03.11.2020 г.

„Бюджет 2021 е много по-различен от всички, правени досега. Той се прави в безпрецедентна ситуация, в която всички държави акумулираха всичките си налични средства за борба с пандемията. Икономическият спад и намаляването на заетостта имат тежко отражение върху водещи  отрасли в икономиките както на България, така и на европейската и световната икономика, което означава, че има опасност за устойчивостта на публичните финанси. В такъв период, в който приходите намаляват, а трябва да се направят допълнителни разходи, за да можем да се справим с неблагоприятните последствия от кризата, е нормално да има разхлабване на фискалната позиция“.

Това заяви министърът на финансите Кирил Ананиев в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова. По думите му, при изготвянето на проектобюджета са взети предвид специфични изисквания, каквито досега не е имало. „На първо място трябваше да бъдат осигурени необходимите средства за борба с пандемията, които са над 3 млрд. лв. или 2,5 % от БВП, което е значителна част от планирания дефицит. Ако бюджетът беше предизборен, в него нямаше да намерят място и продължение политиките, мерките и реформите на управленската програма на правителството“, категоричен е той.

Министър Ананиев е на мнение, че фискалният баланс е премерен в средносрочен план, така че след отпадане на пандемията страната ни отново да се върне на целевите нива на дефицит, които са преследвани през предходните години. „Аз не виждам нищо популистко в този бюджет и нищо, което да се различава от политиката на правителството в приетата през 2017 г. управленска програма. Убеден съм, че което и  да е правителство ще изпълни бюджета през следващата година“, допълни той.

По отношение на критиките в публичното пространство за провежданата дългова политика финансовият министър посочи, че към 2023 г. размерът на държавния дълг ще бъде 28,2% от БВП, за сравнение през предпандемичната 2019 г. дългът на страните от ЕС е 77,4%, а на страните от еврозоната – 84%. Министърът на финансите разясни, че средствата от всеки изтеглен заем постъпват във фискалния резерв и с тях се покриват само три неща – дефицит, нетни дългови плащания и поддържане на минимално ниво на фискалния резерв от 4,5 млрд. лв.

На въпрос относно исканията на полицаите и пожарникарите за увеличаване на възнагражденията им Кирил Ананиев отговори, че в момента министърът на вътрешните работи провежда разговори и след като приключат, дебатът ще се проведе в рамките на правителството, където ще се вземе решение.

Министър Ананиев напомни, че действащият механизъм на финансиране в България е такъв, че не позволява повишаването на заплатите на лекарите и медицинския персонал да се случи с централно решение на правителството. Единственият начин е през модела на финансиране на лечебните заведения. Той анонсира, че е постигнат консенсус с НЗОК и заложеният с решение на МС ресурс ще бъде осигурен през следващата година и ще предвижда увеличение на заплатите, така че да бъдат достигнати началните основни възнаграждения съгласно колективния трудов договор. „Съгласно трайната политика и приоритетите на правителството всяка година значително се увеличават средствата в сектор здравеопазване, като основна част от тях са предназначени за заплатите на медицинския и немедицинския персонал, като ръководството на всяко лечебно заведение само преценява каква политика по доходите ще води“, обясни той.

Цялото интервю можете да прочетете тук. 

Видео