Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Изслушване на министъра на финансите Кирил Ананиев, относно изпълнението на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и равнището и структурата на фискалния резерв към 31 март 2021 г.

21.04.2021 г.

Уважаема госпожо председател,

Уважаеми дами и господа народни представители,

 

Във връзка с поставените въпроси ще представя накратко основните параметри по текущото изпълнение по КФП към края на месец март 2021 г. Информацията е изготвена на база предварителни данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет, като окончателните данни ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на следващата седмица.

Ето накратко и основните бюджетни параметри:

По предварителни данни приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към март 2021 г. са в размер на 11 348,1 млн. лв. (23,8% от годишния разчет). Съпоставени със същия период на предходната година, когато приходите в бюджета все още не бяха засегнати от негативните ефекти от избухването на пандемията от COVID-19 в България, постъпленията към март 2021 г. нарастват с 370,8 млн. лв. (3,4%).

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8 830,3 млн. лв., което представлява 23,8% от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от данъци и осигурителни вноски нарастват с 249,6 млн. лв. (2,9%) спрямо отчетените за първото тримесечие на предходната година. Върху данъчните приходи оказват влияние приетите законодателни промени в крайните срокове за подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), както и за внасяне на корпоративния данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби (графикът беше преместен от 31 март на 30 юни 2021 г.). През 2020 г. предвид предприетите бързи мерки, свързани с началото на пандемията, също бе удължен срокът по ЗКПО, но една част от данъчно задължените лица вече бяха подали годишна данъчна декларация за 2019 г., както и внесли изравнителна вноска по корпоративния данък в регламентирания срок – 31.03.2020 година. Приходите от преки данъци са в размер на 1 263,2 млн. лв. или 18,1% от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 4 402,7 млн. лв. (25,8% от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 3 126,8 млн. лв. (27,9% от планираните). Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 827,8 млн. лв., което представлява 24,2 % от разчетените за годината. България въведе едни от най-либералните режими по отношение на ограничаване дейността на стопанските субекти, поради което имаме една добра събираемост на данъчните приходи.

Неданъчните приходи са в размер на 1 814,1 млн. лв., което представлява 27,5 % от годишните разчети, а приходите от помощи и дарения са в размер на 703,7 млн. лева.

Разходите по консолидираната фискална програма към март 2021 г. са в размер на 11 967,5 млн. лв., което е 22,8 % от годишния разчет. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 9 550,9 млн. лева. Значителният ръст на разходите през първото тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан от една страна с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени незначителни по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато през първото тримесечие на 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите и политиките в социалната сфера, заложени в одобрения ЗДБРБ за 2021 г.

Най-значителен принос за нарастването на разходите през първото тримесечие на 2021 г. имат разходите, свързани с мерките за борба с COVID-19 и преодоляване на социално-икономическите последствия от пандемията. Извършените разходи по мерки за предотвратяване разпространението на COVID-19 и лечението на заболелите, мерки за подкрепа на бизнеса и социални мерки за периода от 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г. са в размер на 1,345 млрд. лв., в т.ч. 0,6 млрд. лв. за подкрепа на домакинствата, 0,4 млрд. лв. за органите за държавно управление, натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19 и 0,3 млн. лв. за подкрепа на бизнеса. За Ваша информация от началото на пандемията до 31.03.2021 г. са извършени разходи, свързани с  мерките за борба с COVID – 19 в размер на 5,1 млрд. лв., от които за подкрепа на домакинствата – 1,8 млрд. лв., за подкрепа на бизнеса – 2,2 млрд. лв. и за органите за държавно управление, натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19 – 1,1 млрд. лева. Ако трябва да се върнем отново към първо тримесечие на 2021 г., принос за нарастване на разходите за субсидии за нетърговски предприятия имат плащанията по мярката „60/40“ (165 млн. лв.), мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други. В частта на разходите за пенсии са изразходени 314,2 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до март. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредната епидемиологична обстановка, вкл. разходи за ваксини, медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно нетно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други. Освен това, през първото тримесечие на текущата година е изпълнена част от инвестиционната програма на Министерството на отбраната, в т.ч. по Актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“ – 150,0 млн. лв.; проектиране и изграждане на редица обекти във военни формирования от Военновъздушните сили, като част от изграждането на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет – 26,5 млн. лв.; реализация на инвестиционен проект „Модернизация на Т-72 за нуждите на танковите формирования от Сухопътни войски“ – 28,7 млн. лв., както и разходи на МРРБ за текущ ремонт и поддръжка, вкл. зимно поддържане, в размер на 207,7 млн. лв.; разходи за лихви по обслужването на държавния дълг в размер на 318,8 млн. лв. и други.

По предварителни данни на Министерството на финансите към края на месец март салдото по консолидираната фискална програма е отрицателно в размер на 619,4 млн. лв. (0,5% от прогнозния БВП), при планиран с разчетите към ЗДБРБ за 2021 г. дефицит по КФП за годината в размер на 4,9 млрд. лв.

Отчетните данни показват, че за период от 5 години (от 2010 г. до 2014 г. включително) бюджетното салдо по КФП към края на всяко първо тримесечие на годината е отрицателно (за 2010 г. дефицитът по КФП за тримесечието достига близо 1,7 млрд. лв.). Тези данни показват категорично, че негативните ефекти за фиска след шока от икономическата и финансовата криза от 2008-2009 г. продължават дълго. В тази връзка наблюдаванато през настоящата година влошаване на бюджетното салдо след шока за икономиката от пандемията през 2020 г. и началото на 2021 г. е до голяма степен очаквано от икономическите анализатори. Текущо през годината дефицитът също е динамична величина, върху който влияние оказват, както текущото изпълнение на приходите, така и усвояването на разходите. Предварителните прогнози дават основание да се очаква, че към края на месец април отчетеният дефицит към март е възможно да се свие, което означава достигане на близко до балансирано салдо за първите четири месеца на годината.

Като имаме предвид, че първото тримесечие на 2021 г. е най-тежкото във връзка с третата вълна на COVID – 19, постигнатият резултат от 0.5% от БВП на дефицит за първо тримесечие на 2021 г. и очакванията ни за близко до балансирано салдо към 30.04.2021 г., ни дават основание, ако няма усложнения на епидемичната обстановка, да изпълним поетите ангажименти със ЗДБРБ за 2021 г. При усложняване на обстановката, България,  както и всички страни от ЕС, ще трябва да предприемат допълнителни мерки, в резултат на което ще е необходима актуализация на бюджета, извършване на допълнителни разходи и поемане на допълнителен дълг.

 

Отговор на въпрос от ПГ на ГЕРБ-СДС относно изпълнението на ангажиментите на Република България преди присъединяването към Валутен механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз, вкл. и последващи ангажименти действия и процес на подготовка за влизане в еврозоната

 

Уважаема госпожо председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

На 29 юни 2018 г. България изпрати писмо до Еврогрупата, в което изрази готовността си да участва в Единния механизъм за надзор чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка и да се присъедини към ERM II. В това писмо заявихме официално намерението си за едновременно присъединяване към Валутно-курсов механизъм ІІ (ERM2) и Банковия съюз, като последното се осъществява чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ), с оглед участието на страна в Единния надзорен механизъм. Писмото включваше и поети ангажименти от страна на България за реформи в определени области на политиката. Писмото е достъпно на страниците на МФ и на Съвета на ЕС.

Нашето намерение получи политическата подкрепа на Еврогрупата на нейното заседание от 12 юли 2018 г., за което бяхме информирани с писмо от председателя на Еврогрупата от 24 юли 2018 г. Документацията отново е публична и може да се намери на интернет страниците на МФ и на Съвета на ЕС.

В съответствие с поетите ангажименти беше одобрен План за действие от Министерския съвет (27 август 2018 г.), съдържащ мерки в отговор на намеренията на България да се присъедини към ERM II и Банковия съюз. Той също е достъпен на интернет страницата на МФ. Мерките за реформи по различните области на политики включваха хармонизиране на правната рамка за устройството и дейността на БНБ с изискванията на законодателството на Европейския съюз, както и засилване на рамката на надзора в банковия и небанковия финансов сектор; подобряване на макропруденциалната рамка и тази на несъстоятелността; засилване на рамката за борба с изпирането на пари и модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия и не на последно място ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране.

След усилена работа на всички институции и успешното изпълнение на ангажиментите, което бе положително оценено от европейските институции и държавите членки, българският лев се включи във Валутен механизъм II и България установи тясно сътрудничество в рамките на Банковия съюз, считано от 10 юли 2020 г. Правителството прие последващи ангажименти, които страната следва да изпълни до присъединяването си към еврозоната. Най-общо те представляват естествено продължение и надграждане на вече предприетите мерки, както и на продължаващите реформи в областите небанков финансов сектор, рамка за управление на държавните предприятия, рамка по несъстоятелността и рамка за борба с „изпирането на пари“.

Подготовка за еврозоната

След присъединяването на българския лев към Валутен механизъм II през юли 2020 г. процесът по присъединяването на България към еврозоната навлезе в заключителната си фаза, което наложи възстановяване на работата на създадения още през 2015 г. Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната. С това на практика беше поставено началото на практическата подготовка на страната ни за приемане на единната европейска валута с целева дата – 1 януари 2024 г.

В тази връзка, през март тази година правителството прие промени в Постановление №168 на Министерския съвет за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната, които промени са насочени към осигуряването на по-добра координация на подготвителния процес по успешното въвеждане на еврото в страната.

На Координационния съвет са възложени следните по-важни задачи:

  • Да организира и координира практическата подготовка на страната ни за членство в еврозоната;
  • Да разработи до 30 юни 2021 г. проект на Национален план за въвеждане на еврото, с индикативен срок за членство в еврозоната от 1 януари 2024 г;

Бих искал да обърна внимание, че Националният план е основният стратегически документ в процеса на подготовка на дадена страна за членство в еврозоната. С него се предначертава пътят, който страната ни трябва да извърви, за замяна на националната валута с еврото. В плана се разписват принципите, сценариите, основните мерки, които трябва да се извършват в отделни области с оглед въвеждането на еврото.

Процесът по разработването на проект на национален план е в напреднала фаза. Усилията са насочени към спазване на срока, заложен в ПМС №168, а именно до края на месец юни тази година проектът на национален план да е готов и да бъде изпратен за одобрение от Министерския съвет.

 

Отговор на въпрос от ПГ на „Има такъв народ“ относно размера на фискалния резерв

 

Уважаема госпожо председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

 

С висока степен на убеденост към края на април бюджетът ще бъде близо до балансиран. Според мен, на базата на днешните изчисления и анализи, дефицитът може да се движи от минус 100 млн. лв. до плюс 100 млн. лв. излишък. Но по понятни причини – и това е ясно на всички икономисти – това ще се случи в края на април, когато излязат последните данни от постъпленията на приходите и извършването на разходите. Към днешна дата фискалният резерв на държавата е 8,5 млрд. лв., от които 8 млрд. лв. са в БНБ, а останалите са в търговски банки. Няма как да се вади една цифра само от периода от 2 до 9 април, тъй като през този период се извършват само разходи, а не постъпват приходи. Вие знаете какви са сроковете за деклариране на данъците – започват от 13-то и 14-то число на месеца и приключват в края на същия месец. Така че информацията, която беше изнесена, е некоректна, някой се е заблудил. Към днешна дата фискалният резерв на държавата е 8,5 млрд. лв.

