12.02.2015 г.

„Спекулативният дебат, повдигнат вчера от опозицията, е евтин опит да се прави политика с нещо, с което не трябва да се прави политика, както и по темата за външния дълг на страната не трябва да се говори непрофесионално и да се демагогства". Това заяви на заседанието на Комисията по бюджет и финанси министър Владислав Горанов, на което беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Договора за дилърство между Република България в качеството на Емитент и Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ в качеството на Организатори и Дилъри относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 милиарда евро, подписан на 6 февруари 2015 година. Той изрази убежденията си, че „държавата трябва да започне да харчи толкова, колкото изкарва, за да не се натрупват нови дългове и затова в тригодишната бюджетна прогноза МФ е предвидило план за ограничаването на размера на дълга. „Социалният експеримент, проведен през 2013 и 2014 г., доста ни отдалечи от тази цел, тъй като в края на 2012 г. бюджетното салдо беше отрицателно, под половин процент от БВП, но желанието за повече разходи доведе до това че дефицитът се отвори и сега сме заплашени от процедура по свръхдефицит, която се надявам със съвместни усилия да избегнем" - каза министър Горанов пред народните представители.

„Докато България трупа дефицит - ще се искат дългове, защото няма друг инструмент, с който превишението на разходите над приходите да бъде покривано" - това коментира пред журналисти министър Горанов след заседанието на Комисията по бюджет и финанси. „Даването на прогноза за това как държавата ще си осигури финансиране за един средносрочен период е заявка за стабилност, защото имаме ясна представа как ще финансираме падажиращите в следващите няколко години до 2017 г.  дългове в размер на 6 млрд. евро и даваме прогноза с какъв инструмент и по какъв начин ще финансираме съществуващия бюджетен дефицит, който комутативно за този период е над 3 млрд. евро" - обясни финансовият министър важността и приоритетността на предложения законопроект.

Той каза още, че програмата за поемане на нов дълг до края на 2017 г. не е новост за международните финансови пазари, подобни програми има например Полша, която отдавна управлява модерно държавния си дълг.

„Тази програма дава предсказуемост и възможност дори при политическа нестабилност правителството да има механизъм да плаща задълженията си, гласувани с годишния закон за държавния бюджет" - уточни министър Горанов. На въпроса защо е посочена лихвата от 10 процента, той отговори, че „този размер на лихва е използвана като бенч марк във всички емисии след 2010 г., като идеята е да се даде някакво ограничение на правителството в неговите действия и да не се насочват тези, които искат да финансират държавата, към реалната доходност, която очакваме".

Финансовият министър изрази своите очаквания, че „лихвите ще са по-добри, отколкото досега сме вземали, защото пазарът е свръхликвиден в момента". „В програмата МФ е отворило максимално матуритетната структура, като сме дали възможност да се поема и дълг за 30 години, а в хода на записването през годините ще преценяваме кой матуритет е най-изгоден за държавата, каква срочност на книжата е най-изгодна, за да не се получават, както сега се е получило, струпването на падежи в кратък хоризонт от порядъка на две-три години" - допълни Горанов.

„Днешният дебат за новия държавен дълг не отчита, че увеличението на нетния дълг за този период ще бъде само с размера на дефицита, а дори и по-малко" - подчерта Горанов. Той каза още, че „по целесъобразност и въпрос на преценка е кой приемаме да „адвокатства" на българската държава, когато тя прави емисия на дълг". Няма никаква пречка да се сключи дългосрочен договор за агентства, а преценката защото са избрани тези четири банки и това ли са най-подходящите, е направена на база на това кои глобални банки са се съгласили в края на миналата година да помогнат на правителството с мостови заем, с който успяхме да разплатим гарантираните влогове на гражданите във фалиралата КТБ. Министър Горанов припомни, че тогава част от условието на тези банки е било те да дадат мостово финансиране, след което да се върви към този инструмент - програма за емисии за следващите няколко години.

„Добрата комуникация с тези банки и престижът им е гаранция, че ние ще успеем да привлечем инвеститорски интерес и да получим много добра доходност на пазарите и в следващите няколко месеца ще можем да се уверим в това" - допълни министър Горанов. „Нека всеки, който има обструкции по престижа на глобални финансови институции, да се обърне към тях с конкретните си претенции" - каза финансовият министър и припомни, че всички документи по законопроекта са публични и са качени на страницата на НС.