07.12.2015 г.

„Бюджетът има две функции спрямо бизнеса - едната е през разходите и начинът, по който функционира държавата, създавайки условия за правене на бизнес. Другата е бъркайки в джоба на данъкоплатеца, за да формира въпросния бюджет". Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов по време на форума „Да! На българската икономика. Европейска България - стабилност и растеж",  организиран от в. „Стандарт" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). По думите му  предизвикателство през следващата година би било продължаване въвеждането на все повече справедливост в средата за правене на бизнес чрез гарантиране на еднакво третиране на всички стопански субекти от гледна точка на данъчното облагане. „Няма да  пестим усилия в посока на това никой да няма конкурентно предимство и да не си е платил данъците", увери той.

„От гледна точка на разходната част на бюджета усилията ни за подобряване ефективността на разходите не са самоцел. Демографската криза и тенденциите към увеличаване на разходите неминуемо ще оказват натиск върху дефицита и дълга и от там дебатът за промяна на съществуващата, според мен - добра, данъчна система ще се обостря през следващите години", обърна внимание финансовият министър. Той допълни, че така отговорността към което и да е правителство ще бъде съхраняване на сегашната рамка чрез резерви не само по линия на събираемостта на приходите, но най-вече по отношение на ефективността на разходите, за да не се окаже лошо пророчество това, че данъчната система наистина ще бъде под натиск. „Вярвам, че независимо от неблагоприятните геополитически тенденции, България ще успее да се възползва от сравнителните си предимства, които проличаха през тази година и темповете на растеж ще се увеличат", отбеляза министър Горанов. „За съжаление, няма магическа пръчка, с която да можем да раздвижим вътрешното потребление, но относителната икономическа и политическа стабилност, която се наблюдава в момента, би трябвало да се прояви през 2016 г. в засилване на склонността на хората да потребяват, а не да спестяват", допълни още той. Министърът изрази надежда, че финансовата система ще премине успешно през теста, който й предстои, което ще й даде допълнителна възможност да бъде по-активен участник в икономическите процеси. „Успели сме да включим достатъчно инвестиционни разходи в бюджета, така че да покрием евентуална липса на европейски такива в началото на 2016 г.", обясни той.

„Капиталовият пазар е инфраструктура за осигуряване на финансиране, алтернатива на банковото. Той става активен тогава, когато има такова търсене на финансиране, което може да спечели интереса на инвеститорите", посочи министърът на финансите в последвалата дискусия. Той обясни, че капиталовият пазар няма да бъде решение на въпроса с наличието на висока ликвидност, защото водещото при кредитирането и осигуряването на финансиране е някой да може да получи този ресурс. „Това е и проблемът на нашата борса - на нея нямаме инвеститори и затова страдаме от свръхликвидност не само в банковата система, но вероятно и от страна институционални и частни инвеститори", допълни той. По думите му проблемът на капиталовият пазар ще се разреши тогава, когато се разреши проблемът с размера на икономиката и с растежа й.