08.03.2019 г.

Относно: Направени изменения и допълнения на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Нека първо да Ви поздравя с празника на жената и майката, за тези от вас, които празнуват днес.

Референцията към всички промени, които през последните години направихме за събираемостта на данъчните приходи, най-лесно се измерва с 50 процентното им увеличение спрямо края на 2014 г., близо 14 млрд. повече – нещо, което далеч надхвърля темповете на нарастване на икономиката, и в този смисъл показва, че заедно с Вас сме успели да постигнем добри резултати. Тази реформа, която правим при отчитането на продажбите с изменението на Наредба Н-18, е проект, който е сравнително амбициозен и стартира в средата на миналата година. Във Вашето питане коректно се представиха основните изменения, които се правят в Наредбата.

Ние извършихме допитване чрез НАП до 16 браншови, работодателски и професионални организации, имащи отношение към процесите, свързани с въвеждане в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. Членовете на тези организации са търговци, извършващи продажби на близо 100 000 работни места и приблизително същия брой фискални устройства, чрез които се отчитат продажби в търговски обекти. Проучването е проведено през февруари 2019 г. с цел изследване на готовността на бизнеса да изпълни в първоначално предвидения срок – 31.03.2019 г., залегналите в наредбата изисквания по отношение на фискалните устройства и софтуерите за управление на продажбите в търговски обекти (СУПТО). От получената информация може да се направи следното обобщение:

1. Над 80 % от анкетираните търговци използват софтуер за управление на продажбите в търговските си обекти.
2. Над 90 % от анкетираните посочват, че не могат да спазят предвидения в наредбата срок – 31.03.2019 г., като чай-често изтъкваните причини са: липса на пазара на достатъчно голям избор от фискални устройства; липса на готовност на производителите и внедрители на софтуер да разработят и доставят системи, отговарящи на новите изисквания; необходимост от комуникация с чуждестранни лица – разработчици на софтуер; необходимост от тестване, обучение на персонала и не на последно място – недостиг на технологично време за внедряване на новите софтуери.

Редом с технико-технологичните въпроси организациите на бизнеса поставят въпроси, най-общо свързани с: гаранции за опазване на конфиденциалността на информацията от страна на НАП; гаранции за непрекъсваемост на процеси заради евентуални затруднения в комуникацията със сървърите на НАП, особено в чувствителни сфери като здравеопазване и търговия с горива; специфики на дейността, осъществявана от електронни магазини; специфични случаи на СУПТО, части от които са произведени от мултинационални корпорации и др.

След анализа, който направихме, сроковете, които предлагаме да се прилагат, са:  

1. За регистрираните по ЗДДС компании, които не ползват софтуер, а отчитат продажбите си само на касов апарат, срокът остава непроменен. Вече над 50 000 индивидуални касови апарати са подменени и отговарят на изискванията на Наредбата. Срокът за тези компании остава до 31 март 2019 г.
2. По отношение на всички търговци, независимо от това дали са или не са регистрирани по ЗДДС, но използват софтуер за управление на продажбите, сме предложили удължаване на срока до 30 септември 2019 г. Дотогава те ще могат да продължат да ползват сегашните си фискални устройства и софтуер, но не по-късно до тази дата. Имахме многократни срещи с представителите на бизнеса и ги уверихме, че това е максималният срок, който можем да си позволим.
3. Търговците без регистрация по ЗДДС запазват изначално предвидения в измененията срок – 30 юни 2019 г.

Тези изменения, а и някои други, сме качили на страницата на Министерството на финансите за обществено обсъждане.

Какви са очакванията МФ и НАП от тази промяна?   

По съвсем консервативни оценки почти половин милиард лева се губи ежегодно от некоректно отчитане на продажби и обороти.  Над 330 млн. лева от тях са от неплатени данъци и осигуровки в т.нар. кешови икономически сектори (заведения, барове, дискотеки, търговия на дребно с храни, облекла, места за настаняване и др.). Останалите над 160 млн. лв. са неплатени публични задължения от търговци, извършващи продажби през електронни магазини – т.нар. електронна търговия.

Един от основните приоритети е повишаването на бюджетните приходи и намаляването на сивата икономика не само заради фискалните ефекти, а и заради подобряването на справедливостта в икономиката и намаляването на нелоялната конкуренция.   

В този смисъл, изпълняваните мерки за осигуряване на стабилност в отношенията по регистрацията, отчитането и софтуерното управление на извършваните доставки и продажби са част от последователната политика на правителството по отношение борбата със сивата икономика, в съответствие със заложените приоритети в Програмата на правителството 2017 – 2021 г.

Мерките в тази насока включват и дейности по усъвършенстване на нормативната уредба и повишаване ефективността на контрола по отношение укриването на продажби, което е едно от проявленията на сивата икономика. За повишаване на бюджетните приходи и изсветляване на сенчестата икономика се реализират както законодателни промени, така и редица административни мерки.  Конкретни стъпки в тази посока са направени с промените в Наредба № Н-18/2006 г., изразяващи се в:

- Изпращане в реално време на данни в НАП за всички издадени фискални бонове, което ще осигури възможност за своевременен автоматизиран контрол върху отчитането на приходите в търговските обекти;

- Отпечатване на QR код на всеки фискален бон, което ще предостави възможност всеки гражданин да провери неговата истинност и изпращането му към сървърите на НАП. За целта е разработено и безплатно се разпространява мобилно приложение на НАП, достъпно за потребители на смартфони;

- Въвеждане на изисквания към софтуерите за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО), към техните производители/разпространители, както и към търговците, които ги използват в дейността си. Липсата на регулация в тази област беше използвана както от търговците, така и от производителите на софтуер, които в отговор на изискванията на пазара предоставяха допълнителна функционалност в софтуерите си, осигуряваща укриването на приходи от продажби. Съгласно новите изисквания софтуерите трябва да управляват всички фискални устройства в търговския обект. Максимално се ограничава възможността за укриване на приходи от извършваните продажби, предвид изискванията към функционалността на софтуерите.  Тук най-малък технически пример, който мога да дам, е, че се премахва възможността за издаване на т.нар. служебни бонове, които досега маскираха и имитираха издаването на фискални касови бележки.

- Въвеждане на изисквания към лицата, извършващи продажби чрез търговски   обект – електронен магазин. Собствениците им следва да подадат в НАП определена информация за електронния магазин, част от която ще бъде публична – НАП ще поддържа публичен електронен списък с електронни магазини. В случай че в електронния магазин се използва софтуер за управление на продажбите, той също трябва да отговаря на изискванията на наредбата.

В заключение следва да се отбележи, че резултатите от извършваните текущи анализи и периодични оценки на предпоставките и индикаторите за проявление на сенчестата икономика и нейното въздействие върху размера на данъчните приходи в държавния бюджет показват устойчива тенденция за положителна промяна. Но все още сме далеч от средните стойности в ЕС – в този смисъл усилията трябва да продължат. Не случайно след срещата с бизнеса, на която анонсирахме продължаването на срока на Наредба Н-18 можах да цитирам, че има курорти с целогодишно действие, в които средният осигурителен доход на 4- и 5-звездни хотели е под 500 лв., което смятам за неадекватно на реалните пазарни ситуации и очевидно е индикации за отбиване на обороти и за поддържане на неформално икономика.

Благодаря за вниманието!

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪПРОСИ

1. Публикуваният проект на НИД на Наредба № Н-18/2006 г. на Интернет страницата на Министерството на финансите освен удължаване на сроковете, в които търговците следва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата, предвижда ли и други промени?

Предложените промени основно произтичат от въведената в ЗДДС възможност при извършване на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният бон, регистриращ продажбата, да се генерира и в електронен вид и да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен такъв (чл. 118, ал. 3). Във връзка с тази регламентация с проекта на наредба се предлага въвеждане на функционално изискване към фискалните устройства за генериране на фискален бон в електронен вид, който да може да се предостави на електронен адрес на лицето.

Промяната е възможност за задължените лица по техен избор да предоставят фискалния бон в електронен вид, вместо на хартиен носител. Така, използвайки съвременните технологични възможности, свързани с начина на комуникация, лицата, осъществяващи дейност чрез електронен магазин, ще могат да предоставят на своите клиенти документа, доказващ регистрираната продажба на закупената стока, съответно услуга, по електронен път.

В изпълнение на чл. 118, ал. 19 от ЗДДС се въвеждат разпоредби, които регламентират реда за вписване и заличаване от публичния електронен списък на електронните магазини, както и неговото съдържание.

С проекта се предвиждат и предложения, чиято цел е прецизиране на действащи разпоредби, както и в изпълнение на Решение № 704 на Министерския съвет от 05.10.2018 г. за приемане на мерки за трансформация на модела на административното обслужване.

Друго предложение, качено за обществено обсъждане, е промяна и въвеждане на допълнителни образци на  фискални/служебни бонове с илюстративна цел, както и прецизиране на действащите.          

С въвеждането на електронен фискален бон се цели облекчаване на дейността на икономическите оператори, извършващи търговска дейност в интернет, като им се предоставя възможност за генериране и изпращане на електронна касова бележка на електронния адрес на купувача.

2. Казвате, че едно от основните притеснения на бизнеса е свързано с гаранции за опазване на конфиденциалността на информацията от страна на НАП. Какви мерки в тази насока са предприети?

Трябва да направим първата уговорка, че Националната агенция за приходите и понастоящем има неограничен достъп до информация за бизнес процесите при данъчно-задължените лица. И опасенията, че ще откраднем някоя гурме рецепта от ресторант, са, меко казано, наивни. Само показват притесненията и страха на тези оператори, които досега са си позволявали да спестяват част от това, което се полага на фиска. НАП за целите на осъществявания контрол за спазването на данъчното и осигурителното законодателство, обработва лични данни при съблюдаване на принципите за законосъобразност, пропорционалност на обработваните лични данни и за обработване на лични данни за конкретни, точно определени и законни цели.

По отношение на НАП, като администратор на лични данни, са налице основания за обработване на лични данни, предвидени по чл. 4 от Закона за защита на личните данни, респективно чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, и Агенцията е предприела необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от неправомерен достъп или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. Издадени са и се прилагат редица вътрешноведомствени актове, регламентиращи правила за работа със защитена информация и правила за достъп до информационните ресурси на Агенцията. Достъпът до информацията и системите на НАП се предоставя съгласно съответните правила, с цел допускане на потребителите за изпълнение само на необходимото във връзка с техните служебни задължения. Всички служители на НАП, които имат достъп до конфиденциална информация, са длъжни да я използват само за целта, за която информацията е събрана.

Осъществява се контрол за спазването на  въведените специални изисквания и правила за достъп и работа със защитена информация, в т.ч. и лични данни. При констатиране на злоупотреби и/или нерегламентирани достъпи, се предприемат действия за  реализиране на отговорност (дисциплинарна, административна, наказателна) съгласно действащата нормативна уредба.

Не смятам, че обемът, с който сега НАП борави с информация, и това, което допълнително ще получава като данни за продажбите, ще направи така че НАП да разполага с твърде много информация и да създава предпоставки за злоупотреба с нея. По-скоро от това, което е обосновано като притеснение на икономическите оператори, които досега са се изкушавали да укриват оборот, е, че това вече, след прилагането на новата Наредба, ще е почти невъзможно.