СИМЕОН ДЯНКОВ, ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ В ИНТЕРВЮ ЗА \"168 ЧАСА\"

08.01.2010 г.

„168 Часа" - 24 стр.

1. Г-н Дянков, амбициозен човек ли сте?

- Да! Амбициозен съм. А и навремето съм бил спортист. Спортът възпитава - в амбиция и дисциплина. Тренирах лека атлетика в Ловеч и постигах добри резултати. Свикнал съм да побеждавам! Искам да побеждавам! Това ми е в кръвта От друга страна, съм от поколението източноевропейци, които искат да докажат, че могат да постигнат нещо професионално не по-зле от колегите си на Запад. Още през 1989 година тази моя амбиция ме отведе да уча в Австрия. Преди това бях приет в Икономическия университет, „Карл Маркс" се казваше тогава, но не исках да уча социалистическа икономика и отидох във Виенския университет. За моя изненада там не се учеше пазарна икономика и на следващата година се преместих в Западен Берлин. Там също не ми хареса. По това време в България имаше малко информация и си мислех, че на Запад обучението е прекрасно, учи се добра икономика. Оказа се, че Виенският университет и особено Свободният университет в Западен Берлин са известни като местата в Австрия и в Германия, където марксистката икономическа мисъл има най-силно влияние. Извадих лош късмет да попадна точно там. Така се лутах две години, докато намеря това, което искам. В такава ситуация и да не си амбициозен, няма как да не станеш. Накрая стигнах до САЩ и там ми хареса.

2. Сега каква ви е амбицията?

- Да направя най-добрата антикризисна програма в Европа! Знанията ги имам, правил съм този тип програми в много страни. Но едно е да съветваш, а други да изпълняват. Целта ми е България не просто да излезе от кризата и всичко да стане както си е било, а да изведа страната до съвсем друго, средноевропейско ниво.

3. Постижимо ли е товa?

- Определено е постижимо.

4. В какъв срок може да се случи?

- Това, към което се стремя, е доходите на хората да достигнат средните за Европа. Не както сега - да сме на дъното. Това е постижимо за 6 години.

5. Защо точно за 6 години?

- Защото съм виждал две-три други държави в подобно положение, в които е имало воля за промяна Словакия може би е най-близкият пример до нас. Работил съм там и знам за какво става дума. От 1998 до 2004 г. те напреднаха много силно и стигнаха до средноевропейски стандарт и заплати. Това ще рече, че ако в момента произюдителността ни е средно $7000 на човек от населението, след 6 години да достигнем до 15-16 хил. на човек - т.е. да я удвоим.

6. Значи през 2015 . вече ще сме добре, ако всичко върви по план?

- Да! Това е възможно да стане за 6 години. Виждал съм го в Словакия, в Колумбия, в Латинска Америка - в държави, в реформите на които за този период от време съм участвал. Ключовото е, че там правителствата печелеха втори мандат, за да могат да довършат започнатото.

7. Отсега искате втори мандат, за да си довършите работата?

- Да! Добре е това правителство да остане по-дълго на власт, за да може да довърши започнатото. Но ако всичко върви добре, до 6 години можем да постигнем много.

8. Царят обещаваше да ни оправи за 800 дни, вие искате 6 години.

- Говоря от личния си опит, от личните си познания и наблюдения. В момента нещата в света се случват по този начин. На нас началото ни беше трудно, защото заварихме много лоша ситуация. Сериозните реформи изискват време, за да бъдат реализирани и дадат реален резултат. Необходима е и немалка доза политическа смелост. Тази смелост е липсвала на предходните правителства и може би затова не са ги предприемали.

9. Ще биете ли г-н Орешарски като спортист и като финансов министър?

- Като спортист определено! Най-вече понеже той пуши, докато аз спортувам всеки ден. Не играя футбол като премиера, макар че съм го подкачал да ме вземе в отбора. Предпочитам фитнеса, бягането - тренирам всеки ден. Като завали сняг, тичам на пътечката. Така че определено съм в по-добра форма от Орешарски! От гледна точка на финанси, там е малко по-интересно. Моето предимство е, че имам по-голям опит в международно финансиране, борба с кризи, защото съм се занимавал с тези неща в много държави. Докато неговият опит е само в България. Засега се справяме много добре, даже ни повишиха кредитния рейтинг. Оттук нататък предстои още много. В момента сме в средата на най-трудния период. Ноември, декември, януари, февруари - това се четирите най-тежки месеца в кризата Минахме половината, остава другата половина, но се надявам в началото на май нещата да почнат да се оправят.

10. Бяхте казали първи април?

- Май е месецът, в който ясно ще се види, че идват сигнали за подобряване на положението. Те и сега вече са налице, макар и още не съвсем ясни, но са налице. От работата ми в други страни знам, че логиката е такава - минава се през положението, в което сме в момента, и след 4-5 месеца нещата започват да се стабилизират.

11. Тази година ни чакат само хубави неща?

- Предстоят ни, както казах, януари, февруари, март и април. Ще бъдат много трудни месеци - колкото бяха ноември и декамври. Сега сме преполовили най-дълбоката част на кризата. Още три-четири месеца трябва да издържим, да проявим търпение.

12. Има ли някой по-добър от вас в България?

- Не, най-добрият съм! Има международна класация, която се обновява всеки месец. Тя се изготвя на база брой научни публикации, цитати в реномирани финансови издания и така нататък. Засега не само в България, но и в цяла Източна Европа водя по тези показатели. Най-добър икономист съм в Източна Европа, но има по-добри банкери от мен. Включително и в България. Това се дължи и на кризата отпреди десетина години, която консолидира банковата система и отся най-добрите, които работят в бранша.

13. Да не се притесняваме за банките?

- Никой не трябва да има притеснения за банковата система у нас! За борда също няма заплаха! Няма да го пипаме, ще остане такъв, какъвто е. В момента имаме най-високия фискален резерв в историята на България. През декември се качи над 8 млрд. лева. Имаме и най-големия валутен резерв - това е огромен успех, особено по време на криза

14. Ласкаете ли се от това, че сте най-добър икономист в Източна Европа?

- Не. Обикновеният българин трябва да почувства по джоба си, че го управлява някой много добър. Да има реален резултат. Да, имам много публикации, работил съм на много места, цитират ме често във „Файнейшъл таймс", „Икономист" и т.н., но сега на практика трябва да покажа какво мога. Амбицията ми е да покажа, че всичко, за което съм писал и говорил, мога да го осъществя на практика.

15. Какво сте готов да пожертвате за това?

- Простих се със социалния си живот. Откакто съм министър, не съм ходил нито веднъж на кино. Извън финансовите съм прочел само две книги. Обикновено чета по една на седмица. Ходил съм едва на 3 концерта. Никога не съм се ограничавал толкова. Семейството ми дойде преди около 3 месеца - жена ми и децата. Но ги виждам рано сутрин - аз отговарям вкъщи за закуската на децата, изпращам ги на училище. После ги виждам отново чак късно вечер, като се къпят.

16. Къде им харесва повече на децата ви - тук или в Америка?

- Отначало много се притеснявах, защото в Щатите имаха прекрасно училище - международното във Вашингтон, което е сред 5-те най-добри в САЩ. Страхувах се, че тук ще им е трудно, а на тях страшно им харесва в България. И на мен ми харесва. Едва по коледните празници имах възможност да отдъхна за малко и да покажа на семейството ми любимото ми място в България - Троянския Балкан.

17. Може би тук режимът е по-свободен и затова на децата им харесва?

- Да, определено. Много им харесва и как учението естествено преминава в игри и са свободни да ритат и да се състезават колкото си искат. В Америка са болни на тема някой да не пострада. Ако някой нещо леко се нарани, веднага влизаш в съдилище, съдиш училището и така нататък. Затова там игрите се ограничават. Тук ги няма тия неща и много лесно минават от един спорт на друг, а те и двамата са футболисти. Жена ми малко по-трудно се адаптира. Тя е един от най-известните специалисти по външна търговия в света. Има класация и за това - можете да проверите, ако искате. Тя също се занимава с кризи, непрекъснато пътува по света - в Източна Азия и главно в Латинска Америка,

18. Кой гледа децата тогава?

- Когато Керълин пътува, с децата се занимавам повече аз. Помагат ни и две гледачки, така че да могат да се сменят. Момчетата са на училище от осем до пет, след което са с гледачката, докато се върна. Лягам сравнително рано, особено по българските стандарти и ставам рано, в 5 часа всеки ден.

19. В колко лягате? - Към единайсет, единайсет и половина. Което за българите е сравнително рано. Тук се стои до по-късно, но това не го мога. Прибирам се някъде към 9 вечерта и до 10 се занимавам с момчетата. Времето след това е за мен и съпругата ми.

20. Как се запознахте с нея?

- Чрез общ приятел, също икономист. Запозна ни след една конференция, в Чикаго. Тя вече работеше във Вашингтон, аз тъкмо бях започнал работа в Световната банка. Понеже тогава много пътувах, някъде 3/4 от времето си прекарвах извън Вашингтон, в различни държави, и така първата година връзката ни беше спорадична.

21. Кой направи първа стъпка?

- Аз. Тя имаше дългогодишен приятел - известен химик в Колумбийския университет, професор, по-възрастен от нея. Бяха няколко години заедно. Той живееше в Ню Йорк и това беше моят шанс, защото бях във Вашингтон. Тя се колебаеше известно време, но бях сигурен, че Керълин е жената на живота ми. И накрая се получи - спечелих я!

22. Химикът как го преживя?

- Оттогава не съм го виждал. Напусна и Колумбийския университет, явно не е бил много щастлив. По времето, когато видях жена ми за първи път, аз също имах приятелка - индийка. Беше консултантка, занимаваше се с международни проекти. Но в момента, в който видях Керълин, сегашната ми съпруга, някак си разбрах - това е жената! Вечерта отидох и казах на индийката: „Така и така, съжаляват, но се разделяте. " Макар тогава само да се бях запознал с жена си, дори не я бях поканил на среща. Но така се случи -любов от пръв поглед.

23. Какво стана с индийката? Имаше ли скандали?

- Не го прие много добре. Вика, чупи чинии. За щастие тя също много пътуваше и след два дни замина командировка в чужбина. Така приключи всичко.

24. С Бойко Бориcoвкак се запознахте?

- Беше доста странно. Той беше дошъл в края на февруари 2009 г. на срещи във Вашингтон. Мен ме бяха поканили не защото съм българин, а като експерт по антикризисни програми. Г-н Борисов разговаря с директорката на Световната банка, която тогава отговаряше за България и най-накрая тя просто обяви: „Всъщност най-добрият ни експерт по антикризисни програми е българин, г-н Дянков." Борисов ми предложи да поговорим. Говорихме. След това си казахме довиждане. Покани ме за по-дълъг разговор вечерта. Тогава на мен ми се наложи да пътувам към Киргизката република, към Средна Азия, и така и не се видяхме. След което той явно е направил някакви проучвания и анализи и следващия път, когато ми звънна, беше след около два месеца - някъде в третата седмица на април. Бях пак на летището, пътувах за Казахстан. Той ми каза: "Искат да дойдеш да ти помогнеш с антикри-зисната програма." В края на април минах за половин ден през София и се видяхме за втори път тогава и това беше.

25. Тогава ли ви предложи за министър?

- Не, не. За министър, не. Тогава беше само подготовката на антикризисната част от предизборната платформа. За министър въобще не ставаше въпрос. Обсъждахме го след изборите, но нищо не беше решено. Научих го от медиите. Сутринта си бяхме говорили и той каза: ,Да изчакате, да потислим." Бяхме в Банкя, не му се беше оправил още кракът. Аз си тръгнах с такси и по пътя чух: Бойко Борисов обяви първия си министър - Симеон Дянков. Така разбрах. Честно казано, не ми влизаше в плановете да оставам в България след изборите, но така се получи. А и имах амбициите, това вече е лична амбиция, България да скъса веднъж завинаги с комунизъм, социализъм, със стария балкански манталитет, да има добри условия за правене на бизнес и хората да живеят по-добре. Дойдох за работата, почна да ми харесва и за живот. Ако Бойко Борисов ще управлява и десет мандата - и аз оставам.

26. Коя среща беше по-важна: с жена ви или с Бойко Борисов?

- Със съпругата ми, определено! Вече сме заедно 12 години, от 10 години сме семейство. Децата до голяма степен определят живота ни. Семейството е много важно за мен. С премиера имаме за известно време едни и същи задачи, с които трябва да се справим, с жена ми съм завинаги!

27. Как работите c Борисов? Отстрани изглежда, че командва всички министри много здраво?

- Отначало се притеснявах, защото не се познавахме, и не знаех какво да очаквам. Виждал съм в другите страни, където съм работил, какви са отношенията между премиера и финансовия му министър и в общи линии бях притеснен. Оказа се, че притесненията ми са неоснователни. Бойко Борисов се вслушва в експертите си. Много е важно за работата ни, че имам достъп до него по всяко време. Говорим много често - по 5-6-7 пъти на ден по телефона. През седмицата се срещаме 2 или 3 пъти. В събота задължително се виждаме сутринта по няколко часа, понякога и вечеряме в неделя. Говорим си не само за финанси. Това много помага и на мен, и на него. И двамата много работим. Аз ставам по-рано, той ляга по-късно. Разликата между нас е, че той е показал какво може, докато аз тепърва трябва да се доказвам в България.

28. C останалите министри как я карате? Имахте противоречия с министър Цветанов по бюджета на МВР?

- Не, това не е противоречие. Въпросът е в това, че имаме малко пари и малко можем да си позволим. И то не е само за МВР, това е и за останалите. С Министерството на отбраната например се сблъскваме с огромни проблеми. Подписвани са договори за какви ли не въоръжения. Сумите са огромни! В милиарди и те не са само в 2009, а и за 2010, 2011, 2012 година. В целия ни мандат ще се разплащаме, ще се разплащаме...

29. Между вас и министър Цветанов няма личностно напрежение?

- Не! Той е направил много, за да стигнем до етапа, в който сме. В смисъл ГЕРБ да е на власт, а аз тепърва да помагам.

30. Той не ви ли ревнува от този достъп до Бойко Борисов, който казвате, че имате? Преди да се появите вие, той му беше най-близкият човек?

- Той продължава да му е най-близкият и това не се е променило. Знаете също, че на премиера темата за ред, сигурност му е най-близка, докато финансите са му по-непозната тема и донякъде на това се дължи и тоя интерес през последните няколко месеца към мен. Той иска да е осведомен и подготвен по всички теми, за да може да взема правилните решения.

31. Казахте по-рано, че банковата система у нас е стабилна. Защо не си държите парите в България?

- За да не ме одумват хората. Но лихвите по депозитите тук са високи и мисля да вложа в срочни влогове малко пари. А и първоначално мислех, след като изведа България от кризата, да си замина. Сега по време на празниците мнението ми се промени. Ако му трябвам на премиера, оставам, докато съм нужен.

32. 3а какво да ви одумват, че имате много пари? Вие богат човек ли сте?

- Всеки, който иска да види с какви имоти и пари разполагам, може да погледне на сайта на Сметната палата - всичко е публично и няма скрито-покрито. Имам къща в Щатите, чиято ипотека изплащаме, направил съм някои итнвестиции в американски компании, а не съм влагал досега в България, за да не се намерят зложелатели, които да разсъждават защо съм вложил пари тук или там, или с кого съм съдружник. По българските стандарти съм богат, но това е нормално постижение за човек на средна възраст, който се е развивал и доказвал в конкурентна среда.

33. Затова ли сте се нанесли в Бояна?

- Да. Искам да уточня, че не живея в представителната част и сам си плащам за всичко - храна, обслужване, пране, гледачки. Всичко. Мястото е близо до училището на децата, което е удобно.

34. Как плащате?

- За радост Световната банка дава добри пари. Като излизах оттам, ми дадоха сериозно обезщетение, защото напускам заради евентуален конфликт на интереси. Така че за няколко години съм добре осигурен. Кредитът, който имаме, е около $400 на месец. В момента сме дали къщата си в Щатите под наем за 4600 долара на месец. Така че нямам грижи по семейния бюджет. Финансовите грижи са само по държавния.

35. Там къде живеете?

- В Джорджтаун. Най-добрият квартал на Вашингтон! В хубава къща с 5 спални, голям двор. На 15 минути пеша от Белия дом.

36. Липсва ли ви? Липсва ми отчасти, защото на мен ми харесва градският живот. Харесва ми да мога да отида пеша до ресторант, до киното, до концертната зала. В Джорджтаун бяхме на много централно място, така че навсякъде можеше да се отиде. В Бояна това го няма. Но пък в България пътувам из страната всяка седмица и това много ми харесва.

37. Къде се чувствате наистина у дома - в България или в Щатите?

- Все повече тук, в България.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация