ма. Защо?

П. Орешарски:

    Ами, да, мога да потвърдя това изказване. Две хиляди и седма година е първата в последните десет, в която сме изправени пред нови обстоятелства, попадаме в нова среда. Ние вече сме пълноправни членки на общността. Това означава, наред с множеството добри възможности, това означава, на първо място, вноска над 600 милиона лева в рамките на 2007 година, това означава огромна работа по подготовката и стартирането на усвояването на фондовете, а това означава и бюджетни разходи, не само административна и организационна подготовка. От гледна точка на приходите това означава предизвикателство и съвършено нова организация в работата на данъчната и митническата администрации, и те са в процес на преструктуриране, това означава предизвикателства пред косвените данъци най-вече. Да не забравяме, че досега акцизите и Данък добавена стойност се събираха в рамките на един пазар от 8 милиона потребители, днес вече сме в състояние на пазар от 500 милиона потребители и има свободно движение на стоки между тях. Това са. . .

Водещ:

    Къде са. . .

П. Орешарски:

    . . . най-ключовите предизвикателства.

Водещ:

    Къде са рисковете и има ли такива, които биха могли да ви изненадат?

П. Орешарски:

    Ами, ние правим всичко възможно да не ни изненадват рисковете, просто да ги обхванем и да вземем адекватни мерки срещу тях. А много административни мерки вече взехме по отношение на подготовката на НАП и на агенция "Митници". Ще следим текущо всеки новопоявил се риск и ще реагираме адекватно.

Водещ:

    Правите едно косвено сравнение - 2007 година, казвате вие, ще бъде най-трудната след 1997-ма, косвеното сравнение между 2007-ма и 1997-ма. По външнополитически показатели обаче през 2007 година България е в най-високата си точка на интегрираност - член на НАТО и на Европейския съюз. През 1997 година обратно обаче - България беше в най-ниската си точка на международна легитимация, ако броим преди падането на правителството на Жан Виденов, първите месеци, разбира се. И може би единственото общо беше, че през 1996 година правителството на Виденов започна дискусия за това дали да не прекрати отношенията си с Международния валутен фонд, докато сега, през 2007 година, България вече няма споразумение.

П. Орешарски:

    Ще ви поправя, 2006 година правителството се стремеше да сключи споразумение с фонда. . .

Водещ:

    Деветдесет и шеста говоря. . .

П. Орешарски:

    А, извинявам се, 1996 година правителството се стремеше да сключи споразумение с фонда

Водещ:

    Но първо. . .

П. Орешарски:

    . . . и сключи такова.

Водещ:

    Сключи, но имаше настроения да няма.

П. Орешарски:

    Приликите обаче между двата периода са съвършено различни. Трудности имат и най-развитите страни, не може да се сравняват, те са различни по характер тези трудности. Ние в момента говорим за трудности при първите. . .

Водещ:

    Аз съм седнал да говоря за 1996-та, вие тогава бяхте заместник финансов министър, нали така?

П. Орешарски:

    Бях началник на управлението. . .

Водещ:

    Началник. . . и ги знаете много по-добре нещата. . .

П. Орешарски:

    Естествено.

Водещ:

    Ами, какво тогава. . .

П. Орешарски:

    Но аз говоря за 1997-ма, първите стъпки на стабилизацията. .

Водещ:

    За 1996-та. . .

П. Орешарски:

    . . . днес говорим за първи стъпки на ефективната ни интеграция на общоевропейския пазар. Това са съвършено различни трудности, нямат нищо общо. Но трудностите са трудности.

Водещ:

    Защо тогава също беше преломна или рамкова година?

П. Орешарски:

    Защото сменяхме монетарния режим, а стабилизирахме и държавата. Днес трябва да отидем на друг етап. И по това си приличат - и в двата случая стъпваме. . .

Водещ:

    Смяната на качеството. . .

П. Орешарски:

    . . . в ново, в нова среда, в нови обстоятелства, в нови предизвикателства. 

Водещ:

    И новото качествено състояние е приликата фактически? 

П. Орешарски:

    Точно така.

Водещ:

    Добре, това, че нямаме споразумение с Международния валутен фонд не крие ли риск от срив?

П. Орешарски:

    Ами, не виждам тези рискове, не са това рисковете. Имаме вече гласуван закон за бюджета с много ясни цели, със сравнително рестриктивен подход по отношение на разходите, с буфери, които гарантират, че разходите ще бъдат под контрол и при песимистичен развои на икономическата конюнктура, ние сме длъжни, ние очакваме оптимистично развитие, но сме длъжни да предвидим и всички възможни сценарии. Така че не виждам никакви рискове заради това, че нямаме програма с фонда. Освен това ние имаме конвергентна програма, която предстои да се одобри от Брюксел и която ще изпълняваме.

Водещ:

    Казвате - има буфери. Самият Международен валутен фонд беше може би най-големият буфер, който предпазваше от необмислени популистки социални действия. Сега къде е този буфер?

П. Орешарски:

    Да, фондът. . . в продължение на последните 10 години фондът игра такава роля, ролята на технократска позиция, която ограничава евентуално популистки решения.

Водещ:

    Да.

П. Орешарски:

    Днес мисля, че обществото ни е отишло доста напред, за да се предпазва само от популистките настроения и желания, от една страна, от друга страна - вече споменах, че ние имаме програма, която се одобрява от Брюксел и която трябва да се изпълнява.

Водещ:

    Отишло е, казвате, напред, но точно преди Коледа станахме свидетели на, така, едни безпрецедентни по мащаба си протести на пенсионерски организации, които настояваха да се спази обещаното - увеличенията на пенсиите им да стане сега от януари. Социалният министър Емилия Масларова каза, че стои зад исканията на пенсионерите, но по ваше настояване това не би могло да се случи, ще се случи някъде от лятото.

П. Орешарски:

    Както винаги е ставало, междувпрочем, с едно-единствено изключение - 2006 година. Спомнете си, че от началото на 90-те години досега винаги пенсиите са индексирани от средата на годината. И това е рационалният подход, дотолкова, доколкото инфлацията се натрупва през цялата година и средата на периода е най-добрият момент, в който да се актуализират пенсиите. Впрочем, няма никаква разлика дали е от средата или началото на годината, въпросът е един път в годината. Ако е сега, от началото на годината, очевидно една цяла година няма да се индексират. Изборът на дата е според мен доста ирационален спор.

Водещ:

    Да, но с какви аргументи убедихте колегите си в правителството и специално социалния министър, която твърди, че все още стои зад исканията на пенсионерите?

П. Орешарски:

    Две хиляди и шеста година, току-що отминалата, имаше две увеличения на пенсиите, също най-високите в последните пет-шест години. Един път редовното от средата на годината и от 1 септември имаше увеличение на почти половината пенсии, засягащи най-ниските категории пенсии. Да се иска увеличение още веднъж от 1 януари е доста агресивно от гледна точка на възможностите на риска. През няколко месеца не могат да се увеличават пенсиите, въпреки че и на мен ми се иска, няма фискални възможности за това.

Водещ:

    Тоест и вие подкрепяте исканията на пенсионерите, но. . .

П. Орешарски:

    Вижте, и аз искам да взимам 200 хиляди евро, но се съобразявам с реалностите.

Водещ:

    Но взимате. . .

П. Орешарски:

    Финансовите министри взимат по 10 хиляди евро в Европа.

Водещ:

    Не. . . Така, разбира се, това не знам дали е забавно, но в случая става дума за един пример, може би не съвсем точен, но пример за това как все още продължава да има социален популистки натиск, само че вече не фондът е този, с когото се оправдават и казват - фондът не разрешава да имаме еди-какво си увеличение, а финансовият министър вече започва да изземва тази функция.

П. Орешарски:

    Не ме притеснява това.

Водещ:

    Как се чувствате в ролята на буфер?

П. Орешарски:

    Не ме притеснява това. Пред финансовия министър, който и да е той, стоят сметките, а сметките са обективни. Пет лева, както казват хората, са пет лева. Както и да се разпределят, те винаги остават пет лева и не могат да станат повече заради популистки искания.

Водещ:

    Да де, но казвате популистки искания. Така или иначе това беше обещавано през годината на пенсионерите и те стъпиха на това, което им е обещавано.

П. Орешарски:

    Нямам спомен. Беше обещавано и обещанията бяха изпълнени за извънредно покачване на най-ниските пенсии. Ще припомня, че в началото на 2006 г. най-ниската пенсия беше 72 лева. Днес е над...

Водещ:

    Как нямате спомен? Това, което очакваха от януари, беше обещавано. Те върху това. . . те затова протестират.

П. Орешарски:

    Нека кажа. В началото на 2006 г. най-ниската пенсия беше 73 лева, в края на годината беше 85. Сметнете процента на увеличение и ще видите, че той никак не е малък. Далеч надвишаваше инфлация и ръст на икономиката. Ако продължим по този път, тогава можем да се притесняваме, че фондът отсъства от страната.

Водещ:

    Добре де, ако там прави впечатление, че в ключови зони на социалните обещания се оправдават или с вас, или с нещо друго. Ето например как с днешна дата можете да квалифицирате обещаваното от коалицията. . . "Коалиция за България" тогава преди парламентарните избори 2005 г., че от 1 януари 2006 г. трябваше да има еднократно увеличение с 20 процента на заплатите в бюджетната сфера?

П. Орешарски:

    Вие връщате разговора към теми преди две години. . .

Водещ:

    Връщам го към . . . да затворим социален цикъл.

П. Орешарски:

    . . . и в момента аз гледам в програмата на коалицията. В програмата на коалицията има много ясни тези по отношение както на социалната политика, така и на макроикономическото равновесие и ми се струва, че към настоящия момент ние изпълняваме сравнително успешно заложените цели както в частност за 2006 г., така и в програмата на коалицията.

Водещ:     

    Тоест това тогава немотивиран популизъм ли беше това обещание?

П. Орешарски:

    Не искайте от мен да го характеризирам. Аз мога да кажа, че за 2006 г. ние имахме няколко цели и всички те са изпълнени.   

Водещ:

    Добре де, но това нещо беше ли като предизборен ангажимент популизъм?

П. Орешарски:

    Вие ме връщате към тези на една от партиите в коалицията. Аз говоря за коалиционна програма.

Водещ:

    Точно така, вие говорите за правителството.

П. Орешарски:

    И за цели на правителството. . .

Водещ:

    Изпълнимо ли би било това да стане правителствен ангажимент?

П. Орешарски:

    Изпълнимо е. Изпълними са и по високи покачвания на доходите, зависи на каква цена. 

Водещ:

    На каква цена би станало?

П. Орешарски:

    Зависи какви други разходи трябва да се спрат или да се намалят.

Водещ:

    Каква би била цената? Ето, каква би била цената, ако сега пенсионерите биха си получили увеличение, както очакваха . . . 

П. Орешарски:   

    Ами например по-малко разходи в други сектори - в здравеопазване, образование, изграждане на пътища. Тоест сами вие, ако можете, определете и ме посъветвайте. По-малко пари в здравеопазването срещу по-високи пенсии или по-малко пари в образованието срещу по-високи пенсии. Изборът е наш, въпрос на балансираност. 

Водещ:

    Вие, изправен пред такава перспектива, какво избирате? 

П. Орешарски:

    Балансиран подход.

Водещ:

    Ще има ли при такъв балансиран подход контрол върху това да няма резки дисбаланси в социалния живот - повишаване на цени или някакви други отклонения?

П. Орешарски:

    Това се стремим да правим. Повишаване на цени не би могло да има, дотолкова доколкото фундаменталните фактори не са налице, за да предпоставят по-високи цени.

Водещ:

    Само по себе си влизането ни в Европейския съюз обаче?

П. Орешарски:

    Не е фактор. Влизането в Европейския съюз не е фактор. Може би широката публика си спомня Гърция, Италия, но това беше периодът, в който те сменяха своите национални парични единици с евро. Това е съвършено различен процес от влизането. Влизането, както виждате, на 1 януари нищо не се промени. Нито се увеличиха заплатите ни от самия факт, че влизаме в Евросъюза, така не се увеличиха и цените, защото цените зависят основно от платежоспособното търсене. Няма как те да се увеличат значимо и рязко, без да има по-високо вътрешно търсене.

Водещ:

    Добре, но ще има ли такъв катаклизъм, когато приемаме еврото? Давате примера с Гърция и Италия и казвате, че това се случи, когато приеха еврото.

П. Орешарски:

    Такива катаклизми ние преживяхме в не много явен вид, когато приехме фиксиран курс на лева през 1997 г. и този период тогава съвпадна с други процеси, доста тежки за икономиката междувпрочем, масирана приватизация и преструктуриране, така че ние вече негативите от фиксирания курс ги консумирахме. Затова дори и когато приемаме еврото след няколко години надявам се. . 

Водещ:

    След колко?

П. Орешарски:

    Две, три до пет, засега е трудно да се каже.

Водещ:

    Не е ли ясно кога ще стане?

П. Орешарски:

    Не е ясно, да, тъй като страната трябва да покрие маастрихтските критерии. Тя е покрила към настоящия момент 4 от маастрихтските критерии. Петият е инфлационният. Предстои да видим какво ще бъде поведението на цените в следващите няколко години. Освен това. . .

Водещ:

    А възможно ли е изобщо да не влезем в зоната на еврото?

П. Орешарски:

    Не е възможно изобщо. Въпрос на време е.

Водещ:

    Тоест все някога ще стане, въпрос на време е. Не е ясно обаче след колко.

П. Орешарски:

    Ами ще ви дам за пример, че първите 10 страни, които влязоха преди 3 години в Европейския съюз, засега само една от тях, Словения, е влязла в еврозоната. Останалите използват националните си парични единици.

Водещ:

    Въпросът е може ли, да кажем, този процес да се протечи примерно десетилетие теоретично?

П. Орешарски:

    Не, десетилетие няма да се проточи.

 Водещ:

    По-малко.

П. Орешарски:

    Отстоим от този момент на няколко години. Колко точно, пак ще повторя. . .

Водещ:

    Пет до седем.

П. Орешарски:

    . . . зависи от способността ни да постигнем устойчиво поведение на основните пет маастрихтски критерии.

Водещ:

    Има ли някакви обаче рискове от инфлационен пробив все пак, още повече ако ни залее някаква вълна от фалити или нещо друго се случи?

П. Орешарски:

    Не виждам също и защо да ни залива вълна от фалити. Не виждам предпоставките. Всеки ден се появяват нови фирми и някои фалират, които не са жизнени.

Водещ:

    Да де, ето, защото просто. . . това между другото е едно очакване. Може би не е професионално, но съществува. В Европейския съюз ще има масови фалити поради това, че цели производства не отговарят на критериите на Евросъюза.

П. Орешарски:

    Вижте, нека не изграждаме хипотези. Само преди три години 10 страни, от които 6-7 с доста сходна на България социално-икономическа история, влязоха в Евросъюза и нищо драматично не настъпи. Погледнете Чехия, Полша, Унгария. Нито имаше масови фалити, нито имаше ценови шокове. Защо да има в България? Кои са. . . с кое сме по-особени от тези страни, че у нас да се очакват такива катаклизми?

Водещ:

    Ами не знам, просто това беше. . . така битуваше в общественото съзнание като очакване и. . .

П. Орешарски:

    Ами логично е. Ето, вижте, ние започнахме този разговор с рискове и колко по-трудна ще бъде 2007 г. в сравнение с последните. Логично е неизвестността да поражда съмнения, но всъщност ние водим този дебат и затова - за да дискутираме отсъствието на основания за подобни апокалиптични картини.

Водещ:

    За подобни притеснения. Споменахте на няколко пъти здравеопазване. Там при приемането на бюджета възникна нещо като минискандал около бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Какво означава за вас този скандал, има ли нужда от някакъв нов регламент?

П. Орешарски:

    Ами аз трудно бих коментирал секторни проблеми. Гледайки отстрани обаче, на мен ми се струва, че в сектора се нуждае от много по-добра организация чисто финансовото управление. В този аспект Лекарският съюз не би могъл да иска да харчи повече пари, отколкото са разходните лимити, а вътре в разходните лимити въпрос на диалог между всички страни е оптимизирането на цена на пътеки и на друг вид услуги в здравеопазването.

Водещ:

    Нещо, което също сега едва ли не е драма с влизането ни в Европейския съюз и което предполага някаква форма на въпроси към вас като финансов министър. Изчислявани ли са загуби от спирането на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" и дали от гледна точка на подобно изчисление е разпределено нещо и в бюджета?

П. Орешарски:

    Отново влизаме в секторни политики и предупреждавам, че аз не съм най-добрия коментатор. От фискална гледна точка ние не се притесняваме от загуби. Спирането, евентуалното спиране на трети и четвърти блок вероятно ще доведе до по-голямо натоварване на системата, но подчертавам, системата има доста големи мощности, така че при по-ефективното им натоварване не мисля, че може да има някакви драматични последици.

Водещ:

    До 1995-96 г. някъде имаше едно явление или случване, което стана нарицателно - актуализация на държавен бюджет. Практически не минаваше държавен бюджет, който някъде по средата на годината да не бъде подложен на актуализация. Сега, влизайки в 2007 г., която е ново предизвикателство, има ли подобна възможност, мислите ли за подобна възможност?

П. Орешарски:

    Възможност за актуализации винаги има и през изминалите 10 години актуализации не са правени след 1997 г., всъщност 1998 г. е първата, от която не. . . 1997 г. бяха правени няколко. Не са правени, не защото актуализацията сама по себе си е негативна реакция, а защото не е имало нужда. Бюджетите са планирани така, че са изпълнявани. Едно от основанията за притеснение в следващата година е, че бюджетът ни е доста напрегнат, а вие знаете, че ние намалихме корпоративния данък, намалихме още веднъж и личния подоходен данък с увеличение на необлагаемия минимум, споменах за новите разходи. Това означава, че на финансово министерство ще бъде доста напрегнато. Не говорим за актуализация, обаче ние ще се справим в рамките на тези рамки.

Водещ:

    Без актуализация. Какво става с бюджетния излишък?

П. Орешарски:

    Бюджетният излишък за 2006 г. най-вероятно ще възлезе на около милиард и 600, милиард и 700 лева и ще попадне във фискалния резерв.

Водещ:

    Добре. Благодаря ви. Пламен Орешарски, финансов министър, за рисковете през 2007 г. и за неоснователните страхове там, където съществуват. Благодаря ви.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация