ОТГОВОР НА ВЪПРОС ОТ НИКОЛАЙ ИВАНОВ - НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ ПГ „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“

23.03.2018 г.

Относно: Финансовата децентрализация на общините

                                                        

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИВАНОВ,

                                                         

Финансовата децентрализация не е самоцел. Тя трябва да е ясно свързана и с това какви отговорности действително се изпълняват от българските общини. Смея да твърдя, че от гледна точка на данъчния модел, няма грешка. Имуществото се облага в общините, доходите се облагат на ниво централно. Оттам нататък трябва да преценим добре кои са точно отговорностите на местните власти. Вие цитирате, че 80 % от публичните услуги се оказват от общините. Не знам как сте ги определили, че са в този размер, например- цялото образование, цялото социално подпомагане, пенсионното осигуряване, вътрешният ред и сигурност, се осигуряват финансирано от държавния бюджет. Това, което искам да ви кажа, че при сегашната структура на данъчната система, не планираме трансфериране чрез директно предоставяне на ресурс от събираните от централното правителство данъци в полза на местните власти. Има много голям дефицит по отношение на размера на местните данъци и начина, по който те се структурират. Тук кметовете бягат от отговорност. И като се има предвид, че скоро предстоят избори, не вярвам да съберат смелост да направят каквото и да е било. Ще ви припомня дебата, когато от страна на Министерството на финансите беше предложено въвеждането на доброволен допълнителен данък върху доходите на физическите лица, определян от общините, и в тяхна полза между 0 % и 2 %. Общините не поискаха да има дори такъв дебат, при положение че дискрецията дали ще има въобще такъв данък, беше оставена на местните власти. Но все пак, от периода, за който говорим, е направено доста.

В ретроспективен план, по отношение на „Увеличаване на собствената приходна база на общините чрез предоставяне на нови приходоизточници, увеличаване на местните правомощия и прехвърляне на държавна собственост“, като постигнати резултати следва да се отбележат промени в Конституцията през 2007 г.  и в Закона за местните данъци и такси, предоставящи възможност на общините да определят размера на местните данъци в определените от закона граници и размера на местните такси.  

Между другото, не пречи сега общините да събират повече.

Бяха приети изменения и допълнения на Закона за подземните богатства, Закона за концесиите, Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, с които се постигна увеличаване на общинските приходи от концесионни възнаграждения чрез разширяване обхвата на общинските концесии и увеличаване на приходите от държавните концесии на общините.

От 2016 г. беше актуализиран механизмът за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи, с цел постигане на най-голяма обективност, прозрачност и ефективност при разпределение на средствата на база натурални показатели, които имат отношение към механизма за разпределение на тези средства по общини. През 2017 г., по предложение на общините, за първи път се въведе възможност, чрез годишните закони за държавния бюджет, до 50 на сто от целевата субсидия за капиталови разходи да може да бъде трансформирана в целеви трансфер за финансиране на неотложни текущи ремонти на общински пътища и улична мрежа, с което също се облекчиха условията и се създадоха предпоставки за оптимално разпределение на субсидията, съобразно потребностите на местната общност.

С промени в Закона за местните данъци и такси от 2017 г. се въведе нов местен данък - данък върху таксиметров превоз на пътници. 11,4 млн. лв. по наша оценка е ефектът от тази мярка в полза на общинските бюджети.

С промени в Закона за публичните финанси през 2016 г. и 2017 г. се въведоха условия за наблюдение на финансовото състояние и определяне на общините с финансови затруднения и процедура за тяхното финансово оздравяване. Вече казах, не е дошъл моментът централното правителство да се лиши допълнително, а то така или иначе го прави през изравнителната субсидия от приходоизточниците, които формира, за да увеличи приходната база на общините за сметка на данъци върху доходите или косвени данъци, които се събират в рамките на централната власт.

По отношение на корпоративното облагане от 1 януари 2003 г. законодателят прие единна данъчна ставка и замени данъка върху печалбата и данъка за общините с общ корпоративен данък, с цел улесняване на администрирането. Имайки предвид предходна практика в ЗКПО, както и обсъждането на възможности, свързани със ЗДДФЛ, приемането на изменения в данъчните закони, свързани с отчисления от данъчните постъпления от преки данъци, ще доведе до редица негативни последици, като:

  • реализиране на значителни приходи само за общините с по-голям брой население и заетост, докато за по-малките общини с голяма безработица подобна законодателна промяна няма да има ефект и допълнително ще се увеличи неравенството между отделните икономически райони;
  • повишаване на административната тежест на бизнеса чрез възлагане на допълнителни задължения;
  • затрудняване при администриране на данъка за довнасяне/възстановяване, вследствие резултата от годишната данъчна декларация;
  • разбира се. ще се наложат процедури и правила за отстраняване на грешки при взаимодействие между местния и държавния бюджет.

Проблемът с финансовата децентрализация на общините минава през изключително ниското и неадекватно облагане на имуществото в България. Това е тама, която трябва да бъде много внимателно засегната, защото ако говорим за местни власти в европейски държави, които често даваме за пример и преценим размера на облагането на имуществото в тях, то ще се разминава драстично не само номинално, но и относително спрямо стойността на имотите. Всъщност, няма как да имаме виенска инфраструктура с пернишки данъци.

  

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация