08.11.2019 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИВАНОВ,

            Управлението и финансовите резултати на публичните предприятия са отговорност на съответните отраслови министри, които упражняват правата на държавата в капитала им. В правомощията им е да дефинират и контролират изпълнението на определени секторни политики от страна на съответните дружества, като дружествата разполагат с оперативна самостоятелност относно текущата си дейност. В случая МРРБ одобрява бизнес програмата на дружествата за средносрочен период от 3 или 5 години при стратегия за развитие и финансови параметри, гарантиращи генериране на положителни финансови резултати и подобряване на финансовото състояние

            Държавата, респ. Министерството на финансите, няма задължение и изграден механизъм да финансира публични предприятия, вкл. ВиК дружества с мажоритарно държавно участие, също така да покрива натрупани или текущи загуби и/или да погасява просрочени задължения на публични дружества, ако изпаднат във финансово затруднение. Всеки случай на отделно решение за предоставяне на държавна подкрепа трябва да бъде съобразен с възможностите на бюджета и с режима на държавните помощи.

            Безспорно, ВиК секторът, като един регулиран сектор, в места, в които с години са натрупвани неефективност и загуби, изпитва затруднение. За съжаление, дружеството в Шумен е едно от тях. При натрупаните инфраструктурни проблеми и неефективно управление, без да реферирам към кой период, и сключването на неизгодни договори са довели до относително тежко финансово състояние, което, от една страна, е обективно заради спецификата на района, от друга – е субективно заради качеството на управление в определени периоди. Според мен, и съм готов да участвам в такъв дебат с колегите от МРРБ, трябва да постигнем някакъв механизъм за солидарно разпределение на ефективността на битовото питейно водоснабдяване. Някои ВиК дружества, които поради естествени причини, например Бургас, огромен брой консуматори на относително малка територия с плътна и лесна за поддържане инфраструктура, по естествен път постигат икономия от мащаба и добри финансови резултати. Други, които покриват например Добрич или Шумен, които поради спецификите на териториално разпределение на водоизточниците, имат съвсем различни обективни финансови показатели и нямат възможност да се справят лесно при спазване на принципа за социална поносимост на цената на водоснабдяването. Според мен е редно да се помисли – това е моя идея и не ангажирам МРРБ и правителството с нея – за създаването на някаква холдингова структура, която да помага за балансирано преразпределение на положителните и отрицателните ефекти в сектора, а защо да не се помисли и за някаква твърда компонента в ценообразуването на питейната вода, с която да се изгради фонд за инвестиране там, където това е трудно за конкретното търговско дружество – защото все пак те са търговски дружества, които работят под регулацията на КЕВР, но в края на краищата хората си плащат водата и би трябвало икономическият модел да работи така, че тези дружества да са жизнеспособни. Още повече, че всички средства, които инвестираме по линия на европейските фондове, изискват устойчивост и предполагат такъв бизнес модел на тези търговски дружества, който да даде възможност тази инфраструктура да продължава да се поддържа в следващите години и то без определен краен срок, т.е. инвестициите в сектора трябва да се генерират от самия бизнес модел. Знам за проблемите в Шумен, многократно сме ги коментирали с МРРБ, готов съм да участвам в дебат за цялостна реформа и изграждане на механизъм за устойчиво развитие на ВиК сектора с идеи, а ако някой ден се стигне до такова решение – и с механизми на държавна подкрепа, но повтарям – има дружества, които са добре, защото обективно са добре и добре са управлявани, но има и такива, които заради човешкия фактор и натрупани грешки изпитват проблеми.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!