Що се отнася до концесията на Летище София, да, тя постъпи във фискалния резерв, знаете и нейния размер – 660 млн. лв. Бяхме поели предварителни ангажименти с нея да извършим някои много важни разходи, свързани с транспортния сектор, но понеже тази вноска закъсня, тези разходи бяха направени с бюджетни средства и това се явява едно възстановяване на разходите, които държавата предварително е направила. В тези 8,5 млрд. лв. има Сребърен фонд в размер на 3,3 млрд. лв., тези пари са по отделна сметка, от създаването му досега не сме си позволили една стотинка да бъде взета от него и да се финансират други разходи. Всичко останало са средства, които могат временно да бъдат използвани за покриване на разходите в бюджета. Това е, съвсем простичко казано, представете си една банка, в която има влогове на граждани – тези влогове се използват от банката, за да финансира други свои разходи. За всеки от тези разходи във фискалния резерв има аналитична отчетност.

 

Отговор на въпрос ПГ на „БСП за България“ относно допълнителните разходи, извършени с решение на Министерския съвет през първото тримесечие на 2021 г.

 

Уважаема госпожо председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

 

От началото на пандемията до 31 март т. г. са похарчени 5,1 млрд. лв. разходи за икономически мерки за справяне с пандемията, от  които споменах и трите направления – мерки за домакинствата 1,8 млрд. лв.; мерки за подкрепа на бизнеса – 2,2 млрд. лв.; мерки за органите на държавното управление, натоварени с овладяване на пандемията – 1,1 млрд. лв. От началото на годината разходите по тях са 1,345 млрд. лв., в т.ч. 0,6 млрд. лв. за подкрепа на домакинствата, 0,4 млрд. лв. за органите за държавно управление, натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19 и 0,3 млн. лв. за подкрепа на бизнеса. От началото на годината, понеже стана въпрос какви разходи са направени от държавния бюджет, са предоставени 976 млн. лв. от централния бюджет – от тях 716 млн. лв. са предварително планирани за точно определени и конкретни разходи. Допълнителните разходи, които са дадени чрез преструктуриране на централния бюджет, са в размер на 260 млн. лв. При мен са всички постановления, които правителството е приело. Ако имате възможност да ги прочетете, ще видите, че вътре става въпрос за отпускане на средства за довеждащи и вътрешноградски водопроводи, за ремонт, строителство и саниране на детски градини и училища, за улици в населени места, за изграждане и ремонт на пътища между населени места. Всичко това е изключително важно за жизнения стандарт на българските граждани, отидете в тези населени места, срещнете се с хората, които живеят там и ги попитайте дали са имали нужда от тези средства и дейности, които държавата е финансирала. Те ще Ви отговорят. На въпроса защо тези разходи не са планирани ще отговоря така – през годината винаги възникват обстоятелства, ние трябва да се справим с последиците от тези неблагоприятни явления и тогава държавата преструктурира на базата на подреденост и приоритетите си.

        

Отговор на въпрос от ПГ на ДПС относно социалните плащания в държавния бюджет за 2021 г.  

 

Уважаема госпожо председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Уважаеми господин Адемов,

 

Благодаря Ви за това, че съобщихте колко ще бъде дефицитът в края на годината – той наистина е 4,9 млрд. лв. и това е едно хубаво сравнение. След изтичане на първото най-тежко тримесечие и четвъртия месец на годината ние сме на балансиран бюджет или около него, което показва, че добре се управляват финансите на държавата. По отношение на социалните плащания и пенсиите, така, както работи бюджетът и както се изпълняват приходите, мога да гарантирам, че всички тези социални плащания ще бъдат изплатени на правоимащите до края на годината и няма никакъв риск. Те са изключително важни за нас, това са пенсионерите, социално слабите, хората, които се намират в период на безработица, въобще всички, които са пострадали или от пандемията, или от други фактори. Заявявам, че при така разработения бюджет и текущото изпълнение на приходите няма риск и опасност за социалните плащания.

Аз като финансов министър наблюдавам внасяните в НС законопроекти, навсякъде се говори за разходи в огромни размери – милиарди – без да се говори как те да бъдат покрити. Това обаче означава много голям дефицит, общата сума на предложените в НС до момента разходи е 13 млрд. лв., което означава допълнителен дефицит от 10 %. Нали знаете, че това означава изтегляне на дълг, който трябва да се връща. Затова когато се разглеждат тези проекти на закони, трябва да има финансова обосновка за източника, който ще покрие тези разходи.

 

Отговор на въпрос от ПГ на „Демократична България“ относно календара на емисиите през 2021 г.

 

Уважаема госпожо председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

 

Защо не изтеглихме част от планирания заем с нова емисия досега е добър и професионален въпрос, върху който аз и моите колеги от МФ разсъждаваме много. Знаете, че лимитът за новопоет дълг през тази година е в размер на 4,5 млрд. лв., ние до този момент сме изтеглили само 800 млн. лв., т.е. има сериозен ресурс, който да се тегли до края на годината. Две са причините, поради които не направихме нова емисия – първата е, че в момента фискалният резерв има достатъчно ресурс, за да можем да се справим с текущите разходи през пролетните и летните месеци, през този период, като изключим пандемията, разходите обикновено са с по-нисък темп. Втората причина е, че не искаме в края на мандата на това правителство да емитираме, защото ако трябваше сега да го направим, трябваше да емитираме поне половината това, което остава до края на годината, затова преценихме, че е по-добре това да го направи следващото правителство на база на своята програма, приоритети и от уважение към хората, които ще ни заместят в управлението на държавата. Няма как да имаш 8,5 млрд. лв. фискален резерв, да ги държиш на отрицателна лихва в БНБ, а в същото време на излизаш на международните пазари и да теглиш дълг, който ти носи лихва за обслужване. Това, според мен е нередно и сме преценили, че изтегленият до момента дълг от 800 млн. лв. и този фискален резерв са достатъчни за следващите месеци.

 

Отговор на въпрос от ПГ на „Изправи се! Мутри вън!“ относно фискалната политика на правителството

 

Уважаема госпожо председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

 

Имайте предвид, че емисията от 5 млрд. лв., изтеглени миналата есен, бяха в рамките на ресурса, който ми позволява закона за бюджета за 2020 г. и бяха отчетени от всички наши партньори и международни финансови институции като един от най-сполучливите емисии, които са изтеглени от страна-членка на ЕС през миналата година. Тези пари влизат във фискалния резерв и са за покриване на дефицита по бюджета за миналата година, както и за текущите плащания по дълга и за изпълнение на задължението в края на годината фискалният резерв да възлиза на не по-малко от 4,5 млрд. лв.

Що се отнася до т. нар. ревизия, нека съответните органи да направят проверки, защото много пъти са ни проверявали досега никога не са открити нарушения. В името на колегиалността и добрите взаимоотношения нека да говорим след проверките.

 

Отговор на въпрос от ПГ на ГЕРБ-СДС относно визията на МФ за управлението на държавния дълг

 

Уважаема госпожо председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Правителствената политика по управление на държавния дълг, като важна съставна част от фискалната политика, е насочена към поддържане на макроикономическа стабилност и запазване фискалната устойчивост на страната. Последователното и ефективно управление на държавния дълг през целия период от края на 2014 г. до март 2021 г. допринесе за запазване на водещата позиция на Република България сред страните от ЕС с най-ниска задлъжнялост, като страната ни заема трето място, а от 2019 г. – второ място. 

Съгласно последните публикувани през месец януари 2021 г. от Евростат данни за трето тримесечие на 2020 г., стойността на показателя консолидиран дълг на сектор „Държавно управление” / БВП за България възлиза на 25,3 % от БВП, което нарежда страната ни на второ място само след Естония (18,5%). Това ниво е не само далеч под горния праг на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %, но е и значително под средните нива за страните от Еврозоната – 97,3 % и за всички страни от ЕС – 89,8 %.

В следствие на избухването и бързото разпространение на пандемията с COVID-19 и променените в тази връзка фискални цели по отношение на бюджетното салдо в контекста на влошените допускания за външната и вътрешната икономическа среда, по предварителни данни се очаква към края на 2020 г. дългът на сектора да възлезе на около 29,7 млрд. лв., а стойността на съотношението консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“ / Брутен вътрешен продукт до 25,0 %.

Ниското ниво на дълга на сектор „Държавно управление“ осигурява дългосрочното изпълнение на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %.

Делът на държавния дълг,  като компонент на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“, възлиза на около 9 3% към края на 2020 г., което е предпоставка за доминантното значение на политиката по управление на държавния дълг.

От края на 2014 г. до март 2021 г. нетното номинално увеличение на размера на държавния дълг възлиза на около 5,7 млрд. лв. (от 22,1 млрд. лв. към 31.12.2014 г. на 27,8 млрд. лв. към 31.03.2021 г.). За същия период относителният дял на държавния дълг към БВП намалява от 26,3 % към 31.12.2014 г. на 22,3 % към 31.03.2021 г., което представлява намаление с 4,0 пр. п.  Динамиката на държавния дълг от края на 2014 г. до 31 март 2021 г. е резултативна величина от емитираните държавни ценни книжа на вътрешния пазар, пласмента на еврооблигации в рамките на средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, усвоените средства по външни заеми от международни финансови институции в общ размер на 22,0 млрд. лв. и извършените погашения по държавния дълг в размер на 16,3 млрд. лв.

С цел осигуряване на максимална гъвкавост при осъществяване на емисионната политика и предвид  големият размер на падежиращия дълг през 2015 г., респ.  потребността от осигуряване на дългови източници за финансиране на бюджетните дефицити и поддържане на определени нива на фискалния резерв, се наложи необходимостта от предприемането на действия по подготовка и създаване през месец февруари 2015 г. на Глобална средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари. Програмата беше основана чрез ратифициране от страна на Народното събрание на Договора за дилърство, Договора за агентство и Акта за поемане на задължения с лимит на програмата в размер на 8 000 000 000 евро или равностойността им в други валути. През 2020 г., съгласно чл. 68, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., лимитът на програмата е увеличен от 8 000 000 000 евро на 10 000 000 000 евро.

В съответствие с условията на основната програма, в рамките на дълговите ограничения на ЗДБРБ за 2015 г., 2016 г. и 2020 г. са емитирани еврооблигации с общ обем от 7,644 млрд. евро (или 76 % от общия лимит на програмата), като оставащият обем по програмата е в размер на 2,356 млрд. евро. (24% от общия лимит на програмата).

 

Отговор на въпрос от ПГ на „Има такъв народ“ относно изплатени заплати в държавната администрация

 

Уважаема госпожо председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

 

Не само че заплатите на работещите в публичния сектор се изплащат редовно, но и знаете, че тази година предприехме политика по доходите, като увеличихме възнагражденията на работещите в публичния сектор с 10 %. Не искам да се връщам назад през миналата година, когато възнагражденията на работещите в сектор здравеопазване и в социалната сфера бяха увеличени с 30 %. Получават редовно заплатите си и няма никакъв проблем.

 Ние имаме план на взаимоотношенията с ЕК за парите, които ще получим и парите, които трябва да разходваме и да отчетем. Този план се изпълнява, ние сме в непрекъсната комуникация с тях и няма проблем със средствата, които ни се предоставят от ЕС.

 

Отговор на въпрос от ПГ на „БСП за България“ относно размера и структурата на фискалния резерв и разходите на правителството, одобрени в постановления на Министерския съвет

 

Уважаема госпожо председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Салдото на бюджета към април ще бъде балансирано или около него след първите  най-тежки месеци на годината и високите нива на заболеваемост. На база на предприетите мерки се очаква през следващите месеци тези нива да спаднат, но така или иначе при предвиденото от нас изпълнение на бюджета ние ще завършим годината в рамките на одобрения от НС ЗДБРБ за 2021 г. Безспорно ако епидемичната обстановка се влоши, всички държави ще предприемат мерки за актуализация на своите бюджети. Вече две държави в Европа го направиха, защото на заседание на Съвет ЕКОФИН се договорихме всички страни да направят проектобюджетите си с включени мерки до края най-много на второто тримесечие на годината. Така че не само ние, но и всички страни членки са предвидили ресурсите си за противоепидемични мерки до средата на годината. Така че не е срамно, ако пандемията продължи, да се направи и съответна актуализация, но не с тези проекти, които в момента са внесени в НС, защото тогава трябва да търсим дългове, не бих искал да предричам в какви размери, които ще се изплащат десетилетия напред. Защото Вашите проекти са за милиарди левове без да има един лев за справяне с пандемията, а решаване на редица социални въпроси, които са поставяни години наред.

На този етап при това състояние на бюджета и на фискалния резерв, на приходите и на разходите не се налага актуализация на бюджета. Вече казах, че това би се наложило при влошаване на епидемичната обстановка и осигуряване на допълнителни средства по всички тези социални и икономически мерки, които ще трябва да продължат до края на годината. Аз лично съм убеден, че такава актуализация трябва да бъде предложена от следващото правителство, тъй като то си има своя програма, може да промени част от философията на настоящия бюджет. Но приетият бюджет го изпълняваме в рамките на одобрения дефицит.

Що се отнася до парите, които са изхарчени от МС – няма една стотинка, похарчена повече от одобреното от НС с бюджета за тази година. Вече казах, че целият списък с постановленията е тук, може да го видите, по-голямата част са предварително предвидени в централния бюджет разходи, тъй като има редица събития, при които за да се предоставят средства, трябва първо да се подадат натуралните показатели. Например, хората на хемодиализа имат право на безплатен транспорт, този разход не може да го предвидим предварително по бюджета на дадена община, тъй като не се знае броят на хората, които имат нужда, нито къде ще отидат на хемодиализа. Такива са 75 % от допълнително извършените разходи.

 

Отговор на въпрос от ПГ на ДПС относно движенията по фискалния резерв през последните месеци

 

Уважаема госпожо председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

 

Фискалният резерв няма как да се движи по график за същия период както предишни години, тъй като най-малкото през предходни години не е имало пандемия. Неслучайно няколко пъти казах какъв огромен ресурс заделя държавата през тази и миналата година за посрещане на социално-икономическите мерки. Нормално е през втората половина на месеца да постъпват данъчноосигурителните приходи в бюджета – и това се случва всеки месец. Затова не трябва да се учудваме, че за няколко дни са влезли над 1 млрд. лв. приходи. Освен това Вие знаете, че ние преместихме авансовите вноски на корпоративния данък през юни и тогава се очаква значителен ресурс. Самият бюджетен процес има своята специфика както в приходната, така и в разходната част и когато правим анализи и сравнения, трябва да познаваме динамиката на този процес, върху която голямо отражение имат графиците на разходите през месеца. Считам, че размерът на фискалния резерв на този етап не създава притеснения и проблеми за нормалните разходи на публичния сектор и вървим по график по изпълнението на бюджета за 2021 г.

 

Отговор на въпрос от ПГ на „Демократична България“ относно събираемост на приходите от хазартна дейност

 

Уважаема госпожо председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

 

По разбираеми причини в момента не мога да Ви кажа точното число на възстановените средства, но мога да Ви кажа, че процесът върви и тази сума вече не е 8 млн. лв. Ще направя справка и лично ще Ви се обадя. В конкретния случай трябва да се има предвид, че се водят съдебни дела, които трябва да приключат с определено решение, за да могат да бъдат внесени тези пари като приход в бюджета.

 

Отговор на въпрос от ПГ на „Изправи се! Мутри вън!“ относно необходимостта от актуализация на бюджета на НЗОК

 

Уважаема госпожо председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

 

При разработването на бюджета за 2021 г. специално внимание беше обърнато върху бюджета на здравеопазването, тъй като знаехме, че това са хората, които първи ще посрещнат нуждаещите се граждани. За работещите на първа линия бяха осигурени необходимите средства, както и за лекарства, с които се лекуват всички европейски граждани, осигурени са средства за целия обем ваксини, които очакваме да получим до средата на лятото. Според мен ресурсът, с който разполага НЗОК, ще стигне за извършване на действащите в момента разходи, като разбира се отчита и ходът на пандемията.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация