Отговор на парламентарен въпрос от Румен Гечев и Георги Свиленски - народни представители от ПГ на "БСП за България", относно "Нова концепция за облагане на хазартните игри“, декларирана от министъра на финансите Владислав Горанов през месец март 2016 г.

19.06.2020 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

КОЛЕГИ МИНИСТРИ,                                                            

         В изпълнение на горепосочената разпоредба, в началото на 2015 г.  в Министерството на финансите беше разработена концепция за облагане на хазартната дейност в България, включваща: анализ на действащия режим на облагане в страната, европейското законодателство в областта на облагане на хазартната дейност и анализ на моделите на облагане на хазартната дейност в други държави членки на Европейския съюз и трети страни.

         Анализът на практиката на облагане на хазартната дейност в 8 държави членки на ЕС с най-развит хазартен пазар (Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Испания, Италия, Малта, Франция) показа много голямо разнообразие, като в тях се използва комбиниран подход на облагане, включващ данък върху хазартната дейност, данък върху печалбата и лицензионни такси - т.е. подобен на действащия в България режим на облагане.

         Разнообразието в облагането е както по отношение на различните видове хазартни игри, така и по отношение на начина на организиране на хазартната игра – по традиционен начин или онлайн, предвид обстоятелството, че няма единен европейски подход в облагането на хазартната дейност и липсват препоръки на Европейската комисия за подхода на облагане. Всяка държава членка на ЕС сама избира какъв да бъде моделът на данъчно облагане, съобразен със спецификите и регулациите на националния пазар на хазартни игри.

         При анализа се очертаха няколко основни тенденции, свързани с облагането на хазарта в държавите членки на ЕС:

  1. Облагането с данък на брутната печалба (разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби) е предпочитаният модел на облагане на хазарта от държавите членки на ЕС, считайки го за по-ефективен в сравнение с облагането с данък на залозите.
  2. Данъчната ставка е в зависимост от данъчната основа. Когато данъчна основа е брутната печалба, ставката на данъка е в по-висок размер (от 15 до 25 %) или по прогресивна скала в зависимост от размера на брутната печалба. Когато данъчна основа са получените залози, ставката е по-ниска (от 2 до 8 %).
  3. Режимът на облагане с данък върху залозите в повечето случаи е запазен за хазартните игри, организирането на които е държавен монопол.
  4. Традиционният хазарт по принцип се облага с по-висока ставка от онлайн залаганията, но се наблюдава тенденция на уеднаквяване на данъчните ставки за хазартните игри, независимо от начина на тяхното организиране (по традиционен начин или онлайн).

         В разработената концепция беше предложен нов режим на облагане на хазартната дейност в България, включващ: облагане на хазартните игри с данък върху хазартните игри, облагане на хазартната дейност с корпоративен данък и заплащане на лицензионни такси, включващи първоначална такса за издаване на лиценз и годишна лицензионна такса за поддържане на лиценз. 

         Във връзка с този нов режим на облагане на хазартната дейност бяха изготвени предложения за промени в ЗКПО, ЗДДФЛ и Закона за хазарта, заедно с мотиви и оценка на въздействието.

         Моделът на облагане на брутната печалба е ефективен инструмент за намаляване дела на нелегалната хазартна дейност. Намаляването на нелегалния пазар води до увеличаване на бюджетните приходи, до по-добра защита на участниците в хазартни игри, както и до по-ефективна борба и превенция на хазартната зависимост. Също така повечето държави членки на ЕС са променили режима на облагане на хазартната дейност в посока замяна на данъка върху залозите с данък върху брутната печалба.

         Едновременно с това следва да се отбележи, че моделът на облагане, включен в концепцията, изисква въвеждането на сложна система, която, от една страна, да се ползва от организаторите на хазартни игри за определяне на брутната печалба като данъчната основа за облагане и на дължимите данъци и такси, а от друга страна, - от приходната администрация за осъществяване на ефективен превантивен, текущ и последващ контрол, което от своя страна би довело до значително увеличаване на административната тежест за бизнеса и разходите за администриране.

         Необходимо е да се отчита и обстоятелството, че облагането на хазартната дейност в България винаги е във фокуса на общественото внимание и всяка промяна в модела на облагане подлежи на различни интерпретации дали това е най-подходящият и справедлив модел за хазартния пазар в страната, поради което разработената концепция и нов модел на облагане на хазартната дейност не бяха представени на Народното събрание и беше запазен действащият модел на облагане на хазарта в България, който в много голяма степен се доближава до моделите на облагане на хазартната дейност в европейските държави с най-развит хазартен пазар и е съобразен със спецификите на националния пазар.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация