БЪЛГАРИЯ ПРОДЪЛЖАВА ДА ПОКРИВА ЧИСЛОВИТЕ КРИТЕРИИ ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕВРОЗОНАТА СПОРЕД РЕДОВНИТЕ КОНВЕРГЕНТНИ ДОКЛАДИ ЗА 2018 Г. НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА И НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

23.05.2018 г.

В Конвергентните доклади, които оценяват готовността на държавите за членство в еврозоната, България продължава устойчиво да покрива четирите числови критерия за членство, а именно тези за ценова стабилност (инфлация), стабилност на публичните финанси (бюджетно салдо и държавен дълг) и за дългосрочния лихвен процент. Това се посочва в периодичните Конвергентни доклади за 2018 г. на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия. Потвърдени са заключенията на предходните доклади от 2016 г., че страната ни покрива всички числови критерии на еврозоната.

България успешно изпълнява критерия за ценова стабилност, като с данни до март 2018 г. стойността на 12-месечната средна инфлация е 1,4 %, при референтна стойност от 1,9 %. Бюджетното салдо през 2017 г. е положително в размер на 0,9 % от БВП, при дефинирано ограничение за дефицита на сектор „Държавно управление“ до 3 % от БВП, а съотношението на брутния държавен дълг към БВП от 25,4 % е значително под референтната стойност от 60 %, като сме на трето място сред страните в ЕС с най-ниска държавна задлъжнялост. Средният дългосрочен лихвен процент на България за периода април 2017 – март 2018 г. е 1,4 % и също е под референтната стойност от 3,2 %.

По отношение на критерия за динамиката на валутния курс, българският лев не участва в механизма на обменните курсове на Европейската парична система - Валутен механизъм II (ВМ II), но е фиксиран в рамките на действащия режим на паричен съвет при официален разменен курс от 1,95583 лева за едно евро, поради което за периода от 4 май 2016 г. до 3 май 2018 г. не показва отклонение. Страната ще покрие този критерий, когато българския лев се присъедини във  ВМ II.

В контекста на пълноправното ни членство в еврозоната, препоръчва се България да продължи стъпките си към осигуряването на стабилна среда за устойчива конвергенция чрез структурни реформи и икономически политики, ориентирани към стабилност.

В Конвергентните доклади има констатации по отношение на съответствието между българското законодателство, от една страна, и Договора и Устава на ЕСЦБ, от друга:

  • Националното законодателство предвижда допълнително основание за освобождаване на член на управителния съвет на БНБ, което не съществува в европейското право. Това е възможността, предвидена в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, член на управителния съвет на БНБ да бъде освободен от длъжност при наличие на установен конфликт на интереси.
  • Националното законодателство не предвижда изрична възможност членовете на управителния съвет на БНБ да обжалват пред национален съд решения за тяхното освобождаване.
  • Националното законодателство забранява на централната банка да финансира българското правителство и други органи и институции. Според ЕЦБ тази забрана трябва да бъде разширена, като изрично включи и забрана за финансирането на публични институции и органи на ЕС или други държави членки.

Същите констатации бяха включени и в предходните Конвергенти доклади, с препоръката че съответните части на българското законодателство следва да бъдат приведени в буквално съответствие с правото на ЕС.

Позицията на българската страна, с която ЕК и ЕЦБ са запознати по повод на този доклад и при предишните доклади, е следната:

  • Посочените разпоредби в българското законодателство отразяват по-високата степен на консерватизъм и спецификата на националното право по отношение на основанията за освобождаване от длъжност на членове на Управителния съвет на БНБ.
  • Общите разпоредби на българското национално право дават възможност за обжалване на решенията за освобождаване на всички членове на Управителния съвет на БНБ, както ЕЦБ сама отбелязва в доклада си, макар да няма изрична разпоредба за това в Закона за БНБ или в други специални закони.
  • Забраната за финансиране на други органи и институции включва и тези на ЕС или на други държави членки, макар това изрично да не е записано в Закона за БНБ.
  • Изменения в българското законодателство, които да създадат допълнителна правна сигурност в съответствие с тълкуванията на ЕЦБ, биха могли да бъдат извършени в кратък срок в периода, предшестващ присъединяването на България към еврозоната.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация