23.03.2018 г.

Относно: Държавния фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЬОКОВ,

Отдавна наблюдавам Фонда за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система, между другото, една събота на 2006 г. аз измислих името на Фонда. В отговор на въпроса Ви, общият паричен ресурс по сметката на Фонда е 2 млрд. 789,5 млн. лв., от който 2 млрд. 785 млн. лв. са оформени в годишни депозити.

Въпросът дали Фондът подпомага и гарантира устойчивостта на държавната пенсионна система в това си състояние трябва да се разгледа комплексно, тъй като еднозначен отговор няма. Той е свързан най-вече с политиката и бъдещите мерки по овладяване влошаването на баланса на държавното обществено осигуряване. Разчетената от НОИ дългосрочна бюджетна прогноза за развитието на пенсионната система в периода 2017-2060 г. показва, че тя ще остане на дефицит в целия период. При всички варианти и допускания за избор на осигуряване на лицата между първи и втори стълб, представени в Конвергентната програма на България 2017 – 2020 г.

През първите няколко години на прогнозния период дефицитът по бюджета на ДОО се подобрява, достигайки най-ниските си нива от около 3,9 % от БВП в периода около 2025 г. В периода 2017-2035 г. дефицитът се задържа на нива под 5 % от БВП, което  в основната си част се дължи на пакета от мерки от 2016 г., оказващи стабилизиращо влияние на системата на държавно обществено осигуряване

За посочения период подобряването на дефицита се дължи основно на три фактора:

1. увеличаване размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с по 1 п.п. през 2017 г. и 2018 г.;
2. увеличаването на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за лицата по чл. 69 от КСО с 20 пр.п.;
3. въвеждането на по-строги условия за достъп до пенсии, а именно - повишаването на изискуемите възраст и осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за всички категории.

При запазване на сегашните допускания за демографските, икономическите и пенсионно-осигурителните показатели се очаква сериозно влошаване на баланса на ДОО след 2040 г., като в периода 2055-2060 г. прогнозите са да достигне най-високата стойност около 6,8 % от БВП, а разходите за пенсии в този период да достигнат 11,7–11,8 % от БВП. В дългосрочен план, фактори като увеличена средна продължителност на живота, застаряване на населението и намаление в броя на заетите лица започват да оказват все по-силно въздействие и да поставят на изпитание финансовата устойчивост на държавната пенсионна система.

Предвид актюерската прогноза може да се каже, че не е ефективно и целесъобразно заделянето на бюджетен ресурс в значителни размери в полза на Сребърния фонд и ползването му в периода след 2040 г., когато се очаква по-висок дефицит по бюджета на ДОО. Това означава неефективно блокиране на бюджетни средства и в същото време вероятна необходимост от ползване на заемен ресурс за финансиране на дълговите плащания и покриване на необходимостта от финансиране на бюджета.

Натрупаният ресурс се явява като буфер и тук е най-големият смисъл и полза от Фонда - може да подкрепи бюджета на ДОО с около 3-4 месечни плащания за пенсии, в случай на непредвидена или кризисна ситуация в държавата.

В отговор на втория въпрос Ви информирам, че през 2017 г. от/за централния бюджет са трансферирани средства в нетен размер на 127,67 млн. лв.

По третия въпрос - за 2017 г. платената отрицателна лихва по срочните депозити на Фонда възлиза на 2,6 млн. лв., но, в съответствие с нормативните изисквания, тя е за сметка на централния бюджет и не намалява ресурса на Сребърния фонд.

В отговор на последния въпрос искам да Ви уверя, че при прилагания досега и в средносрочен хоризонт консервативен подход, активите на Фонда се управляват при спазване принципите на надеждност, ликвидност и прозрачност под формата на депозит в централната банка или други инструменти в БНБ. В дългосрочен план, при благоприятно развитие на пазарните условия, анализът на възможността за по-активно управление на средствата на Фонда и диверсификация на инвестициите ще бъде на база оценка на степента на риска, както и оценка на възможния нетен доход, след приспадане на разходите за управление на инвестициите и други разходи, съгласно закона.

Уважаеми господин Гьоков,

Всичко, което казвате, е коректно. Тук въпросът, обаче, е за философията на възникването на подобни фондове в исторически план и моята констатация е, че създаването на Фонда през 2006 г. преследваше съвсем различни цели. За да не създавам повод за допълнително противопоставяне, няма да ги цитирам, но пък ако искате, мога и да ги цитирам защо беше създаден Фондът тогава. Той беше създаден, за да блокира политическия натиск за харчене на излишъка, вкарвайки го в този Фонд. Това беше 2006 година.

Подобни фондове се създават в някои държави, примерно като Белгия, в момент, в който се планира някакво значително преструктуриране на държавни активи и смисъл от подобен фонд би имало, ако беше създаден в началото на прехода, веднага в 90-те. години, за да може целият обем от ресурса, свързан с приватизацията, да постъпи в него и да може да се получи един критично голям ресурс, който да има смисъл да бъде управляван. Този Фонд има смисъл да съществува и тогава, когато системата на държавното обществено осигуряване не е на дефицит. Още от самото създаване на Фонда, целейки намаляване на разходите за труд, ние намалявахме осигурителните вноски последователно през годините и гарантирахме, че фондът на държавното обществено осигуряване ще бъде на дефицит.

В този смисъл, поддържането на дефицит в държавното обществено осигуряване и финансирането му със заемен ресурс, защото дефицитът се финансира със заеми или приватизации, и същевременно държането настрани на едни блокирани целеви средства, е до някъде неоправдано, от гледна точка на общата логика на управление на държавния ресурс. Не искам да казвам, че Фондът е безсмислен, но той може да гарантира в дългосрочен план изплащането на пенсиите или подпомагането на финансирането на дефицита в държавното обществено осигуряване, в относително лимитиран аспект.

Трябва да имаме и предвид, и Вашият въпрос започва така, че това са средства на фискалния резерв. Едно управление, рисково за тях, рискува загуба на ресурс, нещо, което не знам кой министър на финансите или кое управление на Фонда би се съгласило, от едно по-рисково и по-спекулативно управление да вложи средствата на Фонда. Дебатът е голям, ако искате можем да направим в Комисията по труда и социалната политика по-задълбочен такъв.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!