Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

ОТГОВОР НА ВЪПРОС ОТ ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА – НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ ПГ ПП „ГЕРБ“

08.03.2019 г.

Относно: Изпълнение на намеренията на Република България за едновременно присъединяване към Валутно-курсов механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АНГЕЛОВА,

Както коректно отбелязахте, в края на юни 2018 г., след заявка още от първите дни на 2018 г. по повод старта на председателството на Съвета на ЕС от страна на България,  Министерството на финансите и Българската народна банка изпратиха общо писмо до Еврогрупата, Европейската централна банка, държавите от еврозоната и Дания, и Европейската комисия. В това писмо ние заявихме намерението на страната за едновременно кандидатстване във Валутно-курсовия механизъм ІІ и Банковия съюз, като последното се осъществява чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка, с оглед участието на страна в Единния надзорен механизъм. В контекста на заявеното намерение правителството подготви и прие План за действие, включващ мерки по различните области на политики. Мерките обхващат хармонизиране на правната рамка за устройството и дейността на БНБ с изискванията на законодателството на Европейския съюз, както и засилване на рамката на надзора в банковия и небанковия финансов сектор. Също така подобряване на макропруденциалната рамка и тази на несъстоятелността, засилване на рамката за борба с изпирането на пари и модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия и не на последно място ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране.

Какво постигнахме оттогава във връзка с поетите ангажименти?

Изпълнението на Мярка 1 „Банков съюз“ е свързано с промени в законодателството, в т.ч. по отношение на правомощията на Европейската централна банка (ЕЦБ) в периода на тясно сътрудничество.

На 13 декември 2018 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка. Измененията и допълненията постигнаха пълно хармонизиране на правната рамка за устройството и дейността на БНБ с изискванията на законодателството на Европейския съюз и по-конкретно: пълно съответствие по отношение на изискванията за институционална и функционална независимост на БНБ, пълно съответствие по отношение на изискванията за забрана за парично финансиране и привилегирован достъп, както и пълно съответствие по отношение на задължението за опазване на професионалната тайна. Със същия законопроект бяха приети изменения и допълнения на ЗБНБ, които уреждат ролята на ЕЦБ в националната рамка по надзор на кредитните институции и правомощията ѝ в периода на тясно сътрудничество. Предвижда се, че считано от датата, от която започва тясното сътрудничество, БНБ ще спазва насоките и изискванията, издадени от ЕЦБ и ще предприема необходимите мерки за изпълнение на правните актове на ЕЦБ по Регламент (ЕС) № 1024/2013, в това число като издава необходимите административни актове.

По отношение на подготовката за присъединяване към Единния механизъм за преструктуриране е изготвен проект на ЗИД на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, с който се въвеждат разпоредби за установяване на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране. Планира се да финализираме работата и да го одобрим от страна на МС, и да го предложим пред Вас около средата на този месец.  

Към настоящият момент е в процес на извършване на цялостна оценка на шест български банки. Прегледът на качеството на активите и стрес тестът се основават на методологиите, които банковият надзор в ЕЦБ прилага в редовните си цялостни оценки на банките с актуална класификация като значими или с възможност да станат значими. Очаква се резултатите да бъдат публикувани през юли 2019 г.

По отношение на Мярка 2 „Макропруденциален надзор“ е изпълнена с приетите от НС на 13 декември 2018 г. промени в Закона за кредитните институции. С тях се въведоха макропруденциални инструменти, позволяващи налагането на системно ниво на изисквания към кредитополучателите.

По мярка 3 „Небанков надзор“ са изпълнени всички ангажименти и по-конкретно – през ноември 2018 г. Комисията за финансов надзор прие изменения в Наредба № 9 от 19.11.2003 г. за начина и реда за оценка на активите и пасивите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на пенсионноосигурителното дружество, на стойността на нетните активи на фонда, за изчисляване и обявяване на стойността на един дял и за изискванията към воденето на индивидуалните партиди.

През 2018 г. се изготви и утвърди Наръчник за прилагане на надзор, основаващ се на риска върху дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях пенсионни фондове. Той съдържа няколко показателя и процедурите, свързани с модела на допълнително пенсионно осигуряване в Република България, които също се използват от Системата на критериите за категоризация на застрахователните компании според тяхното ниво на риск и систематично значение, както и от Насоките на Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване относно процеса на надзорен преглед, свързан с прилагането на Директивата „Платежоспособност II“.

Във връзка с необходимостта от актуализиране на подзаконовата нормативна уредба в областта на застрахователния надзор през декември 2018 г. КФН прие допълнение и изменение на Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд във връзка с отчетността на застрахователите по Международните счетоводни стандарти за начина и реда за оценка на активите и пасивите на застрахователите и презастрахователите, като са доразвити изискванията относно оценката на някои трудноопределими стойности на активи и се въвеждат изисквания за професионален опит на независимия оценител на притежаваните от застрахователите и презастрахователите недвижими имоти, както и към методите, използвани за тяхната оценка.

Актуализирана е и Методологията за заверка на годишни количествени данни по Регламент (ЕС) 2015/35 във връзка с отчетността на застрахователите по „Платежоспособност ІІ“ с процедури, които одиторите ще трябва да извършат по отношение на оценката на трудноопределими активи при извършване на проверка на балансите на застрахователите и презастрахователите.

По Мярка 4 „Рамка по несъстоятелността“ Министерството на правосъдието изпълнява съвместен проект със Службата за подкрепа на структурни реформи на ЕК и Висшия съдебен съвет. Проектът се изпълнява съобразно планирания график и към момента в процес на подготовка е Рамков доклад относно несъстоятелността и стабилизацията с цел определяне на обхвата на интервенция във връзка с последващия Доклад с препоръки относно несъстоятелността и стабилизацията.

В допълнение към предвидените дейности по мярката „Обучения на обучители, на синдици и доверени лица“ Националния институт на правосъдието разработва самообучителен ресурс – „Наръчник на съдебните процедури за производствата по стабилизация и несъстоятелност“, под ръководството на съдия от Върховния касационен съд.

По отношение на мярка 5 „Рамка за борба с изпирането на пари“ е създадена междуведомствена работна група за адресиране на потенциални проблеми при транспонирането на четвъртата Директива (AMLD 4) на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за транспониране на петата директива (AMLD 5) в същата връзка. В средата на месец януари 2019 г. България изпрати коментари на ЕК в отговор на направената от нея оценка за съответствието. В началото на месец февруари 2019 г. бе предоставен отговор и на допълнителното мотивирано становище на ЕК, като България пое ангажимент за изпращане на допълнителна информация в края на март по същото мотивирано становище. Двата отговора съдържат конкретни ангажименти за извършване на законодателни промени във връзка с въвеждането на четвъртата директива за мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма.

След получаване на отговори от страна на EK българските институции финализираха законопроекта, който е предоставен на депутатите, които са ангажирани с материята, свързана с пране на пари, и се очаква в най-скоро време да стартира процесът на разглеждане в НС.  

Междувременно, напредък се наблюдава и по въвеждането на петата директива за мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма. Законодателните текстове се съгласуват финално в рамките на междуведомствената работна група, като се работи и по актуализирането на таблицата на съответствие с правото на ЕС в тази област. Предстои финализиране на цялостния законопроект и неговото междуведомствено и обществено обсъждане.

По Мярка 6 „Модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики“ изпълняваме съвместен проект със Службата за подкрепа на реформи и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за извършване на преглед и оценка на законодателната, регулаторната и функционална рамка. Този проект се движи съобразно сроковете, като шест от единадесет от заложените етапи са реализирани. Като краен резултат от проекта се очаква да имаме изготвен законопроект за управлението на държавните предприятия, съответстващ на добрите стандарти на ОИСР.

Мярка 7 “Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране” е изпълнена, като НС е ратифицирало Споразумението през есента на 2018 г. и то ще се прилага след присъединяването на България към тясно сътрудничество с ЕЦБ относно банковия надзор.

 

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪПРОСИ

 

  1. Готова ли е България да се присъедини към еврозоната?

Аз съм сигурен, че Вие знаете този отговор, но с оглед повишения обществен интерес смятам, че е добре да го коментираме. Приемането на еврото не е едностранно желание на България, то е задължение на българската държава, произтичащо от Договора за присъединяване към ЕС, като в правния акт няма предвиден конкретен срок за въвеждане на единната валута в страната. Все пак следва да се отчете, че влизането във валутния механизъм е политическо решение и зависи също от склонността на държавите членки за разширяване на еврозоната. България вече повече от 20 г. е в режим на постоянна готовност – с въвеждането на режима на паричен съвет и фиксирането на валутния курс към еврото, т.е. с установяването на валутния борд, икономиката ни абсорбира в голяма степен политиката на ЕЦБ, както и ефектите – позитивни и негативни от участието на България в бъдещо членство в еврозоната.

За да стане част от еврозоната, страната следва да покрие определени критерии, които са дефинирани в Договора от Маастрихт. От гледна точка на степента на готовност на страната ни за присъединяване към еврозоната, България покрива 4 от 5-тте технически критерии – инфлация, бюджетен дефицит, държавен дълг и дългосрочен лихвен процент. Това е констатирано в докладите за конвергенция на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия (ЕК) от 2014, 2016 и 2018 г.

С присъединяването ни към ERM ІІ ще изпълним и петия критерий, който за България, имайки предвид механизма на функциониране на фиксиран валутен курс спрямо еврото, е по-скоро е възприет като формален.  Следва да се има предвид, че 22 години паричният съвет у нас функционира успешно и изпълнението на този критерий не би следвало да представлява проблем. В този смисъл, правителството и БНБ изразяват своята ангажираност до приемането на страната в еврозоната режимът на фиксиран курс да не бъде променян и влизането на България в еврозоната да стане с курс 1,95583 лв. за евро.  

  1. Как ще повлияе еврото на конкурентоспособността на българската икономика?

Българската икономика е по-конкурентоспособна след влизането си в ЕС и по-интегрирана към Единния европейски пазар. В тези 12 г. след присъединяването към ЕС има ясно изразена тенденция на увеличение на българския износ във вноса на ЕС, което е индикатор за повишаване на конкурентоспособността. Страната ни е много добре интегрирана по отношение на износа на стоки за ЕС, спрямо БВП. При износа на услуги към ЕС делът на България отново е по-висок от този за ЕС средно.

Също така има дългосрочен процес на конвергенция на доходите на глава от населението към средното ниво за ЕС. Процесът е движен от по-високите темпове на нарастване на производителността в България спрямо средния темп за ЕС. Като в България се забелязва както увеличение на производителността на труда, така и на общата факторна производителност.

В резултат от процеса на интеграция българската икономика увеличи зависимостта си от икономическото развитие на ЕС и еврозоната по линия на външното търсене. Паричните преводи и компенсации с източник ЕС съставляват над 2 % от БВП, което е индикатор, че голям брой българи работят в държавите от ЕС.

Очакванията са, че както присъединяването към ЕС е повлияло положително на икономическия растеж, така и присъединяването към еврозоната ще окаже въздействие за повишаване на конкурентоспособността.

  1. Ще се покачи ли инфлацията след приемането на еврото?

В страните, които са се присъединили в последните години, или изобщо не се отчита увеличение на инфлацията от приемане на еврото, или инфлационният ефект е минимален и не надхвърля 0,3 %, като основен принос за подобно увеличение на цените идва от „закръгляването“ на цените от продавачите. Дори и в най-лошия случай инфлацията вследствие на прехода към евро е много под един процент. Все пак трябва да се има предвид, че повечето изследвания показват относително по-силен инфлационен ефект върху някои услуги (лични услуги, заведения, битови услуги и др. под.), което съответно означава, че домакинствата и индивидите, които ползват тези услуги,  в по-голяма степен могат да почувстват индивидуално инфлацията в по-голям размер.

Като цяло, естествените процеси за увеличение на благосъстоянието и доходите в икономиката неминуемо ще водят до увеличение и на цените, защото когато един работник в хлебопекарна получава не 300 лв., каквато беше минималната заплата в края на 2014 г., а получава 560 лв. – нормално е тези по-високи трудови разходи да бъдат пренесени в цената на крайния продукт и респективно да бъдат да бъдат отнесени по цялата верига на себестойност. Така че колкото по-богати ставаме, толкова повече ще растат цените.

 

 

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация