23.03.2018 г.

Относно: Политиката на България за присъединяване на страната ни към банковия съюз на ЕС

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЯНКОВ,

Бързам да отговоря, че не би трябвало да има никакви притеснения за банковата система. Тя е достатъчно добре капитализирана, това го показаха и стрес тестовете и оценката на качеството на активите на цялата банкова система, извършени през 2016 г. Това го показва и деескалацията на макроикономическите дисбаланси, която беше направена от Европейската комисия през миналия месец - от прекомерни дисбаланси ние преминахме към дисбаланси. Темата е много специфична. Ще си позволя да Ви запозная с механизмите и с ангажиментите, които Република България има по отношение на банковия съюз.

С Договора за присъединяване към Европейския съюз България пое и задължението за присъединяване към еврозоната. Държавите членки на ЕС, които не са част от еврозоната, се делят на две групи – такива с договорени клаузи за неучастие в еврозоната и такива с т.нар. „дерогация“. В първата група са Обединеното кралство и Дания, а България е във втората група. Държавите членки с дерогация имат ангажимент да се присъединят към еврозоната тогава, когато изпълнят необходимите критерии за членство в еврозоната.

През последното десетилетие, в отговор на последиците от суверенната криза и кризите на банковите системи в еврозоната, там настъпиха сериозни промени и бяха създадени много нови механизми, структурни и институции. Създаването на Банковия съюз представлява една от най-големите институционални промени.

Банковият съюз е създаден след 2013 г. и се състои от два стълба - Единният надзорен механизъм (ЕНМ) и единният механизъм за преструктуриране (ЕМП). ЕНМ се основава на Регламент (ЕС) № 1024/2013 от 15 октомври 2013 г., а ЕМП се основава на Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г.

Банковият съюз доразвива еврозоната. Това означава, че присъединявайки се към еврозоната, ние автоматично ще се присъединим и към Банковия съюз.

Следователно, подготовката и после присъединяването към еврозоната и Банковия съюз са два процеса, които протичат и завършват едновременно.

Такава е практиката на други държави, присъединили се към еврозоната в периода, когато там вече имаше Банков съюз – например Латвия, член от 2014 г., и Литва, член от 2015 г.

Както вече е публично известно, по време на предишното правителство, създадохме Координационен съвет за подготовка на България за членство в еврозоната (ПМС № 168 от 03.07.2015 г.). Този Координационен съвет и съставената работна група извършиха анализ на готовността за присъединяване.

Както е известно, България има отлични макроикономически показатели, с които устойчиво изпълняваме 4 от 5-те критерия за присъединяване към еврозоната (това са критериите в Договора от Маастрихт);

1. Държавен дълг.
2. Бюджетен дефицит.
3. Дългосрочен лихвен процент, в случая по 10-годишни ДЦК в лева, който за февруари 2018 г. е 0.9765 %.
4. Инфлация – средногодишната ни инфлация по последни данни за февруари 2018 г. е 1.32 на сто, измерена чрез европейския Хармонизиран индекс на потребителските цени.

В същото време, необходимо е да изпълним условието за членство в ERM II, за да изпълним критерия за валутния курс – минимум 2 години участие в ERM II с фиксирания курс на лева към еврото. В предвид, че 21 години валутният борд у нас функционира, изпълнението на този критерий не би следвало да представлява някакъв проблем - той е формален критерий, който не сме изпълнили, фокусът ни трябва да се съсредоточи в това, ако искаме да изпълним стратегическата цел за членство в еврозоната.

Членството в еврозоната (съответно автоматичното присъединяване към Банковия съюз) задължително изисква преди това членство в ERM II и продължаване на следваната макроикономическа политика, ориентирана към стабилност, която би гарантирала, че ще продължим да изпълняваме макроикономическите критерии за последващо членство в еврозоната.

Работим активно за присъединяване към ERM II, което е първата стъпка, за да продължим към едновременното, подчертавам, едновременното членство в еврозоната и Банковия съюз, защото няма как да сте член на Банковия съюз без да сте член на еврозоната. Онзи механизъм е друг и за него можем да говорим допълнително.

Предвид, обаче, конфиденциалността на процедурата и пазарната чувствителност, не бих желал да споделям повече детайли, най-малкото от респект и заради правилата на нашите европейски партньори и Европейската централна банка, към които искаме да се присъединим.

Искам да Ви припомня, че освен стрес тестовете и прегледа на качеството на активите, по настояване на българското правителство и Европейската централна банка, от страна на Международния валутен фонд и Световната банка се извърши така наречената оценка за ефективността на финансовата система. Беше изготвен специален доклад от Международния валутен фонд и от Световната банка с фокус върху капацитета на Комисията за финансов надзор и Българската народна банка. Програмата се нарича FSAР (Financial Sector Assessment Program) и е специализирана програма на Международния валутен фонд и на Световната банка, която завърши с препоръки, всичките отдавна изпълнени от страна на правителството и Българската народна банка. Те са свързани със създаването на механизми за ликвидна подкрепа от страна на държавата, ако подобна се налага, свързани са с редица други технически детайли, които са по-скоро предмет на вътрешна организация на надзора от страна на Българската народна банка. Искам да Ви уверя, че от тогава е извървян доста път и в подходящ формат бихме могли да консултираме и да коментираме с Българската народна банка тези ваши интереси и да се запознаете в дълбочина със системата.

Това, в което мога да Ви уверя, че след кризата от 2014 г. и фалита на Корпоративна търговска банка, за която много пъти сме дебатирали дали е била точно банка и как корпоративният модел за управление на банката се е отразил окончателно върху нейните резултати, че капацитетът и качеството на работа на банковия надзор са значително подобрени, знаете че имаме и нови членове на управителния съвет, заети с тази дейност. Държа да Ви уверя, че лично аз, като финансов министър, нямам притеснение за нито една финансова институция, била то банкова или небанкова в българската държава - и двата надзорни органа са си на мястото.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!