Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • АПР
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
Още по темата

СИМЕОН ДЯНКОВ: СЛЕДВАЩИТЕ ДВЕ ГОДИНИ ЩЕ СА ЗА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И РАЗВИТИЕ

27.06.2011 г.

 

Вицепремиерът и министър на финансите в интервю за в. „Дневник"

Да започнем с една от злободневните теми, която вълнува и много от нашите читатели със собствен бизнес - защо се наложи удължаването на срока за свързване на касовите апарати със сървърите на НАП?
- Защото се оказа, че технологично не е възможно всички 380 хил. търговски обекта, регистрирани и нерегистрирани по ДДС, да се свържат до края на септември. Защо НАП са смятали, че може да стане, е друга интересна тема, по която се занимавам, но е факт, че технологично щеше да е невъзможно. Тогава остана идеята колкото можем да включим, а на другите да им дадем време.

По-добре е отрано да се знае и така е най-честно. Удължаването на срока с 6 месеца до 30 март би трябвало да стигне за всички. А след като се видя, че планирането на НАП не е било толкова добро, сега с моя екип ще следим този процес да се изпълни. Междувременно така ще се подпомогне малкият бизнес. Бил съм на срещи с бизнесмени из страната и те са ме питали не може ли това да се отложи.

Не са ли ощетени фирмите, които вече са си направили разходите?
- Може и така да се каже, но е по-добре да не се ощетят всичките 380 хил. фирми. Пак казвам, ако беше технологично възможно до края на септември - прекрасно, защото помага за изсветляването на икономиката, но се оказва че не може.

Като тръгнахме с фискалните апарати за бензиностанциите, те ни казаха че това не може да стане за една година. А то стана за три месеца и половина. Явно като се фокусираме някъде и тръгнат нещата, както сега се занимаваме с аптеките, до края на август това ще стане. Да се организира това нещо за един сектор е горе-долу възможно, но за всички сектори - доста си бяхме надценили възможностите.

Нашите читателите питат също кога ще отчетете голям успех срещу източването на крупни суми по ДДС, а не проблемите да се търсят само в дребния бизнес?
- Бензиностанциите, за които говорихме, не са малък бизнес. Това са доста големи компании, където с години е имало проблем с, да кажем, недоплащане на ДДС. Наредба 3 също върви срещу проблемите в големи бизнеси - главно в сектори като производството на алкохол и в горивата. Има много примери, че сме се борили с дългогодишни проблеми в големия бизнес. Но важно е, като се правят промени, да обхващат всички сектори, това е единственото смислено.

И все пак досега няма нито едно съобщение за засечена схема за източване на ДДС, свързана с  голяма фирма, а дори и експерти от вашата партия признават, че големите ДДС измами се случват винаги в схеми с големи данъкоплатци.
- И аз не съм особено доволен от тази тема. Доскоро изчаквах и се надявах, че тези неща в НАП ще станат, но те не се случват по начина, по който аз ги искам, и затова предприех промени, започвайки от НАП - София.

Сега правим анализи тук, в министерството, какви са очакванията за приходите, а не ги чакам от НАП, въпреки че те са тяхна работа. Безспорно е, че и гражданите, и аз очаквахме много повече ДДС измами да се разкрият, за които ние още при идването ни на власт знаехме, че съществуват. Например от 2004 г. - в търговията със захар, от 2005 г. - в  алкохолния сектор, зърно и така нататък.

Има няколко постижения и пример за това е Ковачки. Той бе осъден за далавери с ДДС за 17 млн. лв. за  Това, че съдът го глоби 1600 лв., е по-различен проблем, все пак той беше осъден и това е някакъв успех, макар и много неудовлетворителен.  Успешно развитие очакваме и за тези близо 20 млн. лв., които са свързани със захар (бел. авт. - операция "Недосегаемите", засегнала 26 данъчни инспектори, заподозрени, че осъществяват чадър над източването на ДДС).

Но ако ме попитате дали съм доволен, отговорът ще е не. Анализът с години е събиран и показва, че много ДДС схеми са се събрали през годините. Някъде сме реагирали  - като при горивата и касовите апарати, където измамите сега са много по-малко. На фона на предишните няколко месеца, като свързахме бензиностанциите, влизат с по 35 милиона лева повече приходи. Но на други места трябва да се работи много по-ударно.

Не криете недоволството си - защо обаче си отиде изпълнителният директор на НОИ, а не на НАП?
- Аз съм сменил основния човек, който се занимава с контролната дейност. Новият човек идва от териториалната дирекция във Велико Търново, която е постигнала най-добри резултати в страната.  Дал съм месец-два на Красимир Стефанов и на цялото ръководство в НАП да ми покажат успехи в ДДС измамите. Основният им аргумент беше, че не е създадена добра законова база за противодействие.

Като попитахме какво липсва, митниците ми казаха, че липсва вече приетата Наредба 3, че липсва GPS (за проследяване на цистерните с доставки на горива с намален акциз - бел. авт.), които вече са факт. Нямаше митническо дознание, но подготвихме промени и за това. НАП казаха, че най-често измамите стават чрез кухи фирми, които те не могат да възпират.

Направихме законови промени и сега НАП не може да каже, че тази фирма си е променила собственика. Ограничихме плащанията в брой и сега не могат да се оплакват, че законите не са добри. Законите са такива, каквито НАП ги поискаха, и затова сега искам да покажат, че могат да работят добре.

Моят общ коментар за ДДС измамите е, че ако човек има данните как върви търговският процес в дадена фирма, а тях ги има в НАП, то би трябвало да засекат, ако една фирма внезапно започне да иска много повече връщане на ДДС, отколкото е искала преди.

Ако се създаде една фирма от нищото и започне да иска връщане на  ДДС, би трябвало да имаш някакъв анализ и механизъм да решаваш този проблем. По-важен е предварителният контрол, който решава в много по-голяма степен проблемите. Всичко е въпрос на воля и смелост. Ако те липсват, аз ще си вкарам хора, които имат тези качества.

Сменени бяха хората на почти всички ключови постове в сферата на вашето влияние, кога да очакваме преки резултати?
- Някъде имаме незабавни резултати, като в комисията "Кушлев". Там новият председател, господин Коларов, веднага махна 30 души. Отпаднаха и 10 коли, които не са били използвани, вече има и нов закон в парламента - нещо, което не се случваше година и половина. В архивите имаме нов председател от няколко месеца и "внезапно"  започнаха да се местят в нови и по-обезопасени  хранилища.

При новият министър на транспорта вече се задават въпроси дали да продължим да даваме субсидия на БДЖ, без да питаме те какво правят с нея. Навсякъде, където са направени промени напоследък, смятам, че има положителен резултат. А в крайна сметка дали това вдига на ново ниво цялото управление ще видим след година-две.

На втората ви пресконференция като министър на финансите казахте, че икономиката трябва да се съживи от началото на 2010 г., когато трябва да започнат и лихвите да се понижават...
- Да, и икономиката отлепя. Вече отчитаме четвърто тримесечие с растеж, а през първото тримесечие на тази година се отчита растеж в абсолютно всички сектори. Вътрешното търсене се развива положително, услугите също.

Хората обаче го гледат през безработицата и нивото на доходите, те продължават да спестяват повече, вместо да потребяват.
- България влезе в кризата шест месеца след останалите европейски държави. Защото предишното правителство смяташе, че ако много похарчи преди изборите, по някакъв начин това няма да излезе като предизборна тема. И те наистина много похарчиха, но точно защото в малки държави това не помага по никакъв смислен начин, все пак влязохме в кризата точно няколко месеца преди изборите 2009 г.

Това изтласка по-голямата тежест на кризата в края на 2009 и началото на 2010 г. Така че ние вървим шест месеца след другите успешни държави като Естония, Швеция, Финландия, правя сравнения с по-малките държави. Всъщност последното тримесечие на 2011 г. беше по-успешно дори и от нашите прогнози.

Какво показва равносметката на антикризисния план, който утвърдихте в началото на мандата си?
- За мен основна тема на антикризисните мерки беше да се избегне вдигането на данъците. Това успяхме да го постигнем, всичко останало е с второстепенна важност.

Просто се гледа с времето. Като най-бедната държава в ЕС има много да догонваме. През 2008 г. сме били с 37% от средния  БВП на глава от населението за Европа, а сега сме с 43%. Ако вървим с това темпо, след година-две ще задминем Румъния, след още година-две -  Латвия, и т.н. Това не може да стане за една-две години.

Заради кризата изпуснахте първата година за реформите, които обещахте, сегашната пък е предизборна - какъв е рискът от решения, свързани с повече разходи?
- Моята задача е да избягвам такива разходи. Предишният министър за 3 години и половина е бил добър финансов министър, за последната половин година са харчили по начин, от който и досега страдаме, и аз се опитвам да избегна това за идващите избори.

За момента гледаме изпълнението на бюджета, което, общо взето, върви по план и не сме си позволили да харчим преднамерено. Да видим дали ще издържим до октомври. Натискът за повече разходи е голям и в добри времена, а в тежки е още по-голям, но работа на финансовия министър е да му устоява.

Бяхте казали, че ако поривът за реформи потъне в политически сметки, ще си тръгнете -  как преценявате нещата днес?
- Доволен съм, станаха доста неща, които с времето не са ставали, и има още много неща, които искам да станат. Имам и стимул да продължавам да съм финансов министър и част от това правителство, за да ги довърша.

Какво основно бихте отчели като успех за изминалите две години и  какви са приоритетите за следващите две?
- За първите две години големият ми приоритет беше да излезем от финансовата криза без сътресение и това го отчитам като успех. Не вдигнахме данъците, не намалихме доходи и сега имаме възможност да започнем да увеличаваме доходите. Не се притеснявам за фискалната позиция на България.

Сега се надявам в следващите две години да се занимавам много повече с икономическа политика, в смисъл на развитие, а не на удържане на лоши тенденции в Европа, както и с отделни неща, които на мен са ми интересни -  като културно-историческо наследство и големи теми, като примерно енергетиката.

Какво става с прокурорската проверка за т.нар. договори, крити в чекмеджета, които казахте, че сте наследили от тройната коалиция?
- Прокурорската проверка продължава да върви. Тя като повечето проверки отнема повече време, но една част от тези договори бяха успешно канселирани, така че и от това спестихме доста пари, поне 600 млн. лв.

Какви са реакциите на хората и бизнесмените, с които се срещате, по отношение на икономическата политика на ГЕРБ?
- Бизнесът естествено иска много повече. Аз съм работил в над 100 държави и в нито една от тях не съм срещал бизнес, който да е доволен и да каже "браво на правителството, то 100% си върши прекрасно работата". Естествено хората искат повече - и като фирми, и като домакинства.
Проблемите, които излизаха в началото, бяха неплащането и задържаният ДДС.

Сега тези въпроси ги няма, а вече ме питат  къде са парите за селско стопанство, европроектите и програма "Конкурентоспособност", кога вътрешното потребление ще тръгне. Истината е, че вътрешното търсене винаги закъснява, ако си малка държава.

Какво да очакваме като решение за Гърция и като финансист как смятате, че ще се развие ситуацията там?
- Гърците се борят много. Положението е тежко, защото много години разходите са били много повече от възможните за този тип икономика. Затова поне за едно десетилетие ще е тежко в гръцката икономика.

Всички правилни стъпки вече са разписани и въпросът е дали ще имат политическата смелост и подкрепа на населението да минат през тях.  Сега се страда заради неща, натрупани във времето, които трябва сега в много кратки срокове да бъдат обърнати.

Примерът с Гърция действа ли дисциплиниращо за ЕС?
- Днес се вижда, че анализаторите, които в началото на кризата прогнозираха, че някои държави може да имат проблеми, са били прави. И вече не би трябвало да има изненади от други държави. А и в рамките на ЕС трябва да има по-голяма подготвеност как да се реагира, за да може да се взимат смислени решения.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация