ИЗКАЗВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ ПЕТЪР ЧОБАНОВ ПО ВРЕМЕ НА ДЕБАТИТЕ ЗА ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ

11.06.2014 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Изложените мотиви за вот на недоверие са пределно общи и по-скоро засягат цялостната политика на правителството, като се атакуват различни секторни политики и се търсят някакви негативни квазифискални ефекти върху устойчивостта на публичните финанси. Може би това е умишлено избрана форма за прикрито обсъждане на цялостната политика на правителството. Ако това е така, би трябвало да се преформулира вотът, за да могат да се обсъдят всички теми, повдигнати в него.

Не споделям мотивите за вота. Те представляват една доста еклектична компилация от проблеми от миналото и виртуално бъдещо развитие.

През изтеклата година реализирахме значителна промяна във философията на фискалната политика, чрез съобразяване на целите с икономическото развитие и категорично преустановяване на натиска над бизнеса. През 2013 г. се постигна дефицит от 1,9% на касова основа и 1,5% на начислена поради разплащането на средства от ЕС до края на годината и намаляване на просрочените задължения на министерствата.

С Бюджет 2014 се постави начало на цялостна промяна в отношението към публичния ресурс, посредством ориентиране на фискалната политика към растежа и се акцентира върху развитието на регионите и социалната отговорност.

Бюджет 2014 създаде предпоставки за ускоряване на икономическия растеж, насърчаване на инвестициите и заетостта, намаляване на регионалните различия, осигуряване на нужната социална закрила за уязвимите слоеве на обществото и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

В изказването си ще адресирам някои от основните тези, заложени в мотивите по вота. Ще се постарая да не навлизам в ресорите на моите колеги, на които благодаря, че са тук. Считам, че те достойно ще защитят политиката в техните ресори.

Първата теза засяга надценени приходи по бюджета за 2014 г. и апокалиптични прогнози за близо 1 млрд. лв. неизпълнение на данъчните приходи за тази година, както и непремерените приказки за равнището, състоянието и динамиката на държавния дълг.

Можем само да припомним, че фискалният резерв в края на управлението на ГЕРБ през февруари 2013 г. беше 3,9 млрд. лв., а към края на април 2014 г. е вече 6 млрд. лева. Всички разбрахме през последната година, че управлението на ГЕРБ ни струваше 8 млрд. лв. - по два милиарда годишно.

Нарастването на дефицита спрямо април 2013 г. е в размер на 578 млн. лв. и почти изцяло се дължи на по-високите разходи по европейските фондове в размер на 514 млн. лв. Разходите по европейските средства (вкл. националното съфинансиране) към края на април 2014 г. са в размер на 1 229,9 млн. лв., като отчетените за същия период на 2013 г. разходи са в размер на 715,7 млн. лева.

Нарастването на капиталовите разходи е в размер на 360 млн. лв. Тази година се очертава по-плавен профил на капиталовите разходи и разходите по еврофондовете. Обикновено разплащанията по европейските фондове се спираха в края на октомври и се възстановяваха след средата на февруари. През 2013 г. се плащаше до последния работен ден на годината, като процесът продължи и от самото начало на следващата година. Дължимите европейски средства се плащат навреме и достигат до бизнеса и хората.

Приходите по европейските средства вървят с нормални темпове, с изключение на ОП „Околна среда", които очакваме да бъдат възстановени през юни. До момента с бюджетни средства са префинансирани над 1 млрд. лв. разходи по ОПОС. При възстановяване на плащанията тези пари ще се върнат в бюджета.

Въпреки обвиненията и произволното говорене разходите по националния бюджет нарастват едва с 2,4 % (229,1 млн. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2013 г., което се дължи основно на базов ефект от увеличението на пенсиите от 1 април 2013 г., както и на по-високи здравноосигурителни плащания през първите месеци на 2014 г., свързани с разплащане на задължения от предходната година.

Безразборно говорене се наблюдава по отношение на дълга, а България е и ще остане поне до 2017 г. с втория най-нисък дълг като дял от БВП в ЕС, след Естония, която обаче, за разлика от нас, стартира своя преход на чисто.

Трябва да припомним, че за периода юни-декември 2013 г. държавният дълг е нараснал само с 550 млн. лв. - повтарям, не 550 млрд., а 550 млн. лв.. За сравнение за периода февруари-май 2013 г. дългът нарасна с 1 450 млн. лв. или близо 3 пъти повече. За първите 5 месеца на 2014 г. държавният дълг е нараснал с 800 млн. лв., като те падежират в рамките на 2014 г. и няма да доведат до увеличение на дълга на годишна база.

За разлика от последните седмици на февруари 2013 г. не се налагат извънредни емисии, които да доведат до сътресение на финансовите пазари. Напротив, от началото на годината се наблюдава непрекъснато намаление на доходността по емисиите на вътрешен дълг. Доходността по 7-годишните ДЦК намаля от 2,97% на 2,26%, а по 10,5- годишните ДЦК, които са и критерий от Маастрихт, от 3,74% на 3,16%.

Да преминем и към кратък анализ на поведението и резултатите на приходните администрации. Трябва да отбележим, че през 2013 г. БВП в номинално отношение беше абсолютно същият като този през 2012 г. и събираемостта на данъчните и осигурителните приходи се увеличи през 2013 г. - за цялата година са събрани 28,6% от БВП при 27,6% при 2012 година. През целия период 2010-2012 данъчните приходи като процент от БВП гравитираха около тези 27%, т.е. постигнато е увеличение на събираемостта с 1 процентен пункт, което представлява около 800 млн. лева. Ето ги и половината от тези милиард и половина, за които питате.

Анализът показва, че приходите през второто полугодие на 2013 г. са с 594 млн.лева повече в сравнение със същия период на 2012 г., докато през първото бяха събрани със 121 млн. лв. по-малко. По отношение на твърденията, че данъчната кампания е приключила и досега трябваше да сме събрали 60% от планираните приходи. Това не е така, тъй като през второто полугодие на 2013 г. са събрани с 927,3 млн.лева повече в сравнение с първо полугодие на 2013 г., от които АМ е събрала с 626 млн. лв. повече. При това за работата на НАП може да се каже, че  през второто полугодие е възстановен с 518 млн. лв. повече ДДС, отколкото през първото - резултатите сами говорят за себе си що се отнася до края на миналата година.

И може би тук си заслужава да обърна внимание на въдворяването на ред по отношение на ДДС и като цяло комуникацията между приходната администрация и бизнеса.

Погрешният подход, възприет от предишното правителство, за задържане на ДДС доведе до следните негативни последици:

  • задържане на оборотни средства на бизнеса, когато са му най-необходими, като бизнесът не може нормално да си планира дейността и кредитира бюджета;
  • плащане на лихви за забава от държавния бюджет за невъзстановен ДДС в срок, които достигаха до 42 млн. лв. годишно;
  • изкривяване на реалното изпълнение на приходната част на бюджета, както за текущата фискална година, така и за следващата;
  • политиката на безплатно финансиране на публичния сектор чрез просрочване на задълженията към бизнеса (извън тези по ДДС) се наложи през 2009 г., когато само за половин година (от юни до декември) просрочените задължения нараснаха от 166 млн. на 799 млн. През последното тримесечие на 2009 г. бе отбелязан и най-големият срив в икономиката, като реалният БВП намаля със 7,6%. Максималната стойност на просрочените задължения беше реализирана през третото тримесечие на 2010 г., когато достигнаха 826 млн. лева. Просрочените задължения към бизнеса нарушават нормалното протичане на паричните потоци и са една от причините за нарастване на междуфирмената задлъжнялост. Докато много други страни от ЕС отбелязаха високи темпове на растеж и възстановяване от кризата през 2010 г., при нас поради нередовните плащания и влошената бизнес среда такъв не се наблюдаваше.

Правителството прекрати вредната практика да се задържа финансов ресурс на бизнеса, за да се показва „по-добро" изпълнение на бюджетните приходи и се разплати в срок. Видно от анализа през месец декември 2013 г. възстановеният ДДС е 542 млн. лв., което е с 303 млн. лв. повече в сравнение с месец декември 2012 г., като са постигнати нивата на възстановяване на данък от 2008 година. За съпоставка за месец декември през предходните години са възстановявани значително по-ниски суми, като през декември 2009 г. е възстановен ДДС в размер на скромните 136 млн. лева.

Можем да разгледаме статистиката за общото салдо за възстановяване на ДДС (невъзстановен в срок + текущо дължим за месеца). Към началото на 2010 г. поради задържане на ДДС на бизнеса общото салдо е 1 039 млн. лв., от които 704 млн. лв. са невъзстановени в срок. Сходна е картината и през 2011 година. Към началото на 2014 г. обаче общото салдо е 742 млн. лв., от които само 236 млн. лв. са невъзстановени в срок и то продължава да спада през първите месеци на годината. Това е много важно и от гледна точка на тезата, че приходите през втората половина на годината ще са по-високи. Към май това салдо, което се дължи на бизнеса, е 558 млн. лв., а невъзстановени в срок поради ревизии са само 189 млн. лв. И двата показателя са на безпрецедентно ниски нива за периода от 2010 г. досега. Към началото на юни невъзстановеното ДДС спада до 160 млн. лв., което не се е случвало от 2007 г. досега.

Можем да разгледаме и показателя процент на възстановеното ДДС през месеца спрямо общото салдо за възстановяване. След средата на 2013 г. той се установява трайно около 72%, докато през предходни периоди е спадал до 30% - т.е. само 30% от ДДС, което е подлежало на възстановяване, е било възстановявано навреме на бизнеса. Непрекъснатото намаляване на ДДС за възстановяване и увеличаването на внесеното ДДС през всеки следващ месец показва непрекъснато увеличаване на приходите по ДДС, като пълният потенциал ще се реализира след началото на юли, когато ще се усети ефектът от обратното начисляване на ДДС.

Тъй като по време на дебатите за ратификацията възникна въпросът дали имаме вече данни за май, ще си позволя да ги представя на вниманието ви с уговорката, че те са предварителни. Данъчните приходи през май се ускориха значително. Данъчните приходи (без осигуровките) за първите пет месеца са с 5,5% по-високи от същия период на миналата година. За съпоставка, за първите 4 месеца те бяха само с 0,7% по-високи от същия период на миналата година по данни на НАП.

Събраните данъчни приходи през май са в размер на 742 млн. лева. Ако това темпо продължи до края на годината и през следващите 7 месеца нарастват с по 740 млн. лв., планът за данъчните приходи ще бъде преизпълнен с 200 млн. лева.

Приходите от ДДС през май са 395 млн. лв., (през май 2013 г. са били 355 млн. лв.). Ако този темп се запази и през следващите 7 месеца, планът за ДДС за годината също ще бъде преизпълнен. Аргументите в подкрепа на тази теза далеч надхвърлят простата екстраполация. Както беше посочено, разликата между ДДС за внасяне и ДДС за възстановяване се увеличава, като ДДС за възстановяване е на рекордно ниски нива. Освен това през втората половина на годината ще даде резултат и обратното начисляване на ДДС, тъй като тогава са активните месеци за прибиране и реализиране на реколтата. Очакваното влияние върху салдото по ДДС е около 80 до 100 млн. лв. месечно в активните месеци.

Допълнителен аргумент за по-добрите приходи по ДДС през втората половина на годината е голямото възстановяване на ДДС през същия период на 2013 г., което направихме за да нормализираме системата.

Дирекция Фискален контрол активно заработи в края на март и резултатите са вече налице - заловени са над 100 празни тира, които иначе са декларирани като износ. До края на годината дейността й ще се усъвършенства и тя ще дава все по-добри резултати. Това е много важно звено и по отношение на контрола за обратното начисляване на ДДС, което доказва синергията между тези две най-важни структурни промени.

ДДФЛ нараства със 183 млн. лв. през първите 5 месеца на годината, което е с 25% повече от същия период на миналата година. Изпълнението спрямо плана за първите пет месеца е 39,1% при 37,1% година по-рано. През май приходите от този данък са 220 млн. лв. и анализите показват, че планът за годината ще бъде изпълнен.

Корпоративният данък през май е 117 млн. лв., като се наблюдава непрекъснато увеличение на внасяните авансови вноски. Ако през останалите месеци продължи да расте със същите темпове, планът за годината ще бъде изпълнен.

Трябва да се има предвид, че надвнесеният данък през 2014 г. е много по-нисък от този през 2013 г. - с около 200 млн., т.е. през втората половина на годината ще бъде върнат на бизнеса с 200 млн. по-малко корпоративен данък, което ще се отрази благоприятно на бюджетните приходи и ще подкрепи изпълнението на плана. Ако коригираме приходите към май 2013 г. с тези 200 млн. лв., ще получим през май 2013 г. изпълнение към плана в размер на 42%, а през тази година изпълнението е 49%. 

Развитието на икономическата ситуация също подкрепя очакванията за по-високи приходи от корпоративен данък през втората половина на годината, тъй като индикаторът за бизнес климат расте 6 последователни месеца и достига най-високите си нива от ноември 2008 година. Непрекъснато нараства и промишлената производство - през април растежът му е 5% на годишна база.

От началото на годината се наблюдава непрекъснато подобряване на събираемостта при социалните и здравните осигуровки. Социалните осигуровки за първите 5 месеца на годината нарастват със 150 млн. лв. или 12,2%, като само през май са събрани 295 млн. лева. Изпълнението на плана към май 2014 е 38,8%, при 37,5% през май 2013 г. Анализите на експертите от НАП показват, че се очаква преизпълнение с 3,5% на плана през 2014 година. Като цяло анализът показва, че през май 2014 г. данъчните и осигурителни приходи се ускоряват и са налице всички предпоставки да се изпълни планът на НАП за годината.

За първите пет месеца на 2014 г. Агенция „Митници" се сблъска с предизвикателства, които не позволиха голямо нарастване на приходите. Наблюдава се спад на вноса от трети страни (по последни данни на НСИ за периода януари - април 2014 г. се отчита спад от 440 млн. лв. на вноса от трети страни), което се отразява негативно на приходите от ДДС от внос. През месец март основен оператор в страната извърши пълен планов ремонт, което наложи да бъдат силно намалени доставките на суров нефт. За петте месена на 2014 г. приходите от ДДС от внос на суров нефт и мазут са със 100 млн. лева по-малко спрямо същия период на 2013 г. Пълен ремонт се извършва на четири години.

За първите пет месеца на 2014 г. се отчита спад в цените (в долари) на суровините, които формират основна част от вноса от трети страни (суров нефт, алуминий, желязо, мед, олово). Курсът на лева спрямо долара за периода също бележи спад (-4%). На фона на тази неблагоприятна за приходите икономическа обстановка, за периода януари - май 2014 г. приходите от ДДС от внос за стоките (без суров нефт и мазут) бележат ръст от 6%, което е с 55 млн. лв. повече от миналата година, което се дължи на подобрената събираемост. За периода януари - май на 2014 г. приходите от акцизи бележат ръст на годишна база във всички стокови групи. Събраният акциз за периода е с 49,1 млн. лева повече спрямо януари - май 2013 г.

Агенция „Митници" предприема и допълнителни мерки за повишаване на бюджетните приходи и за противодействие на нарушенията на митническото и акцизното законодателства. Мерките засягат засилване на митническия контрол и надзор по отношение на елементите на облагане, засилване на сътрудничеството с правоохранителните и правоприлагащите органи, засилване на контрола по отношение на незаконното превозване и пренасяне през външните граници на ЕС и държавната граница на Република България на тютюневи изделия.

Ефектът от мерките с фискален ефект се очаква да се прояви основно през втората половина на годината (когато се очаква и по-висока инфлация), докато тези с нефискален ефект - засилени контролни действия и борба с контрабандата вече дават резултат.

За първите пет месеца на 2014 г. са налице следните успехи в борбата с контрабандата:

  • задържани са 17,7 млн.къса цигари, което е с 48% (5,8 млн. къса) повече спрямо същия период на 2013 г.;
  • продължава тенденцията за задържане на големи количества насипен тютюн. За първите пет месеца на годината са задържани 73 тона;
  • почти три пъти повече е задържаното количество спиртни напитки - 31 т. алкохол през 2014 спрямо 11 т. през същия период на 2013 г.;
  • с повече от 10 пъти се увеличава количеството на задържаните наркотични вещества като при хероина увеличението е 9 пъти, а при марихуаната - 10 пъти;
  • рекорден е и броят на случите на задържане на наркотични вещества - 65 за първите пет месеца на 2014 г. при среден брой от 35 случая за периода 2009 г. - 2013 г.;
  • задържаното количество 2,35 т. наркотици и прекурсори, от които 1 тон наркотици и 1,35 т. прекурсори, е 4,8 пъти повече от задържаното количество за цялата 2013 година;
  • задържани са 57 млн. т. горива, което е с 1,2 т. повече от миналата година.

Независимо от добрите перспективи пред изпълнението на приходите, текущо през годината бяха набелязани редица допълнителни мерки за подобряване на събираемостта по две основни направления - мерки за повишаване на бюджетните приходи чрез противодействие на митническите, данъчните и осигурителни измами и пресичане на контрабандните канали и незаконното разпространение на акцизни стоки и мерки за повишаване събираемостта на бюджетните приходи чрез ефективно принудително събиране на публичните вземания. 

Тезата за арогантно, без санкция разпределение на средствата от т.нар. Програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите"

За разлика от прилаганите за периода 2009-2013 г. неясни и непрозрачни механизми за отпускане на допълнителни средства, следва да се подчертае, че условията, реда и критериите за избора на проекти и програми и реда за изразходване на средствата по Публичната инвестиционна програма са определени с ПМС № 4 от 16 януари 2014 година. Можем да проведем дискусията какво се случваше в предходните години и по какъв критерий бяха разпределяни тези средства. Резултатите по отношение на капиталовите разходи, допълнително одобрявани за общините, са красноречиви и те сочат, че 86% от тези капиталови разходи попадат в общини, които принадлежат на управляващата партия. При ПИП подходът е сменен и подобно разделение не е правено.

В изпълнение на Закона за бюджета Министерският съвет е приел две постановления - ПМС № 4/2014 г. и ПМС № 19/2014 г., с които по публичен начин е уредил всички основни въпроси във връзка с предоставянето на финансирането за целите на програмата в рамките на определените в годишния закон за бюджета изисквания. С ПМС № 48/2014 г. е създаден Междуведомствен съвет за оценяване, приоритизиране и подбор на проектни и програмни предложения, постъпили от органи на местното самоуправление и местната власт, на конкурентен принцип. Регламентирани са 11 конкретни критерии, съгласно които Междуведомственият съвет извършва оценка и класиране на проектите. Осигурена е и възможност общините целогодишно да подават проекти към областните управители, които съответно да ги представят за разглеждане в Междуведомствения съвет.

Общата сума, заявена в апликационните форми на общините, беше на стойност близо 2 млрд.лв. Стойността на одобрените от Междуведомствения съвет проекти, които ще се реализират в общините в резултат на програмата е 289 млн. лева.

При разпределението на средствата по Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите", Междуведомственият съвет се е ръководил от разработени и одобрени от Съвета Насоки за определяне на проектни предложения на общините, на които да бъдат предоставени средства от Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите", в които ясно са дефинирани показателите и критериите, по които да се извършва одобряването на проектните предложения. Показателите са групирани в няколко групи: финансови, социални, оценка на приоритетност/неотложност на проектното предложение. Във финансово отношение е отчетено влиянието на важни фактори като:

  • Получено допълнително финансиране за капиталови разходи от централния бюджет за периода 2010-2013 г.;
  • Получена безвъзмездна финансова помощ от ЕС за програмния период 2007-2013 г. по ОП „Околна среда" и по ОП „Регионално развитие";
  • Относителен дял на изравнителната субсидия спрямо сумата от нея и собствените приходи на общините.

Тези показатели са използвани именно с цел намаляване на регионалните различия. Прави се и недотам коректно сравнение в мотивите по отношение на разпределението на средствата за проекти конкретно за Северозападния район и Южния централен район. Това не е така - за Северозападния район се пада по 52,00 лева Спрямо брой населени места с население над 10 жители разпределената сума е 69115,85 лева на населено място.

За Южен централен район са разпределени 51,25 лева на жител при брой жители, а разпределената сума е 3351,14 лева., а спрямо брой населени места с население над 10 жители разпределената сума е 62982,08 лева на населено място.

От изнесените данни е видно, че не се потвърждава внушението, което се прави с внесения вот на недоверие, че с Публичната инвестиционна програма са очертани нови политически граници между регионите, т.е. че бедните са получили по-малко от богатите. Напротив, очертава се равномерно разпределение на инвестиционните разходи по всички изброени показатели - на кв.км територия, на един жител и на едно населено място.

По тезите за проблеми в отделните сектори, както казах, ще предоставя възможността на моите колеги да представят своите виждания. Общото, което може да се каже, е, че тези сектори бяха със значителни наследени проблеми по отношение на финансирането и най-вече на неговата ефективност, които се опитваме да разрешаваме. Внушенията, че се задава апокалипсис в здравната система и че нарастват просрочията, не са истина, тъй като от началото на годината бяха изчистени просрочия на Здравната каса, наследени от миналата година и продължава процесът на приемане на правила и методики за дисциплиниране на сектора.

По тезата за „усвояването" на средствата по европейските програми

Бих искал да обърна внимание на няколко факта, които напълно оборват твърденията на опозицията за недобро използване на средствата от Европейския съюз:

На първо място, разходите по оперативните програми, съфинансирани от СКФ на ЕС, чрез сметката за средствата от ЕС на Националния фонд в края на 2013 г. превишават тези от 2012 г. с повече от 31%. Ускори се процесът и беше елиминиран риск, посочен от служебния кабинет за загуба на над 70 млн. евро. В допълнение, тази тенденция продължава - за първите пет месеца на 2014 г. разходите са с 43% повече спрямо същия период на 2013 г., а приходите бележат ръст с 66%, което е достатъчен аргуъмент срещу твърдението, че ЕК не възстановява навреме плащания или че по някакъв начи е настроена срещу това правителство.

Относно твърденията за спирането на средствата по ОП „Околна среда" и ОП „Регионално развитие", моля опозицията да използва коректни термини, тъй като в случая се отнася за процедура по допълнителна проверка на определени обстоятелства и предприемане на корективни мерки, при която временно е отложено възстановяването на изпратени заявления за плащания, като чак след окончателния преглед на последно изпратената информация ще бъде ясно дали би имало негативен ефект върху националния бюджет.

В системите за управление и контрол на евросредствата са допускани грешки, като основните от тях не са през последната година. Процесите по разходване и възстановяване на средствата по оперативните програми, съфинансирани от СКФ на ЕС, са част от една динамично развиваща се среда, като считам, че вече предприетите корективни мерки тепърва ще дават своя положителен резултат.

В тази светлина искам да Ви уведомя, че при планирането на годишните разчети по сметките за средствата от ЕС са разглеждани сценарии за евентуално забавяне на възстановяването на средства, поради което считам, че текущото забавяне на възстановяването няма да доведе до влошаване параметрите на бюджета за 2014 г.

Провежданата политика повлия благоприятно и на икономическото развитие:

  • Краткосрочните индикатори за икономическа активност непрекъснато растат от втората половина на 2013 г. до момента. Общият показател за бизнес климата се подобрява вече шест последователни месеца, като през май нарасна с 5,3 пункта, достигна средните нива за десетгодишен период и се установи на най-високото си равнище от ноември 2008 г. до сега. Индексът на промишлено производство нараства на годишна база седем последователни месеца, а гражданското и инженерно строителство нараства с двуцифрени темпове през първите три месеца на 2014 г. и поради ускореното усвояване на европейските фондове.
  • Подобрява се ситуацията и на пазара на труда. равнището на безработица за първото тримесечие на 2014 г. е 13% и намаля с 0,8% спрямо същият период на миналата година (13,8%), като това е съчетано с увеличение на коефициента на икономическа активност с 0,7 процентни пункта. Броят на безработните намаля с 23 хил. души спрямо първото тримесечие на 2013 г. и с близо 7 хил. души спрямо края на 2013 г. Този резултат е окуражаващ, тъй като през първото тримесечие безработицата се е увеличавала през последните 5 години. През първото тримесечие на 2014 г. заетите лица се увеличават с близо 40 хил. души на годишна база. Бяха приложени неотложни мерки за стабилизиране на ключови държавни предприятия, с което бяха запазени около 10000 работни места.
  • През първото тримесечие на 2014 г. средната месечна работна заплата нарасна номинално с 2,3% на годишна база, а реалният ръст е 4,8%. Средният месечен размер на изплатените пенсии реално нарасна с 12,3%.
  • Позитивното развитие на пазара на труда и увеличаващите се доходи доведоха до. нарастване на потребителското доверие, което през април достигна най-високата си стойност от средата на 2007 г. до сега. Устойчиво нараства и търговията на дребно.
  • Заварихме ситуация на спад на БВП през второто тримесечие на 2013 г. с 0.2% на годишна база и редица прогнози, че страната изпада в рецесия. Тези очаквания не се потвърдиха и в рамките на мандата на правителството БВП нараства над 1% в три последователни тримесечия, като за цялата 2013 г. растежът е 0,9%. През първото тримесечие на 2014 г. потреблението и инвестициите нарастват с по 4% в реално изражение, което е добра предпоставка за изпълнение на годишната прогноза за растеж на БВП с 2,1%.

Мотивите за вота на недоверие, ако използвам сравнения от близкото минало, когато често изпадахме в кулинарни сравнения по отношение на бюджета, могат да бъдат оприличени на претоплен от миналата година тюрлю-гювеч, който продължава да бъде безсолен.

Благодаря.