ОТГОВОР НА ПИТАНЕ ОТ КРАСИМИР ЯНКОВ – НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ ПГ „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“

23.03.2018 г.

Относно: Политиката на България за присъединяване на страната ни към банковия съюз на ЕС

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЯНКОВ,

 

Бързам да отговоря, че не би трябвало да има никакви притеснения за банковата система. Тя е достатъчно добре капитализирана, това го показаха и стрес тестовете и оценката на качеството на активите на цялата банкова система, извършени през 2016 г. Това го показва и деескалацията на макроикономическите дисбаланси, която беше направена от Европейската комисия през миналия месец - от прекомерни дисбаланси ние преминахме към дисбаланси. Темата е много специфична. Ще си позволя да Ви запозная с механизмите и с ангажиментите, които Република България има по отношение на банковия съюз.

С Договора за присъединяване към Европейския съюз България пое и задължението за присъединяване към еврозоната. Държавите членки на ЕС, които не са част от еврозоната, се делят на две групи – такива с договорени клаузи за неучастие в еврозоната и такива с т.нар. „дерогация“. В първата група са Обединеното кралство и Дания, а България е във втората група. Държавите членки с дерогация имат ангажимент да се присъединят към еврозоната тогава, когато изпълнят необходимите критерии за членство в еврозоната.

През последното десетилетие, в отговор на последиците от суверенната криза и кризите на банковите системи в еврозоната, там настъпиха сериозни промени и бяха създадени много нови механизми, структурни и институции. Създаването на Банковия съюз представлява една от най-големите институционални промени.

Банковият съюз е създаден след 2013 г. и се състои от два стълба - Единният надзорен механизъм (ЕНМ) и единният механизъм за преструктуриране (ЕМП). ЕНМ се основава на Регламент (ЕС) № 1024/2013 от 15 октомври 2013 г., а ЕМП се основава на Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г.

Банковият съюз доразвива еврозоната. Това означава, че присъединявайки се към еврозоната, ние автоматично ще се присъединим и към Банковия съюз.

Следователно, подготовката и после присъединяването към еврозоната и Банковия съюз са два процеса, които протичат и завършват едновременно.

Такава е практиката на други държави, присъединили се към еврозоната в периода, когато там вече имаше Банков съюз – например Латвия, член от 2014 г., и Литва, член от 2015 г.

Както вече е публично известно, по време на предишното правителство, създадохме Координационен съвет за подготовка на България за членство в еврозоната (ПМС № 168 от 03.07.2015 г.). Този Координационен съвет и съставената работна група извършиха анализ на готовността за присъединяване.

Както е известно, България има отлични макроикономически показатели, с които устойчиво изпълняваме 4 от 5-те критерия за присъединяване към еврозоната (това са критериите в Договора от Маастрихт);

  1. Държавен дълг.
  2. Бюджетен дефицит.
  3. Дългосрочен лихвен процент, в случая по 10-годишни ДЦК в лева, който за февруари 2018 г. е 0.9765 %.
  4. Инфлация – средногодишната ни инфлация по последни данни за февруари 2018 г. е 1.32 на сто, измерена чрез европейския Хармонизиран индекс на потребителските цени.

 

В същото време, необходимо е да изпълним условието за членство в ERM II, за да изпълним критерия за валутния курс – минимум 2 години участие в ERM II с фиксирания курс на лева към еврото. В предвид, че 21 години валутният борд у нас функционира, изпълнението на този критерий не би следвало да представлява някакъв проблем - той е формален критерий, който не сме изпълнили, фокусът ни трябва да се съсредоточи в това, ако искаме да изпълним стратегическата цел за членство в еврозоната.

Членството в еврозоната (съответно автоматичното присъединяване към Банковия съюз) задължително изисква преди това членство в ERM II и продължаване на следваната макроикономическа политика, ориентирана към стабилност, която би гарантирала, че ще продължим да изпълняваме макроикономическите критерии за последващо членство в еврозоната.

Работим активно за присъединяване към ERM II, което е първата стъпка, за да продължим към едновременното, подчертавам, едновременното членство в еврозоната и Банковия съюз, защото няма как да сте член на Банковия съюз без да сте член на еврозоната. Онзи механизъм е друг и за него можем да говорим допълнително.

Предвид, обаче, конфиденциалността на процедурата и пазарната чувствителност, не бих желал да споделям повече детайли, най-малкото от респект и заради правилата на нашите европейски партньори и Европейската централна банка, към които искаме да се присъединим.

Искам да Ви припомня, че освен стрес тестовете и прегледа на качеството на активите, по настояване на българското правителство и Европейската централна банка, от страна на Международния валутен фонд и Световната банка се извърши така наречената оценка за ефективността на финансовата система. Беше изготвен специален доклад от Международния валутен фонд и от Световната банка с фокус върху капацитета на Комисията за финансов надзор и Българската народна банка. Програмата се нарича FSAР (Financial Sector Assessment Program) и е специализирана програма на Международния валутен фонд и на Световната банка, която завърши с препоръки, всичките отдавна изпълнени от страна на правителството и Българската народна банка. Те са свързани със създаването на механизми за ликвидна подкрепа от страна на държавата, ако подобна се налага, свързани са с редица други технически детайли, които са по-скоро предмет на вътрешна организация на надзора от страна на Българската народна банка. Искам да Ви уверя, че от тогава е извървян доста път и в подходящ формат бихме могли да консултираме и да коментираме с Българската народна банка тези ваши интереси и да се запознаете в дълбочина със системата.

Това, в което мога да Ви уверя, че след кризата от 2014 г. и фалита на Корпоративна търговска банка, за която много пъти сме дебатирали дали е била точно банка и как корпоративният модел за управление на банката се е отразил окончателно върху нейните резултати, че капацитетът и качеството на работа на банковия надзор са значително подобрени, знаете че имаме и нови членове на управителния съвет, заети с тази дейност. Държа да Ви уверя, че лично аз, като финансов министър, нямам притеснение за нито една финансова институция, била то банкова или небанкова в българската държава - и двата надзорни органа са си на мястото.

 

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация