21.12.2013 г.

| в. „Банкеръ\" | 21.12.2013|

 

Г-н министър, резултатите от изпълнението на бюджета за десетте месеца на 2013-а показват, че дефицитът е около 400 млн. лева. Ако тази тенденция се потвърди и от данните за последните два месеца на годината, ще излезе, че наистина не е имало необходимост да актуализирате бюджета, защото ще се вместите в рамките на дефицита от половин милиард лева, който бе заложен в бюджета, приет през 2012-а от правителството на ГЕРБ. С какъв дефицит хазната ще приключи годината?
- Бюджетните разходи имат подчертана сезонност и голяма част от тях са съсредоточени в края на годината. Разбира се, ние положихме усилия да ограничим тези разходи, поне що се отнася до администрацията. Знаете, че приехме едно решение, с което 5% от някои разходи на министерствата и ведомствата бяха задържани, за да можем да сме сигурни, че ще се вместим в бюджетните цели. Така икономисахме около 60 млн. лева. Продължавам обаче да смятам, че актуализацията бе необходима. Тя е израз на стратегията на правителството да не ограничава икономическия растеж през фиска. Сигурно си спомняте, че неведнъж сме заявявали, че можем да удържим разходите на равнище, което да ни позволи да не актуализираме бюджета. Това обаче щеше да доведе до свиване на потенциала на икономиката за растеж. Ние обаче избрахме друг път и вече има първите данни за това, че сме били прави. За третото тримесечие неизгладените сезонно данни показват икономически ръст от 1.5% на годишна база. Смятам, че това е много добър резултат и той се дължи именно на нашата нова политика. Освен това не спряхме да плащаме по европейски проекти през последното тримесечие на годината, независимо че бяхме наясно, че Европейската комисия няма да е в състояние да ни възстанови парите до края на годината. Ние обаче не ограничихме парите по тези проекти, защото смятаме, че те са необходими за ликвидността на бизнеса. Още повече че фирмите са приключили работата по проектите, похарчили са средства за тях и е редно да си получат парите. Тази наша политика за поддържане на платежоспособността на бизнеса обаче изисква допълнителни разходи. При всички случаи ще се вместим в дефицита, заложен в актуализирания бюджет, но той ще е по-висок от този, който правителството на ГЕРБ заложи за 2013-а.

 

Какви суми е платила хазната по европейски програми през 2013-а и каква част от тях ни е възстановил Европейският съюз?
- От началото на юни до края на ноември около 2.2 млрд. лв., като темпът на плащане се ускорява. А възстановените ни от Европейската комисия средства са по-малко.

 

Макрорамката на гласувания само преди две седмици бюджет за 2014-а явно е направена на основата на тези пооптимистични данни за развитието на икономиката от третото тримесечие. И все пак ръст от 1.8% на БВП, колкото е заложен в нея, е доста по-висок дори и от сегашния 1%, който споменахте. След какви разчети стигнахте до тази прогноза?
- Когато правихме макрорамката за бюджета, все още нямахме тези позитивни данни от третото тримесечие. Но имахме очаквания за тях, защото знаехме, че ако разхлабим примката около бизнеса и му осигурим ликвидност, това ще даде своя резултат. Точно по тази причина приходните администрации започнаха да подхождат по-либерално към проблемите с плащането на данъците, като започнаха да съобразяват действията си с това дали забавянията са свързани с реални проблеми на фирмите, или заради недобросъвестност. Най-важното обаче бе, че възстановихме нормалните практики при възстановяване на данъчния кредит. Преди на някои фирми се възстановяваше ДДС в рамките на един ден, а други чакаха по половин година. Ние върнахме правилото ДДС да се възстановява по поредността на дължимите суми. Тези мерки нямаше как да не се отразят благоприятно на бизнеса. Общо за деветте месеца растежът на БВП е 0.7 процента. Той е по-голям от актуализираната прогноза за ръста на БВП за цялата 2013-а, която е 0.6 процента. Но за да ви отговоря на въпроса, подчертавам, че не очакваме някакъв голям скок на икономиката през следващата година, а просто да има нормализиране на бизнес средата, вследствие на което инвестициите и потреблението да се увеличат. Освен това не забравяйте, че базата през тази година, от която ще се отчита ръстът на икономиката за 2014-а, е много ниска и е нормално при една по-либерална фискална политика да бъде достигнат ръст от 1.8 процента. Но ние не разчитаме само на търсенето като фактор за увеличаването на брутния вътрешен продукт. Правителството има намерение да води и активна политика по отношение на предлагането и точно с тази цел сме приели една публична инвестиционна програма, която е насочена най-вече към стимулиране на бизнеса в регионите.

