ИЗКАЗВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ ПРИ РАЗИСКВАНИЯТА ПО ПИТАНЕТО ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ ОТНОСНО ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ

15.12.2017 г.

Уважаема г-жо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости,

Дебатът може да бъде и по-богат, ако в него се добави предложение от страна на опозицията какви алтернативни политики могат да бъдат провеждани, така че бюджетният баланс, държавният дълг, бюджетният дефицит и ролята на държавата да бъдат в друго съотношение, което да съответства на друга доктрина, предлагана от левицата.

Ще се опитам да извлека като реакция от изказванията на колегите от БСП това, което аз разбрах. Колегите смятат, че ниското ниво на държавния дълг, е проблем. Те дават примери, че и други държави, които са успешно развити, имат по-голям държавен дълг. Вероятно този извод се вади през обстоятелството, че увеличаването на бюджетния дефицит, което неминуемо води до увеличаване на държавния дълг, инвестирано в някакви смислени проекти, би довело до увеличаване на растежа на икономиката. Нещо, което аз не приемам като концепция. Защото харченето на държавни пари никога не може да бъде с такъв мултипликатор, че да увеличи икономиката с по-голям процент от размера на разхода, който се извършва. В противен случай това означава ефективност над 100 % и перпетуум мобиле на практика. Но това не е най-големият проблем. По-големият проблем е неразбирането на ролята на бюджета в държавното управление. Търсенето на директна връзка между икономическото развитие и инвестирането в реалното производство и българския бюджет не може да бъде директно намерено, с оглед на структурата на държавата и нейното устройство.

Ако вие, колеги, предлагате да създаваме нови държавни предприятия, ако предлагате да извършваме разходи в подкрепа на нови производства, това едва ли се свързва директно с българския бюджет, защото от една страна поставя силно под съмнение схемата за държавни помощи, която не е в дискрецията на българската държава, от друга страна, достигнахме ли дотам ефективност на държавното управление, че да претендираме, че ние можем по-добре да решаваме вместо хората. 

И тук идва дебатът за размера на държавата, тук идва дебатът за ролята на данъчната политика. Има общества, особено в Скандинавието, където делът на преразпределение надминава 50-55 %. За съжаление, колеги, 28 години на преход не дават достатъчно основание да смятаме, че развитието на българското общество е достигнало този етап, в който обществото може да решава чрез органите на управление, по-добре от обикновения гражданин. Румъния, между другото, г-н Гечев, ако погледнете, ще видите, че има по-нисък преразпределителен дял и от България. Това е евростатистика, която може да се провери във всеки един миг.

Увеличаването, колеги, на дела на преразпределение на държавата задължително минава през промяна на данъчния модел в момента. Ниските данъци, които са предпоставка за растеж, имат определени недостатъци от гледна точка на преразпределение от богати към бедни. Но във всеки случай увеличаването с 10 процентни пункта на размера на държавата, тоест на това, което ние изземаме от българските граждани, неминуемо минава през едно драстично увеличение на данъчната тежест, и то вероятно преобладаващо за средната класа, тъй като повечето предложения, които идват от вас в тази посока, минават през невъзможното решение на задачата да оставим необлагаем минимум, да не увеличаваме в средата на доходните групи данъците и да вземем от най-богатите.

Казвате, че държавният дълг се управлява лошо. Възможна е и подобна констатация. Но само искам да ви уверя, че за 2015 г. и 2016 г., за когато искате да се внесе анализ, на база на проведената анкета в годишната класация на „Глобъл Кепитъл“, България беше избрана за „Най-впечатляващия кредитополучател от Централна и Източна Европа“. За сведение, колеги, „Глобъл Кепитъл“ е водеща световна платформа за новини, мнения, данни и услуги за хора и институции, които използват и са заети на международните капиталови пазари. За 2016 г., когато беше емитиран вторият транш, Република България беше отличена от авторитетното списание „Глобъл Маркет“ с наградата „Най-добра държава в Централна и Източна Европа по управление на държавния дълг и емитиране на облигации на международните капиталови пазари“. В статията тогава пишеше така: „Отлично избраният момент за пласиране на двойния транш на еврооблигации през месец март, осъществено непосредствено след обявените от страна на ЕЦБ мерки за количествени улеснения, в комбинация с неочакваното решение на Министерството на финансите да емитира облигации, без предварително да проведе традиционното роудшоу, са в основа на присъдената награда“. Специализираното във финансовите пазари издание отбелязва, че подобен метод за издаване на облигации показва нарастваща финансова вещина и увереност на страната.

Още няколко минути ще използвам трибуната, за да се опитам да отговоря малко по-задълбочено на поставените във Вашето питане, проф. Гечев. Първо, за съотношението на фискален резерв и държавен дълг. Нека да припомним кога се създаде фискалният резерв. Той се създаде веднага след създаването на валутния борд, като отговор на това, че държавата, липсвайки емисионна политика на Централната банка и отнемайки на Централната банка възможността да бъде кредитор на правителството, то трябва да има достатъчно ликвидни буфери, за да не изпада в състояние на неплатежоспособност. След малко ще се върна и на това до какво доведе по-високият размер на фискалния резерв. Исторически погледнато, обаче, фискалният резерв по депозити, като относителен дял в БВП, не е нетипично висок за последните 20 години. В периода преди глобалната криза относителният дял в БВП на наличностите на разположение във фискалния резерв е по-висок дори от нивата за периода 2016-2017 г. Средно притеглено за периода януари 2015 г. – октомври 2017 г. относителният дял на фискалният резерв представлява 11,4 %, сравнено с 12,9 % от БВП за периода януари 2007 г. – декември 2008 г. За периода 2009 г. – 2014 г. средно притегленият относителен дял на фискалния резерв в БВП представлява 9,3 % . Или за период от 10 години фискалният резерв се поддържа в интервал от 10 до 12 на сто от БВП след пика от 2008 г., като се отчита постепенно свиване в равнището на фискалния резерв до средата на 2014 г. От 2015 г. до октомври 2017 г. общото кумулативно нетно номинално увеличение на размера на държавния дълг възлиза на около 1,4 млрд. лева, или от 22,1 млрд. лева към 31 декември 2014 г., стига до 23,5 млрд. лева към 31 октомври 2017 г. За същия период – това е статистика – относителният дял на държавния дълг в БВП намалява от 26,4 % към 31 декември 2014 г., на 23,6 % към 30 октомври 2017 г., което е намаление от 2,8 процентни пункта. За съотношението на фискален резерв – депозити: по-високите нива на фискалния резерв в последните години в голяма степен е следствие от стратегията за формиране и поддържане на фискални буфери. Искам да ви обърна внимание тук, че поддържането на по-високи фискални буфери доведе до следните ефекти върху икономиката, за които тръгна дебатът и които е добре да се коментират. Вероятно сте запознати, но мога да ви остава впоследствие тази статистика, която, колеги, показва изменението на спреда на лихвените проценти по страни и по вид кредит, спрямо еврозоната. В резултат на високите равнища на фискален резерв и на възстановяване на доверието в българската икономика, което пък между другото доведе до увеличаване на кредитния рейтинг на страната от 1 декември 2017 г. и вече имаме инвестиционен кредитен рейтинг, доведе до това, че за последните години, от декември 2014 г. до края на октомври 2017 г. ние имаме най-бързия спад в ЕС на лихвите по кредитите. Това е директно отражение върху икономиката, защото спестява разходи както на домакинствата, така и на реалния бизнес. По отношение на жилищните кредити ние безспорно имаме най-големия спад, и той е с 2 процентни пункта за този период. По отношение на кредитите за предприятията имаме 3 процентни пункта спад на лихвите по кредитите, което неминуемо означава пряко влияние върху разходите на бизнеса и домакинствата и подобряване на начина, по който те се финансират.

Няколко думи, понеже се интересувахте как емитира България спрямо останалите държави от Централна и Източна  Европа. Ще ви цитирам данни по отношение на емисии със сходен матуритет и падеж за няколко държави. Доходността на държавните ценни книжа по емисия български еврооблигации с падеж 2022 г., в момента на нейното емитиране през месец март 2015 г., е 2,1 %. Оттогава обаче, колеги, имаме изменение в спреда спрямо немските ценни книжа със 150 пункта. И в момента спредът на тази емисия български еврооблигации, с падеж 2022 г., е 38 базисни точки, което е равно на Чехия, която е с 4-5 пъти по-висок кредитен рейтинг от България, погледнато по отделните стъпки, по които кредитните агенции са структурирали тяхното ранжиране на кредитните рейтинги. Ако говорим за Словения и Словакия – да, те са с на половина спред спрямо немските еврооблигации, но тук трябва да се има предвид, че този ефект е основно на база на количествените улеснения, които ЕЦБ извършва и на база на покупките на държавни ценни книжа на Словения и Словакия, които, за разлика от нас, са членове на еврозоната. По отношение на Полша – държава с много по-висок кредитен рейтинг от нашия, спредът спрямо немските еврооблигации е 42 базисни точки. Ако говорим за Румъния, Унгария и Хърватска, нашият спред е 38 базисни точки, на Румъния е 331, на Унгария е 308, на Хърватска е 153 базисни точки – тоест пъти по-висока рискова премия плащат гражданите на тези държави и техните правителства, защото рисковият профил, измерен през отделните им емисии облигации, се отразява директно във финансирането не само на бюджета, а и финансирането на финансовите институции.  

Не само тази политика за поддържане на добри фискални баланси и достатъчно ликвидни буфери, а като цяло доверието в държавата, в България, се е възвърнало до нива, до които тя изпреварва в съотношенията, мерени през риск, държави с много по-висок кредитен рейтинг. Впоследствие мога да ви предоставя статистиката, която, между другото, е достъпна, но може би в по-специализирани бази данни, за улеснение ще ви я предоставя.

Завършвам с това, че изменението в доходността на българските еврооблигации, и не само на българските еврооблигации, а въобще на облигациите, емитирани на българския пазар, оказва изключително добро влияние и върху българската банкова система. Защото на практика с промяната на доходността расте цената на съответните облигации, държани от българските търговски банки, в  резултат на което промяната на ценовите равнища на българските еврооблигации веднага се отразява на баланса на търговските банки, държатели на тези книжа. Те имат положителни преоценки, което веднага влияе благоприятно върху финансовото състояние на цялостната банкова система. И не само, колеги, на банковата система. Намаляването на доходността и съответно покачващите се цени на българските държавни ценни книжа, били те деноминирани в лева, или в евро, веднага водят до подобряване и положителна доходност в пенсионните дружества и в българските застрахователи.

Всичко това не променя дебата дали трябва да имаме по-висок дълг, който обаче, разбира се, не трябва да е самоцел. По-висок дълг може да дойде, ако решим по някаква причина, с целенасочена стратегия, да поддържаме високи нива на бюджетни дефицити, които в никакъв случай обаче не трябва да бъдат свързани с просто разхлабване на коланите, инвестиране в повече разходи, та били те самолети, вертолети или други не толкова директно свързани с ежедневия бит на българските граждани разходи.

Със сигурност, обаче, ако искаме държавата да има по-голям преразпределителен дял в икономиката, това трябва да мине през един много по-сериозен дебат, свързан с нейната роля и задължително през увеличаване на данъците – дебат, който не сме провели докрай, защото във всеки момент, в който левицата вдига дебата за прогресивно или плоско облагане, в този момент не сме докрай честни, че има само два варианта – или огромна загуба за бюджета, или увеличение на данъците на средните и нискодоходните групи. Защото, ако се върнете в края на 2007 г., когато за последен път се прилагаше прогресивно подоходно облагане, тогава ще установите и ще си припомните, че в Закона за данъците върху доходите на физическите лица ставката беше 26 %. Не можем, колеги, да говорим за решаване на уравнението. Пак казвам – или чрез значителни разгуби на бюджета, които при статични изчисления се мерят спрямо последното ваше предложение някъде около 1,3-1,5 млрд. лв., или през увеличение на данъците на средната класа – нещо, което ние от ПП ГЕРБ и в предизборната кампания, и впоследствие, заедно с нашите колеги от „Обединените патриоти“, не приемаме като политика.

Благодаря ви!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация