19.06.2020 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

КОЛЕГИ МИНИСТРИ,                                                            

         В изпълнение на горепосочената разпоредба, в началото на 2015 г.  в Министерството на финансите беше разработена концепция за облагане на хазартната дейност в България, включваща: анализ на действащия режим на облагане в страната, европейското законодателство в областта на облагане на хазартната дейност и анализ на моделите на облагане на хазартната дейност в други държави членки на Европейския съюз и трети страни.

         Анализът на практиката на облагане на хазартната дейност в 8 държави членки на ЕС с най-развит хазартен пазар (Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Испания, Италия, Малта, Франция) показа много голямо разнообразие, като в тях се използва комбиниран подход на облагане, включващ данък върху хазартната дейност, данък върху печалбата и лицензионни такси - т.е. подобен на действащия в България режим на облагане.

         Разнообразието в облагането е както по отношение на различните видове хазартни игри, така и по отношение на начина на организиране на хазартната игра – по традиционен начин или онлайн, предвид обстоятелството, че няма единен европейски подход в облагането на хазартната дейност и липсват препоръки на Европейската комисия за подхода на облагане. Всяка държава членка на ЕС сама избира какъв да бъде моделът на данъчно облагане, съобразен със спецификите и регулациите на националния пазар на хазартни игри.

         При анализа се очертаха няколко основни тенденции, свързани с облагането на хазарта в държавите членки на ЕС:

1. Облагането с данък на брутната печалба (разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби) е предпочитаният модел на облагане на хазарта от държавите членки на ЕС, считайки го за по-ефективен в сравнение с облагането с данък на залозите.
2. Данъчната ставка е в зависимост от данъчната основа. Когато данъчна основа е брутната печалба, ставката на данъка е в по-висок размер (от 15 до 25 %) или по прогресивна скала в зависимост от размера на брутната печалба. Когато данъчна основа са получените залози, ставката е по-ниска (от 2 до 8 %).
3. Режимът на облагане с данък върху залозите в повечето случаи е запазен за хазартните игри, организирането на които е държавен монопол.
4. Традиционният хазарт по принцип се облага с по-висока ставка от онлайн залаганията, но се наблюдава тенденция на уеднаквяване на данъчните ставки за хазартните игри, независимо от начина на тяхното организиране (по традиционен начин или онлайн).

         В разработената концепция беше предложен нов режим на облагане на хазартната дейност в България, включващ: облагане на хазартните игри с данък върху хазартните игри, облагане на хазартната дейност с корпоративен данък и заплащане на лицензионни такси, включващи първоначална такса за издаване на лиценз и годишна лицензионна такса за поддържане на лиценз. 

         Във връзка с този нов режим на облагане на хазартната дейност бяха изготвени предложения за промени в ЗКПО, ЗДДФЛ и Закона за хазарта, заедно с мотиви и оценка на въздействието.

         Моделът на облагане на брутната печалба е ефективен инструмент за намаляване дела на нелегалната хазартна дейност. Намаляването на нелегалния пазар води до увеличаване на бюджетните приходи, до по-добра защита на участниците в хазартни игри, както и до по-ефективна борба и превенция на хазартната зависимост. Също така повечето държави членки на ЕС са променили режима на облагане на хазартната дейност в посока замяна на данъка върху залозите с данък върху брутната печалба.

         Едновременно с това следва да се отбележи, че моделът на облагане, включен в концепцията, изисква въвеждането на сложна система, която, от една страна, да се ползва от организаторите на хазартни игри за определяне на брутната печалба като данъчната основа за облагане и на дължимите данъци и такси, а от друга страна, - от приходната администрация за осъществяване на ефективен превантивен, текущ и последващ контрол, което от своя страна би довело до значително увеличаване на административната тежест за бизнеса и разходите за администриране.

         Необходимо е да се отчита и обстоятелството, че облагането на хазартната дейност в България винаги е във фокуса на общественото внимание и всяка промяна в модела на облагане подлежи на различни интерпретации дали това е най-подходящият и справедлив модел за хазартния пазар в страната, поради което разработената концепция и нов модел на облагане на хазартната дейност не бяха представени на Народното събрание и беше запазен действащият модел на облагане на хазарта в България, който в много голяма степен се доближава до моделите на облагане на хазартната дейност в европейските държави с най-развит хазартен пазар и е съобразен със спецификите на националния пазар.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!