 

Всичко това звучи добре. Но макрорамката и съставяният на нейна база бюджет винаги се разработват и в песимистичен вариант. Какви са рисковете заложеният от вас ръст на брутния вътрешен продукт за 2014-а да не се сбъдне?
- За наша радост този път рисковете за направената прогноза са и в двете посоки както за по-нисък ръст, така и за по-висок. Същите са и заключенията на последната мисия на Международния валутен фонд, която през октомври направи оценка за състоянието на икономиката на България. Ръстът обаче може да е по-нисък, ако икономическата ситуация в Европейския съюз отново се обърка. Ако очакванията, че съюзът постепенно започва да излиза от кризата, не се оправдаят, тогава това ще рефлектира върху българската икономика по линия на по-малкия износ, което от своя страна ще означава по-малки приходи за нашите фирми, по-слаб темп на наемане на нови работници и по-малко инвестиции. Хубавото е, че, отново според неизгладени сезонно данни, еврозоната като цяло технически излиза от рецесията. Но възстановяването там е все още твърде крехко. За мен е важно обаче, че по линия на вътрешните инвестиции ние имаме много голям потенциал за развитие, защото през последните години те бяха замрели. Ще ви припомня, че от 2009-а до 2012-а вътрешните инвестиции са с 37% по-малки в сравнение с тези отпреди кризата. Прогнозата ни е, че през 2013-а този спад продължава. С други думи, базата, от която ще се отчита ръстът на инвестициите за 2014-а, е много ниска и затова заложеното за 2014-а увеличение от 1.9% е дори консервативно. Затова смятам, че дори при по-слабо развитие на икономиката в ЕС негативният ефект ще бъде компенсиран от големия потенциал за вътрешни инвестиции. А при по-благоприятно развитие на икономическата среда големите инвестиционни проекти ще доведат до ръст над заложените в макрорамката 1.8 процента.

 

Пак ли става дума за прословутия „Южен поток\"?
- Да и за него. Този инфраструктурен проект ще има голямо пряко и косвено влияние върху инвестициите за целия регион на Северна България. Реализацията на този проект, според мен, ще стимулира и други големи инвестиции, които засега само се обсъждат. Затова той е важен.

 

Стана дума за външната среда като важен фактор за икономическия ни растеж. Какви са рисковете тя да се влоши заради проблемите на Словения, Кипър, Гърция, Унгария?
- Все пак тези държави нямат много голямо влияние върху цялата икономика на Европейския съюз. Проблемите в Гърция са вече от няколко години и европейската икономика е успяла до голяма степен да абсорбира щетите от тях. Освен това в еврозоната вече има разработени механизми за решаването на тези проблеми, а и, както казах, въпросните икономики не са толкова големи и поемането на рисковете, които те могат да създадат, не е чак толкова скъпо.  Основните проблеми, които трябва да бъдат избегнати в ЕС, са по линия на банковия сектор. Затова вниманието при последните срещи на ЕКОФИН, както и необходимостта от провеждането на извънредно заседание на 18 декември, са предизвикани от необходимостта да бъде създадена рамката на банковия съюз в Европа, финално вече уточняваме детайлите по неговата структура и ако успеем да постигнем съгласие по тях до края на годината, това би бил много позитивен сигнал за финансовите пазари.

 

Общото разбиране е, че след като България не е в еврозоната, правилата на банковия съюз не се отнасят за нея.
- Нямаме намерение да се присъединяваме към този съюз, преди да станем част от еврозоната. Ние обаче участваме в тези разговори, за да отстояваме позицията си, че новите правила, които ще действат в еврозоната, няма да са направени по начин, който да благоприятства единствено големите икономики в еврозоната. Затова с една група държави извън Валутния съюз като Великобритания и Швеция заедно отстояваме позицията, че правилата на банковия съюз не трябва да създават проблеми за нито една държава във еврозоната. Идеята ни е, че не бива да има предпоставки за евентуални икономически дисбаланси в паричния съюз, защото проблемите в него винаги се пренасят и върху останалите страни в ЕС.

 

Коя е актуалната тема, която обсъждате в момента на ЕКОФИН?
- Сега работим по механизма за преструктуриране и оздравяване на финансовото състояние на банките. В тези разговори ние вече постигнахме някои добри решения, които засягат и нашия сектор. Например бе постигнато съгласие в процеса на оздравяване банките първо да разчитат на резервите в собствения си капитал, след това на инвестиции от частни фондове като нашия Фонд за гарантиране на влоговете и едва ако тези мерки не са достатъчни, да прибягват към финансиране от националните и от европейския фонд. У нас тази гъвкавост вече е налице. Вероятно ще бъде изграден още един фонд за преструктуриране на банките. Но вече ние имаме готов защитен механизъм, който да гарантира устойчивостта на сектора и сигурността на вложителите.

 

Да се върнем на основната тема - бюджета за 2014-а. Кои са основните политики, които ще водите не само за изпълнение, но и за увеличаване на приходната му част?
- Много разчитаме на две основни структурни промени, които правим, за да подобрим събираемостта по ДДС. Към Националната агенция за приходите създаваме нова дирекция „Фискален контрол\", която ще следи да няма измами по ДДС при вътрешната търговия с рискови стоки и вътрешнообщностните доставки от държави от ЕС. Тази структура ще заработи от началото на 2014-а и ще управлява мобилните групи, които ще проверяват на места дали търговците са коректни по отношение на плащането на ДДС за една или друга стока. Този механизъм работи в Румъния, където още през първата година на прилагането му е дал много добри резултати. Другата мярка, на която разчитаме, е обратното начисляване на ДДС върху зърнените култури. Полагаме усилия и за усъвършенстване на единната сметка. От следващата година хората, които се осигуряват самостоятелно, например ще могат първо да погасяват осигурителните си вноски, за да не губят своите права. Въвеждаме и възможността на лицата, които са данъчно задлъжнели, първо да си погасяват главницата, за да избегнем постоянното натрупване на задължения заради начислявани лихви. Ще бъдем и много по-гъвкави по отношение на разсрочването на данъчни задължения, но само към лицата, които твърдо спазват погасителните планове.

 

Като заговорихме за налози, това правило за възстановяване на данъка върху доходите на физическите лица за гражданите с минимална работна заплата не е ли първа стъпка към въвеждане на системата за прогресивно облагане?
- Ние не го разглеждаме по този начин. Сигурно си спомняте, че и аз, и премиерът сме заявявали, че харесваме данъчната система такава каквато е към момента и плоският данък дава добри резултати. Именно затова не бе въведен и необлагаем минимум. Ако това бе направено, тогава щяхме да говорим за връщане към прогресивното облагане, защото необлагаемият минимум щеше да създаде истинска прогресия - с една нулева ставка и друга десетпроцентна ставка. Сегашната мярка ще даде възможност на лицата с най-ниски доходи да получат повече свободни средства през 2015-а, които ще бъдат насочени към потребление.

 

Какъв ще е ефектът за фиска от тази мярка?
- Конкретният размер все още се уточнява, но по предварителни данни става дума за около 100-150 млн. лв., които ще се възстановят на гражданите през 2015-а.

 

Най-важните политики, които ще финансира бюджетът през 2014-а?
- На първо място това е публичната инвестиционна програма за растеж и развитие на регионите. За нея сме отделили 500 млн. лева. Следя с интерес дискусията в медиите по тази тема. От нея разбирам, че различните министерства и ведомства са приготвили проекти, които да кандидатстват по програмата и чиито общи суми понякога достигат до 500 млн. лева. Става дума, че всяко ведомство има готови проекти за по толкова. И излиза, че за общините няма да останат пари. Само че тази работа няма да стане. Ще ограничим апетитите и възможностите на министерствата да се възползват от тази програма. Смятам, че ще ограничим техните проекти до 80 млн. лева. Останалите пари ще са за проекти на общините. Критериите и правилата за кандидатстване ще бъдат посочени в специално постановление на Министерския съвет. Според мен към края на февруари 2014-a ще започнем да одобряваме проекти. В здравеопазването все още се води дискусия по новата стратегия. Лично аз искам да видя в нея фокусиране към ефективността. Не може всяка нова стратегия да иска все повече средства, а резултатите от нея като качеството на здравните услуги да не се подобряват. Няма яснота как дадените пари подобряват болничната помощ и достъпа до лекарствени средства. Очакваме до края на годината министърът на здравеопазването да внесе в правителството онези мерки, които да доведат до подобряване на качеството, така че да оставим на разположение на Здравната каса остатъка - онези 94 млн. лв., които й останаха от здравните вноски през тази година. Знаете, че ваксините бяха върнати за финансиране от бюджета на здравното министерство, защото до тях всички трябва да имат достъп, без значение дали са осигурени, или не. Същото се отнася и до фонд „Асистирана репродукция\". Ще бъде финансирано и развитието на мрежата за спешна помощ както по линия на закупуване на нови линейки, така и по линия на увеличаване на възнагражденията. За целта са осигурени близо 18 млн. лева. Ще бъде развита и системата на единната електронна здравна карта, която всеки човек ще може да носи в портфейла си и в която ще се отразяват всички здравни услуги, които е получил. Тази система ще намали злоупотребите, а изграждането й ще струва около 10-15 млн. лева. Като социално ориентирано правителство възстановяваме швейцарското правило за индексиране на пенсиите. По мое настояване в бюджета за 2014а е планирано финансиране на социалните помощи за цялата година, а не както досега заделените за тях ресурси да стигат за десетте месеца, а след това да се гласуват допълнителни средства. Другата политика е насочена към образованието. За нея специално сме заделили 100 млн. лв., с които ще финансираме програми за подобряване на качеството на образованието. От тях ще могат да се възползват училища и университети, които докажат, че хората, които ги завършват, имат висока реализация на пазара на труда. За събирането и селекцията на проектите ще отговаря Министерството на образованието, което обаче ще трябва да защити избора си пред целия Министерски съвет.

 

Голямо лобиране от страна на ректорите ще падне. Не мислите ли?
- Доколкото знам, в съвета на ректорите вече е постигната някаква договореност за участие на проекти по тази програма.

 

А с общините как ще успеете да постигнете съгласие? Кметовете винаги са недоволни, че бюджетът не им осигурява достатъчно средства.
- Заложили сме увеличение на субсидиите за общините с 81.5 млн. лв., като общият размер на тези субсидии ще достигне около 2.39 млрд. лева. В това увеличение влизат 46.5 млн. лв. допълнителни средства за делегирани от държавата дейности - образование, здравеопазване, култура и т.н.,15 млн. лв. увеличение за изравнителната субсидия и 20 млн. лв. повече за капиталови разходи. Като от последното увеличение 10 млн. лв. повече са за ремонт на общински пътища. Разширихме и обхвата на общините, в които фирмите могат да инвестират и създават работни места, без да плащат корпоративен данък.

 

Един от водещите фактори при разработването на бюджетната програма за всяка една година е държавният дълг. Първо, защо взехте по-малък от първоначално предвидения заем от консорциума, организиран от „Дойче Банк\"? В проектодоговора сумата бе 350 млн. евро, а реално получихте 290 млн. евро.
- Инвеститорите смятаха, че този инструмент за кредитиране „шултшайн\", който ползвахме, има вариации. Затова пуснаха поръчки за предоставяне на кредит, но с технически характеристики, които не отговаряха напълно на финансовия инструмент, за който ние бяхме получили мандат от Народното събрание. Ако ги бяхме приели, щяхме да усложним много самата процедура по вземането на заема. Затова ги отхвърлихме. Другият фактор бе, че някои инвеститори бяха предложили кредити с плаващи лихви, които въобще не са изгодни за нас, защото сега международните лихвени равнища са на исторически ниски равнища. В крайна сметка това са причините да отрежем поръчки за над 60 млн. евро. Смятам, че подписахме едно много изгодно споразумение за заем както по отношение на срочността на дълга - седем, десет и петнадесет години, така и по отношение на лихвите, които ще плащаме на кредиторите. За седемгодишния заем доходността е 3.397%, за десетгодишния 4.1%, а за петнадесетгодишния 4.6 процента. Освен това влязохме успешно в един непознат за нас за момента сегмент на външното кредитиране, като успешно привлякохме ресурси както от германски и австрийски осигурителни фондове, така и от български банки.

 

Тези ниски лихви обаче не се ли дължат на изключително ниските лихвени равнища на международните пазари?
- Това е една от причините...

 

Не, по-важният въпрос е гарантирате ли, че рисковата надбавка по тези заеми е по-ниска от тази по кредитите, които сме вземали преди. Например от рисковата надбавка по петгодишния облигационен заем, взет през 2012-а от вашия предшественик Симеон Дянков?
- Абсолютно. Рисковата надбавка по седемгодишния транш от прекия кредит е два пъти по-ниска, отколкото заемът, който правителството взе през 2012а, за който ме питате. Петгодишната емисия през 2012-а бе емитирана при доходност 4.48% годишно, а нашият седемгодишен кредит е при доходност 3.397 процента. Нашата рискова премия е 1.9%, а при петгодишната емисия през 2012-а тя бе между 3.2 и 3.5 процента. Сами си направете извода.

 

Каква сума ще трябва да платим за обслужването на външния държавен дълг през 2014-а?
- Около 2 млрд. лв. трябва да платим по лихви и по главници на падежиращ дълг. Затова от общо разчетените в бюджета за 2014-а 4.4 млрд. лв. постъпления от пласиране на нов дълг 1.3 млрд. лв. ще са за плащане на падежиращ дълг, а около 1.7 млрд. лв. ще са за осигуряване на средства за погасяване на доларовите глобални облигации през януари 2015-а. Останалите 1.4 млрд. лв. са за финансиране на бюджетния дефицит.

 

Кога са съсредоточени най-големите плащания по дълга през 2014-а?
- През първото тримесечие 700 млн. лв. и в средата на годината 600 млн. лева.

 

Разкажете ми за структурата на заемите, които смятате да вземете през 2014-а. Ще има ли пак „шултшайн\"?
- Зависи от ситуацията на пазарите. Разглеждаме много широк кръг от инструменти както по отношение на срочността, така и по отношение на видовете пряк кредит или облигации. По отношение на външните заеми преценяваме внимателно и видовете валути, в които ще ги емитираме. Знаете, че в началото на 2015-а погасяваме голям доларов дълг и по тази причина трябва да сме сигурни за евентуалните валутни рискове, които поемаме, ако решим да го финансираме с доларови облигации. За вътрешния пазар сме си дали възможност да пуснем краткосрочни емисии облигации, част от които ще падежират в годината, в която са емитирани. Причината е, че тези ценни книжа са много търсени у нас и поради това ни дават възможност да финансираме бюджета на много ниска цена. Като цяло политиката ни ще е да оптимизираме държавния дълг в посока на това бюджетът винаги да разполага с необходимите за плащанията пари, а не както стана в началото на тази година. За нас е важно да постигнем оптимална структура на дълга и фискалният резерв да е на достатъчно високо равнище.