30.04.2020 г.

Днес Министерството на финансите изпрати на Европейската комисия Националната програма за реформи за 2020 г. и Конвергентната програма на Република България за 2020-2023 г., изготвени в съответствие с правилата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС и графика на т.н. „Европейски семестър“ – инициативата за предварителна координация на икономическите политики в ЕС.

Пандемията от COVID-19 и породените от нея икономическа несигурност, и невъзможност за изготвяне на реалистична средносрочна макроикономическа и бюджетна прогноза, обусловиха промени в обичайното съдържание на двете програми. Поради това Националната програма за реформи и Конвергентната програма са подготвени в съответствие с предложените от Европейската комисия актуализирани Насоки за съдържанието на националните документи, с оглед тяхното префокусиране и опростяване в контекста на пандемията.

Конвергентната програма е с фокус върху 2020 г., с акцент върху социално-икономическите мерки в отговор на COVID-19. В програмата е подчертано, че фискалната политика в средносрочен план ще бъде насочена към запазване на устойчивостта на бюджетната рамка. Отново е потвърден ангажиментът на страната за постигане на средносрочна бюджетна цел за структурен баланс на годишна основа в размер на -1% от БВП.

От своя страна Националната програма за реформи се фокусира върху изпълнението на мерките, адресиращи специфичните препоръки на Съвета от 2019 година. В документа е представен и преглед на напредъка в изпълнението на националните цели по Стратегия „Европа 2020“, както и комплекс от мерки в области на политики, допринасящи за подобряване на бизнес средата. Съгласно променените насоки на ЕК за разработване на НПР за 2020 г., уводната част накратко представя и информация за предприетите мерки и политики в отговор на разразилата се през март 2020 г. пандемия от COVID-19. В програмата са включени и проекти, финансирани по Програмата за подкрепа на структурни реформи на ЕК.

Документите са разработени от Министерството на финансите в тясно сътрудничество с министерствата и ведомствата от държавната администрация, както и с Българската народна банка, при непрекъснати консултации с представители на Европейската комисия и с участието на социалните партньори, представители на академичните среди и на неправителствения сектор.