ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ ИНТЕРВЮ НА \"ОКСФОРД БИЗНЕС ГРУП\"

13.03.2006 г.

Дефицитът по текущата сметка нарасна „магично през последната година и представлява значителен проблем за МВФ#amp;quot; До колко голям е проблемът и какво е направено, за да се реши той?

Дефицитът по текущата сметка е основния средносрочен макроикономически риск. Той е съпътстващ развиващите се икономики. За миналата година нашият дефицит надмина прогнозните стойности и беше повод за притеснения и дебати от наша и от страна на МВФ. Акцентът е - дефицитът при съществуващия паричен съвет като монетарен режим. Известно е че при паричен съвет този тип макроикономически рискове се усилват. Затова ние много внимателно наблюдаваме външноикономическите баланси. Имаме 2 типа мерки за противодействие срещу дефицита по текущата сметка. В краткосрочен план затегнахме фискалната политика и реализирахме бюджетен излишък в размер на 2.4 % БВП и БНБ въведе мерки, целящи намаляване ръста на кредитиране. Продължаваме да контролираме политиките на доходите, за да не допуснем бързо увеличаване на вътрешното търсене.   В средносрочен план са важни структурните  мерки и подобряване на  конкурентноспособността  и  на експортния потенциал на  страната.  В  тази  насока подобряваме фискалната рамка  и  се стремим да направим по-добър  инвестиционен климат Миналата година редуцирахме с 6 на сто социално-осигурителните плащания   Това е добра стъпка за бизнеса и прави по-евтина цената на труда   и така   се   подобрява   конкурентноспособността.   Продължаваме политиката на приватизация в инфраструктурния сектор. Имаме близо 80 на сто частен сектор. Остава частният сектор да заработи по-интензивно и приватизираните на скоро предприятия да бъдат технологично обновени. В следващите няколко години дефицитът ще продължи да бъде макроикономически риск, но ние ще продължим да внимаваме с фискалната политика и с политиката на растеж ще компенсираме този риск.

МВФ има значително влияние върху българската икономика по време на споразумението си със страната. Каква ще бъде ролята на МВФ при официалната мисията през месец май?

МВФ изпълняваше много функции в края на миналия век - финансиране, консултиране и в същото време беше сигнал към инвеститорката общност. От няколко години финансирането не е фактор. Сегашното споразумение е предпазно и не ползване финансиране, но консултативната функция остава. Експертизата на фонда е важна за нас и искаме да изпълним споразумението си с фонда, а и ние по отношение на политиките нямаме различия с тях. Имахме само спорове по отношения на конкретни параметри на програмата.

На моменти имаше някои различия  в позициите на българското правителство и на МВФ по отношение на фискалната политика, по-точно по теми като бюджетния излишък и разходите по социалните програми. Какви решения бяха взети по тези въпроси?

Един от основните спорове беше за размерът на излишъка за тази година и се свеждаше до дебат дали да бъде 2.8 или 3 % от БВП. А за политиката  на  доходите си дадохме сметка,  че трябва да  сме много внимателни от гледна точка на конкурентноспособността на икономиката. Ще провеждаме политика на нарастващи доходи през годините, но с бавни темпове, за да не създаваме шок за бизнеса с увеличаването на разходите им. Инфлационният критерий ще ни бъде проблем и ще насочим всички усилия натам, защото другите Маахстрихтски критерии не са проблем да се  покрият,   а  и ние и сега  ги покриваме.  Ние можем да поддържаме действащия монетарен режим и по време на ЕРМ 2. Ние ще положим усилия веднага да влезем в този механизъм и да се присъединим към еврозоната максимално бързо. Но и сега левът е със статут на приравнен към еврото. Бизнесът не очаква монетарни шокове, каквито имаше в някои други страни. Ние не очакваме никакви съществени влияния при заместване на лева от еврото.

Мислите ли, че валутният борд е бил и остава ефикасен „инструмент#amp;quot; за ефективно фискално управление? Какви са силните и слабите му страни?

Валутният борд се представя по-добре отколкото и ние, и фондът очаквахме. Мисля, че България е най-добрият пример за функциониране на паричен съвет. Рискът, който носи борда може да се сведе до външноикономическите дефицити. Но тях не борда ги прави, но в условия на борд те се появяват по-ярко. Бордът има и изисквания към фискалната политика. В отсъствието на монетарна политика фискалната поема някои функции и за това сега реализираме тези излишъци.

Доколко голямо е въздействието върху българската икономиката напред-присъединителните фондове и какво ще бъде това на европейските фондовете след присъединяването?

Предприсъединителните фондове подпомагат най-вече на инфраструктурата и административния капацитет и представляват добра подготовка за Структурните фондове. Ние имаме прилична степен на усвояване, макар да имаме изоставане е някои големи проекти по ИСПА. По всички други програми степента на усвояване е доста висока.

Корпоративните данъци бяха значително намалени през последните години, за да бъдат привлечени  чуждестранни инвеститори. Ще продължи ли тази тенденция?

Мислим, че намаляването на корпоративния данък е един от факторите за по-добра инвестиционна среда и ще продължим и следващите години е тази насока. Потенциалът за намаление вече не е толкова голям. През 98 г. започнахме от 38 %, днес е 15 % и мислим за още малко намаление. Тази година предпочетохме да намалим социално-осигурителното бреме, тъй като беше доста високо. За следващата ще мислим и в посока за корпоративния данък. В зависимост от фискалните резултати може да помислим и за ново намаление на социално-осигурителното бреме. Първите резултати от януари са доста оптимистични. Въпреки намалените ставки, приходите са същите, като януари миналата година. Приходите от корпоративния данък не са от първостепенно значение за бюджета, така че можем да поемем още едно малко намаление, но конкретните разчети ще ги оставим за втората половина на годината. Имаме и структурни мерки в областта публичните финанси. От таза година стартирахме НАП и се надяваме да повишим и събираемостта на данъците, което ще ни даде допълнителни възможности.

Ако лихвите в световен мащаб се повишат, както се очаква, какво ще бъде въздействието върху директните чуждестранни
инвестиции в България?

Много се надявам лихвите да не се вдигнат рязко. Надявам се също, че решилите да инвестират в икономиката ни няма да се повлияят от едно 5 %-но увеличение на външните лихви или поне това да не е решаващ фактор.

Кои са най-големите предизвикателства пред българската икономика при интегрирането в ЕС?

Аз лично виждам как ползите превишават предизвикателства. Самото присъединяване към общия пазар би дало нови стимули на бизнеса, като това е и основното предизвикателство. За фирмите това ще бъде изпит колко бързо могат да подобрят качеството и конкурентноспособността си. Аз съм оптимист в тази посока. Малкият бизнес е най-застрашен, но той пък е и най-гъвкав. Структурните фондове сами по себе си са полза. Разбира се при условие, че постигнем високо ниво на усвояване. Усилията за това ще са и основната задача на администрацията до края на тази година.