Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Заместник-министър Методиев: Въвеждането на еврото ще подпомогне развитието на бизнеса в България и е катализатор за редица реформи

Заместник-министър Методиев на конференцията „България в Еврозоната – какво следва за бизнеса“
Снимка: Заместник-министър Методиев на конференцията „България в Еврозоната – какво следва за бизнеса“

05.04.2023 г.

„Въвеждането на еврото ще благоприятства бизнеса чрез стимулиране на инвестициите и ще задълбочи интеграционните процеси в общия европейски пазар, капиталовите и финансовите пазари. Ще доведе също до институционално сближаване с развитите страни от ЕС, особено що се касае до качеството на институциите в България. В случая на нашата страна самата цел за приемане на еврото беше и все още е катализатор на редица реформи и инвестиции. Без нея тези ключови реформи едва ли ще се случат или поне едва ли ще се случат в такива кратки срокове“. Това изтъкна за ползите от влизането на държавата в еврозоната заместник-министърът на финансите Методи Методиев по време на конференцията „България в Еврозоната – какво следва за бизнеса“, организирана от Американската търговска камара у нас. Методиев подчерта за пореден път, че обменният курс, при който България ще се присъедини към еврозоната, ще бъде такъв, какъвто е от 24 години: 1,95583 лв. за 1 евро, както е посочено и в Плана за въвеждане на еврото в Република България.

Заместник-министърът на финансите посочи, че служебното правителство продължава работата по подготовката на страната ни за членство в еврозоната с ускорени темпове. Той обясни, че Министерският съвет прави всичко в рамките на правомощията си, за да подготви необходимите законопроекти, но оттам нататък решенията са в ръцете на  законодателите. Методи Методиев подчерта, че е от изключителна важност бъдещите правителства да водят благоразумна и консервативна фискална политика, тъй като  рискове от бюджетни дефицити над 3 % от БВП, както и високата инфлация, създават пречки не само за изпълнението на Маастрихтските критерии за  влизане в еврозоната, но и за фискалната стабилност на държавата в средносрочен и дългосрочен хоризонт.

По време на конференцията многократно беше изтъкната важната роля на бизнеса за присъединяването на страната ни към еврозоната. „За да върви процесът гладко и превалутирането да изглежда почти автоматично за обикновените граждани, правителството разчита бизнесът да партнира на държавата и да предприема повече активни действия. От своя страна държавата ще се постарае да ограничи до максимално възможното административната тежест за фирмите“, посочи заместник-министърът на финансите.

По време на форума стана ясно, че едно от важните неща, за което бизнесът трябва да се подготви, е да обозначава цените на продуктите и услугите си едновременно в левове и евро един месец след официалното решение за датата на въвеждането на еврото в България, до една година след тази дата. Периодът на двойно обращение на левове и евро ще бъде с продължителност един месец от датата на въвеждането на новата валута. След изтичането на този един месец еврото ще остане единствената официална парична единица на страната.

С въвеждането на еврото всички данъци, такси и други плащания към държавата и общините трябва да се извършват в евро. Изключение от това правило ще се прави в периода на двойното обращение. След датата на въвеждане на еврото в България възстановяването на всички публични задължения ще се извършва в евро.

Ще бъдат приети и нормативни промени за изготвянето на счетоводно обосноваващи документи, счетоводни регистри и финансови отчети. Ще бъдат определени процедурите по превалутиране на капитала и акциите на дружествата в евро, както и процедурите по вписване на операции с касови апарати по време на преходния период, в който се приемат плащания с левове и евро.

Нормативна основа за всички тези процеси ще бъде подготвяният Закон за въвеждане на еврото в България. Затова в изготвянето му са включени освен Министерството на финансите и редица други институции, като Българската народна банка, Комисията по финансов надзор, Националната агенция за приходите, Министерството на икономиката и индустрията и др.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация