24.09.2015 г.

„При относително минимален растеж на икономиката от близо 2% постигнахме над 10% номинален ръст на приходите в бюджета в 2015 г. спрямо същия период на миналата година. По данни към 23 септември 2015 г. в бюджета са постъпили от данъци и осигуровки 1,638 млрд. лева повече, 400 млн. лв. повече, също към вчерашна дата, са осигурителните вноски, а с приходите от допълнителното задължително пенсионно осигуряване са 470 млн. лева". Тези актуални данни за изпълнението на приходната част на държавния бюджет представи министърът на финансите Владислав Горанов пред участниците в дискусията на тема „Икономика на светло за по-добро бъдеще", която се проведе днес в Бургас. Събитието е част от националната кампания, организирана съвместно от КРИБ и КНСБ.  

Финансовият министър зададе резонния риторичен въпрос „Къде са били тези пари през миналата година и в чии джобове са били?". Той подчерта, че повечето събрани приходи са важни не само за финансиране на очакванията на хората, а и показват, че недалновидното и лошо управление на предишното правителство е довело до там, че бюджетът да излезе на много голям дефицит. „Всеки лев дефицит означава допълнително задлъжняване", каза Горанов и уточни, че в последните години връзката между дефицита на бюджета и дълга е стопроцентова.

„Не за първи път се води дебат за сивата икономика, но за първи път толкова откровено и с лицата си бизнесът и синдикатите застават до държавата в припознаването на спазването на закона като ценност" - каза министър Горанов в изказването си на форума. Той подчерта, че проблемът със сивата икономика е особено важен, особено в условията на общество като нашето, което е живяло в две коренно различни държави - една, която преразпределя близо 100% от доходите и създадения БВП и носи отговорност за почти всички решения, които трябва обикновеният човек да вземе, и свръхрегулирането, което в последните години отива в една припозната като ценност  твърде либерална концепция за драстично намаляване на ролята на държавата през преразпределение на доходите. Финансовият министър анализира, че „нашата страна преразпределя с около 10 процентни пункта по-малко, в сравнение със средното за Европа". Според него в посткомунистическото общество в преход е нормално да има твърде големи очаквания към държавата, а в последните 15 г. се е възприело като ценност, в името на даването на възможност за ускорено и конкурентноспособно развитие на икономиката, да се стремим към намаляваща тежест за облагането на бизнеса и на труда. „Когато прилагаме като ценност ниско облагане, ние трябва да държим сметка за всички резерви, които имаме в икономиката, за да можем да създадем една устойчива социална система и устойчива система на държавност, която да регулира основните обществени отношения" - допълни Горанов. Според него друг съществен проблем на сивата икономика е, че тя създава неравнопоставено третиране и некоректна бизнес среда, която демотивира и изтласква от конкуренцията хора, които искат да бъдат честни спрямо останалата част от обществото. Финансовият министър дефинира сивата икономика като отказ от солидарност и припомни тъжната статистика, че България е на второ място по обем на сивата икономика след Румъния.

„Сивата икономика разкалва терена и подменя вота на хората, давайки инструментариум на участниците в нея да боравят с един ресурс, с който не само изкривяват пазарните отношения, а и успяват чрез купуване на гласове и корумпиране на политици, да изкривят целия модел на функциониране на обществото и да подменят избора на хората" - коментира още Владислав Горанов. Той каза, че „няма как да изградим нормално общество и да станем част от модерните западни цивилизации, към които се стремим, ако не припознаем поне две ценности - солидарност и спазване на закона, защото само законът може да даде свободата, към която всяко съвременно общество се стреми".

В заключение министър Горанов заяви, че правителството ще продължи да полага извънредните мерки за повече събираемост на приходите в бюджета и изземване на резервите, които все още стоят в сивата икономика, за да може всички тези мерки и усилия да помогнат както за подобряването на условията на труд, така и на тези, които с инвестициите си създават работни места.