:: Министерство на финансите на Република Българияhttp://www.minfin.bg/bg/Fri, 20 Mar 2020 01:19:49 +0200bghourly1http://www.minfin.bg/bg/news/10892http://www.minfin.bg/bg/news/10892Sat, 21 Dec 2019 12:47:00 +0200Думата на 2019 г. е растеж – така министърът на финансите Владислав Горанов обобщи изминаваща финансова 2019 г. в обзорното предаване „Годината“ на Дарик радио. ERM II ще бъде думата на 2020 г. – прогнозира той. „Растежът се мери като съотношение на миналото и настоящето – порасна икономиката на страната, кредитният ни рейтинг, нараснаха доходите, порасна мандатът на сегашното правителство, общо взето България се движи в правилната посока и това е удовлетворяващо“, каза министър Горанов. Очакваме тази година икономиката да реализира ръст от 3,6 %, който е един от най-добрите в ЕС. Според финансовия министър това няма как да не ни радва, особено в контекста на сътресенията в глобалния свят, търговските напрежения между САЩ и Китай, между САЩ и някои европейски страни и Брекзит, който също се отразява на очакванията за развитието на европейската и световната икономика. Процесът за присъединяването на България в ERM II се движи според предварителните консултации с нашите европейски партньори – коментира още Владислав Горанов. Той обясни, че след проверката на шестте банки от ЕЦБ, е имало необходимост две български банки да засилят капиталовите си буфери, като е отнело малко време те да разработят своите планове и да бъдат утвърдени от ЕЦБ и от БНБ. В момента текат сроковете, в които тези планове ще бъдат изпълнени. Министър Горанов обясни етапите на процеса по присъединяването, като припомни, че през лятото на 2018 г. нашата страна е подала сигнал, че искаме да се присъединим едновременно към ERM II и да установим тясно сътрудничество с банковия съюз, с ясните ангажименти, които страната е готова да поеме. Сега изчакваме положителна оценка на ЕЦБ за изпълнението на плановете за увеличението на капиталовите буфери на двете наши банки. „Подаването на заявление за участие във Валутно-курсовия механизъм е описано ясно в нормите на ЕС и на ЕЦБ – това е един лист хартия, той се разглежда обикновено в петъчен ден, като решението се взима в същия ден – това не е процес, който трае с месеци, решението се взима от всички държави членки“ – каза финансовият министър и акцентира върху законодателните промени, които бяха направени и ясните стъпки на България към ERM II. На въпрос за това какви са сроковете за приключване на процеса, министър Горанов отговори, че реалистичните срокове България да влезе в т.нар. „чакалня“ за еврозоната са до края на април 2020 г. Според мнението на финансовия министър, заради валутния борд и фиксирания валутен курс, нашата страна няма причина да стои в ERM II, но такива са правилата и там престоят е минимум две години. Владислав Горанов каза още, че очаква две години да е срокът, в който да стоим в ЕRM II, и ако през април 2020 г. влезем в ERM II, на 1 януари 2023 г. е логично да осъмнем с евро валутата. Какво каза още министър Горанов за предприетите мерки след НАП-лийкс и за Наредба Н-18 можете да прочетете ТУК.http://www.minfin.bg/bg/news/10874http://www.minfin.bg/bg/news/10874Fri, 29 Nov 2019 18:35:00 +0200На база на предварителни данни и оценки към ноември 2019 г. се очаква превишението на приходите над разходите по консолидираната фискална програма (КФП) да бъде в размер на 1 072,2 млн. лв. (0,9 % от прогнозния БВП). Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2019 г. се очаква да бъдат в размер на 39 821,6 млн. лв., което е 90,8 % от годишния разчет. Спрямо ноември 2018 г. приходите по КФП нарастват с 4 012,0 млн. лв., като ръст се отчита както при данъчните и неданъчните приходи, така и при постъпленията в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС. Ръстът при данъчните приходи е в размер на 2 737,6 млн. лв., неданъчните приходи нарастват с 1 014,1 млн. лв., а приходите от помощи и дарения – с 260,2 млн. лева. В частта на неданъчните приходи основно се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2019 г. са в размер на 38 749,4 млн. лв., което е 83,7 % от годишния разчет[1]. За сравнение разходите по КФП за същия период на 2018 г. бяха в размер на 32 913,1 млн. лева. Номиналното нарастване спрямо същия период на предходната година се дължи на по-високия размер на капиталовите разходи (поради по-високите разходи по националния бюджет, вкл. разходите, свързани с реализирането на инвестиционния проект за придобиване на нов тип боен самолет за българските ВВС, както и по сметките за средства от ЕС), разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г., индексирането на пенсиите от юли 2019 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.) и други.   Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към 30.11.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 1 135,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към ноември 2019 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец декември 2019 г.   [1] Разчети към ЗИД на ЗДБРБ за 2019 г. (Обн., ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019  г.)http://www.minfin.bg/bg/news/10872http://www.minfin.bg/bg/news/10872Fri, 29 Nov 2019 17:24:00 +0200По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет, салдото по КФП на касова основа към месец октомври 2019 г. е положително в размер на 1 082,5 млн. лв. (0,9 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 216,9 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 134,4 млн. лева. Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП към октомври 2019 г. са в размер на 36 318,5 млн. лв. или 82,8 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година приходите, помощите и даренията по КФП нарастват номинално с 3 705,6 млн. лв., в т.ч. данъчните и неданъчните приходи - с 3 421,5 млн. лв. (11,0 %) и постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) - с 284,1 млн. лева. Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 29 091,7 млн. лв., което представлява 84,2 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 5 171,9 млн. лв. или 78,8 % от предвидените в разчетите за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 14 222,2 млн. лв., което е 86,5 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 9 349,8 млн. лв. или 86,3 % от планираните. Приходите от акцизи възлизат на 4 637,4 млн. лв. (87,0 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 194,7 млн. лв. или 82,2 % от годишните разчети. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 026,6 млн. лв. или 87,8 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 8 671,1 млн. лв., което представлява 83,5 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 5 442,9 млн. лв., което представлява 82,1 % от годишните разчети. При неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизма за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда към октомври 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г. Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 783,8 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2019 г. възлизат на 35 236,0 млн. лв., което е 76,1 % от годишните разчети. Номиналното нарастване на разходите спрямо същия период на предходната година се дължи на по-високия размер на капиталовите разходи (поради по-високите разходи по националния бюджет, вкл. разходите, свързани с реализирането на инвестиционния проект за придобиване на нов тип боен самолет за българските ВВС, както и по сметките за средства от ЕС), разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г., индексирането на пенсиите от юли 2019 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.), увеличение на разходите за субсидии и други. Нелихвените разходи са в размер на 33 558,8 млн. лв., което представлява 76,1 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към октомври 2019 г. са в размер на 28 365,2 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 5 162,9 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 30,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 586,2 млн. лв. или 87,6 % от планираните за 2019 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.10.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 1 090,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Размерът на фискалния резерв към 31.10.2019 г. е 10,0 млрд. лв., в т.ч. 9,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 октомври 2019 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.http://www.minfin.bg/bg/news/10870http://www.minfin.bg/bg/news/10870Fri, 29 Nov 2019 16:26:00 +0200Дългът на подсектор „Централно управление“[1] към края на октомври 2019 г. възлиза на 11 981,4 млн. евро. Вътрешните задължения са 2 973,4 млн. евро, а външните  9 008,0 млн. евро. В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП)[2] възлиза на 19,8 %, като делът на вътрешния дълг е 4,9 %, а на външния дълг – 14,9 %. В структурата на дълга на подсектор „Централно управление“ в края на периода вътрешните задължения заемат дял от 24,8 %, а външните – от 75,2 %. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 октомври  2019 г. е в размер на 70,8 млн. евро. Вътрешните гаранции са 33,9 млн. евро, а външните – 36,9 млн. евро. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“ / БВП е в размер на 0,1 %. Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг (ЗДД), официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на октомври 2019 г. достига до 11 209,4 млн. евро или 18,5 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Вътрешните задължения са в размер на 2 801,6 млн. евро, а външните – в размер на 8 407,8 млн. евро.  Държавногарантираният дълг през октомври 2019 г. възлиза на 898,1 млн. евро. Вътрешните гаранции са 33,9 млн. евро, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП - 1,5 %. Бюлетинът е публикуван в категория „Статистика”/„Месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“.   Забележка: Съгласно чл.36, ал.3 от Закона за публичните финанси (в сила от 01.01.2014 г. обн. ДВ. бр.15 от 15.02.2013 г., изм. ДВ. бр.95 от 8.12.2015г., изм. и доп. ДВ. бр.43 от 7.06.2016 г., ДВ бр.91 от 14.11.2017 г.), считано от м. юни 2016 г. МФ публикува месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. Информация за размера, структурата и динамиката на държавния и държавногарантирания дълг (поет по реда на ЗДД), публикувана до м. май 2016 г. в бюлетин „Държавен дълг“, се съдържа в новото издание в приложението на стр. 12.    [1] Дълг на подсектор „Централно управление" е дългът на подсектор „Централно управление" съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25.05.2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност. Списък на единиците, които освен държавните органи и институции са включени в подсектор „Централно управление", съгласно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (ЕСС 2010) и ръководството за държавен дълг и дефицит на Евростат (ЕК).   [2] По прогнозни данни за БВП, съгласно есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите за 2019 г.http://www.minfin.bg/bg/news/10837http://www.minfin.bg/bg/news/10837Thu, 31 Oct 2019 17:36:00 +0200По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец септември 2019 г. е положително в размер на 1 264,5 млн. лв. (1,1 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 205,7 млн. лв. и по европейските средства в размер на 58,8 млн. лева. Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП към септември 2019 г. са в размер на 32 797,9 млн. лв. или 74,8 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година приходите, помощите и даренията по КФП нарастват номинално с 3 634,3 млн. лв., в т.ч. данъчните и неданъчните приходи - с 3 224,6 млн. лв. (11,6 %) и постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) - с 409,7 млн. лева. Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 26 096,2 млн. лв., което представлява 75,5 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 4 660,2 млн. лв. или 71,0 % от предвидените в разчетите за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 12 758,7 млн. лв., което е 77,6 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 8 416,5 млн. лв. или 77,7 % от планираните. Приходите от акцизи възлизат на 4 136,7 млн. лв. (77,6 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 172,7 млн. лв. или 72,9 % от годишните разчети. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 927,7 млн. лв. или 79,3 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 7 749,6 млн. лв., което представлява 74,7 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 4 954,9 млн. лв., което представлява 74,8 % от годишните разчети. При неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизма за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда към септември 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г. Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 746,8 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2019 г. възлизат на 31 533,4 млн. лв., което е 68,1 % от годишните разчети. Номиналното нарастване на разходите спрямо същия период на предходната година се дължи както на извършените разходи по бюджета на Министерството на отбраната по инвестиционен проект за придобиване на нов тип боен самолет за Военновъздушните сили на Република България, така и на по-високия размер на разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г., индексирането на пенсиите от юли 2019 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.), увеличение на разходите за субсидии и други. Нелихвените разходи са в размер на 29 954,3 млн. лв., което представлява 67,9 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към септември 2019 г. са в размер на 25 337,8 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 4 588,7 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 27,8 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 581,6 млн. лв. или 86,9 % от планираните за 2019 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 997,5 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Размерът на фискалния резерв към 30.09.2019 г. е 10,14 млрд. лв., в т.ч. 10,12 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,02 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 септември 2019 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.http://www.minfin.bg/bg/news/10835http://www.minfin.bg/bg/news/10835Thu, 31 Oct 2019 11:02:00 +0200Дългът на подсектор „Централно управление“[1] към края на септември 2019 г. възлиза на 11 956,7 млн. евро. Вътрешните задължения са 2 934,7 млн. евро, а външните  9 022,0 млн. евро. В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП)[2] възлиза на 19,7 %, като делът на вътрешния дълг е 4,8 %, а на външния дълг – 14,9 %. В структурата на дълга на подсектор „Централно управление“ в края на периода вътрешните задължения заемат дял от 24,5 %, а външните – от 75,5 %. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 30 септември  2019 г. е в размер на  73,0 млн. евро. Вътрешните гаранции са 33,8 млн. евро, а външните – 39,1 млн. евро. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,1 %. Съгласно водения от МФ, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг (ЗДД), официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на септември 2019 г. достига до 11 188,0 млн. евро или 18,4 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Вътрешните задължения са в размер на 2 766,2 млн. евро, а външните – в размер на 8 421,8 млн. евро.   Държавногарантираният дълг през септември 2019 г. възлиза на 902,0 млн. евро. Вътрешните гаранции са 33,8 млн. евро, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП - 1,5 %. Бюлетинът се намира в раздел „Статистика”/„Месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“.   Забележка: Съгласно чл.36, ал.3 от Закона за публичните финанси /в сила от 01.01.2014 г. обн. ДВ. бр.15 от 15.02.2013 г., изм. ДВ. бр.95 от 8.12.2015г., изм. и доп. ДВ. бр.43 от 7.06.2016 г./, считано от м.юни 2016 г. МФ публикува месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. Информация за размера, структурата и динамиката на държавния и държавногарантирания дълг /поет по реда на ЗДД/ и публикувана до м. май 2016 в бюлетин „Държавен дълг“, в новото издание се съдържа в приложението на стр. 12.    [1] Дълг на подсектор "Централно управление" е дългът на подсектор "Централно управление" съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25.05.2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност. Списък на единиците, които освен държавните органи и институции са включени в подсектор "Централно управление", съгласно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (ЕСС 2010) и ръководството за държавен дълг и дефицит на Евростат (ЕК), може да бъде намерен ТУК [2] По прогнозни  данни за БВП, съгласно есенната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите за 2019 г.http://www.minfin.bg/bg/news/10833http://www.minfin.bg/bg/news/10833Fri, 25 Oct 2019 17:08:00 +0300Публикувани са законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2020 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2020-2022 година, която представлява мотивите към законопроекта. В актуализираната бюджетна прогноза са представени средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година. Запазва се въведеният с АСБП за периода 2019-2021 г. нов подход за включване в съдържанието на прогнозата на повече информация при представянето на разходните политики, с акцент върху ключовите индикатори за измерване на степента на изпълнението им. Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС. Запазват се целите за бюджетното салдо, заложени в средносрочната бюджетна прогноза (СБП) за периода 2020-2022 г. – достигане до балансирана бюджетна позиция през 2020 г. и запазването ѝ през следващите години. Целта за постигане и поддържане на балансиран бюджет остава непроменена в продължение на няколко поредни цикъла на подготовка на бюджета. Приходните и разходните политики в прогнозата са продължение на заложените в СБП за периода 2020-2022 г., като за надграждането с нови са взети предвид както макроикономическите аспекти, така и фискалните възможности за осигуряване на финансиране на приоритетните сектори и за реализиране на хоризонтални мерки, засягащи бюджетната сфера. И при приходите, и при разходите за периода 2020-2022 г., изразени като процент от БВП, се наблюдава тенденция на спад от 36,9 % до 35,0 %, а в номинален размер стойностите на тези показатели се увеличават, като от 46,827 млрд. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 50,143 млрд. лв. през 2022 година. Основните цели на данъчната политика са повишаване на приходите от данъци, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Приоритетите на данъчната политика са съобразени с дадената от Съвета на Европейския съюз специфична препоръка към България за подобряване на събираемостта на данъците. В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица, което допринася за повишаване на икономическия растеж и има положително влияние върху търсенето и предлагането на труд. Приоритетите на Бюджет 2020, които надграждат вече заложените в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта приоритети и допускания за развитие на секторните и хоризонталните политики, са: образованието, здравеопазването, отбраната, пенсионната политика и политиката по доходите. Образование. През 2020-2022 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители. Навлизането на млади и високообразовани хора в образователната система неминуемо ще се отрази положително върху качеството на придобитите знания и умения на учениците. Насърчаването на зрелостниците с високи образователни резултати да получат педагогическо образование и да постъпват на работа в образователната система е сред приоритетните мерки, реализирането на които ще позволи да се преодолее очакваният недостиг на педагогически специалисти. В сектор „Образование“ ще продължи реализацията на мерките, целящи подобряване на социалния статус на учителите, като за тази цел ще бъдат предоставяни ежегодно допълнителни средства в размер на 360 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал. Целта е през 2021 г. да бъде постигнато удвояване, спрямо 2017 г., на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти. Здравеопазване. Основните приоритетни направления в областта на здравеопазването през тригодишния период са осигуряване на финансова устойчивост и обезпеченост на здравната система, с цел подобряване здравето на населението, повишаване и поддържане качеството на живот чрез намаляване на преждевременната смъртност и заболеваемостта, както и преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на функционално взаимодействие между отделните нива на медицинска помощ. Изграждането на Национална здравна информационна система, посредством използване на нови технологии в областта на електронното здравеопазване, е сред приоритетите, с които се цели подобряване на качеството и ефективността на процесите в системата на здравеопазване. Отбрана. През периода 2020-2022 г. политиката, провеждана от правителството в областта на отбраната, продължава да е приоритетна. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на приетите от Народното събрание инвестиционни проекти. Относителният дял на капиталовите разходи към общите разходи за отбрана е над 20-процентния критерий на НАТО. Разходите за отбрана са съобразени с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 година. Пенсионна политика. Предвижда се от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., да се увеличават с 6,7 % (процент, определен по т.нар. „швейцарско правило” на чл. 100 от КСО), като от 1 юли през 2021 г. и 2022 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, също се осъвременяват по „швейцарското правило”. За периода 2020-2022 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва в размер на 1,2. Политика по доходите. Освен вече предвиденото в СБП от пролетта на тази година увеличение на размера на минималната работна заплата (от 1 януари 2020 г. на 610 лв., от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази и през 2022 г.), в настоящата прогноза е заложена мярка за 2020 г. за увеличение с 10 % на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, което ще има отражение върху заплащането на заетите в бюджетния сектор. С това се създава възможност, на база на увеличения размер на разходите за персонал, да се увеличат индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати. За периода 2020-2022 г. осигурителната политика предвижда увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно в размер на                 610 лв. за 2020 г. и 650 лв. за 2021 г. и 2022 г., както и увеличение на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 400 лв. на 610 лв. от началото на 2020 година. Равнищата на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии от 2019 г. се запазват, като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под размера на минималната работна заплата за 2020 г. – 610 лева. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се запазва в размер на 3 000 лева. Основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в проекта на ЗДБРБ за 2020 г. са в общ размер 4,203 млрд. лева. Предвиденото увеличение, спрямо приетите със ЗДБРБ за 2019 г., е с 456,8 млн. лв., от тях за: общата субсидия за делегираните от държавата дейности – с 418,8 млн. лв.; изравнителната субсидия – с 13 млн. лв.; трансферите за зимно поддържане и снегопочистване – с 5 млн. лв.; целевата субсидия за капиталови разходи – с 20 млн. лева. С Бюджет 2020 са предвидени промени в механизмите за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища. Премахва се изравнителният компонент, който осигурява достигнатия размер на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване през предходната година, с цел постигане на обективно съответствие между средствата и натуралните показатели за всяка конкретна община. Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, социално, икономическо и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика. Въз основа на допусканията, при прогнозно положително нетно дългово финансиране за периода 2020-2022 г., се запазва тенденцията за намаляване на съотношението на държавния дълг спрямо прогнозното ниво на БВП от 18,6 % към края на 2019 г. до 17 % в края на 2022 година. В контекста на провежданата бюджетна политика и прогнозите за темпа на растеж на БВП за периода 2020-2022 г., нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 19,8 % до 18,2 % от БВП или между 25,1-26,1 млрд. лева. Прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. и водещата позиция на Република България сред 28-те държави членки на ЕС по отношение на ниското ниво на дългова тежест.http://www.minfin.bg/bg/news/10832http://www.minfin.bg/bg/news/10832Fri, 25 Oct 2019 14:57:00 +0300Министерството на финансите информира инвестиционната и академичната общност в България, че Европейската комисия обяви покана за изразяване на интерес към заинтересованите лица за присъединяване към Форум на високо ниво (High-level Forum) за Съюз на капиталовите пазари (Capital Markets Union). Предвидено е Форумът да бъде експертна група, съставена от високо квалифицирани представители на финансовия сектор, както и международно признати експерти и учени, които ще се занимават с работата по бъдещите политики на Съюза на капиталовите пазари. От Форума се очаква да подпомага Европейската комисия като изготви целеви политически препоръки за бъдещи действия в областта на Съюза на капиталовите пазари, за да се гарантира, че гражданите и предприятията имат достъп до пазарите на капитали в ЕС при равни условия и независимо от тяхното географско местоположение. Европейската комисия приканва заинтересованите лица да подават заявлението си за участие до 7 ноември 2019 г. Изборът на членовете на групата ще се проведе на база на получените кандидатури, като се очаква Форумът да започне работа на 26 ноември 2019 година. Съюзът на капиталовите пазари е водещ проект, стартиран от Европейската комисия под председателството на Жан-Клод Юнкер, и цели разработване и интегриране на капиталовите пазари в ЕС, така че те да помогнат за подкрепа на стабилен, базиран на иновации и устойчив икономически растеж. Повече информация за Плана за действие за Съюз на капиталовите пазари, включително инициативите, и мерките, предприети до момента, можете да намерите тук: https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/growth-and-investment/capital-markets-union_bg Информация за поканата за изразяване на интерес, заявленията, лицата за контакт, както и съобщение за медиите, са публикувани на следните адреси на интернет страницата на Европейската комисия: https://ec.europa.eu/info/publications/cmu-high-level-forum_bg, както и на https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/mex_19_6062#10 Допълнителна информация за последните инициативи, свързани с развитието на Съюза на капиталовите пазари, както и доклад на неформална работна група на високо ниво, можете да намерите тук: https://www.nextcmu.eu/publications/http://www.minfin.bg/bg/news/10828http://www.minfin.bg/bg/news/10828Mon, 21 Oct 2019 14:39:00 +0300Публикувана е Есенната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите за периода 2019-2022 г. Документа можете да видите тук.http://www.minfin.bg/bg/news/10826http://www.minfin.bg/bg/news/10826Sun, 20 Oct 2019 09:37:00 +0300Министърът на финансите Владислав Горанов се срещна с новия управляващ директор и председател на Изпълнителния съвет на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева. Срещата се състоя по време на редовните годишни срещи на Съветите на управителите на Групата на Световната банка и на МВФ, които се провеждат  в периода 18-20 октомври 2019 г. във Вашингтон, САЩ. Това е първата официална среща между двамата, след като Кристалина Георгиева беше избрана да застане начело на МВФ на 25 септември 2019 година. В рамките на разговора бяха обсъдени глобалното икономическо развитие и възможностите за насърчаването му, както и приоритетите в областта на икономическата политика в световен мащаб за осигуряване на по-силен и устойчив растеж. Министър Горанов се срещна и с Аксел ван Тротсенбърг, управляващ директор „Операции“ в Световната банка, който пое позицията на Кристалина Георгиева в Банката. По време на срещата беше дадена висока оценка на установеното от близо три десетилетия партньорство между България и СБ. Обсъдени бяха също така възможности за издигане статута на страната ни в Групата на Световната банка, включително чрез донорско участие в Международната асоциация за развитие.        http://www.minfin.bg/bg/news/10816http://www.minfin.bg/bg/news/10816Wed, 02 Oct 2019 11:18:00 +0300Месечният обзор за развитието на българската икономика е публикуван. Представена е динамиката на основните макроикономически показатели, с данни до 17 септември 2019 г. Целия анализ можете да видите тук.http://www.minfin.bg/bg/news/10813http://www.minfin.bg/bg/news/10813Mon, 30 Sep 2019 19:24:00 +0300На база на предварителни данни и оценки към септември 2019 г. се очаква превишението на приходите над разходите по консолидираната фискална програма (КФП) да бъде в размер на 1 266,6 млн. лв. (1,1 % от прогнозния БВП). Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите и помощите по КФП към септември 2019 г. се очаква да бъдат в размер на 32 808,7 млн. лв., което е 74,8 % от годишния разчет. Спрямо деветмесечието на 2018 г. приходите по КФП нарастват с 3 645,1 млн. лв., като ръст се отчита както при данъчните и неданъчните приходи, така и при постъпленията в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС. Ръстът при данъчните приходи е в размер на 2 125,1 млн. лв., неданъчните приходи нарастват с 1 111,0 млн. лв., а приходите от помощи и дарения – с 409,1 млн. лева. В частта на неданъчните приходи основно се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2019 г. са в размер на 31 542,1 млн. лв., което е 68,1 % от годишния разчет[1]. За сравнение разходите по КФП за деветмесечието на 2018 г. бяха в размер на 26 500,9 млн. лева. Номиналното нарастване спрямо същия период на предходната година се дължи на по-високия размер на капиталовите разходи (основно поради разходите, свързани с реализирането на инвестиционния проект за придобиване на нов тип боен самолет за българските ВВС), разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г., индексирането на пенсиите от юли 2019 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.) и други. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 997,5 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към септември 2019 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец октомври 2019 г.   [1] Разчети към ЗИД на ЗДБРБ за 2019 г. (Обн., ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019  г.)http://www.minfin.bg/bg/news/10811http://www.minfin.bg/bg/news/10811Mon, 30 Sep 2019 17:02:00 +0300По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец август 2019 г. е положително в размер на 1 112,6 млн. лв. (1,0 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 016,9 млн. лв. и по европейските средства в размер на 95,6 млн. лева. След приемане на Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2019 г. и ратифицирането от Народното събрание на международните договори за закупуване на самолети F-16 Block 70, въоръжение и свързаните с него системи за дългосрочна експлоатация и поддръжка, както и цялостна подготовка на пилоти и помощен персонал, през месец август Министерството на отбраната преведе сумата в размер на 1,2 млрд. щатски долара по сметка на правителството на САЩ. С това българската страна изпълни ангажимента си по договорите, сключени по проекта за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ за Военновъздушните сили на Република България и започна тяхното практическо изпълнение. Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП към август 2019 г. са в размер на 29 305,8 млн. лв. или 66,8 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година приходите, помощите и даренията по КФП нарастват номинално с 3 330,0 млн. лв., в т.ч. данъчните и неданъчните приходи - с 3 031,9 млн. лв. (12,3 %) и постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) - с 298,1 млн. лева. Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 23 256,2 млн. лв., което представлява 67,3 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 4 291,5 млн. лв. или 65,4 % от предвидените в разчетите за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 11 204,2 млн. лв., което е 68,2 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 7 401,8 млн. лв. или 68,3 % от планираните. Приходите от акцизи възлизат на 3 616,3 млн. лв. (67,8 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 153,3 млн. лв. или 64,7 % от годишните разчети. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 869,5 млн. лв. или 74,3 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 6 890,9 млн. лв., което представлява 66,4 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 4 463,4 млн. лв., което представлява 67,3 % от годишните разчети. Следва да се отбележи, че при неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизма за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда към август 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г. Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 586,2 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към август 2019 г. възлизат на 28 193,3 млн. лв., което е 60,9 % от годишните разчети. Номиналното нарастване на разходите спрямо същия период на предходната година се дължи както на извършените през месец август разходи по бюджета на Министерството на отбраната по инвестиционен проект „Придобиване на нов тип боен самолет“ за Военновъздушните сили на Република България, така и на по-високия размер на разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г., индексирането на пенсиите от юли 2019 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.), увеличение на разходите за субсидии и други. Нелихвените разходи са в размер на 26 820,1 млн. лв., което представлява 60,8 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към август 2019 г. са в размер на 22 525,3 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 4 270,9 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 23,8 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 469,5 млн. лв. или 70,2 % от планираните за 2019 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.08.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 903,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Размерът на фискалния резерв към 31.08.2019 г. е 10,3 млрд. лв., в т.ч. 10,0 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 август 2019 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.http://www.minfin.bg/bg/news/10806http://www.minfin.bg/bg/news/10806Mon, 30 Sep 2019 14:21:00 +0300Дългът на подсектор „Централно управление“[1] към края на август 2019 г. възлиза на 11 971,3 млн. евро. Вътрешните задължения са 2 944,1 млн. евро, а външните 9 027,2 млн. евро. В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП)[2] възлиза на 20,3 %, като делът на вътрешния дълг е 5,0 %, а на външния дълг – 15,3 %. В структурата на дълга на подсектор „Централно управление“ в края на периода вътрешните задължения заемат дял от 24,6 %, а външните – от 75,4 %. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 август 2019 г. е в размер на 74,1 млн. евро. Вътрешните гаранции са 33,4 млн. евро, а външните – 40,7 млн. евро. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,1 %. Съгласно водения от МФ, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг (ЗДД), официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на август 2019 г. достига до 11 193,2 млн. евро или 19,0 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Вътрешните задължения са в размер на 2 766,2 млн. евро, а външните – в размер на 8 427,0 млн. евро. Държавногарантираният дълг през август 2019 г. възлиза на 912,4 млн. евро. Вътрешните гаранции са 33,4 млн. евро, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП - 1,5 %. Бюлетинът се намира в раздел „Статистика”/„Месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. Забележка: Съгласно чл.36, ал.3 от Закона за публичните финанси /в сила от 01.01.2014 г. обн. ДВ. бр.15 от 15.02.2013 г., изм. ДВ. бр.95 от 8.12.2015г., изм. и доп. ДВ. бр.43 от 7.06.2016 г./, считано от м.юни 2016 г. МФ публикува месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. Информация за размера, структурата и динамиката на държавния и държавногарантирания дълг /поет по реда на ЗДД/ и публикувана до м. май 2016 в бюлетин „Държавен дълг“, в новото издание се съдържа в приложението на стр. 12.   [1] Дълг на подсектор "Централно управление" е дългът на подсектор "Централно управление" съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25.05.2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност. Списък на единиците, които освен държавните органи и институции са включени в подсектор "Централно управление", съгласно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (ЕСС 2010) и ръководството за държавен дълг и дефицит на Евростат (ЕК), може да бъде намерен ТУК   [2] По прогнозни данни за БВП, съгласно пролетната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите за 2019 г.http://www.minfin.bg/bg/news/10803http://www.minfin.bg/bg/news/10803Tue, 17 Sep 2019 10:37:00 +0300Министърът на финансите Владислав Горанов участва в неформална среща на икономическите и финансови министри и управители на централни банки, което се проведе на 13 и 14 септември 2019 г. в  Хелзинки, Финландия. С резултатите от заседанието може да се запознаете в бюлетина „Основни икономически и политически решения в ЕС“.